в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

6. ГЕНЕТИЧНАТА ИНФОРМАЦИЯ

Идваме до едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Бога, срещу което никой атеист и еволюционист не може да противостои. 

   Но най-напред какво представлява генетичната информация?

   Ще обясня това понятие с няколко примера: За да се построи дадена сграда е необходим архитектурен план, въз основа на който зидарите строят. Често се прави и макет на бъдещата сграда, за да се види как ще изглежда.  За да се конструира дадена машина или автомобил, е необходим технически проект, въз основа на който се конструира машината. Когато предприемем едно пътуване ние изготвяме програма, както по време, така и местата, които ще посетим.  И тъй, за да се започне да се върши нещо е необходимо то най-напред да се обмисли, да се  проектира, да се пресметнат средствата, които са необходими и времето, за което ще се изработи. Всичко това се осъществява от високо квалифицирани специалисти, т.е. необходим е интелектуален източник. Тези планове и проекти нито се появяват от само себе си, нито са плод на случайност. 

Но задължително трябва да се постави въпроса: Ами живите организми, които имат строеж много по-сложен от най-сложната машина или сграда! Не е ли необходимо и за тях някой да e изготвил проект и план, въз основа на който те да се изграждат и да растат? Разбира се, че е необходим такъв проект. Този именно проект, план, програма се нарича биологична или  генетична информация, въз основа на която всеки организъм се развива според това, което е проектирано, т.е. заложено в тази информация.

   Плановете и проектите се изготвят върху хартия или пък върху електронен носител, от където строителите и инженерите разчитат тази информация и й дават материална реализация, т.е. строи се сграда или се монтира автомобил.

   И тъй, възникват редица важни въпроси:

1) Кой е високо квалифицираният специалист, който изработва проекта за структурата и функцията на живия организъм?

2) Какви качества притежава генетичната информация и на какви закони е подчинена тя?

3) Къде се намира и кой е носителят на генетичната информация?

4) Кой разчита кодираната информация и как тя се трансформира в материално видимо изражение и на края, как тя се предава от поколение на поколение?

5) Защо биологичната информация не е еднаква при всички животински видове и защо не е възможно тя да се предава от един вид на друг?

   Тъй като това е изключително сложна и твърде специализирана материя, то аз ще се опитам да дам лесно разбираем отговор на тези въпроси поради две причини:  Първо -да покажа, че съществуването на генетична информация е възможно единствено благодарение на високо интелигентен източник. И второ – че този източник не може да бъде нито човекът, нито природата, нито пък тя е резултат от еволюционно развитие. Като видов наследствен белег той трябва да има своето начало, от където да е започнало това предаване от поколение на поколение. Кой е поставил това начало?

Къде е разположена генетичната информация?

Живите организми се състоят системи, тъкани, органи и клетки, които са най-малките структурни единици. Човешкият организъм е изграден от около 100,000 милиарда такива клетки, средната големина на които варира между 5 и 20 микрона (1 мкр = една хилядна от милиметъра). Клетката се състои от мембрана, тяло и ядро. Ядрото на клетката е най-важната част, която определя нейната идентичност и осъществява делението й. Основната градивна част на ядрото е хроматинът, от който преди делението се формират хромозомите, чиито брой и размери са строго специфични за всеки биологичен вид (при човека 46). В хромозомите са разположени молекулите на ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), която е носител на генетичната информация. Затова се нарича молекулата на наследствеността. Схематично молекулата на ДНК се състои от две нишки, свързани помежду им, образувайки по този начин двойна спирала. Участъци (сегменти) от молекулата на ДНК, които съдържат кодирана информация за синтез на определени белтъци, се наричат гени. Сборът от всички гени на даден биологичен вид се означава като геном на този вид. Човешкият геном се състои от 32,000 отделни гени, т.е. отделни сегменти от молекулата на ДНК. Кодирането на генетичната информация се осъществява посредством четири химични елемента или бази във всеки един от сегментите. Това са аденин, гуанин, тимин и цитизин, известни още като „буквите на живота“.  Генетичният код определя специфичната последователност на аминокиселините в отделните белтъците на целия организъм. А белтъчините са основната материална субстанция на всичко живо. Той определя от какъв белтък ще се изгражда даден орган или тъкан. Така се обяснява фактът, че при ембрионалното развитие не се получава безразборен растеж на клетки и тъкани, а то протича като строго определен, регулиран, абсолютно синхронизиран и целенасочен процес.

