в момента четеш
ИСТИНСКИЯТ БОГ
Съдържание Цялата книга на една страница

ВЪВЕДЕНИЕ

Думите на устата ми и помислите на сърцето ми,
да бъдат угодни пред Тебе, Господи,
крепост моя и Избавителю мой!“
(Псалом 19, 15)

Ценностната система
В живота на човека има важни неща – професията, материалното положение, семейството, мирът в света, страданията, здравето и много други. Едни са важни, а други по-важни. Но има един въпрос, който е от особена важност. Това е ценностната система на човека (вяра, морал, етика, начин на мислене и поведение, идеали), която оказва влияние върху всички сфери на човешкото битие.

   Всяка ценностна система има свой авторитет. Този авторитет може да бъде политическа или обществена фигура (политически диктатори), измислени от човеците божества (небиблейски религии) или истинският Бог – Творецът на Вселената. Историята показва, че на влиятелни обществени фигури са приписвани божествени качества (напр. римските императори). Защо? За да има тази фигура авторитет и влияние върху масите.

  В основата на добрата ценностна система е вярата

в съществуването на истинския Бог.

   Разбира се, че има ценностни системи и без Бог или с лъжливи богове. Но тяхното качество е различно – една е била ценностната система на националсоциализма, друга на комунизма, на капитализма или различни философски учения, друга на будизма или на исляма  и съвсем различна на християнството. Това е така, защото качеството на ценностната система се определя от нейния авторитет, т.е. от нейния създател. И тъй авторитетът, на който човек гласува своето доверие, определя мисленето и поведението.

  Въпросът за съществуването на Бога като авторитет на ценностната система е придружавал и придружава човека през цялата му история. В различните исторически епохи той е добивал по-силна или по-слаба изява. Няма друг феномен в света, който да заема такъв голям процент в битието на човека. А това показва, че

стремежът към свръхестественото се корени дълбоко в човешката душа,

той е вроден духовен инстинкт у човека. И това е така, защото Бог е вложил „вечността в сърцето на човека“ ( Еклисиаст 3, 11).

    Великият руски писател Толстой разказва за едно момиче, което било сляпо и глухонямо по рождение. По специален начин го научили да чете и да пише. Когато учителката му обяснила, че има Бог, то отвърнало, че всякога е знаело това. 

  Относно вярата в Бога има четири категории хора:

   1) Такива, които отхвърлят съществуването на Бога. Това са атеистите. Към тази категория се отнасят и хора, които са равнодушни и изобщо нямат интерес към този въпрос. Това са скрити атеисти. 

2) Хора, които са си създали сами бог или богове, в които вярват. Това са последователите на стотиците големи и малки езически и небиблейски религии в света. 

   3) Хора, които нямат определено становище или пък приемат съществуването на някаква неопределена сила и считат, че тази сила се проявява във всяка една от световните религии, в окултизма и суеверията.

   4) Вярващите в един и истински Бог – Творец на Вселената и живота. Такава богооткровена вяра притежават само еврейската религия и християнството.

   

  За кого е предназначена тази книга?

    А) Тази тема е важна за християните.

   а) Могат да се привеждат много  доказателства за съществуването на Бога, но най-силното доказателство е начина на живот на хората, които вярват в Бога. Те са доброто свидетелство за съществуването на истинският жив Бог. Ако християните не показват човешко отношение и обич към заблудените в този свят, всичко останало няма особена стойност.

   б) Християните са задължени да могат да защитят своята вяра. Библията призовава: „Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда“ (1 Петр. 3, 15); А заповедта на Христос е: „Идете, научете всички народи…“ (Мат. 28, 19).

   в) Християните са отговорни за погиващите в този свят. Ето и най-силното Божие предупреждение за християните в Библията: „Кога кажа на беззаконника: „без друго ще умреш!“ а ти не го вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му ще подиря от твоята ръка“ (Иезекиил 3, 18). От гледище на Библията неверието (атеизмът) е грях, а грехът е беззаконие (1 Иоан 3, 4). Това предупреждение е особено важно за духовниците.

