в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

Как Бог се открива на света?

О Б О Б Щ Е Н И Е

(р е з ю м е)

Ще дам кратко обобщение на многото начини, чрез които Бог се открива на света. Тези начини ще разделя на две групи: Първата трупа (1-13) доказват принципното съществуване на Бога, без да се конкретизира кой и какъв е Той. Втората група (14-21) показват, че библейският Бог е истинският Бог.

  1) Бог се открива чрез творението. Така както една сграда има свой архитект и строител, един часовник има свой часовникар, една картина има свой художник, така и Вселената трябва да има свой Творец. Науката отрича както вечността на материята, така и самозараждането на живота. Всички възражения на атеистите се оборват от науката, от закона за причинно-следствените взаимоотношения и многовековната човешка опитност. Поради това много атеисти признават съществуването на Бога. Френският писател, философ и атеист Волтер пише: „Не зная какво да мисля за Вселената. Аз не мога да вярвам, че този часовник съществува, а часовникар не съществува“.

Това първо доказателство отговаря на въпроса: Кой е Творецът?

  2) Бог се открива чрез целта в природата. След като творението има свой Творец, логиката ни задължава да приемем, че Този Творец е създал това творение с определена цел. Биологичният свят пълен с примери, как всяко същество преследва строго определена цел, за да изпълни своето предназначение. Инстинктът е вродена способност за осъществяване на целесъобразна дейност. Кой поставя тези цели на безсловесните същества? Цел може да си постави само интелигентно същество. Бог създаде човека, като венец на цялото творение, за да има общение с него.

Това второ доказателство отговаря на въпроса: Защо е създадено Творението?

  3) Бог се открива чрез хармонията в Творението. В природата владее Законът за ентропията или известен като Втори закон на термодинамиката, закон за разпадането и деградацията. От друга страна ние виждаме, че в цялата Вселена цари една изключителна хармония. Достатъчно е да погледнем голямата прецизност и точност, с която се движат небесните тела, за да се попитаме: Кой създаде тази хармония и кой бди, за да функционира тя? Хармония, ред и порядък може да създаде само интелигентно същество.

Това трето доказателство отговаря на въпроса: Какви свойства има Творението?

  4) Бог се открива чрез природните закони. Хармонията и целта във Вселената се осъществява чрез природните закони, които владеят в нея. Ние от опит знаем, че зад всеки закон трябва да има законодател. Говорим за юридически, социални, икономически, морални и много други закони. Всички тези закони са създадени от хората, т.е. зад тях стои интелект. Качеството на закона говори за степента на интелигентност и мъдрост на законодателя. Животът в човешкото общество се осъществява благодарение на законите, създадени от законодателите. Ако за човешките закони е необходим законодател, нима за природните закони не е необходим законодател? Единствено правилният отговор е, че Творецът на Вселената е и създател на законите на творението.

Това доказателство отговаря на въпроса как Творецът поддържа хармонията в Творението.

5) Бог се открива чрез сложността в строежа на живите организми.

   Биологичните структури на живите организми са устроени изключително сложно. Като пример ние посочваме сложния строеж на човешкото око, сърце и мозък. Този свръхинтелигентен дизайн в строежа на живите организми задължително предполага и свръхинтелигентен дизайнер. Три основни извода трябва да се направят: Сложността в творението предполага интелигентен Творец; сложността не може да бъде резултат на еволюционно усъвършенстване; сложност и случайност са две взаимно изключващите се величини.

   Това доказателство отговаря на въпроса относно какви свръхинтелигентни качества  притежава Творецът.

  6) Бог се открива чрез генетичната информация.

   За мислещият и интелигентен човек това е едно от най-убедителните доказателства за съществуването на Бога. Генетичната информация представлява план, проект, програма, въз основа на която се осъществява растежа, както и цялостното биологично и духовно развитие на организма. ДНК молекулата е само носител, но не и източник на генетичния код. Това се потвърждава от следните закони на информатиката: а) няма генетична информация без интелектуален източник; б)  източникът и носителят на информацията са две различни неща; в) не е възможно осъществяването на информация по случаен път; г) всяка информация предполага воля и цел. Тези закони на информатиката красноречиво говорят, че зад информацията трябва да стои интелигентен източник – точно така, както зад един архитектурен план трябва да стои един архитект или зад една компютърна програма трябва да стои добре обучен програмист. Предвид на изключителната сложност в устройството на живите организми, този източник трябва да бъде екстремно свръх интелигентен. Такова качество може да притежава само Творецът – Бог, което е неопровержимо доказателство на Неговото съществуване. 

