в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

ОБЩИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. ТВОРЕНИЕТО ИМА СВОЙ ТВОРЕЦ

 

В научната апологетична литература това доказателство е известно като „космологическо доказателство за съществуването на Бога“ или “доказателство за причинно-следствените зависимости“. Сред широката аудитория е добре познато като „доказателство на Творението“. То логически най-лесно се възприема от всеки един човек и има подчертан убедителен характер. Ето защо това е така:

Произведението на изкуството трябва да има свой създател;

Сградите трябва да имат архитект и строител;

Едно литературно произведение трябва да има свой автор;

Всяко действие трябва да има причина, която го е предизвикала;

Зад дадено престъпление стои извършител;

Всяко писмо е написано от някого;

Благодеянието има свой благодетел;

„Made in“ – това значи, че този предмет е направен някъде и от някого;

Неизвестен извършител – това значи само, че не се знае извършителят.

    Ние сме задължени да си да си поставим обезателно въпроса: Нима Вселената не трябва да има свой Създател? Всеки знае, че един компютър трябва да има свой производител, програмата в този компютър трябва да има свой програматор, както и часовника – часовникар. Твърде наивно и глупаво е да си мислим, че необятната Вселена и човекът като корона на цялото творение са се появили, ей така, случайно от само себе си! В такава глупост не вярват и малолетните деца! Но колкото и парадоксално да звучи, има хора, които точно така мислят и вярват в това нещо. Тези хора се наричат атеисти.

И тъй, въпросът за ПРИЧИНАТА е универсален и задължителен.

ВСЯКО СЛЕДСТВИЕ ИМА СВОЯТА ПРИЧИНА;

Това е неотменим природен, социален и духовен закон.

   

ОТГОВОРЪТ НА АТЕИСТИТЕ

   Естествено е, че и тези хора, като всеки нормално мислещ човек, си имат своето обяснение относно произхода на Творението без Творец и следствието без причина. Ето някои от обясненията на атеистите:    

  1) Една част от тях казват, че материята е вечна, т.е. тя винаги си е съществувала, поради което не е необходимо да търсим творец. Тези, които мислят така, имат проблем не с богословите, а с науката. Първият и втори физични закони на термодинамиката напълно опровергават вечността на материята. Според тези закони материята има начало и ще има край.

  2) Други се основават на теорията за т.н. „Първичен взрив“, който поставя началото на Вселената. Тази теория не може да отговори на въпроса от къде се е взела тази първична материя, притежаваща изключително висока плътност. За да експлодира нещо, то трябва да съществува. Нищото не експлодира. Освен това при тази въображаема експлозия на вечната материя възникват пространството, времето, законите и енергията. И всичко това е подчинено на закони и хармония. А къде остава феноменът информация, която никога не може да бъде плод на материята? В тази теория и дума не става кой е предизвикал тази експлозия. Всеки знае, че при експлозия хармония никога не може да се получи. Ако например се получи експлозия в една печатница, едва ли вследствие на експлозията ще се отпечатат от само себе си 

томовете на Ленин. Напоследък тази теория губи все повече от своите привърженици и отдавна отиде в света на научната фантастика.

  3) Трети твърдят, че Вселената се е самосъздала, като небесните тела се били образували от газообразната материя на небулозите, които били натоварени с първична енергия. Остава обаче открит въпроса от къде идва тази огромна енергия във Вселената. Тя не може да се появи от нищо.

  4) Четвърти търсят отговор в наивния и елементарен израз „Природата създаде“. Ако попитаме тези хора какво е природа и кое точно от нея притежава творчески свойства, смислен отговор никога не може да се получи. И това е така, защото творението не може да бъде същевременно и творец.

  5) Има и още по-наивни атеисти, които казват, че творението е плод от комбинация на случайности. На такива ще отговоря с думите на известния американски публицист Ралф Емерсон: „Ограничените хора вярват в случайността, а силните – в причината и следствието. Думите на гръцкия философ Демокрит  са още по-точни: „Хората са си измислили идола на случайността, за да прикриват с него собственото си невежество“.