   Б) Тази тема е важна за атеистите

   а) Те трябва да видят дали при наличието на толкова много доказателства за съществуването на Бога, ще могат да защитят вярата си в несъществуването на Бога;  

   б) След неоспоримите и многобройни доказателства за съществуването на Бога, атеистът трябва лично да реши да приеме или отхвърли тези доказателства;

   в) Атеистът трябва да знае, че това решение той може да вземе само докато е „с акъла си“ и до като е жив. След това вече е невъзможно; Такова едно решение всеки човек рано или късно трябва да вземе;

   г) И на края независимо от това дали вярват или не, във вечността те ще се явят пред лицето на Този, Чието съществуване отричат. Тогава техният атеизъм ще приключи. В рая атеисти няма, защото пребиваващите там ще бъдат в присъствието на Самия Бог. В ада също няма атеисти, защото Сатаната е постигнал целта си – чрез безбожието да станат взаимни обитатели на ада за вечността.

   В) Тази тема е важна за привържениците на небиблейските религии. Между атеизма и тези хора има някои общи неща. Едните вярват в несъществуването на Бога, а другите вярват в съществуването на несъществуващи божества. Та се чудя коя вяра е „по-добрата“. Във всички случаи и двата вида вяра водят до едно и също място в отвъдното – в ада.

Не е достатъчно само да вярваш по принцип в някакъв си бог.

Само вярата в истинския Бог има смисъл. Надявам се тази книга да помогне

на последователите на небиблейските религии да разберат

кой е единственият и истински Бог.

Г) Тази тема е важна за последователите на всички християнски лъжеучения и секти. Става дума за онези, „които твърдят, че познават Бога, но с делата си се отричат от Него“ (Тит 1, 16), като грешат в разбирането и изпълнението на Неговата воля. В такъв случай е по-добре да не познаваш Бога, отколкото да Го познаваш и да казваш, че вярваш в Него, а да не се съобразяваш с Неговата воля. За такива Христос казва, че „след като са знаели волята на господаря си и не са постъпвали според волята Му, ще бъдат бити много“ (Лука 12, 47). 

   Д) Тази тема е важна за политици, управляващи, както и носещите отговорност за обществото, тъй като много често от тях зависи дали един народ е религиозен или атеист. Също от тях зависи дали в училищата ще се изучава вероучение или не. Един висш държавен служител, който е атеист или суеверен, едва ли ще допусне в училищата да се изучава християнско вероучение. В този смисъл те носят огромна отговорност както пред обществото, така и пред Бога.

  

Каква е целта на книгата?

   Мнозина биха си помислили, че целта на тази книга е да се докаже съществуването на истинския Бог и чрез това читателите да повярват в Бога. Това не може да бъде цел, тъй като човек с ограничените си възможности в пространството, времето и знанието не е в състояние да доказва нещо, което е извън тези ограничения. В този смисъл е прав руският професор Марциновски, който твърди:

„Не пиша, за да защитавам, оправдавам Бога или да доказвам Неговото

съществуване. Подобна мисъл би била безумие. Пиша, за да защитавам

човешкото достойнство. В името на човешкото достойнство

трябва не да се докаже, а да се обоснове вярата в Бога“.

  Уилям Блейк допълва: „Когато казвам истината нямам за цел да убеждавам тези, които не я знаят, а да защитя онези, които я знаят“.

   По научен и експериментален път ние можем да докажем съществуването и действието на физични или биологични истини и закони, защото Бог е поставил човека над тях. Но Бог е над човека, поради което човек по рационален път не може да докаже това, което е над него. Нашето съзнание не може да се издигне над себе си и да разбули тайната, която е над нас. Бог като абсолютна истина не се доказва, а се приема или отхвърля. За това и французите имат прекрасната мъдрост: „Dieu defini est Dieu fini“ – доказан Бог не е Бог.

Временното не може да докаже вечното.

За това Бог е намерил по-добрия начин да покаже на човека, че съществува –

Бог се откри и продължава да се открива на човека.

   С тази книга си поставям две основни цели:

   А) Основната цел на книгата е да покаже многото начини, чрез които истинският Бог се открива на човека. По този начин човек получава изобилие от доказателства за реалното съществуване на Бога и тези доказателства не идват от човека, а от Бога. Достатъчно е човек да има желание и очи да ги види и нормален разум, за да ги приеме.

