в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

ПРОМЯНАТА

Търсете Господа, докато може да се намери,
призовавайте Го, докато е близо.
Нека нечестивият изостави пътя си и неправедният –
помислите си, нека се обърне към Господа
и Той ще се смили над него.

(Исайя 55, 6-7)

Приведените до тук доказателства са напълно достатъчни, за да може всеки нормално мислещ човек да бъде убеден по рационален път, че съществува Бог. И най-върлият атеист ще трябва да отстъпи пред тези доказателства. Особено убедителни в това отношение са първите тринадесет доказателства.

   Но само да вярваме, че има Бог, само да приемаме съществуването на някакво свръхестествено същество още не значи, че сме направили нещо особено, за да водим смислен, разумен живот. И индианецът, и езичникът, и небиблейските религиозни хора, също вярват, че има Бог. Не е достатъчно само да вярваме в някакъв Бог. Смисъл има само вярата в истинския Бог. Последните осем приведени доказателства, говорят по категоричен и убедителен начин, че библейският Бог е единствено истинският Бог. Тези доказателства имат особено значение за последователите на небиблейски религии, както и суеверните хора.

   Но знанието, че вярваме в истинския Бог, също няма голяма стойност, ако си остане само знание и служи за задоволяване на любопитството. Ако живата вяра не е действена, тя става мъртва (Яков 2, 17).

В областта на живата вяра в истинския Бог неутралитет няма. Знанието и притежаването на живата вяра или трябва да промени човека или

ако не го промени, то тази вяра се е превърнала в мъртва.

   Докато нищо не знаем за истинския Бог, нищо не сме чували за Него, можем да си останем неутрални. Но щом получим знанието за Него и Божият глас достигне до нас, неутралитетът приключва. Трябва да вземем решение – да приемем живия Бог и се променим според Неговата воля или да Го отхвърлим и си останем атеисти или последователи на лъжливите божества.

   В тази четвърта глава от настоящата книга аз ще отговоря на въпроса:

Възможно ли е и как може да стане  промяна в мисленето и живота на

хората, след като знаят за истинския Бог?

   Промяна е възможна при атеистите

  

   Има поне четири задължителни основания, които би трябвало да накарат атеиста да промени мисленето и поведението си.

   На първо място са всички приведени в тази книга доказателства за съществуването на Бога. Достатъчно е например атеистът да си постави въпроса защо толкова много представители на науката и основоположници на съвременната цивилизация в различни сфери на проявление, а много от тях и носители на Нобелова награда, са били дълбоко вярващи в Бога хора? Ето само някои от тези имена: Пастьор, Коперник, Кеплер, Нютон, Франклин, Микеланджело, Леонардо да Винчи, Лайбниц, Ловоазие, Емерсон, Вагнер, Фламарион Макс Планк, Иван Павлов, Миликан и много други. Едва ли тези гении на човечеството са били по-глупави от атеистите. Всеки нормално мислещ човек няма право да подмине такъв един факт.

   Второ – истината, смисълът и целта на живота, страданията, недоволството, отчаянието, както и трудно преодолимите вътрешни противоречия – всичко това са сигнали, които силно викат: Назад към Бога! Велики личности в историята са показали на дело, че е напълно възможно човек да се обърне към истинския Бог и да заживее в мир с Него.

   Трето – човек живее един единствен път на този свят. В отвъдното шанс за преосмисляне, решения и връщане от там няма. Това ще потвърдя със следна история: Един крал имал особено даровит придворен глупак, от когото бил много доволен. В знак на благодарност кралят подарил на този шут един малък златен скиптър с думите: „Аз съм много доволен от служението ти като придворен глупак и съм убеден, че по-добър глупак от теб няма. Но все пак, ако някога срещнеш по-даровит глупак от тебе, моля те да му дадеш този златен скиптър“. „Така и ще направя! Но може би няма да намеря такъв“ – отговорил придворният глупак.

