в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

12. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША Е ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

„И всеки, който живее и вярва в Мене,

няма да умре вовеки“
(Иоан 11, 26)

Безсмъртието на човешката душа е едно от най-силните доказателства за съществуването на истинския Бог. Самият факт на безсмъртието е безусловно най-важният въпрос за човека, защото от него зависи мисленето, начина на живот и изобщо ценностна система. За това свидетелства и фактът, че в интернет по тази тема има над 700,000 резултата. И това е напълно понятно, защото едно е човек да живее с мисълта, че след смъртта му всичко приключва, а съвсем друго е да знае, че след биологичната смърт животът на душата продължава във вечността.

   Въпросът за безсмъртието е занимавал човека от най-дълбока древност. Алхимици са предлагали на известни исторически личности (Клеопатра, папа Бонифаций VІІІ и др.) еликсири за безсмъртие. Известен е случаят с китайският император Сюан Цзун, чийто придворен алхимик в продължение на цяла година е приготвял „еликсир на безсмъртието“. Месец след приемането му императорът починал.

   Желанието за безсмъртие в човека безспорно е добро нещо. Но пътя за постигане на физическо безсмъртие е невъзможен. Освен това човек носи безсмъртието и вечността в себе си и то е в неговата безсмъртна душа и дух.

   Осъзнаването на тази истина поражда много въпроси, на повечето от които ние нямаме отговор. Но достатъчно е да знаем, че притежаваме душа, какво представлява тя и най-важното – че тя е безсмъртна. Човек по природа винаги търси доказателства, за да приеме дадено нещо като факт. Има ли доказателства за безсмъртието на душата?

     Човешката душа

   Преди да говорим за безсмъртие на душата, трябва да имаме яснота по въпроса какво представлява душата, каква е нейната същност и измерения, как се изявява тя? Това се налага поради атеистичния начин на мислене, според който душата е продукт на материята. Ще цитирам някои мисли по този въпрос от различни блогове на електронната енциклопедия Google.bg (Т. Тотков, gotquestions.org, wikipedia.org. и др.). Според Библията човекът е триединно същество, съставено от дух, душа и тяло. Духът е източник, същност и изява на живота, тялото е материалната част, а душата е център на човешката личност. Тя е тази част от съзнанието, която действа, разсъждава, чувства, сравнява, вярва, стреми се към истина, добро и съвършенство. Душата е носител на човешката съвест. Тя е център на религиозното чувство в човека, притежава свободата на волята и чувството за отговорност. Чрез тези нейни качествени изяви човек се отличава от останалия биологичен свят. Самата душа има триединна същност: ум, чувство и воля. Ето защо душата концентрира в себе си ценностната система на човека.

   Духът е вечен, тялото временно, душата безсмъртна. Тялото е носител на духа и душата, но те самите (духът и душата) не са ограничени в пространството и времето. Така човекът представлява едно триединство от временно, безсмъртно и вечно. Библията учи, че при смъртта на човека тялото отива там от където е взето (земята), духът там, от където е дошъл (при Бога), а душата се явява при Бога, за да даде отчет за земния си живот. И това е напълно логично, а и справедливо, тъй като човек с цялостната си личност (ум, чувство, воля), е имал възможността, докато е бил на земята да формира своя живот в едно или друго направление. Поради това той  трябва да даде отчет на Този, Който му е дарил живота, т.е на Бога.

   И тъй, при смъртта настъпва разделение на тези три съставки на човека, които отиват на три различни места. Къде? Библията дава отговора: „Човек отива във вечния си дом… и ще се върне пръста в земята, каквато си е била, а духът ще се върне при Бога, Който го е дал“ (Екл. 12, 5 и 7). Ето ги трите различни места – тялото в пръста, духът при Бога и душата във вечния си дом. Какво представлява този „вечен дом“? Това са само две места във вечността, за които душата се е подготвила през земния си живот – рай или ад. Пребиваването там е невъзвратим процес – не е възможно преминаване от едното на другото място.

   Библията учи още, че животът на човека е еднократен и неповторим (Евр. 9, 27). Човекът един единствен път живее на този свят. Прераждане не съществува.

   Триединната структура на феномена „живот“ се потвърждава напълно и от науката. Молекулярната биология и биониката учат, че животът се състои от три задължителни компонента: материя, енергия и биологична информация. Това напълно съответства на библейския възглед за триединството на човека – дух, душа, тяло, което е много силно доказателство за достоверността на Библията.