   Б) Много се надявам прочитането на книгата да има и известен обвързващ характер: а) За атеиста – дали да продължава да не вярва, след като има такива убедителни доказателства за съществуването на Бога; б) За християнина – как да помогне на атеиста да приеме съществуването на Бога; в) За последователите на небиблейски религии – да погледнат дали тяхното божество притежава качествата на истинския Бог и ако не открият такива качества,  тогава да потърсят истинския Бог.                         

  Знае се, че човек не може така бързо и лесно да се освободи от заблудите, защото знанията са му ограничени. Но той има право, може и трябва да търси истината и като я намери да я приеме в живота си.

   Защо е необходимо да се знае, че съществува истински Бог?

   Поради две основни причини:

  1) Защото има атеизъм и хиляди измислени от хората лъжливи божества;

  2) Защото всеки човек се нуждае от правилно обоснована ценностна система и реална надежда за вечността. А добрата ценностна система се предлага само от истинския Бог.

    И на края в чисто персонален аспект: нямам право да запазвам за себе си това, което Бог ми е дал като дарба и познания в моя живот. В отвъдното всички тези неща няма да ме ползват. Един ден когато отида във вечността Бог ще ме попита дали съм дал всичко, което Той ми е дарил. Той ще ме държи отговорен и ще ме съди, ако не съм го сторил. Така че аз върша това като дълг, а не в очакване на компенсация (Лука 17, 10).

   Преди да продължа, бих желал да отправя към читателя три молби:

   Първата молба ще онагледя с една малка илюстрация: Човек се приготвя за далечен път. Взел всичко, което му е необходимо, сложил в голяма раница и се отправил на път.  Настигнал го селянин с каруцата си и го взел. Човекът се качил но продължил да държи тежката си торба на рамото. Тогава селянинът му казал: „Свали торбата от рамото си. Тежестта за конете ми ще бъде еднаква, независимо от това дали торбата е на рамото или на каруцата! Но на теб ще ти бъде по-леко, ще си отпочинеш и с нови сили ще продължиш пътя си“

   Уважаеми читателю, аз имам удоволствието чрез книгата да бъда този селянин с каруцата, а ти – пътникът. Независимо кой и какъв си ти, от каква религия си, какви възгледи имаш и с какви грижи си обременен, би било добре да се освободиш от всякакви  възгледи, убеждения и тежести с които ти си се натоварил и като тежък чувал носиш върху себе си. Моята молба е да свалиш раницата от плещите си, т.е. да се освободиш от всички предубеждения, за да възприемеш ясно, точно и честно онова, което ще прочетеш в тази книга. Остави ги в каруцата, в която съм те поканил да се качиш – това е тази книга. Така необременен, ти ще се запознаеш с написаното в нея и ще го прецениш единствено от позицията на истинския Бог. Ако това можеш да сториш, то бъди сигурен, че тогава ще имаш полза от тази книга.

   Втората молба – не бързай за правиш изводи, критики, упреци или хвалби към автора, преди да си прочел цялата книга! Това ще онагледя с малък анекдот. Имало някъде съпружеска двойка със 60-годишен брак. Живеели щастливо и нямали тайни по между си с изключение на една. Когато се оженили съпругата получила от майка си като подарък голяма кутия за бижута с молба тя никога да не я показва на съпруга си. На 60-годишния юбилей съпругът не могъл повече да издържи и настоятелно помолил да види какво има в кутията. Оказало се, че има две бродирани каренца и 25,000 долара. Съпругата обяснила: „На сватбата мама ми подари тази кутия и ми каза, че по време на брака, колкото пъти  ти ми се караш и създаваш проблеми, да избродирам каренце и го сложа в кутията“. Мъжът се дълбоко трогнал и дори се просълзил от умиление, че за 60 години само два такива случая е имало. Но не се сдържал и попитал. „А парите?“ Съпругата отговорила: „Те са от каренцата, които до сега съм избродирала и продала!“ Сълзите на съпруга на бързо пресъхнали…

   И третата молба – ще бъда благодарен на читателя, ако изрази пред автора по някакъв начин мнението си за тази книга – било чрез писмо, електронна поща или телефонно обаждане (02 967 1446; fbs@dir.bg).