   Самият факт, че съществува кодирана генетична информация (генетичен код, кодова система) задължително предполага съществуването на източник, който се намира извън материалния носител на информацията. Този материален носител е молекулата на ДНК, т.е. всеки отделен сегмент от нея (генът), притежаващ специфична информация (план, програма) за синтез на белтъци. В случая ДНК молекулата може да се сравни с магнетофонната лента, която е носител на звукова информация, с хард диска на компютъра – на запаметена информация или пък листът хартия с написаното върху него изречение. Ясно е, че нито магнетофонната лента, нито хард дискът, нито листът хартия имат нещо общо с източника на информацията в тях. Всички те са само нейни материални носители. И тъй генът (сегмент от ДНК) е материалният носител на генетичната информация, която е заложена върху него от някой друг.

Кой е източникът на генетичната информация?

Съгласно законите на информатиката, източникът на информация трябва да се намира извън нейния материален носител. А това означава три неща:

Първо – материята не може да бъде източник на информацията.

Второ – информацията е духовна величина.

Трето – като духовна величина, информацията трябва да има духовен източник.

   Един от световно известните съвременни специалисти в областта на информатиката, проф. д-р В. Гитт, пише: „Информацията не е материя, но тя използва материята, за да бъде кодирана, пренасяна и унаследявана. Информацията не е живот, но тя е необходимо условие за съществуването на живота. Животът не е нито материя, нито информация, но тези два феномена са необходими за съществуването на живота“. А швейцарският специалист Р. Хьофайзен изразява това още по-ясно: ДНК молекулата представлява „строителният материал“, а „строителният план“ за всеки един индивид е кодиран в генетичната информация“ (Factum 2001, 5, 15). И още един цитат от Укипедия: „Сама по себе си информацията не е материална, а съществува на материален носител във вид на кодове“.

   Това признава и известният еволюционист Жак Монод, който казва: „Най-големият проблем за еволюционната теория е произходът на генетичния код и механизмите на неговото пренасяне“.

   Неразрешен за еволюционистите остава и въпросът „Кое се е появило по-напред – живата материя или генетичната информация?“ Изключено е да съществува еволюционно развитие без генетична информация. Но съгласно законите на информатиката, генетичната информация не може да бъде плод на материята, тъй като тя не може да създаде нещо, което е по-висше от нея самата. Информацията не може да бъде свойство на материята. Единствената възможност е, че биологичната информация е дошла от вън и е инкорпорирана (вложена) в молекулата на ДНК като неин носител. Тъй като информацията е духовна величина, тя трябва да има и духовен източник. Това е Бог, Който е създал едновременно информацията и материята.

   Науката никога не е наблюдавала случайно възникване на биологична информация. Кодова система и случайност са две абсолютно несъвместими неща. Компютърните програми имат известна прилика с биологичната информация. Всеки знае, че една компютърна програма никога не може да се създаде случайно, а необходимо интелигентен високообразован специалист.

   Точно така и биологичната информация трябва да има един изключително интелигентен Творец, създал тази информация. Това е библейският БОГ.

Основни закони на информатиката. 

