в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

4. ПРИРОДНИТЕ ЗАКОНИ ГОВОРЯТ ЗА ЗАКОНОДАТЕЛ

Този свят е изграден от четири основни неща: материя, енергия, информация и живот. Съществуването на тези форми на битието е възможно благодарение на законите, които ги управляват и чрез които те се проявяват. Законите на материята и енергията са обект на физиката, химията, биологията и други природни науки. Законите на информатиката са обект на науката информатика, с което ние ще се занимаем по-нататък в тази книга. До сега е известен само един закон на живота и той гласи: „Живот произлиза само от живот“. За него стана вече дума преди това. 

   Но законите не управляват само битието в този свят в неговата природна изява. Обществено-социалният живот на хората също се крепи на закони. Физико-химичните закони са основата на всичко, което човек в хода на историята е създал като технически прогрес. Всички постижения на човешките цивилизации се дължат на доброто познаване на законите. Развитието на всяка една наука се дължи на доброто познаване на законите, които владеят в тази област.

   Какво правят депутатите в Народното събрание? Създават закони, които след като се обнародват, добиват юридическа сила и стават задължителни за страната. Има закон за движението по пътищата, който е задължителен за шофьорите. Говорим още за закони за отбраната, полицията, образованието, за здравното осигуряване. Всички знаем, че има духовни и морални закони, които имат отношение към ценностната система на дадено общество. Практически социалният живот на дадено общество се крепи на законите, които владеят в него.

   Съвсем друг е въпросът дали тези закони са добри или лоши. В атеистичните общества има закони, които забраняват разпространението на религиозна литература. Неизпълнението на тези закони води до съд. Аз и семейството ми имаме богат опит в това отношение от времето на комунизма. В теократичните общества има закони, които забраняват атеизма. Неизпълнението на тези закони води до съд. Такива случаи има днес в някои мюсюлмански страни.

   Във всяка религия има закони, които последователите на тази религия са задължени да спазват. Затова преди години вероучението в училищата в България се наричаше  напълно правилно „Закон Божий“.

   От казаното до тук трябва да направим пет много важни извода:

Първо  съществуването на закон предполага задължително личност, интелект, разум, мислещо същество, което е създало този закон – законът задължително предполага законодател. Няма закон без интелигентен източник. В обществото това са хората със специално образование и призвание, които създават законите.

Второ – самите закони говорят за характера и степента на интелигентност на законодателя, както и целите, които той си поставя с тези закони.

Трета особеност – законите би трябвало да имат универсален и задължителен характер. От тази трета особеност във всяко общество има привилегировани съсловия, които са над законите.

Четвърто – нарушаването на законите има последствие.

Пето – обществените закони са несъвършени; винаги подлежат на промяна и допълнения. Всички виждаме, че политическата система и новите правителства отменят старите и създават нови закони.

   Тези пет извода важат с пълна сила и при природните закони. А това значи:

Първо – природните закони трябва да имат свой законодател. Човекът не създава природни закони. Той може само да ги открива, нарушава или временно ограничава. Те не могат и да се самосъздадат, както примитивно мислят атеистите и привържениците на еволюционната теория. Кой е Създателят на природните закони? Единствено правилният отговор е, че те са създадени от Бога. А това е много силно доказателство за съществуването на Бога.

Второ – природните закони говорят за качествата и изключителната интелигентност на техния законодател. Това може да притежава само един съвършен и истински Бог, за Който говори Библията.

Трето – Природните закони имат универсален и задължителен характер. Те важат както на нашата планета, така и в цялата Вселена. Привилегировани хора тук няма.

Четвърто – нарушаването на природните закони има своите последствия. Това е един фактор, който отличава обществените от природните закони, които са валидни за всеки, на всякъде и по всяко време.

  Пето – за разлика от обществените закони, които са създадени от хората, поради което са и несъвършени и подлежат на промяна, то природните закони са съвършени, неизменими и ще съществуват до тогава, докато съществува Вселената.

   Цитирам частично В. Феръл: „Ако искаме доказателство за съвършенството на природните закони… нека да погледнем към планетите, звездите и галактиките. Съвършеното равновесие на тяхното движение във Всемира и околоосовото им въртене е удивително.

Законите действат с пълна точност. Всяко минимално отклонение от тези закони би довело до междузвездни катастрофи“. Но това никога не може да се случи, тъй като те са подчинени на законите, които Творецът е създал.

   Ще дам като пример само три от законите, които по категоричен начин свидетелстват за съществуването на Твореца: 

1) Първи закон на термодинамиката известен като закон за запазване на масата (материята) и енергията. Според този закон енергията не може да се създава и унищожава, а може да се променя от една форма в друга, като общото количество остава непроменено, постоянно. Едно следствие на този закон е, че природните процеси не могат да създават енергия или казано по друг начин материята не може да продуцира енергия. Тя не може да възниква от само себе си. Това означава, че в миналото енергията е била създадена от сила извън Вселената и независимо от нея.

