ГЛАВА ДЕСЕТА – ЦЕЛТА НА ПУСТИНЯТА

Пустинята играеше важна роля в живота на Йоан Кръстител, точно както и в живота на народа на Израел в Стария завет:

2Докато Анна и Кайафа бяха първосвещеници, Божието слово дойде към Йоан, сина на Захария, в пустинята. 3И той обикаляше цялата област около Йордан, проповядвайки кръщение на покаяние за прощаване на греховете, 4както е писано в книгата с думите на пророк Исая, казвайки: „Гласът на един викащ в пустинята: ‚Пригответе пътят на ГОСПОДА; направете прави пътеките Му (Лука 3:2-4).

В Библията, пустинята често е описана като изолирано и безплодно място със сурова и взискателна среда. Но тя също така е била и място за подготовка, изпитание, дисциплина и обучение. Много символично, пустинята описва състоянието на народа.

Преди Израел да прекосят реката Йордан, Бог им обясни целта на пустинята в тяхното пътуване: „Всяка заповед, която ви заповядвам днес трябва да внимавате да я спазвате, за да живеете и да се умножавате, и да отидете и да завладеете земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви“.[1]

В пустинята Бог ги научи как да живеят, как да се умножават и как да притежават обещанието. Там беше, където ги научи да живеят чрез пълна зависимост от Словото Му: „И ви смири, като ви остави да огладнеете, и ви храни с манна, която не познавахте нито вие нито бащите ви, за да ви накара да разберете, че човек не живее само чрез хляб; но човек живее чрез всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА“.[2] В пустинята беше, където Израел откриха, че тяхното изцеление и благополучие идват от Бог, и че Той може да се грижи много по-добре за тях в една враждебна среда отколкото можеше фараона в Египет. Бог отне този манталитет на роб и на сирак от Своите хора и го оформи в манталитет на син, нация и армия.

Това пътуване в пустинята е картина на изкупителното пътуване на всеки вярващ, от роби на греха към синове на Бог. Преди израилтяните да напуснат Египет, те бяха просто една голяма тълпа без инструкция, посока или божествен ред; но в пустинята те станаха нация. Бог ги обучи под Мойсей и им даде инструкция за всеки аспект от живота. Той ги учи на правилен и благочестив морал, на социално и религиозно поведение. Той им даде благочестиви финансови структури, които щяха да управляват цялата им финансова система в Ханаан. Той ги научи на начина да просперират и да растат финансово, но никога да не бъдат управлявани от това. Той дори им даде финансовата подредба докато живееха в пустинята, където те не се нуждаеха от нея, понеже нищо не обработваха там. Но Той ги научи как да преуспяват дори в пустинята, без финанси, които да инвестират.

Когато израилтяните излязоха от Египет, те имаха много злато, сребро, мед и други ценности, защото Господ им заповяда да не напускат Египет с празни ръце. Но в пустинята Той ги научи да дават дарения, десятъци и първи плодове. Те не можеха да купуват или да продават нещо в пустинята. Всичко, което правеха беше да представят приноси на Бог като ги дават на свещениците и на левитите.

Бог подреди Израел като нация в структури от племена, семейства и домочадия. Тази нация беше едно голямо назначено и подредено от Бог семейство. Те бяха поставени под Мойсей, лидери на племена, знамена на племена, старейшини и бащи на домочадия. Дори преди да можеха да напуснат Египет, всеки трябваше да открие бащиният си дом, понеже защитата щеше да бъде в дома на баща, който уби агнето и постави кръвта му на прага на семейното жилище.

В пустинята, Бог подреди народа в 12 племена според раждането им и ги постави стратегически около скинията. Всичко, което Бог правеше с израилтяните в пустинята беше да ги приготви за влизане в обещаната земя. Той нямаше да им позволи да прекосят река Йордан, за да наследят обещанието си преди да се научат да Му се доверяват и да Му се покоряват. Те ядяха хляб от небето и пиеха вода от канарата (която беше Христос, според Павел).[3] Облака на славата беше тяхната сянка през деня, а огнения стълб тяхната светлина и топлина през нощта. Израел се научи да следва облака на славата за тяхната насока.

Бог каза на Мойсей на планината в пустинята:

4„Вие видяхте какво направих на египтяните, и как ви носих на орлови криле и ви доведох при Себе Си. 5Затова сега, ако наистина ще се покорявате на гласа Ми и ще пазите завета Ми, тогава ще Ми бъдете специално съкровище повече от всичките народи; защото цялата земя е Моя“ (Изход 19:4-5).

В продължение на 400 години в Египет (преобраз на светската система), юдеите оцеляха и се умножиха, но те не го подчиниха и не го управляваха. Понеже те бяха роби, всичко, което можеха да умножат беше повече роби. След като Яков доведе семейството си от Ханаан в Египет, нямаме запис Бог отново да говори на юдеите в Египет. Дванадесетте синове на Яков умряха и всички бяха погребани там с изключение на Яков, който беше погребан в първоначалният си дом в Ханаан, и Йосиф, който ги накара да се закълнат, че ще занесат костите му обратно в обещаната земя със себе си, когато Господ Си спомни за Своя народ. Забележете колко е подобен този 400 годишен период на мълчание с този, който съществуваше между смъртта на Малахия и раждането на Йоан Кръстител.

Изведнъж, Бог наруши 400те години на мълчание с обявяването на раждането на Мойсей, изкупителят. До това време в историята, Бог беше работил с отделни личности като Авраам, Исаак, Яков, Йосиф и други и постави завета Си с тях. Той им обеща Потомък, който ще завладее земята и ще стане голям народ и след това много народи. Царе ще произлязат от тях, и Той ще ги благослови прекомерно.

