в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

5. СЛОЖНОСТТА НА ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ ГОВОРИ ЗА СВРЪХИНТЕЛИГЕНТЕН ТВОРЕЦ

В апологетичната литература това доказателство е известно като биологично доказателство за съществуването на Бога.

   Когато погледнем пилотската кабина на самолета с множеството устройства за контрол на полета, ние се възхищаваме от изключителната сложност на всичко онова, което се намира там и чрез което се управлява тази огромна машина. Безброй контролни устройства се намират и в централния диспечерски пункт на всяка атомна централа и космически кораб. Същото е и при всеки компютър и съвременни комуникационни устройства. Тази изключителна сложност на командните устройства на техниката и електрониката предполага задължително висококвалифицирани специалисти-инженери, които са проектирали и създали тези устройства. Никой нормално мислещ човек не би дръзнал да каже, че това се е създало случайно. Универсален закон е, че сложност и случайност са две противоположности. Така е в областта на техниката.

Не би трябвало да бъде друго и в областта на биологията. Нека да потвърдим това с няколко примера от областта на строежа на човешкия организъм.

Човешкото око е един от много сложно устроените органи в организма, състоящ се от 26 отделни анатомични и микроскопски части. Няма да се занимавам подробно с  устройството на окото, но ще спомена само някои уникални анатомично-физиологични качества, които характеризират този орган. Ретината е изградена от два вида светлочувствителни нервни клетки (пръчици и колбички) с дебелина 0,2 мм, облицоващи вътрешната страна на очната ябълка. Общият брой на нервните клетки на ретината възлиза на около 137 милиона. Тези клетки възприемат светлинния сигнал и го предават на зрителния нерв, който отвежда сигнала в зрителния център на мозъка, където зрителният обект се усвоява и се формира зрението. Клетките на ретината се обозначават още като „преводачески пунктове“, където светлинния лъч се трансформира в нервен сигнал – едно физическо явление, каквото е светлината, се превръща в биологичен нервен импулс. Зрителният нерв с диаметър 2 мм е изграден от около 1 милион нервни влакна, изолирани със супер тънки обвивки едно от друго – нещо, на което кабелната техника може само да завижда! Времето за предаването на зрителния сигнал от ретината до мозъка възлиза на 0,02 сек. Един още неразгадан феномен при зрителния процес е, как чрез двата зрителни нерва на двете очи наблюдавания обект се вижда като един – феномен, който фотографската техника още не е постигнала. Да не говорим, че много от техническите параметри на фотоапарата са копие на окото. Възможността за цветово възприемане на обектите също е феномен, заслужаващ огромно възхищение. Адаптацията на окото към светлината се осъществява от зеницата. Това предпазва ретината от повреждане следствие на силна светлина. Необходима е изключителна прецизност, за да се постигне баланса между силата на постъпващата светлина и капацитета за възприемане на зрителния обект. Ясното виждане на зрителния обект (т.н. фокусиране) се осъществява от очната леща чрез промяна на нейната изпъкналост.

   Това е само една малка част от структурата и функцията на окото. Въпреки това тя определя окото като гениална концепция и изключително сложна конструкция, което може да бъде плод на един свръх интелигентен Конструктор. Сляпата природа не може да създаде по случаен път такъв сложен орган. Твърде наивно е тази изключителна сложност да се обяснява по еволюционен път, тъй като, за да могат да функционират оптимално отделните части на този орган, те трябва да са напълно развити. А те имат различен тъканен, белтъчен и химичен състав, който задължително изисква различно време, за да достигне оптимална функционална активност. Като към този факт се добави и действието на Втория закон на термодинамиката, става ясно, че милионите години ги има само в главата на атеистите. Ето защо тези дълги периоди не са нищо друго, освен, че те просто са плод на преднамерена човешка фантазия, тъй като колкото е по-дълъг периодът, толкова действието на този закон е по-силно. Необходимо е да има сила, която да поддържа тази сложна структура и да я прави оптимално функционираща в точно определено време. Тази сила е Творецът на този орган – Бог. Това потвърждава и Библията: „Онзи, Който е създал окото, не вижда ли?“ (Пс. 94, 9). А който е изобретил окото, Той е познавал много добре и свойствата на светлината, както и потребността на човека от такъв един орган.

   Окото е не само анатомично изключително сложен орган. Но него Библията определя като израз за нравствената същност на човека: „Светило за тялото е окото. Затова ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло“ (Мат. 6, 22). Окото може да показва твоята щедрост (Пр. 22, 9), да бъде надменно (Пс. 17, 28), езическо (Йез. 6, 9), пълно с прелюбодеяние и грях (2 Петр. 2, 14), вражеско (Йов 16, 9), безбожно (Пс. 35, 19). С нашите очи разглеждаме Божиите творения (Рим. 1, 20), но и изпадаме в грях (Мат. 5, 28), виждаме спасението, което Бог е приготвил за нас (Лука 2, 30-32) и ще посрещнем Спасителя при Неговото второ идване (1 Сол. 4, 17), ще видим новото небе и новата земя (Откр. 21, 1).

