в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

18. ВЕЛИКИ ЛИЧНОСТИ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО ВЯРВАТ В БИБЛЕЙСКИЯ БОГ

   Защо привеждам това доказателство? Поради следните причини: 1) Далеч съм от мисълта, че личната вяра на човека може да се гради на вярата на друг, тъй като тя не е нито наследствена, нито стока, която да се предава като завещание между хората. Ако вярата се основава на вярата на друг, то тя не е вяра, а подражание. 2)  Истинската вяра на един може да бъде насърчение както за други вярващи, така и за невярващи, непросветени или заблудени. И ако вярващият е световно известна личност, допринесла за прогреса на цялото човечество, тогава тази лична вяра  може да добие форма на важно доказателство за съществуването на обекта на истинската вяра – Бога. По този начин Сам Бог се изявява чрез вярващият човек в света, а човекът става свидетел за съществуването на Бога. Така той изпълнява три важни Божии заповеди: „Идете и кажете!“, „Комуто много е дадено, от него и много ще се иска“ и „За всичко благодарете“. 3) Огромната аудитория от атеисти и езичници би трябвало да си поставят въпроса защо този или онзи велик учен или представител на изкуството вярва именно в този Бог. Едва ли такава гениална личност би могла да се заблуждава. Самият този факт е основателен повод всеки да се замисли. По този начин тези гении на човечеството инвестират чрез свидетелството си в милиони други хора. 4) Разпространява се погрешното мнение, че учените не били вярващи хора. Това обикновено се прави от невежи хора, които малко знаят за мнението на великите учени за вярата им в Бога. С такова едно твърдение атеистите искат да оправдаят своето безбожие. По този въпрос аз подробно се занимавам в книгата „Атеизъм“.

   Разбира се, че винаги е имало и има велики личности, които не вярват в Бога. За такива само ще кажа, че за слепеца Слънцето не съществува, нито за глухия – чудната музика на Бах и Бетовен.

   И тъй вярата на великите личности на човечеството е повод за размишление на невярващите, насърчение за вярващите и изява на Бога. Ще спомена само някои от добре познатите велики личности, които дълбоко са вярвали в Бога и какво казват за своята вяра. Вярващите трябва да бъдат благодарни на Бога и щастливи, че имат на своя страна най-видни представители на науката и културата на човечеството.

   Цитатите взимам от книгата на Т. Димитров „50 нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога“ Изд. „Спектра“ 2006 г. В тази книга се цитират мисли на общо 92 световно известни личности за вярата им в Бога. Изобретателят на лазера Чарлс Таунс казва за тази книга, че е „невероятно интересна и съдържа мнения на първокласни учени“.

   І. Основоположниците на модерната наука (16-20 век):

Исак Нютон – основател на класическата физика и откривател на диференциалното интегралното смятане, открива и формулира закона за гравитацията. Всепризнат е за най-великият учен на всички времена. Той казва: „Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество… Наблюдавайки Божиите Творения ние разбираме, че истинският Бог е интелигентно Същество и че Той притежава всички съвършенства и абсолютна власт… Иисус Христос по величие е най-близо до Бога и трябва да бъде обожаван от нас като Агнец Божий… Не се страхувайте да проповядвате християнската истина… И се радвайте, ако се окаже, че сте достойни да пострадате по някакъв начин или ако пострада вашата репутация, заради това, че проповядвате Евангелието, защото тогава ще бъде голяма вашата награда във вечността… Аз непоколебимо вярвам, че Библията е Слово на Бога, написано от боговдъхновени мъже и я изследвам всеки ден. Аз намирам много повече сигурни знаци за автентичността на Библията, отколкото в която и да е светска история на човечеството… Атеизмът е толкова абсурден и отвратителен за човечеството, че никога не е имал много последователи… Ние познаваме Бога посредством Неговите мъдри и превъзходно изобретени творения. Ние се възхищаваме от Бога поради Неговите съвършенства, благоговеем пред Него заради Неговото всемогъщество и Го почитаме, защото сме Негови слуги“

Галилео Галилей – астроном, математик, основател на експерименталната физика. Той казва: „Аз изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати до сега чудеса… Славата и величието на всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения… Светата Библия не може да греши и заповедите, които се съдържат в нея са абсолютно истинни и ненарушими“.

