в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

20. БОГ СЕ ОТКРИВА НА СВЕТА ЧРЕЗ ЧУДЕСАТА

Темата за библейските чудеса е една от централните теми на Библията, която започва с чудо (Сътворението) и завършва с чудо (ново Небе и нова Земя). Цялото библейско откровение се осъществява по чудесен начин – Бог се открива на избрани от Него хора чрез поредица от чудеса. Бог коригира историческия път на Своя народ чрез чудеса. Бог дойде на този свят чрез чудо, показа безброй чудеса по време на земния Си път и чрез чудо Христос се върна при Своя Отец и седна от дясно Нему. Чудеса, чудеса, чудеса….

И тъй, едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога

е чудото, чрез което Той се открива на света.

   И това е нещо съвсем естествено от духовна гледна точка, тъй като свръхестественото, нематериалното, вечното влиза в контакт с естественото, материалното, временното. А това е именно чудо, тъй като се игнорират естествените закони, което по рационален път не може да бъде обяснено. Това напълно съответства на и на самото определение на понятието чудо.

То е феномен, при който по свръхестествен начин се

нарушава действието на даден природен закон.

Например ако даден предмет, оставен свободно във въздуха, не падне върху земята, а се придвижи нагоре, ние говорим за чудо, тъй като е нарушен физичния закон за земното притегляне (гравитацията).

   По въпроса за чудесата аз се занимавам доста подробно в книгата „Здраве Болести Страдания“ (стр. 339). Но тук в кратка форма отново ще повторя някои твърде важни за християните неща във връзка с чудесата. 

   Християнинът не се нуждае от вяра в чудеса. За него те би трябвало да бъдат нещо реално, защото той вярва в Източника на чудесата – Бога. Тук обаче веднага трябва да добавя нещо, което много от християните пренебрегват.

А това е, че единственият източник на чудеса е Бог, което Библията

потвърждава: „Благословен Господ Бог, Който едничък прави чудеса“ (Пс. 71, 18).

   При някои от големите християнски религии се пренебрегва напълно Бога като единствен източник на чудеса и се възлагат чудотворни действия на светци, икони, мощи, определени географски места, свещи, параклиси, храмове, изворни води, както и на личности, на които Бог е дал целителни дарби. Така съзнателно или несъзнателно християните отнемат на Бога чудотворните свойства и ги прехвърлят на Божето творение – на хора или предмети, на които се кланят, молят се за изцеление и спасение на душите, принасят им се дарове.

   Здравата логика ни задължава да приемем чудото като вид действие. А зад всяко действие трябва да стои определена воля, която да пожелае да реализира това действие. Каква воля може да притежава един материален предмет, дадена географска област или пък осветена вода? Само това е достатъчно за мислещият човек да разбере, че зад предмета има личност, притежаваща воля. Така че предметът е само инструмент, средство. Ако търсещият чудото не преодолее тази материална бариера, той си остава идолопоклонник.

   Не рядко сред протестантските среди се чува за някого да се говори: „Този човек има изцелителна дарба. Хайде да отидем да се помоли за нас“. По този начин автоматично личността се поставя на централно място и се забравя кой е източникът на изцелението.

И друго нещо, което е твърде важно – да не забравяме, че Бог е дал власт на Сатаната да върши чудеса…. Първото регистрирано чудо в Библията след Сътворението извърши Сатаната, като проговори чрез змията в Едемската градина.

И той продължава да върши чудеса, като използва различни инструменти и посредници, без да подбира дали те са в Църквата или извън нея. Неговата едничка цел е да отклони хората от източника на чудесата, т.е. от Бога. И в много случаи той го постига, когато хората забравят този източник и отдават хвала и заслуга на посредника, на инструмента, чрез когото се реализира чудото и забравят Бога!

  

    На много светци от историята и от по-ново време е прикачено наименованието „чудотворец“. Граматически тази дума означава „човек, който върши чудо“. На преден план се поставя чудотворството, като изобщо не се помисля, че чудотворството е следствие от вярата и начина на живот на този Божий угодник. Но търсещите и „консуматорите“ на чудото не се интересуват от причината, а причинителя, не търсят Бога, а личността. И ако се получи изцеление, тогава като благодарност се дават курбани, месят се погачи и се палят свещи и с това се приключва цялата религиозност.

   Християнинът преди всичко трябва да знае от кого идва чудото. Не е толкова важно чрез кого се осъществява то. Ако това се знае, тогава изводът е един:

Чудотворни светци, икони и мощи няма!

Има чудотворен Бог, Който чрез светци, икони и мощи

може да върши чудеса!!

   Тази истина духовенството трябва да знае и така да учи миряните. Тогава  славата и благодарността ще се отправят към Бога, а не към предмета или светеца. Разбира се, че напълно правилно и задължително е да се възпоменава паметта на просиял светец в църковната история, като се споменат неговата вяра и заслуги за Божето дело, но съвсем друго е да се приписват на тази личност чудотворни свойства и богопочитание, каквито единствено на Бога подобават. Явно е, че това не се получава, а точно обратното – очаква се помощ от светеца и иконата. И тогава се отдава на тях почит и поклонение.