   7) Еволюционната теория противоречи на науката.

   През последните 140 години еволюционната теория стана инструмент за продуциране и разпространение на атеизъм. В християнския свят тя завладява образователната система и медиите, формирайки по този начин мисленето и поведението на много хора. Успехът й се дължи на факта, че тя се приема не толкова като теория, а като наука. Хората обикновено не се питат какво казва науката за еволюционната теория. А всъщност от решаващо значение за всеки един факт или теория е това, дали те са в съгласие или в противоречие с науката. Науката и човешката опитност са критериите, по които се преценява дали нещо е истина или лъжа.

   И тъй, логиката е много проста: ако науката потвърждава учението на еволюционната теория, това значи, че тя е вярна. Но ако науката противоречи на тази теория, това значи, че библейското учение за сътворението е вярно, а от тук, че Бог съществува. Така по индиректен начин се доказва съществуването на Бога.

   Аз представям 20 от доктрините (ученията) на еволюционната теория, които противоречат на науката и на многовековната човешка опитност. Този факт е достатъчен, за да се приеме, че еволюционната теория няма нищо общо с науката, а се гради върху необосновани предположения, върху лъжа. От тук изводът е ясен: някой има интерес да се разпространява тази лъжа, за да формира в хората мироглед, който отрича съществуването на Бога. Това е и основната цел на еволюционната теория. Това признава и един от известните еволюционисти Сър Артур Кейт с думите: „Еволюцията е недоказана и недоказуема. Ние обаче вярваме в нея, защото тя е единствената алтернатива на учението за Сътворението, което ние не искаме да приемем.

8) Бог се открива чрез най-висшето Си творение – човека.

   Бог се открива чрез човека по следните три начина: а) Чрез неговата гениална анатомо-физиологична конструкция и уникална духовна структура; б) Чрез многото прилики между Бога и човека; в) Чрез разликите между човека и животните.

   Приликата на човека с Бога е програмирана в думите на Бога: „Да сътворим човек по наш образ и по наше подобие“ (Битие 1, 26). Аз изброявам много качества в човешкия характер, които ги има и при Бога.

   Това подобие между Творец и Творение повдига основателно въпроса, кой и как се определя съдбата на човека?  Един от основните фактори, който влияе върху съдбата на човека е закона за духовната наследственост. В този смисъл родителите със своя начин на живот програмират съдбата на децата си и бъдещите поколения. Това е залегнало още във втората Божия заповед, където Бог казва: „Аз съм Господ, Бог твой, Който… за греха на бащи наказвам до трета и четвърта рода децата, които Ме мразят, и Който показва милост да хилядно коляно към ония, които Ме обичат и пазят Моите заповеди“ (Изход 20, 5-6). Ако тази библейска истина се знае и се прилага в живота от хората, то животът би изглеждал съвсем друг. При животните закона за духовна наследственост не съществува, тъй като при тях няма свободна воля. Освен това има и много други разлики между човека и животните, което е друго допълнително доказателство за несъстоятелността на еволюционната теория.

  9) Бог се открива чрез универсалният характер на религията и вярата

   Вярата и произтичащото от нея религиозно чувство са универсален феномен, който засяга всички човеци през цялата човешка история. Историята не познава хора без вяра и религия. Това показва, че тези два феномена са вродени и дълбоко вградени качества на човешката природа. Както вярата, така и религията предполагат задължително обект, за да може субектът, т.е. човекът, да ги реализира на дело.

   Фактът, че вярата и религията са вродени свойства на човека и предполагат обект, са категорично доказателство за съществуването свръхестествена сила, която е източник и обект. По този начин тези два феномена са едно от най-силните доказателства за съществуването на Бога, като обект на вярата и религията. Казано с други думи, не може да има вяра и религия, ако няма обект, към който да са насочени. Няма религия без Бог, независимо от това дали това е истинският Бог или измислено от хората божество. Това се потвърждава и от закона за причинно следствените зависимости. Няма следствие без причина. Вярата и религията като следствия предполагат причина, която може да бъде свръхестествено същество.

