в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

3. ХАРМОНИЯТА В ПРИРОДАТА ГОВОРИ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

В специализираната апологетична литература това доказателство е известно като телеологично доказателство за съществуването на Бога.

  Когато влезем в някоя къща и видим, че всичко е подредено с много вкус и чистота, веднага ще си извадим заключение, че всичко това е направено от собственика, а не е плод на случайност. По реда, чистотата и подредбата в един град си вадим заключение за кмета и за жителите на града. Изключено е всичко това да бъде случайно. Ако не се поддържа, то започва да се руши. Това значи, че зад тази хармония стоят интелигентни хора, които са я създали и я поддържат. Така е във всички сфери на обществения живот. Където има хармония, закономерност и целесъобразност, там задължително трябва да има интелект, който ги е създал и се грижи за тяхното функциониране.

   Два важни извода можем да си извадим от написаното:

   Първо – за да се създаде хармония и ред е необходимо интелект и воля. От само себе си това не може да стане.

   Второ – за да има хармония е необходимо обезателно да се преодолее действието на Втория закон на термодинамиката или както е известен още като Закон за нарастване на ентропията. По-нататък в книгата аз подробно ще се спра на физичните закони на термодинамиката, които на свой ред по категоричен начин доказват съществуването на Бога.

   И тъй, законът за ентропията действа на всички нива в материално-енергийната сфера на Вселената и духовно-социалния живот на човека. Логично това би трябвало да означава, че в природата ще владее безредие и хаос. Но както виждаме това не е така. Ще посоча само два примера, с които ще се демонстрира изключителната хармония, дисциплина, ред и закономерност в природата:

  

  Примерът на пчелите

  Животът на медоносната пчела от род Apis и организацията на пчелното семейство е един чудесен пример на хармония, закономерност и целенасоченост в живота на даден биологичен вид. Ще хвърля един кратък поглед върху живота на пчелното семейство, където работата се разпределя както следва: пчели-работнички (приемат и преработват нектара, произвеждат меда, изграждат питите, изхранват майката, кърмят ларвите с пчелно млечице, почистват килийките и вършат всичката останала „домакинска“ работа в кошера); пчели-разузнавачки (търсенето и намирането на нектар и вода и пренасянето им до кошера); След като открият нектар, взимат малка част от него, връщат се в кошера и чрез специфични действия информират пчелите-събирачки относно местонахождението, вида, разстоянието на нектара); пчели-събирачки (събират нектара, донасят го в кошера и го предават на пчелите-работнички; на ден правят около десет полета); Пчелата-майка осигурява репродукцията на пчелното семейство. Особено тъжна е съдбата на пчелите-търтей: след като оплодят пчелата майка, те умират. Ако евентуално някои от търтеите оцелеят след оплождането, пчелите-работнички спират да ги хранят и ги изгонват извън кошера, където те умират от глад. Това е така, защото те са изпълнили своята роля. Освен това те изяждат три пъти повече мед, и пчелното семейство няма нужда вече от тях. Възхитителна е охраната на входа на кошера, където „неканен гост“ няма шанс да влезе. А да не говорим за строежа на шестогоналната форма килийките, на което всеки строителен инженер може да се възхищава.

   В пчелното семейство владее желязна дисциплина, завидна хармония,   безкомпромисна целенасоченост, както и педантична точност в изпълнение на специфичните задължения. Изключително впечатляващо е поведението на пчелите-разузнавачки. След като са открили нектара, чрез специални танцови движения те предават информацията на пчелите-събирачки: къде се намира и какъв е нектарът, на какво разстояние е, в каква посока, има ли попътен вятър и т.н. Тази кодирана информация се приема от пчелите-събирачки, декодира се и веднага се включва в действие – тръгват, събират нектар, донасят го и го предават на пчелите-работнички.    

   От кого са научили пчелите всичко това?

   Не от майката-царица, защото тя няма тези способности, нито от търтеите, защото те се развиват от неоплодени яйца. А ако трябваше да го учат от хората, то те никога нямаше да стигнат до това съвършенство. Напротив – щяха да се научат на демокрация, корупция, компромиси, спекулация и мързел, поради което ние хората мед никога нямаше да хапнем!

   Само този факт от живота на пчелното семейство е достатъчен, за да се възхитим от тази изключителна мъдрост в едно неразумно същество – пчелата. Кой научи пчелите на това изкуство и ги направи по-мъдри и по-дисциплинирани от нас хората? Ако хората притежаваха частица от това, което са пчелите, то светът щеше да изглежда съвсем друг…

   Тогава кой стой зад тази възхитителна мъдрост на пчелите? Напълно глупаво е да мислим, че това се е получило от само себе си по еволюционен път в продължение на милиони години. Вторият закон на термодинамиката и наличието на кодирана генетична информация в поведението на пчелите категорично отричат такова мислене, което напълно противоречи на науката.

