в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

2. ЦЕЛТА В ПРИРОДАТА ДОКАЗВА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

След като имаме отговор на въпроса „КОЙ“ е сътворил Вселената, идваме до втория задължителен въпрос ЗАЩО и „С КАКВА ЦЕЛ“. Въпросът „защо“ не може нито да се избегне, нито да се премълчи. Защо или с каква цел е сътворена Земята и какво е нейното предназначение? Защо и с каква цел е сътворен човекът и какъв е смисълът на неговия живот?

   Целта може да бъде поставена и реализирана единствено по четири начина:

а) чрез наличието на интелигентен източник, който си поставя целта;

б) по пътя на инстинкта, чрез който се постига поставена от някой друг цел;

в) по рефлекторен път;

г) следствие на опит.

   И зад четирите случаи стой разумен, мислещ източник, който при сътворението е заложил инстинкта, рефлекса и опита или пък е дарил мисловни способности на този, който си поставя и реализира дадена цел. Първият начин за поставяне и реализиране на целта е свойствен на човека, а останалите три – на животинския свят. Това ще онагледя с няколко примери.

Ежедневието на човека е наниз от поставяне и осъществяване на по-малки или по-големи цели. Когато тръгваме на път, то имаме определена цел, която искаме да постигнем. С определена цел отиваме да пазаруваме. Спортистите си поставят цели и за да ги постигнат те се готвят усилено дълго време. Родителите поставят на децата си определени цели и следят за тяхното изпълнение. Работодателите поставят цел на своите работници. Всеки студент си поставя цел – да стане добър специалист, да може да се реализира и да получава добро заплащане. Кандидатите при политическите избори поставят цели, които те обещават да изпълнят, ако бъдат избрани. Християнският духовник трябва да има определена цел, която да постигне чрез своето служение: тя не трябва да бъде друга, освен да покаже единствения път, чрез който може да се постигне вечен живот. Всичко останало, освен тази най-важна цел, е второстепенно. Този списък с поставяне и осъществяване на цели в живота може да бъде продължен още много.

   С настоящата книга аз като автор също си поставям определена цел, която още в началото подробно формулирах. Читателят на тази книга също има определена цел – например да получи информация, която го интересува във връзка със съществуването на истинския Бог и къде можем да Го намерим.

   От тези примери трябва да се направят няколко съществени извода:

   1) Целта се поставя от личност, която притежава интелект, която може да мисли. Човекът е този, който поставя и реализира дадена цел. От тук се извежда и определението на понятието цел: Това, към което човек се стреми  или това, което човек иска да осъществи. А това означава, че немислещо същество или предмет цел не могат да поставят.

   2) В обществото има хора, които си поставят цели и ги реализират сами. Но има и хора, които поставят цели, а други ги изпълняват. Примери в това отношение има много.

   3) Тук идваме до един изключително важен въпрос. След като човекът има свой Творец, логиката ни задължава да се запитаме дали този Творец също поставя цели на своето Творение и очаква тези цели да бъдат реализирани.

   И от тук се появява задължителния въпрос: Защо Бог е създал човека? Каква е била Божията цел за създаването на човека? Библията дава правилния отговор: Бог създаде човека, за да има общение с него. Чрез грехопадението това общение беше прекъснато. Човекът пожела сам да си възстанови това общение, като си създаде и продължава да си създава религии. Не успя. И никога по този начин няма да успее. Бог му предложи единствената възможност – Сам Той дойде на земята в лицето на Иисус Христос и покани човеците да възстановят отношението си с Него. Тези, които Го приеха и приемат, оправдаха и оправдават целта на своя живот. Тези, които Го отхвърлят, пропускат целта в живота си и остават разделени от Бога във вечността.

   Всеки отделен човек трябва да си постави въпроса каква цел Бог иска да постигне с него самия, с неговия живот. Един човешки живот може да бъде само тогава пълноценен, когато човек осъзнае смисъла и целта на своето съществувание и полага усилие, за да достигне тази цел.

БОГ ИМА ЦЕЛ С ЖИВОТА НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК.

Мъдър човек е онзи, който съзре  тази цел на Бога в неговия живот

и полага усилия да достигне тази цел.

   Уилям Баркли допълва: „Два са великите дни в живота на човека – деня в който се раждаме и денят в който разбираме защо сме се родили“.

Има малки цели, които ежедневно си поставяме, има големи цели, които с години човек преследва и има крайна цел на живота на човека. Малките цели са важни в живота на човека. Големите цели са по-важни, тъй като от тях се определят важни неща в живота. Крайната цел е най-важната, тъй като тя определя ценностната 

система на човека. Обикновено хората се концентрират на малките цели в живота си и с тях ежедневно се занимават. Често се получава така, че тези малки цели заглушават по-големите цели и скриват крайната цел.

    Има ръководно начало, което определя характера на поставената цел. Това ръководно начало е ценностната система. Религиозният човек се съобразява винаги с волята на божеството, в което вярва – мюсюлманинът с волята на Аллах, християнинът – с волята на Христос и т.н.

   Качеството на една религия се определя от крайната цел, която тази религия поставя на човека. Целта на исляма е завладяването на света, на християнството – общението с Бога във вечността, т.е спасението на душата (1 Петр. 1, 9), на източните религии – усъвършенстване по пътя на прераждането и т.н.   

И тъй целта предполага интелигентен източник, личност, интелект,

който да постави и да реализира тази цел.

   Но как стои въпросът при останалия биологичен свят – растенията и животните? Тук можем ли да говорим за цел? Ето няколко примера:

   Тайната на змиорките.