Както в областта на компютърното програмиране, така също и в областта на биологичната информация, са в пълна сила основните закони на информатиката.  Ето някои от тях:

Няма информация без интелектуален източник

Източникът и носителят на информацията са две напълно различни неща

Няма информация без информационен код

Няма информация без воля и крайна цел

Не може да се реализира целенасочена информация случайно

Уникални свойства на човешкия геном

ДНК молекулата е най-висшата форма на материя във Вселената; Ако генетичният материал само в една клетка се трансформира в писмена информация, ще се получат 1000 книги от по 600 страници всяка и 500 думи на страница; Генетичният код в клетката е написан на азбука, състояща се от четири букви и се превежда на азбука, състояща се от 20 букви (20 аминокиселини, от които се изграждат белтъчините); Молекулата на ДНК притежава най-високата плътност във Вселената; Всяка клетка в човешкия организъм съдържа 75 мегабайта генетична информация; ако това се умножи по броя на клетките в човешкия организъм (100,000 милиарда), можем да си представим какво огромно количество генетична информация е заложено от Твореца в човека, чрез което Той формира всеки отделен индивид. Така генетичната информация бди зорко за запазване на човешкия вид (Homo sapiens) и невъзможността да се премине в друг биологичен вид. Човешкият геном определя нашия пол, големината на тялото, както и цвета на нашите очи, кожа и коса. Той управлява нашата интелигентност и прави от човека уникална и неповторима личност. Всички тези качества на човешкия индивид се залагат в момента, когато става сливането на хромозомите от мъжката полова клетка с хромозомите на яйцеклетката от жената. Моментът на сливането на генетичната информация от мъжа и жената в майчината утроба или in vitro е началото на човешкия живот.

    Някои правят аналогия с устройството, запаметяващите способности и информационния капацитет между човешката клетка и компютъра. Клетъчната мембрана съответства на корпуса на компютъра, а ядрото се сравнява с неговия хард диск. За разлика от компютъра обаче човешкият геном извършва две уникални функции: програмира синтезата на белтъчини и се самовъзпроизвежда чрез делението на клетката.

   Такова едно сравнение показва, че човекът все пак е съумял да плагиатства макар и малко от гениалността на Твореца.   

Скромните постижения!

900 висококвалифицирани специалисти от 40 държави на света в рамките на международен проект „Human Genom Organisation“ са работили в продължение на 15 години, за да дешифрират последователността на химичните букви на генетичния код в ДНК молекулата. От всички 32,000 гени на човешкия геном досега са дешифрирани само около 3%. Каква е функцията на останалите 97% за сега остава неизвестна за учените.

  Каква огромна интелектуална и финансова инвестиция е била необходима, за да се постигне този скромен успех, в сравнение с гениалността на Твореца, Който е създал всичко това!

  Това същевременно е и мощно доказателство за съществуването на този Творец.

   Това, което Дарвин не е знаел!

   Дарвин не е знаел, че в ДНК молекулата на всяка клетка на живите същества се съдържа огромно количество биологична информация, която програмира и осъществява образуването на белтъчините в организма, както и осигурява правилното функциониране, растеж и размножение на индивида. И за съжаление това негово незнание е послужило като фундамент на създадената от него еволюционна теория, която и до днес не може да даде отговор на въпроса за произхода на генетичната информация. Ако Дарвин би знаел поне малко нещо от съществуването на тази най-важна част от феномена живот, то той никога нямаше да създаде еволюционната теория в този й вид.

  И тъй, еволюционната теория е плод на недостатъчното познание на един учен, който все пак е имал доблестта да признае: „Защо всеки геологичен слой не е пълен с междинни биологични видове? Може би това ще е най-силното възражение срещу моята еволюционна теория!“. Дарвин е напълно прав, че това е сериозно възражение, но най-сериозното е биологичната информация, което възражение противоречи на много от принципите на еволюционната теория.

   Дарвин не носи отговорност поради това, че не е знаел. Тази отговорност носят неговите последователи и днешни еволюционисти, които въпреки големия прогрес на съвременната генетика и биологична наука, си затварят очите пред научните факти. И това правят с една единствена цел – да отнемат творческото право на Бога и отрекат Неговото съществуване.

   Но техният голям проблем не се състои в съществуването на Бога, а в това, че тяхната теория противоречи на науката. А това значи, че тя е погрешна, т.е. лъжа.