   Минали много години. Кралят се разболял тежко и бил на умиране. Тогава той пожелал да се позабавлява с придворния си глупак. В хода на разговора кралят му казал: „Заминавам на едно дълго пътуване, от което няма завръщане.“ Глупакът добронамерено попитал краля: „Сигурно много добре си се подготвил за това пътуване.“ „О, не! Изобщо не съм имал време да се подготвя за това пътуване!“ „Как така?“ – казал глупакът. „Ти си знаел за това пътуване…и изобщо не си се подготвил за него?“ „Да, за съжаление е така“ – с тъга отговорил кралят. Тогава придворният глупак отишъл бързо в стаята си, откъдето донесъл златния скиптър и го дал на краля с думите: „Кралю честити, когато ми подари този скиптър, ти ми каза, че ако срещна някога по-голям глупак от мене, да подаря на такъв този златен скиптър. Ти си този по-голям глупак от мене. Ти си знаел, че ти предстои това пътуване, от което няма завръщане, и въпреки това не си се подготвил…!!!“

   Уважаеми читателю, ако тази промяна не е станала още в живота ти, знай, че тя може да стане само докато си жив. И ти имаш една прекрасна възможност – Бог иска и ще се радва да стане тази промяна с теб, защото „Той не иска да погине никой, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16).

   Четвърто и най-важното – Бог те кани. Той стои пред вратата на твоето сърце и хлопа (Откр. 3, 20). Той чака да станеш и отвориш вратата.

   Какво трябва да сториш, за да излезеш от тинята на безбожието?

   Отговорът дава Христос, като  казва:

„Ако не се обърнете и не станете като деца,

няма да влезете в Царството небесно“ (Мат. 18, 3)

   Как да започнем?

   Човек, който живее без истинския Бог върви по един определен път, който не може да го заведе до Този Бог. Този път може да се нарече безбожие, суеверие, езичество, религия, философия и т.н. Ако вървящият по някои от тези пътища иска обаче да достигне истинския Бог, той трябва да направи първата и решителна крачка, която

се нарича ОБРЪЩАНЕ (или обръщение).

  Ако човек иска да тръгне към истинския Бог,

той трябва да се обърне и да смени посоката.

   Да се обърнеш означава да смениш посоката, да промениш начина си на мислене, да се върнеш обратно. До сега си вървял в една посока. Осъзнал си, че в тази посока не можеш да достигнеш крайната цел на живота. Спираш се, обръщаш се и тръгваш по правилната посока – посоката към истинския Бог.

   Мнозина неправилно смесват обръщението с изпълнението на определени религиозни ритуали или спазването на дадени морални норми.

От библейска гледна точка обръщането включва в себе си

покаяние, вяра и новорждение.

Първата стъпка на обръщението е покаянието.

   Преминаването от атеизма, невежеството, суеверието и езичеството започва с покаяние. След първата мисионерска проповед на апостол Петър, хората го попитаха „Какво да сторим, братя? А Петър им каза: Покайте се…“ (Д.А. 2, 37-38). Същото каза Петър и на магьосника Симон: „затова покай се от това твое нечестие…“ (Д.А. 8, 22). В знаменитата си реч пред ареопага апостол Павел казва: „Бог, прочее, като презря времената на незнанието, сега заповяда вредом на всички човеци да се покаят, защото определи ден, когато ще съди праведно вселената“ (Д.А. 17, 30-31). Бог е коректен – преди да съди хората за тяхното неверие или суеверие, Той иска те да чуят истината и да се покаят. Това значи да се откажат от старото.

   Библейската дума за покаяние означава отказване от нещо“, „промяна“, „обръщане и поемане в друга посока“.