Николай Коперник – астроном, математик и лекар, създател на хелиоцентричната космология. Преди да публикува своята прочута хелиоцентрична теория Коперник пише: „Моля се, дано Всемогъщият и Всемилостив Бог да погледне милостиво към моето дръзко научно  начинание и дано Той да ми вдъхне сили да пренеса този труд, който започнах по правилния път до предначертаната цел“. На надгробния паметник на Н. Коперник е написано: „Господи, аз не очаквам милостта, която получи апостол Павел, нито благоволението, с което Ти прости на апостол Петър. Моля Те само за онази милост, която подари на разбойника на кръста“.

Йоханес Кеплер – основател на физическата астрономия и на модерната оптика, откривател на законите за движението на планетите. Той казва: „Светът на природата, светът на човека и светът на Бога – всички те са в хармония помежду си. Ние виждаме как Бог, като един архитект е сътворил света според реда и мярата и пак според тях е изчислил всичко“. След като открива закона за движение на планетите, той пише: „Вярвам, че чрез Божията намеса, аз постигнах изведнъж онова, което в миналото не успявах да постигна, въпреки моите огромни усилия. Твърдо вярвам в това, защото не спирах да се моля на Бога да позволи моят план да успее“.

Джордано Бруно – астроном, математик и създател на теорията за безкрайната Вселена. Той пише: „Невидимата същност на Бога ни се разкрива посредством видимите и познаваеми Божии Творения“.

Леонардо да Винчи – физик, анатом, математик, художник, създател на науката хидравлика. Най-гениалният изобретател на всички времена. Този свръх гениален човек завеща на човечеството една от най-великите картини на изкуството – „Тайната вечеря“. Първоначално на картината пред Христос е имало чаша, нарисувана най-изящно. Веднъж художникът попитал негов познат: „Кое ти харесва най-много на картината ми?“. Гостът отговорил: „Чашата, тя е просто вълшебна и надминава по красота всичко!“ „Така ли?“ отговорил художникът, след което взел четка и заличил чашата. „Какво направи“ възмутил се гостът. „Тя беше тъй красива!“ Леонардо отговорил: „Нищо не искам да засенчва лика на моя Спасител!“. Как да си обясним това огромно влияние на Иисуса върху този най-велик гений на човечеството?

Францис Бейкън – създател на научния индуктивен метод и първата систематична класификация на науките. Той пише: „Има две книги, които са ни дадени, за да ги изучаваме и да ни предпазват от грешки. Първата книга е Библията, която ни разкрива волята на Бога, а втората е книгата на Природата, която съдържа всички творения на Бога… Тези, които отричат Бога, убиват благородното у човека; защото безспорно по своето телесно устройство човекът е близо до животните, и ако не е близо до Бога по дух, човекът остава едно долно и презряно същество“.

Блез Паскал – физик, математик и създател на теорията на вероятностите. Той казва: „Ние познаваме Бога чрез Иисус Христос. Без този посредник всяко общуване с Бота ни е отнето… За да докажем Божествеността на Христос ние разполагаме с библейските пророчества“.

Михаил Ломоносов – откривател на закона за запазване на материята, основател на физикохимията, професор по химия. Той пише: „Природата е в някакъв смисъл Евангелие, което гръмко проповядва творческата сила и величие на Бога“.

Чарлс Дарвин – създател на еволюционната теория. В книгата си „Произход на видовете“ в главата: „Трудности през еволюционната теория“ (стр. 168) Дарвин пише: “Да се предполага, че окото с всички негови уникални приспособления…би могло да възникне чрез естествен отбор, според мен – признавам – е абсурдно в най-висша степен“. На друго място в своята книга той пише: „Първият тласък към еволюция е направен от Твореца, Който е вложил в материята стремеж към развитие“ . През 1879 г. три години преди смъртта си Дарвин пише: „Аз никога не съм бил атеист и никога не съм отричал съществуването на Бога“. Малко преди смъртта си Дарвин признава: „За моя голяма изненада идеите, които развих се разпространиха като див огън. Хората напрпавиха от тях религия“. Еволюционната теория в днешния й вид е до голяма степен дело на неговите последователи, които често му се присмивали. В книгата си „Животът“ еволюционистът проф. Шпилер пише: „За жалост, и самият Дарвин мисли, че животът на първичната форма за всички живи същества е бил вдъхнат от Бога“.

Микеланджело – скулптор, художник, поет и архитект. В дълбоки старини той се моли така: „О, Господи, горчив и твърд е хлябът на старостта. Аз съм само сянка на това, което бях някога. Ставам товар за другите. Помогни ми да бъда търпелив. Покажи ми Своето лице, когато всичко друго все повече и повече изчезва в мен. Нека да почувствам диханието на вечността“.