   Доказателствата

И тъй, връщам се на въпроса относно доказателства или основания за безсмъртието на душата. Ето някои от тези основания:

1) Вярата в безсмъртието на душата е всеобщо разпространен факт. Археологическите и исторически паметници на най-старите цивилизации показват, че вярата в задгробния живот е била винаги съставна част от културата на хората. Египетските пирамиди и днес са безмълвен свидетел на стремежа на древните египтяни към безсмъртие. От вярата в безсмъртието на душата не са освободени и най-върлите атеисти, които в края на живота си идват до тази истина. В предсмъртното си завещание виетнамският  диктатор Хо Ши Мин пише: „Аз отивам там, за да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин.“  Изключено е милиардите хора от миналото и днес да са заблудени по един от най-важните въпроси в живота на човека. А и тези, които не са вярвали в безсмъртието, в края на живота си идват до тази истина.

2) Отношението на човека към смъртта. Никое същество не се отвръщава от смъртта така, както човека. Това отвръщение към смъртта, т.е. към преходността на живота, показва, че в човека е заложено желанието за безсмъртие, че човек всъщност не би трябвало да умира. Защото природата не се противи срещу нещо, което е природно. Ако смъртта беше нещо естествено нямаше да я преживяваме така трагично. Това показва, че смъртта е нещо неестествено. До известна степен ужасът от смъртта е намален, поради неизвестния час на нейното настъпване. Ако това не би било така, тогава този ужас щеше да бъде още по-голям и източник на отчаяние, депресии и самоубийства. Така че смъртта е едновременно най-сигурното и най-несигурното нещо – сигурно е, че ще умрем, а несигурното е, че не знаем кога. Между тези две „най“ остава желанието за безсмъртието.

   Страхът от смъртта се наблюдава при много от умиращите, но далеч не при всички хора. Защо това е така и от къде идва този страх при някои хора? Единодушно е становището на лекари и духовници, че този страх не е от самата смърт, а от това, което идва след смъртта. Причина за това е, че в предсмъртния час завесата на отвъдното се повдига пред очите на умиращия, и първото, което вижда, е, че със смъртта животът не свършва. Това се потвърждава от много разкази на очевидци (предимно лекари и духовници), присъствали в предсмъртния час на умиращи хора.

Ето и един конкретен пример: Я. Ярославский ( президент на международната асоциация на атеистите) в предсмъртна агония вика силно: „Моля ви, изгорете всички мои книги. Аз виждам ада, той ме чака, той е тук…“

  А защо има хора, които с голямо спокойствие и дори с усмивка посрещат смъртта? Тези хора виждат, че след като напуснат телесната си хижа, ще отидат на небето в присъствието на Спасителя-Христос, Който ги очаква с думите: „Влез в радостта на Господаря си“ (Мат. 25, 21). И тъй, страх или спокойствие зависи единствено от това, какво следва след смъртта. Вярващият християнин преминава от временния във вечен живот в присъствието на своя Господ – достатъчно основание за радост.  За разлика от него, грешникът преминава от временния живот във вечната смърт в присъствието на Сатаната – достатъчно основание за страх. Ужасно е наистина за онзи, който е отричал съществуването на Бог, да застане пред Твореца

   Тези факти са достатъчно основание да бъдем напълно убедени в безсмъртието на душата. А щом има безсмъртна душа, то има и вечен Бог. 

   Борбата срещу смъртта започва с началото на живота. Още в майчината утроба ембрионът се съпротивлява срещу бруталната намеса на гинеколога при аборта.  С раждането започва една нескончаема борба срещу смъртта, т.е. борба за запазването и продължаването на живота. Смъртта е единственият враг, срещу когото човек воюва през целия си живот и накрая бива победен. Добре е всеки човек да си постави въпроса: „Какво идва след програмираното поражение и каква е съдбата на победения?“

Самият факт, че има борба срещу смъртта показва, че желанието за живот и безсмъртие е заложен в човека.

3) Стана вече дума за физичния закон за запазване на масата и енергията, открит от Декарт и Ловоазие. Енергията и материята в природата не се унищожават, а преминават от една форма в друга. Те остават непроменими величини до времето, когато Сам Бог ще унищожи старото и ще създаде ново небе и нова земя (Откр. 21, 1).