   Случайност от една страна и закономерност и хармония  от друга, са две пълни противоположности. А в макро- и микрокосмоса цари изключителна мъдрост, ред, хармония и закономерност. Това доказва уникалният характер на планетата Земя в системата на Вселената. Ето няколко примери в това отношение:

   ЗЕМЯТА – уникалната планета във Вселената.

  а) Разстоянието от Земята до Слънцето е 150 милиона км. Слънчевата светлина, която се движи със скорост 300,000 км/сек., изминава това разстояние за 8 минути. Ако това разстояние беше само с 1,5% по-малко, животът на Земята не би бил възможен; Случайно ли е това?

  б)  Известно е, че Слънцето всяка секунда излъчва енергия, която е равна на енергията от 5 хиляди милиарда атомни бомби. Въпреки непрекъснатите термоядрени процеси, които протичат в Слънцето, то излъчва своята светлина и топлина към Земята равномерно, постоянно и ритмично. Температурата на повърхността на Слънцето е 6000 градуса, а във вътрешността шест милиона градуса. Ако всичко това не беше така, животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?

  в) Земята се движи около Слънцето със скорост 120,000 км./час. Дължината на земната орбита около Слънцето възлиза на 940 милиона км., което разстояние Земята изминава за една година. Земята се движи около собствената си ос със скорост 1600 км/час, измервано на екватора. Ако тези ротационни особености на Земята бяха съвсем малко по-различни, животът на нея не би бил възможен. Случайно ли е това?    

  г) Ъгълът на наклонение на земната ос (23,5 градуса) е оптималният за осъществяването на цикъла на годишните времена. Ако този ъгъл беше друг, животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?

  д) Земната атмосфера е изключително условие за съществуването на живота. Ако процентните взаимоотношения между азот, кислород, въглерод, въглероден двуокис, вода и останалите 26 химични елементи в атмосферата бяха по-различни, то животът на Земята не би бил възможен. Ако земната атмосфера (около 20 км.) е малко по-тънка, то земната повърхност ще бъде наранявана от хилядите тонове метеорити, които изгарят и падат върху повърхността във вид на прах. Случайно ли е това?

  е) Озоновият слой предпазва земното кълбо от вредните ултравиолетови лъчи на Слънцето. Без този слой животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?    

  ж) Гравитационните сили между Слънцето, Земята и Луната са важна особеност, без която животът на Земята не би бил възможен. Случайно ли е това?

  Уникалният характер на планетата Земя значително се подсилва и от особеното положение на тази планета в системата на цялата Вселена. Ето едно кратко потвърждение на този неоспорим факт:

   Нашата Галактика (Млечният път) се състои от 100 милиарда слънца, подобни на нашето Слънце. Диаметърът на Млечният път възлиза на 130,000 светлинни години (една светлинна година е около десет милиарда километра). Астрономите считат , че Вселената се състои от 10 милиона такива галактики, всяка от които е изградена от по няколко стотици милиона слънца. Изчислява се, че диаметърът на Вселената възлиза на около 20 милиарда светлинни години.

     На разстояние 30,000 светлинни години от центъра на Млечния път се намира една малка звезда – нашето Слънце. На него се пада общо 99,86% от цялата маса на Слънчевата система. Това значи, че на деветте планети от Слънчевата система, заедно с техните сателити, се падат 0,14%. Между тези девет планети се намира и нашата Земя…

   Безсмъртният Исак Нютон пише: „Това удивително разположение на Слънца, планети и комети може да бъде дело само на разумно, всемогъщо Същество“.

   А ако си представим ултрамикроскопската структура на материята, там прецизността е на свръх високо ниво. Ако например неутроните и протоните в атома се раздалечеха на разстояние две трилионни части от милиметъра, тогава материята вече не би била плътна маса и светът би се разпаднал в резултат на космическа атомна експлозия. И това ли е случайно?