Луи Пастьор – химик и биолог, един от основателите на микробиологията, опроверга теорията за самозараждането чрез откриването на Биогенетичния закон за живота („Живот произлиза само от живот), откривател на много ваксини, на пастьоризацията и оптическата изомерия. Ето някои мисли от него: „Колкото повече изучавам природата, толкова повече се удивлявам от творенията на Бога… Повърхностните занимания с наука ще те отведат далеч от Бога, а задълбочените научни изследвания ще те доведат при Него…Бъдещите поколения един ден ще се смеят на съвременния атеизъм… „. Предавам в съкратен вид един епизод от живота на Пастьор: През октомври 1890 г. в едно купе на бързия влак Лион-Париж пътуваха двама души – белобрад старец на около 65 години и 25-годишен младеж. В завързалия се разговор младият човек – Гастон Леру, казал, че е завършил естествени науки и отива на специализация  в прочутия институт на Луи Пастьор в Париж. Старецът го заговорил на религиозна тема, при което младежът отговорил, че това не го интересува, а освен това науката отдавна била доказала, че няма Бог. Старецът видял, че е безполезно да говори, извадил си джобната Библия, помолил се и зачел благоговейно в нея. Прочел много страници, през което време младият човек изпушил доста цигари. На сбогуване на парижката гара старецът му подал визитната си картичка и казал: „Когато постъпите в института, драги господине, обадете ми се, ако обичате. Въпреки разликата в нашите схващания, може би да ви бъда в нещо полезен“. И той изчезна в навалицата. Младежът погледнал небрежно визитната картичка и прочел: „Професор Луи Пастьор“. Дълбоко огорчен от непочтеното си държание към своя бъдещ професор, той беше още по-озадачен от факта, че този световно известен учен, истински корифей на положителната наука, беше дълбоко вярващ в Бога човек… Пастьор имаше много ученици по целия свят. Много от тях били в началото атеисти. Но истинската наука ги направила вярващи християни. Един от тях е и Гастон Леру, който в началото от учен-недоучен атеист, по-късно станал дълбоко вярващ християнин и известен учен в областта на микробиологията“.

ІІ. Нобелови лауреати (20-21 век)

Алберт Айнщайн – един от основателите на модерната физика и създател на теорията за относителността. Професор по физика и нобелов лауреат: Колкото повече се занимавам с наука, толкова повече вярвам в Бога… Дълбоката увереност в съществуването на една разумна сила, която се открива в неразгадаемата Вселена, формира моята представа за Бога…Науката без религията е осакатена, религията без наука е сляпа…Аз искам да узная мислите на Бог. Всички останали неща са детайли“.

Макс Планк  създател на квантовата теория, професор по физика и нобелов лауреат. Синът на М. Планк е бил осъден на смърт поради неуспешен опит за покушение срещу Хитлер. На бащата е предложено да признае публично националсоциализма и да бъде освободен сина му. Той не прави компромис между лъжата и бащината обич. Синът му бива екзекутиран в Гестапо. На съболезнователно писмо от негов приятел, Макс Планк отговаря: „Вие грешите, ако мислите, че имам сила да победя моята болка. Аз се старая да намеря такава сила. За мен е небесна милост, че още от детинството ми дълбоко в сърцето ми и вкоренена здравата вяра във всемогъщия добър Бог. Естествено Неговите пътища не са наши пътища, но упованието в Бога ми помага да премина през това тежко изпитание… Не е възможно да съществува някакъв конфликт между религията и науката, тъй като те са взаимно допълващи се“

Вернер Хайзенберг – създател на квантовата механика, професор по физика и нобелов лауреат: Първата глътка от чашата на природните науки прави човека атеист, но на дъното го очаква Бог… Ако изчезнат религиозните идеали, които трябва да следваме, тогава изчезва и основата на етичните ценности, а заедно с нея се изгубва и смисълът на нашите дела и страдания. Накрая остават само песимизмът и отчаянието… Непосредствената връзка с Бога става в човешката душа, а не във външните форми“.

Гулиелмо Маркони – изобретател на радиото и нобелов лауреат: „Аз съм горд, че съм християнин. Аз вярвам не само като християнин, но и като учен. Един безжичен апарат може да предаде в безкрая някаква вест, а човешкия дух може чрез молитва да изпрати към вечността невидими вълни, които постигат своята цел пред Бога… Науката сама по себе си е неспособна да обясни хиляди неща. Преди всичко тя не може да обясни тайната на нашето съществуване. Ето защо аз вярвам не само като католик, но и като учен“.