   Каещият се съжалява за греха, отказва се от него, променя начина на мисленето и поведението си и поема пътя заедно с Христос. Покаянието е отказване, отвръщане от досегашния начин на живот. Практически това става като се обърнем към Този, Който единствен може да прощава грехове и да дарява вечен живот – Господ Иисус Христос. Чрез словесна изповед, било директно към Него, или пък в присъствието на духовник, като Божий представител, с най-обикновени думи ние изповядаме греховете си и молим за общение с Христос. Това Библията нарича молитва. Ако ти, уважаеми читателю, искаш да се освободиш от греховете си и да започнеш нов живот с Христа, ти би могъл сега да се обърнеш към Спасителя Христос със следните примерни думи:

„Господи Иисусе Христе, аз признавам, че моят досегашен живот

не е бил по Твоята воля. Съжалявам и се покайвам за това. Моля Те

да ми простиш всички сторени грехове. Дари ми любов да чета Твоето

Слово и сила да живея според него. Приемам Те сега в живота си като

Мой Господ и Спасител. Укрепи волята ми и ми дай желание и сила,

за да Те следвам. Благодаря Ти,че ме прие да бъда Твое дете. Амин!“

   Евреите имат една голяма мъдрост: „Нищо не може да устои на покаянието“. Включително и Бог. Ето защо чрез покаянието и изповедта, ти получаваш опрощение на греховете си и ставаш чадо Божие.

   Чрез обръщането настъпва коренна промяна в мисленето и поведението на човека. Обърнатият човек ще започне да обича неща, които по-рано е мразел и да мрази неща, които по-рано е обичал. Отношението му към Бога ще се промени – ще изпитва почит, послушание, признателност, благодарност, доверие и зависимост. В цялостното си поведение (мисли, думи, дела) покаялият се съобразява изцяло с волята на Христос, като изоставя всичко онова, което противоречи на Неговата воля. А за да знаем волята на Христос, трябва да познаваме Библията.

   Обръщението е плод на лично решение и действие. Прекрасен пример в това отношение е притчата за блудния син, който след като осъзна своето окаяно състояние на отдалеченост от баща си, каза: „Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм достоен да се нарека твой син“ (Лука 15, 18-19). Да съжаляваш за своя грях не е достатъчно. Юда дълбоко съжаляваше за своето предателство, но той не се покая. Петър също дълбоко съжаляваше, че се отрече три пъти от Христос. Но се покая и получи опрощение.    

   

   Втората стъпка на обръщението е вярата.

   След като сме получили опрощение на греховете си, ние имаме желание да поддържаме общението си с Този, Който ни е простил, т.е. с Бога. Чрез вярата опознаваме Бога. Чрез нея се поддържа личното, директно, перманентно отношение с Бога. Библията учи, че вярата е приемане като реалност на всичко, което учи Библията. Вярата е всеотдайна лична връзка и доверие към Триединния Бог, както и пълно и безкомпромисно обвързване с християнските ценности на Библията.

   Вярата трябва да има обект. Обектът на християнската вяра е Христос. Ние не опознаваме Христос с петте си сетивни способности (миризма, вкус, зрение, допир, слух), а чрез ВЯРАТА, която е шестото чувство, чрез което ние опознаваме и имаме общение с Христос. Без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евр. 11, 6).

   Вярата се проявява в три направления: познание, поклонение и морал. Не е достатъчно да казва човек, че вярва в личността, учението и делото на Христос. Тази вяра трябва да се докаже на дело – това значи да се живее според волята на Този, Който е дарил и е обект на тази вяра, т.е.  Христос.

  

   НОВОРОЖДЕНИЕТО – третата стъпка на обръщението.

   Видяхме, че вярата изисква общение с Бога. Но със старата човешка природа това не може да се осъществи, тъй като човек се ражда в този свят духовно мъртъв (Еф. 2, 1). Ето защо, за да имаме общение със живия Бог, ние трябва да се родим свише, отново. Някога един дълбоко религиозен и благочестив човек отиде при Христос, за да разбере как може да се отиде в Царството небесно. Христос му показа единствена възможност за това: „Истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види Царството Божие… вие трябва да се родите свише“ (Иоан 3, 3 и 7).

   И тъй, Бог казва, че без новорождение няма вечен живот. Така както чрез физическото раждане идваме на този свят и придобиваме временен живот, така чрез духовното раждане придобиваме вечен живот и можем да отидем в Царството небесно. Без раждане няма живот.