    Няма вяра без източник, религия без авторитет и църква без Бог. В България има 8000 православни храмове, 1,350 джамии и около 800 евангелски молитвени домове.

  И тъй чрез тези два феномена се оформят три важни доказателства за съществуването на Бога: 1) Те са универсален феномен; 2) Предполагат обект, който е свръхестествена сила; 3) Закона за причинно следствените зависимости.

   10) Бог се открива чрез съвестта в човека.

   За да реализира смисъла и целта в живота на човека, Бог е вложил съвестта в него, която да координира и контролира всичко онова, което е в хармония или против поставената от Бога цел. Тя е Божият глас в човека, който одобрява или осъжда мисли, думи и постъпки от позицията на Бога. Ето защо съвестта се явява като мощно доказателство за съществуването на Бога като Творец на човека.

   Качеството на съвестта зависи от качеството на ценностната система, а от тук и от авторитета на тази система. Ето един пример: Аллах заповяда на своите последователи: „Убивайте вие идолопоклонниците, където ги заварите…“ (Сура 9, 5). Христос заповяда: „Обичайте враговете си…“ (Мат. 5, 44). 

   И тъй като убийството е ужасно престъпление и тежък грях, то естествено не може да бъде дело на истинския Бог. Логиката е ясна – то е дело на Божия враг. А това означава, че библейският Бог и Аллах не са едно и също нещо.

   11) Бог се открива чрез вродения стремеж за смисъл и цел в живота.

   Тази тема разделя хората на две големи категории – такива, които сами определят смисъла и целта на живота си и други, които се ръководят от това, което Творецът-Бог е заложил като смисъл и цел в живота на човека. Тъй като животът на човека не е негова заслуга, а му е дар от Бога, то логиката задължава човек да се обърне към дарителят и се поинтересува защо Той е го е създал и каква цел е поставил. Библията учи, че Бог създава човека с цел за общение с него, която цел програмира и смисъла на живота му.

   Мнозина се опитват за заместят тази крайна цел с временни житейски цели. И тъй като крайната цел във вечността е вродена и не може да бъде заглушена, човек изпада във вътрешно душевно противоречие и празнота. Типичен пример в това отношение е Соломон, който притежаваше всичко, за което човек може да си мечтае. И въпреки всичко, той пише: „Суета на суетите – всичко е суета!“ (Екл. 1, 2). Това показва, че този човек в цялата си мъдрост е пропуснал да реализира смисъла и целта в живота си. Мнозина са онези, които изобщо не могат да осъзнаят смисъла и целта на живота си. Ето защо Гьоте с право казва: „Живот без смисъл и цел е ранна смърт“. Историята изобилства с примери на велики личности, които едва в предсмъртния час са осъзнали смисъла и целта на живота си, което естествено не са могли да реализират.

   12) Бог се открива чрез безсмъртието на човешката душа.

   Стремежът към безсмъртие на човешката душа е едно от много силните доказателства за съществуването на Бога. Защото ако в човека е заложено желанието за безсмъртие и вечност, това означава, че Този, Който го е заложил, е вечен. А вечен е само Бог.

   Естествено, че човек усеща това заложено в него качество и е искал да узнае повече по този въпрос. За това темата за безсмъртието е занимавала хората през цялата човешка история. Хората са си създавали чудновати вярвания за душата и живота й в отвъдното. Някои са вярвали и сега вярват, че тя многократно се връща на земята, докато достигне съответната степен на духовно съвършенство. Това е вярването в окултните религии. Други й отреждат привлекателна райска обстановка, където има прекрасни градини, ядене, пиене и красиви млади жени. Разбира се в този рай може да се отиде само при специални условия – например който воюва и умре  за Аллах. Има и такива, които са отричали съществуването на душа и безсмъртие, но в края на живота си са идвали до истината за безсмъртието. 

 Къде да търсим истинския Бог?

  Всички споменати до тук дванадесет доказателства убедително говорят за съществуването на Бог, Творец на Вселената. Но от тези доказателства не става ясно какви качества притежава Този Бог и защо в създадения от Него свят има зло, смърт, мъка, страдания? Освен това остава открит въпроса към коя от хилядите религии в света принадлежи Този Бог и може ли Той да бъде Бог на всяка една от тези религии. Знаем, че всяка от тези религии има претенциите, че тя е единствен носител на истинския Бог. А истината може да бъде само на едно място, а не на хиляди. В коя от хилядите религии да търсим този Бог?