Макс Борн – атомен физик и нобелов лауреат: „Много от учените вярват в Бога. А онези, които казват, че заниманието с наука прави човека атеист, са вероятно някакви жалки хора… Няма съмнение, че човечеството е в остра криза, където само страхът осигурява нестабилен мир. Това обаче е несигурно и трябва да се замести с нещо по-добро. Християнството е здравата основа за справяне с проблемите“.

Роберт Миликан – професор по физика в областта на космическите лъчения, президент на американската асоциация за развитие на науката, нобелов лауреат: „Цялото човешко благополучие, целият прогрес на човечеството стои върху два стълба. Рухването на един от тези два стълба би предизвикало сгромолясването на цялата структура. Тези два стълба са религията и науката, които трябва да бъдат прокламирани пред цялото човечество… Аз със сигурност заявявам, че не съществуват научни основания за отричане на религията, нито пък е възможно да съществува конфликт между науката и религията. Хората, които разбират твърде малко от наука и тези, които знаят твърде малко за религията, често спорят. Тези които ги слушат си въобразяват, че има конфликт между науката и религията, докато всъщност конфликтът е просто между два различни вида невежество… Никога не съм познавал човек със здрав разум, който да не вярва в Бога… Науката без религията е по-скоро проклятие за човечеството, отколкото благословение…Много от нашите велики учени са били в действителност мъже с дълбоки религиозни убеждения – Сър Исак Нютон, Майкъл Фарадей, Джеймс Максуел, Луи Пастьор. Тези мъже едва ли щяха да бъдат толкова велики, ако им липсваше тази вяра“.

Чарлс Таунс – изобретател на лазера, професор по физика, нобелов лауреат: „Аз твърдо вярвам в съществуването на Бога, основавайки се на моите наблюдения, интуиция, логика и на научните ми познания… Науката иска да узнае какви са механизмите на Вселената, а религията – какъв е смисълът на Вселената. Науката и религията не могат да бъдат разделяни“.

Антъни Хюиш – радиоастроном, откривател на пулсарите, професор по физика, нобелов лауреат: „Аз вярвам в Бога. За мен е абсурдно да се предполага, че възникването на Вселената и нашето собствено съществуване са просто една космическа случайност. Абсурдно е да мислим, че животът е възникнал благодарение на случайни физични процеси“;

Джон Екълс – нобелов лауреат по медицина, професор по неврофизиология, президент на австралийската академия на науките(1957-1961): „Материалистичната теория не може да обясни уникалния характер на човешката душа. Аз вярвам, че душата е сътворена по един свръхестествен, духовен начин. Душата е плод на Божествено творение.

ІІІ. Съвременни световно известни учени.

Хенри Шефър (роден 1944 г.) – професор по химия, президент на световната асоциация на теоретичните химици, директор на центъра за компютърна и квантова химия в Джоржия, САЩ, пет пъти номиниран за нобелова награда. Той пише: „Бог явно притежава грандиозна мъдрост и сила. Информацията и сложната подреденост, които наблюдаваме във всяка част на Вселената, и особено в живите организми, са отвъд нашите способности за разбиране… Хармонията, редът, елегантността и красотата, които виждаме на всякъде в Божието творение, е доказателство, че Бог е един любящ Творец… Ние сме сътворени, ограничени и крехки, а Бог е вечен и всемогъщ“.

Стивън Хокинг (роден 1942 г.). Цитирам от „ТОПактуално.ком“: „Проф. Стивън Хокинг взриви чуждата преса. Изтъкнатият учен потвърди, че Бог съществува. Пред научната общност в Кембридж проф. Стивън Хокинг за първи път каза нещо, с което изуми своите колеги – достигнал до извода, че Вселената е създадена от интелигентен разум… открил влиянието на фактор, който той нарекъл „Божествен фактор… именно този Божествен фактор е причина Вселената да се появи, а заедно с нея и животът на Земята, такъв какъвто го познаваме… проф. Хокинг осъзнал, че светът се движи от Божествения фактор и този фактор е липсващото звено, за да обясни много от проявленията, както в реалния живот, така и в науката“. За сведения на читатетеля, проф. Хокинг е бил преди това дълги години атеист.

