в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

14. СЪВЪРШЕНАТА ЦЕННОСТНА СИСТЕМА ПРЕДПОЛАГА ИСТИНСКИ БОГ

Най-напред няколко думи какво представлява ценностната система (ЦС)? Това е съвкупност от морални приоритети и начин на мислене, които определят поведението на отделния човек или цялото общество. ЦС определя кое е добро и кое лошо, кое е правилно и неправилно, кое е нормално и ненормално, важно и маловажно, кое е достойно и унизително и т.н. Ценностите могат да бъдат материални (богатство) и нематериални – религия, вяра, любов, морал, справедливост, щастие, храброст, дисциплина, взаимно уважение и др. Ценностната система обикновено се отъждествява с морал, етика или нравствено поведение. ЦС се регламентира чрез закони или кодекс, като по този начин обикновено става задължителна. Спомняме си от близкото минало т.н. „морален кодекс на строителя на комунизма“.    

   Животът на човека по принцип се ръководи от ценности, поради което те формират облика на самия човек, защото се гради върху разума, съвестта, морала и вярата.  Ценностите на мислене и поведение се формират през първите две десетилетия от живота, но с възрастта  може да бъдат променени както в положителен, така и в отрицателен аспект.

   Кой трябва да бъде източникът (авторитетът) на ценностната система?

   Безброй са примерите в многовековната история, които показват, че човек сам е създавал морални ценности и механизми за тяхното задължително или незадължително приложение от поколенията. Като се започне от вождовете на дивите племена, премине се през египетските фараони, римските императори, самозваните създатели на религии, както и „непогрешимите“ религиозни водачи и се стигне до политическите диктатори през последните два века. Така хората си създадоха свои ценностни системи, чрез които обрекоха и обричат милиони на смърт и духовно-нравствена разруха. Това и до ден днешен става пред нашите очи.

   Защо тези създадени от хората ценности не успяват? Отговорът е ясен – защото източникът е неправилен. Не е възможно човек сам за себе си да си създава ценности, според които да живее. В този смисъл може да се разбере стремежът на много от фараоните и римските императори да си присвояват божествени качества. Целта е ясна – да дадат сила, власт и авторитет на ценностите, които те предлагат. Да се обожествяват смъртни човеци било приживе или след смъртта им, е чисто езическа практика и абсолютно противоречи на библейското християнско учение.

Това се потвърждава от факта, че след тяхната смърт, тяхното влияние изчезна и те бързо бяха забравени.

   Така се игнорира един добре познат социален и биологичен закон. Родителят е този, който инвестира в детето си моралните ценности на поведение, а не обратното. Детето от само себе си никога не може да създаде добра ценностна система. То трябва да я получи от този, който го обича. Ето защо проблемите на младото поколение не трябва да се търсят само в училището, а преди всичко в семейството.

   Истинските и съвършени ценности трябва да дойдат от Този, Който е създал човека. Това е Бог. Ето я връзката между ценностната система съществуването на Бога? Тя е точно такава, каквато е зависимостта между причина и следствие.   

   Тази връзка е изключително съществена и се потвърждава от няколко задължителни качества, които ценностната система притежава.   

   Първо – всяка ценностна система има задължително свой авторитет, т.е. свой  източник, който я е създал и предоставил задължително или свободно за прилагане от друг човек, цяло общество или бъдещи поколения. Буда създаде ценностна система и я остави за приложение на милиони в Индия. Христос създаде ценностна система и я завеща на Своите последователи. Мохамед получи от Аллах ценностна система, която наложи със сила на неговите последователи. Маркс, Ленин и Хитлер също създадоха ценностни системи, които станаха задължителни за милиони хора по света и положиха основите на политически диктатури.

   Второ – ЦС притежава едно много важно свойство – тя може да има относителен (незадължителен) характер. В дадено общество това обуславя съществуването на различни идеологически системи и религии. Ценностите на дадена религия не са задължителни за друга, т.е. те имат относителен характер за всички, които не изповядат тази религия. Ето защо говорим за примитивна и съвършена ЦС.

   Трето – от гледна точна на смисъла и крайната цел на човешкия живот, ценностната система може да отговаря на абсолютната истина и да е добра, но може и да е в противоречие с истината и с човешката опитност и да се приема за добра само за тези, които я изповядат. В това именно се състои специфичния характер на ЦС, което най-добре личи при отделните религии. Всяка религия има претенцията, че притежава добра ценностна система. 

   

   Логиката ни задължава да поставим следния въпрос: Има ли критерии, въз основа на които със сигурност може да се каже, че дадена ценностна система напълно отговаря на истината, разгледана от позицията на смисъла и крайната цел на човешкия живот? Единствено правилният отговор на този въпрос е:

Онази ценностна система е единствено истинска, добра и съвършена,

чийто авторитет (източник) е съвършен и е носител на истината.

А кой е съвършеният авторитет?

      Съвършеният авторитет е онзи, който:

– дава съвършена ценностна система и методи за нейното приложение

– не се влияе от специфични култура, политика и възраст

– е утвърден в историята на човечеството

– има положително въздействие върху човека

– е от свръхестествен произход и е пример за подражание

– се е оказал плодотворен в личния живот на много хора

– никога на води до морална деградиране на човека

– предоставя пълна свобода за приемането му от всеки човек

– дава лесно разбираемо учение и сила за приложението на дело

– предлага лично общение на всеки, който желае това

– е обещал да бъде винаги с тези, които го търсят

– гарантира хармонично общение между неговите последователи

– не е подвластен на проблемите на човека (грях, страдание, смърт)

– дарява най-доброто средство за справяне с тези проблеми

– е жив, непреходен и вечен

– дава личен пример с живота си, как да се живее според истината

– показва смисъла и целта на живота от гледище на вечността

– приема всеки човек такъв, какъвто е и показва път към градивна промяна

– даде най-доброто средство за разбирателство между хората – любовта

– е казал за Себе Си: „АЗ СЪМ ПЪТЯТ И ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ“

Историята познава една единствена личност, която отговаря

на всички тези критерии – това е Господ Иисус Христос.

   

   Два основни извода:

   а) Така както има множество лъжливи богове, така има и много несъвършени ценностни системи, създадени от хората, които са измислили тези богове. За това и тези ценности са несъвършени и носители на лоши плодове, а повечето от тях са изчезнали. 

   б) Така както има един Истински Бог, така има и една истинска ценностна система, дадена от този Бог. Това е ценностната система на християнството. Вековната човешка опитност потвърди, че библейската християнска вяра и морал са били и са мощен двигател за духовния, интелектуалния, културния, нравствения и материален прогрес на човечеството през последните 2000 години.