Библията учи, че нашето старо естество не може да бъде нито обновено,

нито реформирано. То трябва да бъде заменено с ново.

Новорождение не означава да се промениш, а да станеш нов.

   Това е духовен закон, който Библията изразява  с думите: „Който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето всичко стана ново“ (2 Кор. 5, 17). Какво значи този закон? Че чрез номинална, външна и ритуално-битова религиозност не можем да достигнем вечен живот, защото в старата плът не живее нищо добро (Римл. 7, 18). Чрез номиналната религиозност успокояваме само съвестта си. Необходима е основна, вътрешна, духовна промяна на старото човешко естество. Това именно Библията нарича новорождение (Иоан 3, 3-5; Яков 1, 18; 1 Петр. 1, 3; 2 Петр. 2, 2; Тит 3, 5). Чрез новорождението човек получава като дар вечния живот. Поставя се ново начало в живота на човека. Повече за духовното раждане читателят може да намери в трудовете на св. Тихон Задонски (Симфония стр. 337).

   За да разберем какво значи новорождение, ще приведа един пример от обикновения живот. Младеж и девойка се запознават. Започва дружба между тях. Идва време когато решават да се оженят. Актът на женитбата означава и за двамата сбогуване с ергенството и моминството и навлизане в напълно нова житейска ситуация – съпружеските взаимоотношения. Появяват се нови качества, които трябва да се съблюдават – любов, вярност, доверие, жертвеност, честност, споделяне, всеотдайност, взаимопомощ, споделяне на трудностите и други, които преди брака или ги няма или пък са слабо развити. Някогашният ерген става съпруг и баща, а девойката – съпруга и майка. Старото е преминало, ето всичко е станало ново. Така е и с взаимоотношенията с Бога. Свидетелството за брак е договор за съвместен живот „докато смъртта ни раздели“. Новорождението е договор за съвместен живот с Бога в този живот и във вечността. Кръщението е външен видим израз на този договор.

Може да се направи сравнение за преминаване от старото към новото с метаморфозата на копринената буба. Превръщането на копринената какавида в копринена пеперуда и нейното излитане от пашкула на свобода е чудесно сравнение между духовно мъртвият човек, затворен в „пашкула“ на земния си живот и неговото освобождаване от веригите на земното притегляне под формата на свободно летящо ново създание, насочващо се към небесните висини.

   Покаянието и вярата са активните страни на обръщението, а новорождението – пасивната страна. Това значи, че то е изцяло дело на Бога. Точно така е и при биологичното раждане. Бебето е родено, което значи, че майката го е родила. Тя е активната страна в родилния процес. То не се ражда със собствени сили. То не се ражда и по собствена воля. Някой друг го е пожелал и родил.

   

   Никодим (Иоан 3,4) не можа да разбере великата тайна на новорождението. Ние също не я разбираме, но с вяра приемаме факта, че в момента, в който се покаем от греховете си и с вяра се обърнем към Иисус Христос, биваме новородени. Тайната на новорождението не разбираме, но виждаме плодовете от него.

   За да се видят по-добре тези плодове, ще направя

принципно сравнение между

традиционен и новороден християнин:

   Традиционният християнин е такъв, защото е роден и израснал в християнска страна, кръстен е като бебе; сеща се, че е християнин при съответни ритуали (кръщение, погребение или големи празници); не чете Библията или пък има либерално отношение към написаното в нея; един или два пъти в годината евентуално ходи на църква; допуска компромиси с неща, които са грях (пушене, пиене, лъжа, нецензурни приказки и др.) и не се отнася сериозно към моралните предписания на Библията; Самото понятие „грях“ за него е твърде разтегливо и обикновено той сам преценява дали нещо е грях и колко голям е той; постенето и тайнствата са непонятни за него; вярата му се ограничава в някои ритуално-битови действия (свещи, курбани, помени и пр.) или пък най-често е смесица от суеверие, езичество и християнство, като обикновено не прави разлика между тях; вярва, че християнският Бог и божествата на другите религии са едни и същи, само имат различни имена; молитвата употребява само в крайни случаи, когато има някакви неразрешими проблеми; не е в състояние да даде някаква смислена обосновка защо е християнин и обикновено не показва това нито с думи нито с поведение; има някаква мъглява представа за отвъдното; отнася се с презрение към всички, които не принадлежат към неговото вероизповедание, нарича ги сектанти или фанатици и смята, че неговото вероизповедание е единствено правилното, без да знае защо това е така; вярва, че като извърши някое добро дело или финансово дарение на църквата, ще си осигури отиването в рая, без да има ясна представа за неговата същност; търси духовника, само когато трябва да се извърши някакъв ритуал; разчита, че чрез молитвите на духовника ще му се разрешат дадени проблеми и ще му се простят греховете; Уважението и любовта му към другите се базира предимно на личен интерес и изгода; не го интересуват духовно погиващите; не са му чужди някои от нещата на светския начин на живот; Нехае за християнското възпитание на децата си. Във връзка с темата препоръчам статията на Андрей Десницки „За православните невярващи“ (pravoslavie.bg Анализи).

   Разбира се, че от така представената картина на традиционния християнин има изключения и отклонения в една или друга посока.

   Новороденият християнин е такъв, защото лично е решил да приеме Христос като свой Бог и Спасител; води живот според волята на Христос и не прави никакви компромиси с вярата си; всеки ден чете и добре познава Библията; добре знае кое е грях и полага усилия да не го допуска в живота си; редовно посещава богослужение в църквата и практикува поста, молитвата и тайнствата според както църквата ги е установила; знае, че не поради добри дела ще заслужи спасението, а че то е дар от Бога; Знае, че той изповядва истинския Бог, но се отнася с уважение към другите и доколкото зависи от него, живее в мир с тях; отбягва съзнателен грях; има същите интереси, както и Христос; той не ходи вече по път, по който Христос не би го придружил; всичките си грижи с Бога споделя; има твърдото убеждение че нищо не става в живота му без знанието на Бога; когато съгреши, веднага се обръща към Бога за опрощение; Живее с дълбокото съзнание, че е оправдан пред Бога и има твърдото убеждение, че Бог му е простил всички досегашни прегрешения и притежава вечен живот. Добива коренно различно отношение към греха, изразено само с една дума – омраза. Изпитва радост да се покорява на Бога и изпълнява Неговата воля. Любов към Бога и другите хора.  Внимателен е към всичко, което светът предлага и не приема онова, което противоречи на волята на Христос; Перманентно се бори срещу действията на Сатаната и в тази борба разчита не на своите сили, а на помощта на Христа; Използва всяка възможност да свидетелства за вярата си и полага усилия за разпространение на Словото Божие; моли се и плаче за духовно погиващите и най-вече за своята Родина; участва активно в църковния живот; практикува гостолюбие, благотворителност и изпълнява съвестно и с отговорност семейните, професионалните, социалните и гражданските си задължения; възпитава децата си в християнски дух.

   Мисля, че тези сравнения са достатъчни, за да направи читателят разлика между традиционния и новороден християнин. Големият проблем на традиционния християнин се състои в неговото убеждение, че с тази своя традиционна религиозност и някои добри дела ще заслужи вечния живот. А това е в пълно противоречие с учението на Библията за вечния живот. Ето защо зад такова вярване се крие един много голям трик на Сатаната, който по този начин успокоява религиозния човек, държи го в духовно невежество, нашепвайки му, че неговата религиозност е достатъчна и нищо друго не му трябва. Поради това традиционният християнин не иска да чуе и да приеме думата „новорождение“.