   Защо пиша всичко това именно тук? Ето моето основание: а) Да се види, че във Вселената цари изключителна хармония и непоклатима закономерност в движението на небесните тела, чиито брой се изчислява на десет на степен 26 (10 с 26 нули); б) Тази хармония и закономерност в никакъв случай не може да се дължи на комбинация на случайности, а предполага безкрайно мъдър и свръхинтелигентен Творец; в) Този Творец е дарил планетата Земя с особена и единствена по рода си привилегия – създал е всички условия, за да бъде възможен животът на Земята. И към най-висшето Творение на Земята – човекът, Творецът има специално отношение. Той го е създал по Свой образ и подобие, надарил го е с вечност, обича го и се жертва за него. И като отговор на всичко това, някои от човеците отричат съществуването на този Творец, казвайки, че всичко във Вселената е станало случайно.

   Така атеистите вярват в чудеса много по-големи от тези, описани в Библията. На силата на такава една вяра на атеистите, християните могат само да завиждат. По време на публичен диспут един атеист с увереност твърдял, че Вселената е възникнала случайно. Един неграмотен от публиката извикал високо: „Та това е чиста глупост!“ Атеистът се обидил и казал: „Как си позволявате да говорите така с един доктор по философия!“. Неграмотният отговорил: „Не знаех, че и един доктор по философия може да се появи случайно!“. Философът се защитил: „Аз много години съм работил над моята дисертация, чрез която станах доктор“. Неграмотният отговорил: „Ако Вие вярвате, че Вашият разум е бил необходим, за да изработите и защитите докторската си дисертация, то колко по-голям разум и интелигентност са необходими за създаването на тази Вселена…!“

  

   6) Притиснати към стената на желязната логика някои атеисти признават „Е, има някаква сила. Разбира се, че в природата има различни видове сили – парата, водата, въздухът, атомната енергия, инерцията и др. Коя от тези природни сили има творчески свойства? Те предизвикват мощно движение, но не и творчество.

   

   А произходът на живота?

   7) Атеистите изпадат в пълна безизходица, когато се постави въпроса относно произхода на живота и неговата изключителна сложност. И тук, без много да се 

размишлява, се отговоря набързо, че животът се бил появил чрез самозараждане, т.е търси се следствие без причина, творение без творец (generatia spontanea). Това прокламира пред френската Академия на науките в 1859 г. видният учен Пуше. За да се потвърдят неговите предположения, Академията обявила голяма награда, която била спечелена от великия учен и голям благодетел на човечеството – проф. Луи Пастьор, член на френската академия на науките. Чрез своите експерименти той опровергава категорично теорията за самозараждането на живота, постулирайки биологичния Закон  „Omne vivum ex vivo“ (Всеки живот произлиза само от живот). Велики учени атеисти са взели отношение към този закон. Ето някои мнения: Английският професор атеист Т. Хъкслей, който присъствал в Париж на опитите на Пастьор, казва: „Пастьор чрез последните си опити преобърна завинаги из основи теорията за самозараждането“. А ботаникът Раймке пише: „Теорията за самозараждането е безнадеждно пропаднала. Механични и химични сили по никой начин не са достатъчни, за да се получи живо същество“. А един от най-известните съветски еволюционисти Александър Опарин признава: „С опитите си Пастьор допринесе неоценима полза на човечеството, а въпроса за самозараждането на живота той разреши в отрицателен смисъл. Той доказа, че и такива прости същества като микроорганизмите, не могат да се самозародят, а подобно на всички останали живи същества винаги произлизат само от себеподобните си. И така никъде в заобикалящата ни природа днес не ще забележим случай на самозараждане“.