   И тъй, тази хармония в поведението на пчелите може да има само един източник – това е Творецът, Който я е създал. А това е и едно силно доказателство за Неговото съществуване.

   А ако трябва да пиша нещо и за мъдростта и изключителната прилежност на мравките, то тогава ние хората трябва действително да заболеем от комплекс за малоценност! Или поне да се поучим от думите на Словото Божие: „Иди при мравката, ленивецо, виж нейната работа и бъди мъдър“ (Притчи 6, 6).

   Примерът на светулката

   Ето друг един достоен за възхищение пример: Светулката от разред Coleoptera притежава светещи органи, разположени най-често в задната част на коремчето на това насекомо. Самото светене се осъществява чрез биолуминисцентен химически процес, при който 98 до 100% от използваната енергия се превръща в светлина. Женските светулки светят само когато трябва да привлекат мъжкия и угасват в случай, че се появи заплаха. Младите светулки светят само когато трябва да прогонят нападател. Тази строго определена целенасочена хармония в структурата, поведението и биохимията на това твърдокрило насекомо говори не само за мъдростта на неговия Творец, но също така показва до голяма степен и несъвършенството на човека. Ето защо: Волфрамовите електрически крушки, които човекът е измислил, имат степен на полезно действие само около 3 до 4%. Това значи, че само 3-4% от доставената електрическа енергия се превръща в светлина. Останалата част от енергията, т.е. 96-97% се превръща в топлина. Така че електрическите волфрамови крушки представляват по-скоро електрически радиатори, а не източници на светлина. Ето разликата в съвършенството, което Бог е вложил в едно насекомо, способно да излъчва студена светлина и несъвършенството, което Едисон и екипът му със собствени усилия през 1898 г. са постигнали. А ако трябва да направим сравнение как и за какво човек използва светлината, то тук разликите са колосални и показват само до каква степен човек се е отдалечил от естественото си предназначение, което Творецът е вложил в него. Със съвременните LED осветителни тела човек значително е подобрил своите постижения и се е приближил малко повече до природата.

Но това не е всичко – тези същества по един хармоничен и целесъобразен начин използват светлината, за да осъществят възпроизводството си и гарантират оцеляването си.

   Поуката!

   Накрая една малка алегория. Бухалът нападнал една светулка и искал да я унищожи. Отбранявайки се светулката извикала: „Защо искаш да ме убиеш?“  Бухалът отговорил: „Защото светиш!“ . Може би някои хора (атеисти и последователи на небиблейски религии) трябва да се поучат от този анекдот и да преосмислят борбата си срещу светлината, т.е. срещу истинския Бог. Много се надявам тази книга да помогне на такива хора.

   Известният български писател Боян Болгар в книгата си „Парижки мозайки“ описва един интересен случай: Веднъж негов приятел наблюдавал новоизлюпените пилета в двора. Изведнъж тези пилета побягнали и бързо се изпокрили. Двамата се почудили какво е станало. Когато погледнали на горе, видели, че високо над тях кръжи ястреб. Как тези едномесечни пилета познаха врага си? Нито опитност, нито някой ги е научил, нито пък могат да мислят! Та те се раждат знаещи, за да оцелеят.

Само едно интелигентно същество може да действа целесъобразно, закономерно и хармонично.

   Нито пчелата, нито мравките, нито светулката, нито малките пилета притежават разум или интелект, за да решат как и кога да използват естествените способности, които Творецът им е дарил. Друг мисли вместо тях. Това е Бог, Който е вложил в тях кодирана генетична информация, която при съответни условия реагира по съответен закономерен начин. Отново ще повторя, че инстинктите не могат да бъдат плод на еволюционно развитие, тъй като те представляват кодирана генетична информация. А тя не може да бъде продукт на материята, както ще видим по-нататък в тази книга.

   Порядък, хармония, закономерност и целенасоченост са задължителна част от социалния живот на всяко общество във всички негови форми на проява – семейството, селището, градът, областта, държавата, институциите, фирмите, църквата и т.н. Без тях ще настъпи анархия, защото законът за ентропията е в пълна сила и тук.  За да функционират хората инвестират много труд, интелигентност, образование, финанси, охранителни структури, сигурност и т.н.

   Задължени сме да си поставим въпроса, кой, какво и колко инвестира, за да може да съществува творението в този вид, в който то е, за да може да противостои на закона на ентропията?  Библията дава отговора: „Той (т.е. Христос) е сияние на Неговата слава и съвършен образ на Неговото лице и Който държи всичко чрез Своето могъщо слово (Евр. 1, 3). Така че Христос е Творецът и Той поддържа цялото творение, за да съществува и да действа хармонично, закономерно и целенасочено.