Не трябва да забравяме и факта, че много от тези доказателства няма да могат да бъдат напълно разбрани от една по-широка аудитория, която не притежава специфично образование и познания.

Във връзка с това възникват два изключително важни въпроса:

а) Има ли доказателства, чрез които Бог така да се изяви на хората, че да бъде разбран от всеки един човек, а не само от образованите?

б) Има ли доказателство, което да ни убеди, че библейският Бог е единствено истинският Бог.

ДА, има! Ето тези доказателства:

   13) Бог се открива чрез любовта Си към човека.

   Как се проявява любовта на един човек към друг? Това знае всеки – вижда се на първо място в отношението на родителя към детето, във взаимоотношенията между двама обичащи се хора, в любовта между вярващите хора и т.н. На този, когото обичаме искаме да дарим неща, с които да му доставим радост, жертваме се за него и т.н. Така се показва на дело любовта.

   И сега елементарният въпрос: Този Бог, съществуването на Който ние по такъв убедителен начин доказахме, показва ли любовта си към човека и по какъв начин? Само тогава човек може да възприеме и повярва в Този Бог, ако Го възприеме не толкова с разума си, а много повече със сърцето си. Тогава съмнение в този Бог няма да има.

   Как Бог проявява любовта си към човека?

   Ето само някои от нещата, които човек дължи на Божията любов: Живота си и всичко необходимо за поддържане на този живот. Всичко това получава човек даром. Божието търпение предвид на всичко онова, с което човек нарушава Божията воля, включително и това, че мнозина отричат съществуването на Бога. От любов Бог прощава греховете, когато човек се покае. От любов Бог дарява вечен живот. От любов Бог Сам дойде на тази земя, за да демонстрира на човека Своята любов и му покаже пътя към вечния живот. Всичко това човек не заслужава, а го получава по милост, даром.

    Библията казва: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, Който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен“ (Иоан 3, 16). По-голяма любов от тази човек не може да си представи.

   Извод: Бог на любовта се открива единствено в Библията. Любовта е Неговата същност (1 Иоан 4, 8). А това е доказателство, че Библията е откровение на истинския Бог и единствено в нея ще намерим този Бог, достъпен за всеки един човек.

  14) Истинският Бог се открива чрез съвършената ценностна система.

   Ценностната система е съвкупност от морални приоритети и начин на мислене. Тя определя кое е добро и кое лошо, кое е полезно за вечността на човека и кое не. Естественият източник на ценностната система трябва да бъде Творецът на човека. Всяка друга ценностна система е несъвършена и преследва определени специфични цели.

   Съществува неразривна връзка между истинския Бог и съвършената ценностна система. Уникалният характер на личността, учението и делото на Христос, както и уникалния характер на Библията категорично показват, че те са носители на съвършената ценностна система, чрез която може да се постигне смисъла и крайната цел на човешкия живот.

Ценностната система на новозаветното христиняство оказва положително въздействие върху изграждането на отделната личност и цели народи; предоставя пълна свобода на човека за нейното приемане или отхвърляне; тя е източник на сили и знание за нейния авторитет – Христос; не прави разлика между хората и приема човека такъв какъвто е; нейният авторитет гарантира вечен живот. А това е най-важният критерий за съвършенството на християнската ценностна система.

  

   15) Бог се открива чрез Иисус Христос.

    Най-силната изява на истинският Бог е личността и делото на Господ Иисус Христос. Защо? Защото Той единствен в човешката история притежава уникални качества, каквито никой друг на този свят не притежава. Приканвам читателят отново да прочете тези 68 уникални качества , за да се убеди напълно, че не е живял друг човек на този свят, както Христос. А тези уникални качества са най-сигурният белег за Неговата божествена същност. Неговите съвременници са Го смятали за Бог, а враговете Му са имали респект от свръхестествената сила, която е притежавал. Христос е най-висшата изява на Божията любов към човека. Той като Бог, прие образ на човек, за да покаже пътят на човеците към Бога. Духовен закон е, че любовта е силна като смъртта (ПнП 8, 6). Този закон Христос изпълни в съвършенство на Голгота. Неговите врагове Го хулеха и казваха: „Ако си Син Божий слез от кръста!“ (Мат. 27, 40). Разбира се, че Той можеше да слезе от кръста и да ликвидира всичките си врагове, но не го направи, защото любовта Му към враговете беше по-силна от хулите, подигравките и предстоящата смърт. Човешкият разум не може да побере в себе си такава велика саможертва! Това можеше да стори само един истински Бог. И Той го стори от любов към човека.