  

   Наградата на президента

   За да се разбере тази библейска истина, ще дам следния пример. Президентът на дадена държава, да кажем на България, награждава с държавен орден дадена личност в чужбина, да кажем в Германия. Българският посланик в Германия е упълномощен да връчи държавното отличие. Посланикът кани награденият в българското посолство в Берлин и при специална церемония връчва високото държавно отличие. Дадена е думата на наградения да изкаже благодарност за високото отличие. На кого благодари награденият? На посланика или на президента? Разбира се, че на президента, тъй като той е решил и той е издал указ за награждаването. Посланикът е само посредник, изпълнявайки подобаващо своя дълг да връчи ордена. Цялата благодарност принадлежи на президента на България.

   Ето и символиката:

   Президентът символизира Бога, Властелинът на Вселената. Посланикът е Божият угодник, светецът, дарен с милостта да бъде представител на Бога тук в този свят. Награденият е обикновен човек, имащ някакъв здравословен проблем. Бог решава да изцели по чудесен начин страдащият, който търси помощ чрез светеца или чрез други свещени материални неща (икони, мощи, светена вода и др.), които в случая са посредници. Страдащият отива, извършва необходимото и получава изцеление. Това е орденът, който президентът дарява.

Въпрос: От кого е дошло изцелението? От Бога или от посредника (иконата, мощите)?

Отговор: Сто процента от Бога, защото Той единствен може да върши чудеса.

Въпрос: На кого трябва да благодари изцеления?

Отговор: Сто процента на Бога, защото помощта е дошла от него.

   Да си представим само за миг, че изцеленият коленичил и изпълнен с радост благодари на светеца, целува иконата или мощите, обсипва ги с дарове и съответно финансово се издължава на духовника, който стои до него с нескрити очаквания. Знаете ли как ще се чувства светецът горе на небето в присъствието на Бога? Този Божий угодник ще изпадне в безкрайно неудобство, защото знае, че не той е извършил чудото, а Бог. Но той с ужас  вижда, че благодарността се отправя към него, а не към Бога. Така чрез човешкото невежество се причинява огромно неудобство на Божиите угодници на небето. Ето защо думите „чудотворна икона“, „чудотворни мощи“, „чудотворец- светия“ трябва да се забравят, защото има единствено ЧУДОТВОРЕН БОГ. Всичко останало е духовна спекулация и злоупотреба с невежеството на обикновените християни. А ако се получи някакво чудо, където Бог изобщо не се споменава, то това чудо е от Сатаната.

   Задължителната поука.

   Изхождайки от тази напълно понятна библейска истина, духовенството трябва да положи огромни усилия, за да се промени мисленето на обикновения битов християнин, който очаква чудеса от посредниците (иконата, мощите), а не от Бога, за Когото често изобщо и не става дума. Така в съзнанието на християнина се оформя убеждението, че светията, мощите, светената вода или свещите са му помогнали чрез „чудотворните“ си сили. И поради това този човек изпада в грях, като отдава благодарност на светията или мощите, а не на Бога. Каква полза от чудотворното изцеление, ако човек се натоварва с грях, който ще го прати в ада. Каква полза, че тук е здрав в този свят, а във вечността ще бъде обречен на мъки.

   Чул съм християни да казват, че освен на светеца, иконата или мощите, те благодарят и славят също и Бога, т.е. разделят благодарността и славата между Бога и творението. На такива трябва да се припомни какво Бог казва по този въпрос:

„Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму,

нито хвалата Си на истукани“ (Ис. 42, 8).

    Ако духовниците съзнателно или несъзнателно крият от миряните истината за чудотворната сила, то те носят техния грях, защото отклоняват вниманието от Бога и го насочват към творението. Освен това, Църквата няма да се различава от идолопоклонството и ще напомня твърде много на историята с размириците в Ефес (Д.А. 19,23-40) от преди две хиляди години. Златарят Димитър произвеждаше свещени предмети за богинята Артемида. И когато апостол Павел благовести за истинския Бог, тогава този занаятчия с възмущение каза: „Тоя Павел убеди и обърна доста народ, думайки че не са богове тия, които се правят с ръце човешки. Тъй че има опасност, не само това наше занятие да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се смята за нищо“ (Д.А. 19, 26-27).

   Нека читателят сам да прецени дали има някаква разлика между занаятчийската продукция на златаря Димитър в Ефес и многообразната църковна индустрия днес, чрез която в промишлени мащаби се продуцират „чудотворни“ посредници…

   Също в град Ефес апостол Павел проповядваше повече от две години. И през това време „Бог правеше не малки чудеса чрез ръцете Павлови“ (Д.А. 19, 11). Питам: кой е чудотворецът? Бог или апостол Павел?