   А дали такъв ще бъде спасен, аз нямам абсолютно никакво право да правя такава преценка, тъй като само Бог знае какво има в човешкото сърце. Сам Бог строго ни предупреждава да се пазим от осъждане на друг: „Кой си ти, който съдиш чуждия слуга? Пред своя господар стои той, или пада. И ще бъде изправен, защото Бог е мощен да го изправи“ (Рим. 14, 4).

   Дълбоко съм убеден, че сред традиционните християнски вероизповедания има мнозина, които ще наследят вечен живот. Такива хора обичат Христос и Словото Божие, знаят какво е покаяние, притежават дълбока и непоклатима вяра, утвърдена чрез изпитания, но външно не демонстрират дара на новорождението, който Бог им е дал. Но което е много по-важно – тези хора показват на дело плодовете на новорождението и тези плодове виждат мнозина. Такива бяха моите родители, които отдавна са при Бога.

Промяна е възможна, както при суеверните хора,

така и при последователите на небиблейски религии.

   А. Суеверието

   Съвсем накратко ще се занимая с въпроса за суеверието главно поради две основни причини:

   Първо – суеверието е несъвместимо с библейското учение за истинския Бог, поради което както в Стария, така и в Новия завет то категорично се осъжда. „Врачка да се не оставя жива…Който принася жертви на богове, освен на едного Господа, да бъде изтребен“ (Изход 22, 18/20). Така че суеверието няма нищо общо с многото доказателства, приведени до сега за съществуването на Бога.

   Второ – че много традиционни християни не различават суеверието от християнството, отъждествявайки различни практики от областта на суеверието с християнството. В областта на християнските ритуали и традиции има много суеверия, които нямат нищо общо със здравото библейско учение. Само във връзка със смъртта и погребението има над 50 суеверия, които в една или друга степен се практикуват. Тъжното е, че много духовници не различават суеверието в тези ритуали. И още по-тъжното, че тук безкомпромисно се смесва истината с лъжата. Препоръчам на читателя книгата на йеромонасите Висарион и Йоан „Суеверието на днешните християни“.

    Какво е суеверие?

   Това е вяра в неопределени свръхестествени сили, които могли да определят съдбата на човека. По своята същност суеверието е предразсъдък, че такива сили съществуват и могат да бъдат повлияни чрез различни думи, заклинания, действия или церемонии. Суеверието е инстинктивна реакция, напълно лишена от причина или логика. То е съвкупност от ирационални вярвания, служещи да задоволят собственото съзнание и да му помогнат да се приспособи към обстоятелствата.

   Според статистически изследвания българите поголовно са суеверни – като се започне от изразите „да чукна на дърво“, „да не чуе дяволът“, мине се през „петък 13 число“, „конската подкова“, „четирилистната детелина“, та се стигне до мартениците, зодиите и хороскопите.

   Ето някои от свойствата на суеверието:

   1) То замества вярата в истинския Бог. Вместо пророчествата на Библията, то предлага зодии, астрология, врачуване, гадания, предсказания, спиритизъм, хвърляне на карти и др. Вместо вярата в истинския Бог и Неговото присъствие при човека, суеверието предлага съществуването на въображаеми духове и таласъми, които трябва да се гонят, за да не ни навредят. Самото гонене може да става и чрез традиционни християнски ритуали, както неотдавна свещеник чрез водосвет гони таласъми на заседание на Министерския съвет.   

   2) Суеверието примесва истината със заблудата, от където идва и страхът, който е главният източник и спътник на суеверието.

   3) Суеверието дава фалшива утеха и надежда, основаваща се на случайна съпоставка на цифри, карти, хороскопи, произнасяне на заклинания или викане на духове.

   4) Суеверният вярва, че материални неща или животни притежават свръхестествени свойства, имащи възможността да предпазват от зли сили и дори да дават добър изход и късмет в трудни житейски ситуации. Така суеверният си въобразява, че съдбата му се управлява от материалните предмети.

Защо хората са суеверни?