Човешкото сърце е един от органите на тялото, за който най-често се говори поради многото суперлативи, които този орган притежава. Ето някои от тях:

1) Това е единственият орган, който започва своята работа на 25-я ден след оплождането в майчината утроба и работи до края на живота без резервни части и без  почивка ден и нощ.

2) За едно денонощие сърцето бие средно 100,000 пъти, при което изпомпва общо 7,000 литра кръв (5 литра/мин.), която изминава многократно пътя през артериално-венозно-капилярната система на организма, имаща обща дължина от 2,500 км; а общият брой на кръвоносните съдове, включително и най-малките капиляри, възлиза на 1,325,000,000.

3) Нормалното тегло на сърцето възлиза на 300-350 гр. и представлява 0,5% от общото тегло на тялото; Този малък орган, благодарение на изключителната си работоспособност осигурява доставката на жизнено-важните вещества за организма през целия му живот.

4) Пулсирането на сърцето се предизвиква и координира от система, която произвежда и пренася електрически импулси, подчинени на вегетативната нервна система; електрическите импулси се предават от клетка на клетка в миокарда със скорост около 1 м/сек., започващи от сърдечния връх; проводната система на сърдечният мускул реагира много бързо на всяко едно психическо или физическо предизвикателство чрез ускоряване на пулса, поради което здравото сърце притежава изключителна приспособителна способност. Сърцето е орган, който за разлика от много други органи при по-голяма повреда (инфаркт) не се възстановява (не регенерира).

5) Сърцето е централният орган на човешкото кръвообращение, от чиято регулярна функция изцяло зависи живота на организма. Ето защо в символичен аспект то представлява същността и сърцевината на човешката личност.

   На много места в Библията сърцето се разглежда като духовен, душевен и емоционален център на човека, в който са съсредоточени воля, решителност, мъдрост, вярност, решение, вяра, любов, богопознание и послушание. Ето защо думата „сърце“ е една от най-често употребяваните думи в Библията.

   От механиката се знае, че всяко движение има начало, което никога не може да започне само от себе си. То трябва да бъде приведено в движение от някой друг.

  Сърцето като орган се състои от различни видове тъкани (епителна, мускулна, нервна и др.), които имат различна ембрионална заложба и различна скорост на развитие. Това е доказателство, че сърцето не може да е достигнало по еволюционен път състоянието си, в което то е днес. За да може да функционират съответните анатомични структури, те трябва да са създадени още в самото начало в напълно организиран и способен за функциониране вид. Това, че при някои други биологични видове сърцето има друга структура, съвсем не означава, че сърцето на тези животински видове е предшественик на сърцето на човека. Ето един пример от областта на автомобилостроенето: Никой нормално мислещ човек не може да каже, че трабантът е слабо развит мерцедес и еволюционно негов предшественик. Това са два напълно отделни модели автомобили, които като модели могат да бъдат усъвършенствани, но никога единият не може да премине в друг. В биологията е същото.

   И тъй, сърцето като сложен и изключително работоспособен орган в човешкото тяло, трябва да е бил проектиран и създаден от свръхинтелигентен Творец. За Този Творец говори Библията. 

Човешкият мозък е най-сложно устроеното образование във Вселената. Като централен орган на нервната система мозъкът управлява, ръководи, селектира, влияе, оценява, запаметява, комуницира, интерпретира и координира почти всички жизнени процеси, които протичат в човешкия организъм. Регулира жизнено важните функции, свързани със сърдечно-съдовата система, дишането, храносмилането, рефлексите и т. Голяма част от функциите на човешкия мозък все още са обвити в тайна. Никой не знае как  електрическите сигнали, идващи от сетивните органи, се декодират и се превръщат в информация с определено значение (т.н. семантична трансформация). Ние не знаем къде и как става запаметяването, какъв е механизмът за възстановяване на спомените; какви физиологични процеси настъпват в мозъка, когато научаваме нещо ново и т.н.

   И все пак човек знае някои неща относно строежа и функциите на мозъка, което буди огромно възхищение към това уникално творение. Мнозина го сравняват с телефонна централа или супер компютър. Този орган е много по-сложно устроен от каквато и да е машина или апарат, създаден от човека. Той няма аналог в цялата Вселена.