Францис Коллинс – директор на националния институт за изследване на човешкия геном в САЩ, един от най-известните световни учени днес. В своята книга „Бог и гените “ проф. Коллинс описва своя път от атеизма към вярата. На въпрос на германското списание „ПРО“: „Вие сте един от най-известните световни учени в областта на генетиката днес. Но същевременно вярвате в Бога. Това не е ли противоречие?  Професорът отговаря: „В никакъв случай. Науката се стреми да изучи природния свят. Вярата отговаря на духовните въпроси, като напр. за смисъла на живота и съществуването на Бога – въпроси, на които науката не може да отговори. Както науката, така и вярата са пътища към познанието… На въпрос: „На какво се основава и какво подсилва вашата вяра в Бога?“ професорът отговаря: „Фактът, че Вселената има начало, че така хармонично всичко е устроено, за да съществува животът и че хората притежават универсално чувство за правилно и неправилно, добро и лошо, е достатъчно основание за вярата. Напълно приемам думите на Кант: Звездното небе над мен и моралният закон в мен, ме изпълват с благоговение и съзнанието за съществуването и присъствието на Бога… Аз напълно вярвам в библейската история за сътворението на света“.

   Това са само няколко имена от създателите на световната наука и култура, които официално и публично признават съществуването на Бога и изявяват своята вяра в Бога. Аз съзнателно отделям повече внимание  на този уникален факт в човешката история, тъй като той ни задължава да направим следните осем основни извода:

1) Всички тези личности са изключително интелигентни и високо образовани хора. Те са така да се каже част от интелектуалният елит на човечеството, което се потвърждава от факта, че са носители на нобелова награда – най-голямото признание за един учен. Като най-големи специалисти в съответните области на познанието те са достигнали до съвършените детайлности в опознаването на материалния свят и силите, които го движат. Опознавайки всичко това, те идват до дълбокото убеждение, че Вселената и животът не могат да бъдат плод на случайност, а трябва да имат свой Създател и Законодател.

2) Със своите постижения те са положили основите и са допринесли за изграждането на различните аспекти на човешката цивилизация – наука, изкуство, култура, политика, философия, медицина и т.н.

3) За да бъдат успешни и плодотворни изобретатели, откриватели и изследователи, тези хора трябва преди всичко да са точни, честни и упорити в експерименталната дейност, а така също и безкомпромисни в научното мислене. Това е гаранцията за изключителните постижения, които са достигнали.

4) Ако в областта на науката всички тези гении са били точни, честни и безкомпромисни, това означава, че и по отношение на най-важния въпрос в живота на всеки човек – целта и смисъла на неговото съществуване – тези хора са били абсолютно прецизни и безкомпромисни в това, в което са вярвали. А това е сигурна гаранция, че всички тези гениални личности не са могли да се заблуждават по въпроса за съществуването и вярата в Бога. От тук и логическият извод – възможно е да се заблуждават онези, които по-малко са се занимавали с наука или пък си въобразяват, че са достатъчно компетентни в някоя научна област. Такива учени-недоучени нямат моралното право да критикуват и оспорват вярата на създателите и трегерите на науката. И да не забравяме, че те не са били богослови, за да се занимават професионално с теология.

5)  Науката не противоречи на вярата.Такова е единодушното мнение на споменатите до представители на науката и изкуството. Самият факт, че тези хора съчетават в себе си вяра в Бога и наука е красноречиво свидетелство за хармонията между тях.

6)  Всички тези корифеи на човешката раса дълбоко са осъзнали, че вярата е жизнена необходимост за всеки човек и със своята дарба и трудолюбие са изразили обичта си към Бога. В никой от тях не е имало надменност или гордост от това което са, защото те са знаели, че Бог обича всички хора, но от никого не е във възторг.

7) Би било неестествено да си мислим, че тези хора са били религиозни, тъй като времето, в което са живели, е било такова. Ако това беше вярно, то в едно демократично общество не трябваше да има вярващи учени. А това не е така. Нека да не забравяме още, че някои от тези учени хора са били в конфликт с църквата и са станали жертва на религиозно невежество и фанатизъм. При това положение сме задължени да правим разлика между църква, наука и вяра. Църквата и религията не винаги са носители на научната истина, докато вярата – винаги, защото тя се базира на Библията, която не противоречи на науката. 

8) Всички тези представители на науката са приемали и вярвали в библейския Бог като единствено истински Бог.

  От личен опит мога да потвърдя две важни неща: Първо, че колкото по задълбочено съм изследвал електронно микроскопската структура на човешките тъкани и клетки, толкова повече съм се възхищавал от изключителната гениалност в тяхната структура и хармонията в тяхната функция.Това в никакъв случай не би могло да блъде плод на случайност. Второ – че след политическите промени в България някои изтъкнати учени проявиха жив интерес към духовните неща и посещаваха организираните религиозни беседи, които провеждах в системата на БАН. Мнозина от тях повярваха.

   В заключение трябва да приемем, че вярата на споменатите учени е красноречив доказателство за съществуването на Бога.