Има шест основни причини, за да са суеверни хората. Първо защото тяхната вяра в истинския Бог е слаба или изобщо я няма. Второ, защото това ги кара да се чувстват по-спокойни за себе си, следвайки определен модел на държане. Трето, защото суеверието е масово явление, срещу което духовенството не се бори. Четвърто, защото е много по-лесно да възлагаш надежда и да търсиш закрила в  нещо видимо, материално, отколкото в невидимия Бог. Пето – суеверието носи понякога луди печалби на търговците. В Германия оборотът в сферата на езотериката достига на година между 18 и 25 милиарда евро, а прогнозите за следващите десет години са да достигне 35 милиарда евро. Шесто – суеверията обещават бързо и лесно „разрешаване“ на проблемите.

   Кой е източникът на суеверието?

   Тъй като суеверието е лъжлива вяра или липса на вяра в истинския Бог, то логиката е много проста: източникът е свръхестествена сила, която е враг на Бога.

Библията учи, че враг на Бога е Сатаната. Той има интерес хората да не вярват в Бога и тъй като човек по природа е религиозен, то Сатаната предлага не истинска, а лъжлива вяра, или което е още по-успешен вариант – смесица между истинска и лъжлива вяра. Така лъжата, разкрасена с малко „духовна козметика“ става изключително атрактивна и губи своя негативен вид.

   Точно така започна своята мисия Сатаната в Едемската градина – много истина с малко лъжа и вече шест хиляди години жъне страхотни успехи, печели човешки души и ги праща в ада.

   Може ли да се  премине от суеверието към вярата в истинския Бог?

   Както в Библията, така и в християнската история имаме много примери на хора преминали от суеверието към живата християнска вяра. Библията ни показва как може да стане това. При своето двугодишно благовестие в Ефес апостол Павел в продължение на повече от две години проповядва Словото Божие. Тези, които са приели Словото, са повярвали в Иисуса Христа. „И много от повярвалите идваха, та се изповядваха, и откриваха делата си. А мнозина от ония, които правеха магии, като събраха книгите си, горяха ги пред всички“ (Д.А. 19, 18-19). Ето пътят, по който човек може да премине от суеверието към живата вяра: Словото, вярата в Христа, покаяние, обръщение. Процесът на преминаване от суеверието към християнската вяра е много труден, тъй като суеверният задоволява своите духовни потребности чрез суеверието си и не чувства потребност да го замести с истината. Атеистът по-лесно може да премине към вярата в Бога, отколкото суеверният.

   Б. Небиблейски религии

   През последните няколко десетилетия се наблюдава интензивно преминаване от езически и небиблейски религии към християнството. Особено показателен в това отношение е Китай, където пред последните двадесет години са преминали към свободната eвангелска  църква (Home Church of China) над 120 милиона. През септември 2011 г. българският вестник „СЕГА“ помества статия под заглавие: „Бум на християнството в Китай – в неделен ден в църквите на азиатския гигант идват повече хора, отколкото в цяла Европа“. Аз имах възможност да посетя Китай и да се убедя лично в това най-голямо християнско съживление на нашето време. Естествено си поставях и въпроса: „На какво се дължи това и защо именно в Китай, а не в някоя друга голяма държава?“  Отговорът получих докато бях още там. При посещението ми на едно от богослуженията наблюдавах на първия ред млада китайка, коленичила се молеше и плачеше. Наблюдавах я дълго време. От сълзите й пред нея земята се навлажни. Тогава с помощта на моя преводач я попитах защо толкова сърцераздирателно се моли и плаче. Тя отговори: „Аз се моля и плача за моята Родина Китай. Нашето малко християнско общество наброява само 120 милиона. А Китай е 1,2 милиарда. Къде са останалите?“. Ето тайната на духовното съживление! Тя плачеше и викаше към Бога, Който дарява съживление. Тази млада китайка добре е осъзнала великата истина, че „молитвата движи ръката, която движи света“. Аз се засрамих от себе си, тъй като никога не се бях молил по този начин за моята Родина. От тогава нещата се промениха.

   За преминаването на мюсюлмани към християнството аз подробно се занимавам в книгата „Християнство и ислям“.