2) Това се потвърждава от физичният закон, открит от немският физико-математик и носител на Нобелова награда Алберт Айнщайн. Той гласи, че „материята е форма на изява на енергията“. Известното уравнение на Айнщайн Е=m.c2 означава, че енергията е равна на масата, умножена по скоростта на светлината на квадрат. Това означава, че цялото Творение представлява енергия, чийто източник трябва да е свръхмощна невидима сила. Същността на материята е невидима енергия. Така Айнщайн доказа по категоричен начин, че не материята, а енергията е първичното.

Този закон нанесе съкрушителен удар върху атеистичното мислене, според което „материята е вечна, несътворима, неунищожима и способна да се самоорганизира“ (Бъчваров М. и сътр., Философски речник, Партиздат , 1977, стр. 86). Този закон на двадесетото столетие е описан преди две хиляди години в Библията, която постулира великата истина, че „от невидимото произлезе видимото“ (Евр. 11, 3) и че „видимото е временно, а невидимото – вечно“ (2 Кор. 4, 18).

3) Тази библейска истина именно се потвърждава от Втория закон на термодинамиката. Неговата формулировка гласи: „Всяка система, оставена сама на себе си, винаги се стреми от подреденост към загуба на тази подреденост, към разпадане“. Сред широката аудитория този закон е известен като закон за нарастване на ентропията, закон за деградацията, разграждането, разпадането, разрушаването, безредието, хаосът, стареенето на материята. Това е естествената склонност на дадена система да се движи от подреденост към безредие. Всичко с течение на времето необратимо се разпада, преминава от сложното към по-простото. Красивите автомобили един ден се превръщат в куп ръждясало желязо, луксозни къщи и красиви замъци – в развалини, горещата вода изстива, здравият човек се превръща в безжизнена материя. Исак Асимов пише: „Колко трудно е да поддържаме домовете си, машините и нашите собствени тела в съвършен вид; и колко лесно е те да започнат да се разпадат. Всъщност за второто е нужно само да не правим нищо и всичко се влошава, срива, разпада и овехтява само по себе си. Ето това е вторият закон на термодинамиката“.  Този закон означава, че ако няма висша сила, всичко оставено само на себе си в края на крайщата се разпада.

   Този универсален закон означава, че в природата е невъзможно развитие от простото към сложното, от нисшето към по-висшето и че материята не е в състояние да се самоорганизира, тъй като тя е подчинена на този закон. Това означава, че Вселената остарява и върви безвъзвратно към своя край.

   Според тези физични закони материята не е вечна, което напълно потвърждава учението на Библията: „В началото Ти Господи си основал Земята и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат, а Ти ще пребъдеш; всички те като дреха ще овехтеят… но Ти си все Същият и Твоите години няма да се свършат“ (Пс. 101, 26-28). И още: „Небе и земя ще премине“ (Мат. 24, 35).

   Айнщайн определя този закон като първостепенен на всички науки, а сър Артър Едингтън – известен английски астроном, го нарича върховен метафизичен закон на цялата Вселена или „стрелата, сочеща надолу“.

Винаги се е поставял въпроса: Няма ли начин временно да се забавят последствията от Втория закон на термодинамиката? Отговорът е: Да, има начин! Енергията, която навлиза в системата от вън и която е разумно контролирана и насочвана, може временно да забави действието на закона. Това се постига чрез постоянна поддръжка, подобрение и обновяване на системата. В глобален мащаб това се върши от Творецът. Невидимият духовен свят е независим от природните закони и той може да оказва влияние върху тяхното действие.

     Цитирам известния учен Ванс Феръл: Според първия закон на термодинамиката материята е създадена от външна сила. Според втория закон нейното разпадане може да се забави само чрез дейността на външна сила. Първият закон на термодинамиката говори за количественото запазване на енергията, а вторият – за качественото разпадане на енергията и материята. Тези два закона на термодинамиката сочат към Създателя. Ако всичко се движи към някакъв край, то трябва да има начало, а това значи да има и Създател… Съвършеното устройство на природата и точността на природните закони ни насочват към Този, Който е направил тези неща. Разгледайте някоя теменужка или роза; погалете някое зайче; наблюдавайте колибри в полет; помислете си за галактиките и техните сложни орбити от обикалящи звезди. Има Един, Който стои над и извън всичко това, Който е сътворил всичко това и се грижи за него“.

   Жизнено важно изключение!

   Както стана дума природните закони са универсални и неизменими. Но Творецът на тези закони си е запазил правото да допусне изключение при един от тези закони. Всеобщ природен закон е, че при нагряване телата се разширяват, а при охлаждане се свиват. Обаче има едно странно изключение – водата. При охлаждане тя се свива, но само до плюс 4 градуса. Ако продължаваме да я изстудяваме, тя започва да се разширява. Защо такова изключение? Дали е проста случайност? Това изключение на този природен закон има съдбоносна роля за живота. Ледът е разширена вода и като по-лек остава на повърхността. Ако това не беше така, то при замръзване ледът ще падне на дъното и за кратко време водните басейни (реки, езера, морета) ще се превърнат в планини от лед. Животът би бил унищожен. Но благодарение на това странно изключение ледът остава на повърхността и животът под него продължава. За разлика от водата и парата, ледът е лош температурен проводник – ето още едно изключение, за да се запази животът. Каква гениалност на Твореца!