  

   16) Библията – писменото откровение на истинския Бог.

   Второто велико откровение на истинския Бог е Библията. Тя притежава уникални качества, каквито никоя друга книга в света не притежава. Ето някои от тези уникални качества: Авторът е Бог, а съставителите са човеци; разглежда смисъла и целта на човешкия живот; променя личността към добро; притежава абсолютната истина, безпогрешност и актуалност; дава най-точната картина на човека; не противоречи на науката; хиляди обещания на тези, които живеят според нея; забранява отнемане и добавяне; има една централна и много допълнителни теми; показва единствения път за разрешаване на големия проблем с греха; дава точна информация за отвъдното; не се влияе от историческите обстоятелства.

   Тези и още много уникални качества показват, че Библията има божествен произход и дава единствено правилен отговор на най-важните въпроси на човешкото битие в този свят и за вечността.

   

   17) Бог се открива чрез вродения стремеж в човека към истина.

   Ние говорим за малки истини, за универсални истини и за абсолютна истина. Първите съпътстват човека в неговото ежедневие. Те за относителни, неангажиращи и дори променливи, което зависи от политическата и ценностната система, както и от историческите дадености. Върху нея се гради живота и законодателството на обществото. По принцип човек има вроден стремеж да търси тази истина. Фактът, че има такъв вроден стремеж в човека говори, че този стремеж трябва да има източник, който е извън човека, т.е. в неговия Творец. А това е убедително доказателство за съществуването на Бога.

Вторият вид истина е универсална. Това са природните и биологични закони, които са неизменни и задължителни.

Третият вид истина е абсолютната истина, която е една единствена, неизменна и вечна. Тя се отъждествява с истинският Бог. Тази истина е обект на настоящата книга.

Новата толерантност отрича уникалният характер на абсолютната истина и приема, че всяка религия притежава тази истина – факт, който напълно противоречи на библейското учение за единствения истински Бог. Толерирането на истината, премълчаването на лъжата и смесването на истината с лъжата в областта на религиите е най-големият бич на съвременното човечество.

   18) Вярата на великите личности на човечеството потвърждава 

  истинността на библейския Бог.

   В история има много велики личности в различни области на науката, културата и изкуството, които са допринесли твърде много за развитието на човешката цивилизация и които същевременно са били вярващи в бибилейския Бог хора. Много от тези учени са били нобелови лауреати. Със своята дълбока религиозност тези хора са мощно доказателство, че библейският Бог е единствено истинският Бог. Този факт е повод всеки човек да си постави въпрос как тези велики личност са съчетали в себе си големите познания в съответните области на науката от една страна и вярата в Бога от друга? Логиката е ясна – голямата наука не е пречка човек да вярва в Бога. И не само това, но тази наука не отрича съществуването на Бога.

   Върху тези въпроси трябва да се замисли както атеистът, така и представителите на небиблейските религии. Те трябва да се попитат защо тези трегери на човешката култура изповядат библейския Бог и го признават като единствено истински Бог.

    Много от тези гении на човечество не са се срамували да изповядат публично своята вяра. Само две имена ще спомена тук отново. Исак Нютон, който е всепризнат за най-великия учен на всички времена, казва: „Не се страхувайте да проповядвате християнската истина… Аз твърдо вярвам, че Библията е Слово на Бога… Ние се възхищаваме от Бога поради Неговите съвършенства“. Францис Колинс е един от най-известните съвременни учени в областта на изследването на човешкия геном. Той казва: „Аз дълбоко вярвам в библейската история за сътворението на света“.

   19) Бог се открива чрез библейските пророчествата.

   Това е най-силното доказателство за съществуването на един истински Бог, Който се открива в Библията. Дори само пророчествата и тяхното изпълнение е убедително доказателство, че Бог е Автор на Библията и тя е една уникална и неповторима по характера си книга. От 6408 пророчества в Библията досега са се изпълнили 3268, свързани с географски обекти, исторически събития или отделни личности. Въз основа на изпълнените пророчества математически категорично се доказва, че това изпълнение не може да бъде случайно.