  Ето една кратка информация относно структурата и функцията на мозъка: Изграден е от около 100 милиарда нервни клетки (неврони), толкова клетки, колкото са и звездите в нашата Галактика. Невроните притежават уникални качества, каквито никоя друга клетка в биологичния свят не притежава. След раждането те не се делят повече. Всеки един от невроните осъществява от 10,000 до 50,000 връзки (синапси) с останалите неврони, това значи, че всяка клетка получава кодирана информация от толкова други клетки, при което броят на връзките е над един катрилион. И нещо любопитно – ако трябва да се опишат всички синапси в мозъка, ще се получи библиотека от десет милиарда тома всеки един от по 400 страници. За да се добие представа какво значи това, трябва да знаем, че най-голямата библиотека в света е Конгресната библиотека във Вашингтон, която има 20 милиона тома. Всяка една от тези клетки се различава от останалите по нейната форма. Дължината на нервните влакна, излизащи от всяка клетка, възлиза на 500,000 км. в мозъка и 380,000 км. извън него. По тези влакна с дебелина 1/1000 мм. се предават и получават информации от всяко едно място на организма, по всяко време и със скорост 144 км/ час. Така се получава най-гъстата комуникационна система в биологичния свят.Освен това огромно количество нервни клетки има и още 100 милиарда опорни (глиални) клетки. Те са като скеле, на което се опират невроните; Във всеки неврон се извършват хиляди биохимични реакции във връзка с пренасянето на информация между отделните неврони; Мозъкът е най-богато кръвоснабденият орган в организма на човека; Уникална по характера си е мозъчната кора, която има дебелина около 3 мм, но паради огромното количество гънки, тя съставлява 40% от състава на целия мозък. В нея се намира центърът на човешкото съзнание. Човешкият мозък съдържа 74-90% вода, тежи около 1500 гр., използва ¼ от кислорода на организма; Може да живее само 4 до 6 минути без кислород, след което започва да умира.

   Освен всички тези омайващи суперлативи, мозъкът притежава изключителна работоспособност, надминаваща всеки друг биологичен или електронен обект. За една секунда мозъкът може да извърши един трилион изчислителни операции. Най-мощните супер компютри днес извършват за една секунда 10 милиарда изчислителни операции. Така човешкият мозък работи 100 милиона пъти по-бързо от най-бързия компютър.

  В човешкия организъм има две места за запаметяване на информация. Първото е запаметяването на генетичната информация в молекулата на ДНК в ядрото на клетките, където е запаметено огромно количество информация (генетичния код). На този въпрос аз подробно ще се спра по-нататък. И второто място, където се осъществява запаметяване на информация е мозъкът(запаметяващ код). Разликата между генетичния код в молекулата на ДНК и запаметяващия код в невроните на мозъка е, че запаметената информация в мозъка се придобива чрез учене и опит, докато генетичният код е заложен директно от Твореца, което всъщност е и най-силното доказателство за съществуването на Бога.

   Въпреки научните постижения в изследването на мозъка, все още познанията ни за него са твърде скромни и ограничени. Човек се възползва от това, което Творецът е инвестирал в този орган, без да може да проникне в изключителната сложност на неговия строеж и необятните му възможности.

  Това са само три примера, които красноречиво говорят за съществуването на един свръх интелигентен Творец, Който е създал такива сложни и високо организирани органи.

   Очевидно това е причина за появата през последните две десетилетия на теорията за интелигентния дизайн (ТИД). Тя гласи, че сложният и изключително интелигентен дизайн в строежа и функцията на даден обект (око, сърце, мозък и др.), задължително предполага съществуването на свръх интелигентен дизайнер, който е проектирал и създал този дизайн. Даден обект или пък животът като цяло, са съставени от твърде много отделни части. За да функционира този обект, всичките му съставни части трябва едновременно да са достигнали оптималното си развитие. По пътя на случайността това никога не може де се постигне, тъй като те имат различна заложба, структура и биохимия. Самата сложност на този обект е друг фактор, който категорично изключва случайността. Ако в една стая има 100 пишещи машини и 100 маймуни, би могло да се получат отделно написани букви или пък думи без смисъл, но никога няма да се получи една Шекспирова пиеса. А колко по-сложен е биологичния живот от една Шекспирова пиеса? Много от привържениците на теорията за интелигентния дизайн използват този модел като доказателство за съществуването на Бога, като дизайнер на Творението.

   Три основни извода трябва да се направят от приведените по-горе примери: 1) Сложната структура в строежа предполага задължително високо интелигентен Създател; 2) Еволюционният принцип е изключен, тъй като отделните части на сложния обект имат различно развитие. Освен това този принцип не може да преодолее действието на Закона на ентропията; 3) Случайност и сложност са две непримирими противоположности.

   Въз основа на всичко това остава единствена алтернатива за съществуването на Творец.