   И тогава, както и сега е имало консервативни учени, които не са приели тази истина. Ще цитирам две имена: Проф. Ернст Хекел: „Ако отхвърлим самозараждането трябва да приемем чудото“. А Карл Фахт е още по-ясен: „Самозараждането трябва да се приеме, за да бъде изгонен Създателят“. За такива псевдоучени е по-важно тяхното лично мнение, а не истината. Така те оправдават напълно древно индийската мъдрост „Най-трудното от всичко по пътя към истината е разделянето със собствените ни представи за нея“. 

  8) Тук е мястото да споменем и еволюционната теория на Дарвин, където самозараждането също се приема като начало на живота. Аз по-нататък в книгата специално  ще се спра на еволюционната теория, като покажа нейните слаби страни и  антинаучен характер. Това признават някои от най-известните еволюционисти. Ето мнението на един от тях – Сър Артър Кейт, който пише: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем“.

   Неразрешим проблем на атеистите е, че те не могат да докажат наличието на следствие без причина и творение без творец, тъй като това е закон във Вселената, който не може да бъде нарушен.

   Вярата на атеистите в самосътворението противоречи на науката и по никакъв начин не може да бъде доказана. В такъв случай остава втората алтернатива, че всяко следствие си има причина и творението – Творец.

   Действителността и житейската опитност показват, че всяка причината е същевременно и следствие от друга причина. Животът на човека се състои от наниз от причини и следствия. Той сее и жъне. Всяко негово действие се явява причина, която той трябва да уравновеси. Следвайки тази логическа последователност ние задължително стигаме до Първопричината, която наричаме Бог. Тази Първопричина е извън пространството и времето, поради което тя не може да бъде следствие от друга причина. Тази Първопричина е вечна.

   Поради това въпросът „Кой е създал Бога?“ е напълно безсмислен. Такъв въпрос поставят само онези, които си представят Бога като идол и от хората създадено езическо божество. То без проблем може да бъде създадено и след това премахнато. Така са изчезнали древните езически религии, като са заменени със съвременни такива.

  Животните не познават причината.

   Цитирам „Защо вярвам в Бога?“ от С. Попов (стр. 14), който обяснява как се ловят мечки: В подходяща хралупа на дърво се поставя съд с мед. Над меда се окачва тежък железен чук. Мечката подушва меда, но, за да доближи до него блъсва желязото. Като махало то се издига във въздуха и връщайки се удря мечката по главата. Ядосана тя още по-силно блъсва желязото. То отново се връща и я удря по главата. Разярена тя пак го блъсва. И това продължава докато замаяната мечка се строполи на земята. Явно е, че животното възприема явленията, но не може да открие причината“.

   Както видяхме от написаното до сега, има също и хора, които не могат да видят причината или пък напълно я отричат, като вярват, че има явления и следствия без причина. Така те съзнателно се уподобяват на тази безсловесна твар.

   Всяко творение или следствие притежава две важни свойства: първо – то показва, че има творец и причина, а не се е появило от само себе си; и второ – то показва качествата и свойствата на този творец или тази причина. Едно нещо е да говорим за швейцарски часовник, а съвсем друго за китайска стока.

   Въз основа на казаното до тук трябва да направим следните няколко извода:

1) Материята не е вечна;

2) Самосътворение и случаен произход на Вселената няма;

3) Теорията за първичният взрив е научно недоказуема;

4) Самозараждането на живота и развитието от по-простите към по-сложните форми

     на живот противоречи на науката;

5) Човешкият опит и логиката говорят, че няма следствие без причина и творение без

     Творец.

    Всички тези изводи убедително говорят за съществуването на Творец. За истинския Бог, Който е Творец на Вселената и на всичко живо, говори Библията. „В началото Бог сътвори небето и земята“ (Битие 1, 1)… „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците… В света беше, и светът чрез Него стана, но светът Го не позна“ (Иоан 1, 3-4 и 10).

Името на Твореца на Вселената е Господ Иисус Христос.