   Никое друго животно не е отнело на зоолозите толкова време и усилия, за да установят начина му на живот. Днес се знае, че змиорката живее в сладките води на Африка и Европа, където прекарва около десет години докато достигне полова зрелост. И тогава започва грандиозното пътешествие с крайна цел Саргасово море. Стремежът към целта е толкова силен, че ако по пътя им се изправи преграда, те по суша го заобикалят и продължават към целта. Движейки се на югозапад змиорките изминават разстоянието от над 6,400 км. за около година и половина. Достигайки целта змиорките преживяват брачния си период, изхвърлят хайвера си и умират. Новоизлюпеното младо поколение тръгва по обратния път на родителите си. След около три години достига крайната цел – сладките води на Европа и Африка. Защо го правят и как се ориентират – това остава загадка за учените и до днес.

   И тъй змиорката има строго фиксирана цел – да достигне Саргасово море, за да се възпроизведе и след това – да достигне сладководните басейни на Европа и Африка, за да живее в продължение на около десет години.

   Задължителният въпрос: Кой е поставил тази цел на змиорките?

   Златист дъждосвирец.

   Това е прелетна птица, обитаваща Северна Америка и Хавайските острови. Всяка есен тази птица прелита без прекъсване разстоянието от около 4000 км. – от Аляска до Хавай, за 88 часа. Известният орнитолог Фин Саломонзен пише: „ Способността на птицата да спазва стриктно посоката по време на полета се приема като една от най-загадъчните мистерии. И това става без компас, без географска карта, при постоянно променящи се атмосферни условия и денонощен цикъл – едно чудо, нямащо равно на себе си. Тук не може да става дума нито за предаване на опита на родителите, нито за еволюционно придобити навигационни способности“. Но най-чудното е, как се получава необходимата енергия за осъществяване на този огромен преход над океана без междинно кацане. След дългогодишни наблюдения учените са установили, че необходимата енергия се добива от 70 гр. мазнини, които птицата има преди полета и която до милиграм е изчислена, за да се достигне крайната цел. При това положение се калкулира средната скорост, метеологичните условия, както и други допълнителни фактори.

   Птицата има строго фиксирана цел – да прелети от Севера на Юга, за да оцелее.

   Задължителният въпрос: Кой е поставил тази цел на птицата?

   Чудото в Цинцинати.

   На всеки 17 години в средата на м. май в Цинцинати (САЩ) излизат от земята безбройно множество от един особен вид щурци. Те имат строго определена цел – изкачват се по дърветата, сменят обвивката си, снасят яйцата си в пукнатините на дърветата и след десет дни умират. След шест седмици се излюпват личинките. Едва появили се на бял свят те имат 

една цел – заравят се в земята на дълбочина шест-седем метра. Тук се хранят с корени. След 17 години, точно в определен ден, те излизат на повърхността на земята, за да живеят само 10 дни и продължат потомството си.

   Щурците имат строго фиксирана цел – да излязат от дълбочината на земята, за да се възпроизведат и след това отново да влязат в земята, за да продължат съществуванието си.

   Задължителният въпрос: Кой е поставил тази цел на щурците?

   Такива примери от природата могат да се приведат със стотици. Но нека въз основа на тези три примера да си поставим и да намерим отговор на някои важни въпроси. И в трите случая става дума за поставяне и достигане на определена цел – Саргасовото море при змиорката, южното полукълбо при прелетните птици и повърхността на земята при щурците. Кой поставя целта?

   Всеизвестен закон е, че цел се поставя само от разумно, мислещо същество. Да тръгнем по пътя на изключването: Не е възможно целта да се постави от самите животни. Те не притежават нито съзнание, нито размисъл. Атеистът веднага ще каже: да, по инстинкт животното върши това. Е, тогава да попитам:

Що е инстинкт?

Физиологията определя инстинкта като  вродена способност у човека и животните да извършват несъзнателно целесъобразни действия.

Това определение съдържа три изключително важни неща:

Първо инстинктът е неоспорим факт.

Второ той изключва четири съществени неща: обучението, опитността, съзнанието и еволюционно развитие като източници на инстинкта. Това значи, че тези четири фактора не могат да бъдат причина за появата на инстинкта. Затова той е вродена способност. Той не може да бъде плод на еволюцията, тъй като самият инстинкт представлява генетично кодирана програма, която естествено трябва да има свой програмист. Кой е този програмист? В никакъв случай това не е човекът. Тогава кой? Инстинктът не може да бъде и продукт на природата, тъй като тя е подчинена единствено на природните закони и в нея няма разум и интелект, нито пък творчески потенциал.

Трето – това определение включва цел, целесъобразност, целеустременост. А цел може да поставя само разумно същество.

   Инстинктът дава способност на животните да извършват действия, които човек би могъл да направи само след сложни математически изчисления и продължителни упражнения, ако иска да достигне съвършенството, което постигат животните. А да не говорим, че той не винаги може да достигне такова съвършенство, въпреки че безочливо плагиатства от животинския свят. Чрез инстинкта Бог е вложил разумно и целенасочено действие в неразумно и несъзнателно същество. Чрез инстинкта Бог постига запазване на биологичния вид.

   Слепият човек не може да ходи уверено по непозната местност. Трябва някой да го води. Кой води змиорката към Саргасово море и прелетните птици към Юга? Кой ги насочва към крайната цел. Кой мисли вместо тези творения? Всички тези въпроси имат само един отговор и той гласи – Творецът Бог.

   Това е желязната логика: инстинктът не може да бъде създаден нито от самото животно, нито от човека или пък от сляпата природа. Тогава остава единствената възможност – инстинктът е сътворен от Бога. Това е едно мощно доказателство за Божието съществуване, чрез което Бог се открива на човеците. Достатъчно е за хората да имат разум и добра воля да видят това Божие творение. Това добре е разбрал големият френски писател Мопасан, когато казва: „Инстинктите идват от Бога“.