в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

11. СМИСЪЛЪТ И ЦЕЛТА НА ЖИВОТА НА ЧОВЕКА ПРЕДПОЛАГАТ СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА БОГА

Въпросът за смисъла и целта на живота не може да се избегне. Той е важен и съществен въпрос за всеки човек. И в обикновения живот винаги се търси смисъла и крайната цел на всичко, което се върши. Само ненормалният и нещастникът нямат смисъл и цел в живота. Какво ще си помислим за човек, който се е качил във влака или автобуса и не знае за къде пътува? Или става дума за ненормален или пък за човек, който бяга от някакво бедствие, без да знае на къде отива. 

   Тази тема разделя хората на две голями категории:

    І. Мнозина са онези, които търсят смисъл и цел на живота без Бога.   

    Тези хора считат, че смисълът и целта на живота е личен въпрос и всеки има право сам да формира своето виждане, въз основа на което се определят неговия начин на поведение. Тази категория хора смятат, че е тяхно суверенно право какъв смисъл и цел да дадат на тяхната ценностна система.

   Тези хора основават този начин на мислене по следния начин: Първо те смятат, че с живота им тук на този свят се приключва напълно тяхното съществуване, няма безсмъртие, няма живот след смъртта. Второ те отричат съществуването на Бога, а тяхното съществуване на този свят е плод на случайността. И трето обществените им взаимоотношения и морал се базират единствено на личната изгода. Любов, уважение, достойнство, любезност, приятелство и т.н. имат смисъл ако човек има лична полза от това нещо.

   Такова едно мировъзрение формира и начина на поведение, което може да се изрази накратко в следното: раждане, израстване, образование, професия, работа, отпуска, семейство (или свободен брак), евентуално деца, ядене, пиене, здраве, удоволствия, развлечения, старост и смърт. Религиозността не е задължителен момент в живота на тези хора, но ако я има тя има преди всичко битов характер, и служи за успокоение на съвестта или пък обикновено е заместена със суеверие или религиозно безразличие.

   Към тази категория спадат и хора, които виждат смисъла и целта в живота си да правят добро. Тази хуманистична идея не е типично християнска. На християните е заповядано да правят добро, но този, който върши добри дела, съвсем не става християнин поради това, че върши добри дела.

   Не са малцина и онези, за които смисълът и целта на живота им се състои в това да печелят уважение и слава (спортисти, артисти и др.), да се стремят към власт и ръководни постове (политици), да трупат богатства (бизнесмени) или пък да правят всичко възможно, за да запазят здравето си, което превръщат в свой бог.

   Други търсят увековечаване, удоволствия, кариера, аскетизъм и т.н.

   Всички тези разновидности на тази първа категория хора показват, че човек не е безразличен за смисъла и целта на своя живот.Той не може да подмине този въпрос, без да търси някакъв отговор.

   Има социологически изследвания, които показват, че хора, достигнали върха в кариерата, славата, богатството и най-доброто в областите, в които са поставили като смисъл и цел в живота си, изпитват празнота и неудовлетвореност. Постигнали са всичко, което са желаели, но не са щастливи. И естествено е да се постави въпроса защо съществува такава празнина? Красноречив пример в това отношение е авторът на книга Еклесиаст, който дава израз на това чувство с думите: „Суета на суетите – всичко е суета“ (Екл. 1, 2). Този човек имаше всичко, за което човек може да си мечтае – богатство, мъдрост, жени, градини, власт, слава и т.н. И въпреки това казва, че всичко е суета. Защо така? Явно е, че смисъла и целта на живота не могат да бъдат такива неща. Сам Соломон допълва този отговор с думите, че Бог е вложил вечността в сърцето на човека (Екл. 3, 11).

   И тъй логиката е много ясна – всички неща, които Соломон е постигнал като смисъл и цел в живота си, имат временен характер. Но в сърцето на човека е заложена вечността. Така че между временното, което е постигнато като смисъл и цел и вечното, което Бог е заложил в сърцето на човека, се получава противоречие или някакъв вид стълкновение. Временното е на лице, но вечното е неудовлетворено и то надделява и създава празнота в същността на човека.

   Как може да се запълни тази празнота и се преодолее това противоречие?

   Отговора намираме в целта, с която Бог е създал човека. Тази цел беше човек да има общение с Бога. Вследствие на грехопадението това общение и връзка с Бога бяха прекъснати. Но заложената вечност остана в човека и тази вечност осигурява истинския смисъл и цел в неговия живот. Когато тази вродена вечност не е осъзната или пък е замъглена вследствие на различни обстоятелства в живота (атеизъм, суеверия, езичество, религиозно невежество, грях и т.н.), човек не осъзнава истинския смисъл на живота си и преследва фалшиви цели. Историята е пълна с примери, че рано или късно човек идва до съзнанието за истинския смисъл и цел в живота си. При някои известни личности това е станало малко преди тяхната смърт. Ето два примера:

В. Ленин: Неговата сестра пише: „Умирайки в душевно умопомрачение, той молеше масите и столовете за прощение на греховете си“. 