   От химията се знае, че както мъртвото, така и живото тяло са изградени от едни и същи елементи. Съгласно закона за запазване на масата, в природата нищо не се губи, а само преминава от една форма в друга.  Тогава каква е разликата между живото и мъртвото? Разликата е във феномена „живот“, който напуска тялото при смъртта. Ако материалната част от човека не се губи, а само се видоизменя, то не е възможно по-висшата форма, която оживотворява материята и е носител на индивидуалните качества на личността, да изчезне.   

   И сега елементарния задължителен въпрос: Нима този закон не е валиден и за по-висшата форма на битието, каквато е душата на човека? Нима енергията и материята може да са нетленни, докато Бог ги унищожи, а много по-ценната форма на битието, каквато е душата, ще бъде подложена на изчезване, на тление още докато земята съществува? Та нали духовното е над енергийно-материалната форма на битието. Логическият извод е, че ако енергията и материята не се унищожават, то това важи в пълна сила и за душата, която е безсмъртна. Както енергията не изчезва, а се превръща в друга форма на проявление, така и душата не умира, а продължава да съществува във форма, която за нас е обвита в тайна.

4) Природата е твърде пестелива с ценностите си навсякъде в неодушевения и биологичен свят. Семена и ценни сокове на растения и животни са обвити и запазени от повреда, унищожение и прахосване. Съхранението на човешкия геном е гарантирано по един най-съвършен начин, за да осигури запазването на биологичния вид Homo sapiens.

   А нима човешката душа, която е много по-ценна от генома, ще бъде подложена лекомислено на скоропостижно унищожение? В никакъв случай! Та нали тя е носител на целия интелект и личност на човека! Положително Творецът е осигурил много по-съвършени гаранции за нейното съхранение, за да изпълни в пълнота функциите, за които тя е създадена, както в този живот, така и във вечността.

   Душата е най-ценното в този свят. Схиархимандрит Иоан казва, че „тя стои по-ниско от Бога, но по-високо от всичко създадено“. Това потвърждава думите на Христос: „Каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?“ (Мат. 16, 26). Противно на всяка логика е тази най-велика ценност да изчезне с биологичната смърт.

5) Библията учи, че Бог създаде човека с цел да има общение с него. Това общение се реализира посредством духът и душата, докато човек е на този свят. Във вечността общението с Бога се реализира чрез душата. А за да стане това, тя трябва да се запази, тъй като тя е носител на ценностите, чрез които тя осъществява контакта и общението със своя Творец. Това беше целта, с която Бог сътвори човека. Нима общението с Бога трябва да продължава само докато човек е на този свят, което е по-малко от един миг в сравнение с вечността?  Та ние не живеем в света, а само минаваме бързо през него!

   Библията казва, че Бог е вложил вечността в човешкото сърце (Екл. 3, 11). А това означава, че духът и душата са носители на тази вечност. Те идват от вечния Бог и отиват във вечността.

6) В хода на хилядолетната история човекът е създал много и велики и безсмъртни идеи, голяма част от които са реализирани и са станали основа на прогреса на човечеството. И днес се възхищаваме на идеите на древните цивилизации. Идеята е творение, тя е продукт на човека и си остава за винаги свързана с него. Велики мислители създават велики и безсмъртни идеи. Логиката ни говори, че идеята може да бъде безсмъртна, защото е плод на безсмъртния дух на човека. Не е възможно смъртното да твори безсмъртно. Възможно ли е идеята да бъде безсмъртна, а нейният създател да не съществува никъде?

   И още един пример: Можем ли да приемем, че великите паметници и творби на човешкия гений (скулптури, картини, музикални произведения) съществуват столетия или хилядолетия, а човекът – техният творец е осъден да изчезне за винаги? И един друг въпрос: Защо човекът е създал всичко това? Той го е получил като вдъхновение свише, реализирал го е на дело, чрез таланта си е увековечил това откровение и го е оставил като красноречиво доказателство за стремежа на човешкия дух за безсмъртие. Изключено е творбата да се радва на дълголетие и безсмъртие, а творецът да е подложен на закона на тлението. Безсмъртното творение е чудесен израз на безсмъртния дух на твореца.

7) В човека дълбоко е залегнало убеждението, че доброто трябва да се възнагради, а злото – да се накаже. Виждаме обаче, че в този свят не всяко добро получава награда и не всяко зло – възмездие. Ако животът би се ограничавал само в този свят, тогава би се нарушил закона за равновесието. Трябва да има обезателно време, място и състояние, където да се въздаде за правдата и получи възмездие за злото. Така че всичко не се урежда със смъртта. Напротив всичко се урежда след смъртта. Изводът: безсмъртието на носителя на човешката личност – на душата, е необходимост.