   А от тук трябва да се направят следните твърде съществени изводи:

а) Тези пророчества предполагат съществуването на един вечен, всемогъщ и всезнаещ Бог, Който е можел предварително да назове пророчествата и по-късно да има власт да ги осъществи на практика. По този начин се формира така нареченото пророческо-математическо доказателство за съществуването на библейския Бог. С такова едно доказателство идеята за атеизма е напълно опровергана;

б) Тъй като става дума за пророчества, които се намират в Библията, то истинският Бог, който се изявява на хората, не е никой друг, освен живият Бог на Библията;

в) Тъй като досега  са изпълнени повече от половината пророчества, то можем със сигурност да очакваме, че и всички останали пророчества ще се изпълнят според времето, за което те са дадени;

г) Щом пророчествата се оказват абсолютно доказателство за истинността на Библията, това автоматично означава, че и всичко друго, написано в Библията, цялата Библия е истина и заслужава нашето пълно доверие. Така се оправдават думите в самата Библия: „Истината е основа на Твоето Слово“ (Пс. 119, 160) и още: „Твоето Слово е истина“ (Иоан 17, 17); Прецизността, с която пророчествата се изпълняват е изключително доказателство, че Божието Слово е абсолютната истина.

Това означава, че ние имаме работа със Словото на живия Бог, което изисква да  познаваме това Слово и да живеем според него.

д) Така пророчествата са изпълнили и изпълняват основната си цел: доказват съществуването на един истински и вечен Бог, призовават към отвръщане от греха, насърчават към вяра и пораждат надежда за бъдещето на християнина.

е) Божествата на всички останали религии са лъжливи, което и Библията ясно потвърждава: „Защото всички богове на народите са идоли“  (Пс. 95, 5).

   20) Бог се открива чрез чудесата.

   Чудесата са един от основните феномени в Библията и в живота на християните, които по убедителен начин показват, че авторът на Библията и източникът на вярата на християните е истинският Бог, тъй като „Той едничък върши чудеса“ (Пс. 71, 18).

Чудесата са съставна част на Библията, която започва с чудото на Сътворението и завършва с чудото – сътворението на Ново Небе и Нова Земя.

   21) Бог се открива чрез еврейския народ.

   Еврейският народ и страната Израел притежават уникални качества, които по никакъв начин не могат да бъдат обяснени с историческите закономерности в развитието на човечеството. Единственото обяснение е, че Бог е поел съдбата на този народ и неговата държава в Своя ръка. Аз говоря за много уникални качества на евреите, които никой друг народ на света не притежава.

   Тук ще спомена само две от тези уникални качества:

а) Фактът, че истинският Бог, за Който ние до тук говорим, дойде като евреин преди 2000 години на този свят в лицето на Господ Иисус Христос, живя между този народ и предаде на този народ истината и извърши спасението на цялото човечество, потвърждава факта за уникалният характер на евреите.

б) Този народ е часовникът, който показва как се движи световната история и кога тя ще достигне своя край. Две хиляди години този народ нямаше своя държава и беше разпръснат по всички земни крайща. Възстановяването на държавата Израел е не само съдбовен момент в историята на този народ, но и един от най-показателните, най-силните и най-сигурни белези за Второто идване на Христос и свършека на света. Бог чрез пророк Йезекиил още преди 2,500 години определя времето, когато това ще стане. Той казва: „Аз ще взема Израилевите синове измежду народите, между които се намират, ще ги събера отвред и ще ги доведа в тяхната земя…в последните години ще дойдеш в земя…на Израилевите планини, които бяха дълго време запустели…Това ще бъде в последните дни и Аз ще те доведа в Моята земя“ (Йезекиил 37, 21; 38, 8 и 16).

   От 1948 година светът наблюдава несравнима по размерите си репатрация на евреи от цял свят, които се връщат във възстановената държава Израел. Няма подобен пример в цялата човешка история. Този народ е избран от Бога да играе ключова роля в историята на човечеството.

   А щом това пророчество се изпълнява пред нашите очи, то ще се изпълни в неговата пълнота, а именно, че това е белегът за Второто идване на Христос и свършека на света.