Сър Томас Скот (политик, президент на английската горна камара): „До този миг аз си мислех, че няма нито Бог, нито ад. Сега обаче зная и го чувствам, че и двете са реалност и аз съм обречен на вечни мъки поради справедливата присъда на Всевишния“.

   Три кратки извода трябва да се направят от тези примери:

Първо – тези, които отричат съществуването на своя Творец, са обречени на скептицизъм, отчаяние, депресия, безнадеждност.

Второ, че стремежът за истински смисъл и цел в живота рано или късно се проявява.

Трето – това ни кара своевременно да търсим смисъла и целта в живота си?

   Има хора, които са сторили това и са намерили смисъл и цел.

   

   ІІ. Така идваме до втората категория хора.

   Това са тези, които са намерили смисъла и целта на живата си чрез вярата в Бога. По този начин те запълват празнотата, за която стана вече дума. Ето логическата последователност как е станало това:

   Ние приведохме до сега много доказателства за съществуването на Бога. Всяко едно от тях само по себе си е достатъчно убедително, че съществува един истински Бог, който е Творец на Вселената, на живота и на човека и Който по много начини се открива на света. Здравата логика задължава всеки човек, бил той атеист, суеверник  или езичник, да признае съществуването на един истински Бог.

   След като този неоспорим факт се приеме, тогава трябва да се направи и следващата стъпка, която гласи: този истински Бог е сътворил Вселената, живота и човека със определен смисъл и цел. Това автоматично означава, че животът на човека има смисъл и цел, които се определят от Твореца на човека, т.е. от Бога. Логическият извод продължава така: ако човек иска да разбере какъв е смисълът и целта на неговия живот, той трябва да се обърне към писменото послание, което Творецът-Бог е оставил на човеците. Това е светата Библия. От там той ще получи единствено верния отговор от къде е дошъл, какъв е смисъла на живота му и къде отива, т.е. каква е крайната цел на живота. По този начин човек ще разбере, че смисълът на живота му иде от Твореца, по чиято воля той се е родил на този свят.

Библията учи, че смисълът и целта на живота на човека е възстановяване на изгубеното общение с Бога, което се осъществява единствено чрез вярата в

Иисус Христос. Възстановеното общение определя и

цялостната ценностна система на мислене и поведение на човека.

   

   Друго доказателство, че това е верният път, за да се осъзнае истинският смисъл и цел в живота е фактът, че животът ни е даден като дар, без ние ни най-малко да имаме заслуга за него. И естествено е да се обърнем към дарителя и го попитаме какво иска ние да сторим с този дар. И това трябва да направим освен като наш дълг, но така също и поради факта, че трябва да дадем отчет на Бога, когато отидем във вечността.

   Животът е върховна ценност, поради което той обезателно трябва да има свой смисъл и крайна цел.

   Всички знаем, че в живота има по-близки или по-далечни цели, който човек си поставя и които дават смисъл на неговото съществуване. Само когато тези цели са подчинени на единствената реална крайна цел, само тогава смисълът на живота може да добие истинска стойност.

И тъй ключът за откриване на смисъла и целта на човешкия живот

е вярата в истинския Бог

   Вечността е непроменима.

   И в заключение няколко думи относно крайната цел на човешкия живот – вечността при Бога.

Подготовката за достигането на тази цел на небето при Бога може да стане само докато човек е жив на този свят.

  Това означава, че съдбата му във вечността – рай или ад – не може да бъде променена. Когато говори за мъртвите във вечността, Христос казва: „Аз не мога да направя нищо от себе Си. Както слушам, тъй и съдя, и Моят съд е праведен“ (Иоан 5, 30).

   Това ще онагледя с един пример, даден от Андрей Береглезов. Преди това само няколко думи от биографията на този човек: При тежка автомобилна катастрофа са напълно разрушени пет от вътрешните му органи, вследствие на което умира. В болницата е издаден смъртен акт и трупът закаран в моргата. На следващата сутрин когато отиват да вземат и предадат трупа на близките, с изненада установяват, че мъртвият е жив – възкръснал от смъртта. Подлагат го на подробни медицински изследвания и установяват наличието на напълно здрави вътрешни органи. Този случай е медицински документиран и предизвика огромен медиен интерес. Понастоящем А. Береглезов е евангелски пастор в Бохум (Германия), пътува из цял свят и свидетелства за станалото с него чудо, подкрепено със съответната медицинска документация.