8) Колко често хората се оплакват, казвайки: Животът е много кратък“. Но веднага възниква въпросът: От къде знаем, че животът е кратък? Каква мярка използваме, за да разберем тази нерадостна констатация? Еднодневката живее само един ден и е доволна, не протестира, животът й е достатъчен. Ние хората обаче твърдим, че животът е твърде къс, защото вътре в нас има една невидима мярка, с която сме измерили нашето земно съществуване и сме установили, че в сравнение с тази мярка животът ни е кратък и то неимоверно кратък. Тази вътрешна мярка, вложена в човешкото сърце, се нарича вечност (Екл. 3, 11). И съвсем естествено, когато се използва такава една мярка като стандарт, то животът изглежда действително безкрайно кратък. И ако годините ни бяха колкото тези на библейския Матусал, който живя 969 години, то в сравнение с вечността те ще изглаждат също твърде кратки.

   А всичко това значи, че с нашата биологична смърт животът не свършва. Безсмъртната част от човешкото триединство продължава да живее.

9) Нека да си представим за миг, че идеята за безсмъртието на душата е измама. Тогава веднага се поставя въпроса: „Кои са измамените?“ Не онези ниски и лекомислени души, които никога не са изпитвали радост от истината за безсмъртието, не онези егоисти с дребна съвест, лутащи се в мрака на невежеството или суеверието. Не, тези хора няма да са измамените. А кои? Измамените ще бъдат всички онези велики и святи хора, които са живели за нещо повече от собственото си щастие и са отдали живота се за благото на хората. Ще бъдат измамени стотиците хиляди благовестители и служители на истинския Бог, много от които са дали живота си като мъченици за тази истина. Даже и Сам Христос и Неговото дело няма да имат стойност, ако човек е само временен обитател на този свят и с това се свършва неговото съществуване. Цялата драма на Голгота нямаше да има смисъл.

   И тъй, на кого да вярваме? На тези ли непродуктивни човешки същества, които тънат в невежество, виждайки смисъла на живота си само в ядене, пиене, плътски удоволствия, нескончаем егоизъм и самоунищожение? Или на великаните на духа, които с живота си програмираха и положиха основите на духовното, научното и материално благосъстояние на човечеството? „По плодовете им ще ги познаете“ (Мат. 7, 16), казва Господ.

10) Всеки нормално мислещ и здрав човек търси реализация, удовлетворение, щастие, радост, веселие, почести и удоволствие от живота си, което определя и смисъла и целта на живота му. Мнозина си мислят, че всичко това в пълнота могат да постигнат, поради което инвестират не малко време, финанси и интелект в това отношение. Много често вместо всичко това хората се сблъскват със скърби, безпокойство, грижи, непосилен труд, упреци, несправедливост, лишения, немотия, обиди, трагедии и много други реалности, които огорчават ежедневието и насочват очакванията за реализация на друго място и под друга форма.

   Тъй като стремежът за реализация, радост и щастие е вродено свойство на човешката природа, то всеки човек в една или друга степен носи в себе си тези заложени от Твореца неща. Дали и в каква степен те ще се осъществят през земния живот е твърде относително нещо. Но те са заложени и желанието остава.

   За да се разбере по-добре тази психологическа реалност, ще дам следния пример, цитиран по С. Попов: Малко преди да се излюпи, пилето си има крила, крака, човка. Но вътре в яйцето то не ги употребява. И ако пилето можеше да разсъждава, би се попитало: „Защо ли имам тези органи, щом нямам възможност да ги употребявам? Сигурно съм измамено същество“. Но идва времето, когато черупката се счупва и пилето навлиза в друг свят, в който то може да употреби всичко, което притежава.   

   Подобна е картината и на човешкия живот, в който има толкова неща, които съществуват, но не могат да се постигнат, остават неприложими. Но идва времето, когато земната „черупка“ се спуква и човек навлиза в нов свят, където много от духовните неща, за които той си е мечтал, или пък не е знаел, могат да се реализират или да се случат.

   Моралната същност на човека и здравата логика изискват продължение на земния живот, където желанието за съвършенство и неговата реализация да не бъдат разделени, където нереализираните морални стремежи да бъдат удовлетворени и неосъщественото блаженство – постигнато.

   Този факт определя и голямата разлика между вярващ и невярващ. Вярата в безсмъртието е неделима от вярата в Бога. Поради това вярата в Бога придава на земното съществуване ценност и съдържание, като необходимо приготовление за вечността. Ако премахнем от човека вярата в безсмъртието и в Бога, то стойността на човека се доближава на тази до животното – става стока, имаща значение само в този свят. Тогава и смисълът и целта на живота губят своето значение.

   Мнозина са онези, които виждайки това разминаване между житейска реалност и лични надежди и очаквания,  не искат да мислят по тези въпроси и си казват: „Е, това е съдба и не може да се промени!“ Но какво е съдба? Ето няколко определения в електронната енциклопедия: „Висша сила, която предопределя човешкия живот; стечение на обстоятелствата, което не зависи от човешката воля; участ; жизнен път“. Зад всички тези определения трябва да стой сила, която е извън човека и програмира неговия живот. Нещо повече – тази сила трябва да притежава изключителна интелигентност, за да има власт над човека. Самият този факт задължително трябва да насочи мислите на човека към Бога, а от тук и към безсмъртието на човешката душа.

11) Човек има вродено непреодолимо желание за живот. Той иска да надживее себе си и да остави нещо след себе си. Какво оставя човек след себе си зависи единствено от ценностната му система. Атеистът, материалистът и ограничените към материалното в този свят се стараят да оставят на поколенията някакви материални следи от живота си – имоти, богатства, слава, ценности на изкуството и др. Тези хора не искат след смъртта им да бъдат окончателно забравени, а да оставят следи от живота си. А това не е нищо друго, освен форма на увековечаване или израз на вроденото чувство на безсмъртие в човека. Самият факт, че родителите се радват на децата, внуците и правнуците показва, че човекът живее с надеждата, че след неговата смърт, освен биологичната наследственост, ще остане и друго нещо от него.

12) Универсалният характер на религията, за което вече стана дума, предполага задължително безсмъртен компонент в същността на човека. Това е душата, идваща от вечния Бог и отиваща към вечността.

13)  Езичеството и суеверието е друго доказателство за съществуването на нематериална духовна част в човека, чрез която медиумите и окултистите комуникират със свръхестествени форми на битието.        

14)  Психологията изобилства с описания на хора, намиращи се пред лицето на смъртта. Ето какво пише един английски офицер в спомените си от Първата световна война: „Многобройните мои наблюдения потвърждават факта, че хора в предсмъртния час са виждали ясно миналите си злодеяния…Последните думи винаги са били „Боже, помогни ми“!…Когато човек е лице срещу лице със смъртта, не вярва, че това е краят…Смъртно раненият войник се моли за прощение на греховете си, моли се на Създателя да бъде милостив в присъдата Си“.

15) Един пример, заслужаващ размишление: Семейство на банков чиновник е поканено на гости в дома на един християнин. В хода на разговора станало дума каква точна отчетност и строга отговорност се търси от държавата за всяка стотинка в банката. Тогава домакинът-християнин попитал госта си. „Според Вас, кое е по-важно – парите или животът?“ „Разбира се, че животът“ – бил отговорът. Домакинът продължил: „Добре тогава, ако за парите това по-малоценно нещо, се иска такава строга отговорност и отчетност, мислите ли, че Този, Който ни е дал живота, няма да потърси един ден от нас отчетност за живота и за времето, с което разполагаме!“

   За да се реализира тази отчетност при Бога е необходимо да се явим пред Него с цялостната си личност. Това е душата.

16) Науката доказва безсмъртието на душата

   В областта на медико-биологичните науки има обилни доказателства както за съществуването и свойствата на душата, така и за нейното безсмъртие. Ще приведа в съкращение някои от тези доказателства, за които пиша подробно в книгата „Живот след смъртта“ (стр. 14-21).

А) Невробиолози и физици от Харвардския университет съобщават за съществуването на човешка душа. Те определят душата като особена форма на електромагнитна енергия и проследяват поведението й при умиращи пациенти, като установяват, че тя напуска умиращия след около 0,6 сек. след издъхването му.

Б) На световен конгрес в Калифорнийския технологичен институт (САЩ) по темата за душата и живота след смъртта участват световно известни специалисти в тази област. Предоставена е обилна литература с повече от 3500 пациенти, преживяли клинична смърт и реанимирани към живот. Данните показват че душата продължава да съществува и след като сърцето е спряло и мозъкът не функционира.