   При посещението си в България през март 2001 г. той дава следният пример във връзка с достигането на крайната цел на човешкия живот, който пример предавам в съкращение и с малки изменения:

   Човек пътувал със самолет за Индия. По средата на полета той се обръща към стюардесата с молба, че иска да промени целта си на пътуване – вместо за Индия решил да отиде в САЩ. Стюардесата му отговаря, че такава промяна не е възможна сега. Тя е могла да стане преди да започне това пътуване. Тогава той казал, че ще се обади по телефона на неговите роднини, те да му променят полета. Стюардесата казала, че и това е невъзможно. Той обаче не отстъпил от желанието си и казал, че бил близък с президента на авиокомпанията и щял да го помоли да промени полета към друга цел. Стюардесата отново казала, че и това е невъзможно. Той продължил да настоява, казвайки, че е роднина на духовния глава на Църквата. Него щял да помоли да му помогне да се смени целта на пътуването му. Стюардесата окончателно заявила, че никой не е в състояние да промени целта на пътуването, след като той вече е излетял и пътуването е започнало. Принудителното кацане не е промяна на целта, а само забавяне на нейното достигане“.

   Поуката: След нашата смърт ние напускаме този свят и отиваме във вечността – крайната цел в живота на човека. Библията учи, че промяна във вечността е невъзможна. Това е показано много ясно в историята с богаташа и бедния Лазар (Лука 16, 19-31). Богаташът искаше да се промени крайната цел, която той бе достигнал. Беше му казано, че това е невъзможно да стане. Нито влиятелни личности, нито близки, нито Църквата, дори и сам Христос не могат да променят съдбата на отишлия във вечността човек. Окончателното място или крайната цел, която той е достигнал е резултат от неговия земен живот и личното му решение къде да бъде във вечността. Както докато не сме излетели със самолета ние имаме възможност да определим или променим целта, към която пътуваме,

   Единственото ръководство, от което можем да получим информация къде ще отидем след нашата биологична смърт, е Библията. Всяка друга информация, която е добавена към нея или отнета от нея и се различава от нейното учение, е невалидна. Същото се отнася и до огромната друга религиозна литература, където различията от Библията са много големи.

    

   Изповедта на автора

   Считам, че е коректно авторът да сподели с читателя своето лично убеждение относно смисъла и целта на живота си. Роден, израснал и възпитан в православно християнско семейство, аз още от ранни години съм приел от моите родители ценностната система на християнската вяра, основана върху Светата Библия. Образованието ми в Софийската духовна семинария допринесе твърде много за формирането и утвърждаването на този християнски мироглед, за което аз съм благодарен за това образование.

   Дългогодишната ми научна професионална дейност в областта на медико-биологичните изследвания в системата на Българската академия на науките укрепи вярата ми в Твореца на Вселената и в Неговото най-велико откровение на света – Господ Иисус Христос (1). Неговото Слово – Библията (2) – стана основен  фундамент, върху който се формира моята вяра (3), както и смисъла и целта на моя живот. Твърде внимателен съм към всичко, което не е в съответствие със Словото Божие, било като допълнения от исторически и религиозно-битов характер или пък като компромиси с основни доктрини на Библията.

   По милост Божия (4) се старая да живея според Библията, а така също и да я разпространявам, както в страната, така и извън България. По този начин на мнозина се предоставя възможността да чуят за уникалната личност и великото дело на Христос, чрез Когото единствено може да се достигне вечен живот. Това става възможно благодарение на отворените врати за Словото Божие, както и на щедрото спонсорство на евангелски християни от чужбина. Също голяма милост Божия за мен е, че цялото ми семейство живее с вяра в Господ Иисус Христос и всички заедно повече от три десетилетия разпространяваме Словото Божие. Добрите ми контакти с християни от чужбина предостави възможността да организираме стотици транспорти с хуманитарни помощи (храни, дрехи, лекарства, перилни препарати и др.), чрез които достигнахме хиляди социално слаби хора в нашата страна.

   В цялостната си дейност следвам един велик принцип, който гласи: „Извърши най-доброто, което е според силите ти, останалото ще извърши Бог“.

   Особена привилегия за мен е да бъда част от голямото семейство на невидимата, свята и апостолска Църква на Спасителя-Христос, приемайки като братя и сестри всички, които са част от тази Църква, независимо каква деноминационна принадлежност имат. Съзнателно не съм обвързан юридически с членство към никое християнско вероизповедание, но имам много приятели и сътрудници от редица църкви както в страната, така и в чужбина, с които заедно разпространяваме Христовото благовестие. В това се състои и смисъла на живота, който Бог ми е дарил. 

   А голямата крайна цел е вечният живот, „който ще ми дари в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички които са възлюбили Неговото явяване“ (2 Тим. 4, 8).