В) Данните се потвърждават и от английски медици от централната клиника на Саутхемптън, които доказват независим живот на душата от мозъчната дейност.

Г) Във връзка с многото изследвания и резултатите в областта на реанимацията след клинична смърт в САЩ е създадена световна асоциация, известна като IANDS (International Assotiation for Near-Death Studies), в която членуват учени от много държави на света. Повече информация по този въпрос в iands.org/home. Препоръчам материалите от редовния конгрес на тази асоциация от 2011 г.

Д) Заслужава внимание мнението на изтъкнатия изследовател в областта на клиничната смърт, световно известен специалист по неврология и главен лекар на болницата „Леополдина“ в Швайнфурт (Германия) проф. д-р Вилфрид Кун. След многогодишни изследвания в тази област той казва: „Не рябва ли да си направим извода, че всички ние имаме душа, която съществува независимо от тялото и след смъртта продължава да живее?… Откакто се занимавам по тези въпроси вярата ми в съществуването на задгробен живот непрекъснато расте“ (TZ, 23 April 2011).

Е) Екип от холандски лекари под ръководството на известния кардиолог д-р Пим ван Ломмел провеждат пред последните 15 години мащабни изследвания с пациенти, преживяли клинична смърт. Тези високо квалифицирани медици си поставят въпроса „Как би могло да се преживее в състояние на ясно съзнание извън тялото  в момент, в който мозъкът не функционира, т.е. пациентът е в клинична смърт?“ Изводът е, че при човека съществува нематериална част, която продължава да съществува, след като материалната част (тялото) вече е мъртва. Резултатите са публикувани в най-авторитетното научно списание Lancet. С неопровержими доказателства авторите доказват, че съзнанието не е функция на мозъка и че мозъкът „не е мислеща материя“. Тази революционна идея в областта на медицинската физиология печели все повече привърженици сред специалистите. Екипът на д-р Ломмел благодарение на спазваната абсолютна научна хигиена оборват съществуващото до сега мнение във неврофизиологията, че феноменът NDE (near death experience = преживявания близки до смъртта) е резултат на мозъчна хипоксия, страхова реакция или медикаментозно въздействие. В специализираната научна литература се дава твърде обилна статистическа информация, която читателят би могъл да намери в книгата на д-р Ломмел „Безконечното съзнание – нови медицински факти във връзка с феномена Близко до смъртта“, както и в много блогове на електронната енциклопедия google (tema news.com).

   Независимо от сензационния характер на научните факти и скептицизма на мнозина, колегите на д-р Ломмел признават, че той е направил изключително голяма крачка към научното доказване за съществуването на безсмъртна душа. Самият д-р Ломмел призовава научната медицинска общественост да преразгледа радикално класическото учение на неврофизиологията и да приеме съществуването на безсмъртна душа.

   NDE е преживяване, което се среща все по-често, защото съвременната реанимация много по-често може да върне хората към живот. Преживяванията на реанимираните общо взето са близки по характер, което показва, че източникът на тези преживявания е един и същ.

Ж) За повече информация по тази тема препоръчам на читателя следната литература: книгата на световно известния хирург и висш  духовник Валентин Войно-Виснецкий „Дух, душа и тяло“. Сред християнския свят авторът е известен като симферополски архиепископ Лука; книгата на известния учен и духовник Александър Милеант „Живот след смъртта“; „Отвъд вратата на смъртта“ на д-р Морис Ролингс;  „Живот след живота“ на Раймонд Муди; Обилна информация читателят може да намери и в моята книга „Живот след смъртта“.   

   Но една формална увереност в съществуването на безсмъртие не е достатъчна. Важното е да знаем къде ще бъде душата след биологичната смърт. Във вечността има само две места – в присъствието или в отсъствието на Бога. Първото се нарича рай, а второто ад.

   Безсмъртието започва на земята. Тук е времето, когато се сеят семената, които ще поникнат във вечността. Една китайска поговорка гласи: „Не се копае кладенец, когато ожаднееш“. Известни са думите на железния германски канцлер Ото Бисмарк: „Ако нямаше задгробен живот, не си струва дори събличането и обличането на дрехите“. Гьоте с право казва: „Най-важният въпрос сега е какво човек слага на везните на вечността. Всичко друго е суета“. Още по-силни са думите на великия Пенчо Славейков:

„Смъртта завършва земния живот.

Зад него ново битие настава.

И то на нашите дела е плод.

Така урече Бог и Богу слава“.