Седемдесет човека, всеки от тях естествен потомък на Авраам, първоначално отидоха в Египет. Там те станаха роби и се умножиха в множество роби. Но те не бяха родени, за да бъдат роби; те бяха народ със съдба, с обещание и с мандат. Бог искаше тази нация да роди единствения Потомък, Христос, Неговия истински първороден Син, Неговия истински Израел, управляващ и царуващ.

Самият този Потомък щеше да бъде Агнето и жертвата, както Авраам беше казал на Исаак по пътя за планината Мория, за да го принесе в жертва:

7А Исаак говори на баща си Авраам и каза: „Татко мой!“ И той каза: „Ето ме, сине мой“. Тогава той каза: „Ето, огъня и дървата, но къде е агнето за всеизгарянето?“ 8А Авраам каза: „Сине мой, Бог ще Си промисли агнето за всеизгаряне“. Така че двамата отидоха заедно (Битие 22:7-8).

Авраам говори пророчески. В еврейската конструкция на този текст, Авраам всъщност казва: „Бог ще снабди Себе Си като Агнето“. Това разбира се е това, което Йоан Кръстител заяви, стоейки при река Йордан: „На следващият ден Йоан видя Исус да идва към него и каза: ‘Ето! Агнето на Бога, което отнема греха на света!’“[4]

Мойсей, избавителя на своя народ, стоеше в Египет в началото на пустинята, с агне, прокламирайки избавление за нацията чрез неговата кръв. Йоан стоеше при Йордан в края на пустинята с Агне, обявявайки спасение за целият свят: „Ето! Агнето на Бога, което отнема греха на света!“

Мойсей изведе хората от Египет по един драматичен начин. Всичко се случи около Мойсей и неговата инструкция към всеки баща на домочадие да събере домочадието си и да потърси непорочно агне, което да бъде заклано. Бог инструктира Мойсей относно това събитие като началото на тяхната календарна година. Всичко започна за тази нация с проливането на кръвта на непорочното агне. Бащата на всяко домочадие трябваше да постави кръвта на прага на дома си като семейството му е в безопасност вътре в къщата. Когато ангелът дойде, за да убие всеки първороден в целият Египет, той ги „подмина“ когато видя кръвта на праговете на израелските къщи.

Същото нещо се случи отново в историята преди две хиляди години, когато календарът на човечеството беше нулиран. И отново това включваше появяването на непорочно Агне. Този път, обаче, Йоан Кръстител беше, които обявяваше излизането от „пустинята“ на Стария завет и, с появяването на Агнето, влизането в обещаната земя на Новия завет и новото творение в Христос.

С обявяването за раждането на момче на безплодната Елисавета и старият Захария, 400те години мълчание, които започнаха със смъртта на Малахия бяха прекъснати. По начин подходящ за тази вълна на промяна в историята на човечеството, посланието беше освободено от един ангелски пратеник:

11Тогава му се яви един ангел от Господа, стоящ от дясната страна на олтара за тамян. 12Когато Захария го видя, той се разтревожи и го обзе страх. 13Но ангелът му каза: „Не се страхувай, Захария, защото молитвата ти е чута; и жена ти Елисавета, ще ти роди син, и да го наречеш Йоан. 14И ще имаш радост и веселие, и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. 15Защото той ще бъде велик пред Господа, и няма да пие нито вино нито спиртно питие. Също така ще бъде изпълнен със Святият Дух от утробата на майка си. 16И той ще обърне много от децата на Израел към Господа техният Бог. 17Той ще ходи пред Него в духа и силата на Илия, ‘за да обърне сърцата на бащите към децата’, и покорните към мъдростта на праведните, за да приготви народ подготвен за Господа“ (Лука 1:11-17).

Ние можем да оцеляваме в тази светска система, но Бог не е имал просто оцеляване в ума Си за Своите хора. Той иска да бъдем хора, които да носят Неговият образ и подобие пред творението. Бог иска свят народ и царски хора, които чрез начина си на живот и под Неговата инструкция, ще учат народите за Него.

Божият творчески мандат за човека никога не се е променял:

26Тогава Бог каза: „Да направим човека по Нашия образ, според Нашето подобие; нека да владеят над морските риби, над небесните птици, и над добитъка, над цялата земя и над всяко пълзящо същество, което пълзи по земята“. 27И така Бог създаде човека по Своя образ; в Божият образ Той го създаде,  мъж и жена ги създаде. 28Тогава Бог ги благослови и им каза: „Бъдете плодоносни и се умножавайте; напълнете земята и я подчинете; владейте над морските риби, над въздушните птици, и над всяко живо същество, което се движи по земята“ (Битие 1:26-2).

Да живее, да се умножава, да завладява и да управлява в Божието Царство; това все още е Неговия мандат за човека.

Всичко, което израилтяните преживяха беше външен белег и заповед, които трябваше да бъдат приети в един народ чрез начин на живот и култура, народ, който в пустинята видя Свидетелят (Законът), облакът и скинията на Бога. Все пак, въпреки тези чудесни и свръхестествени срещи, които преживяха, пустинята не беше тяхната съдба. Пустинята беше земята на исмаилтяните, исавците, моавците и амонците; съдбата на израилтяните беше някъде другаде.

Пустинята е подготовката, учеща ни как да ходим в обещанието. Тя е учител, както Законът. Елементарните неща се учат тука, много основно. Уроците и принципите научени в пустинята трябва да бъдат приложени и практикувани в земята на обещанието. И това за мен говори за царски начин на живот, как да управляваме посред враговете. Пустинята е, където Илия намери защита през трите и половина години на суша, в които той пророкува на злия цар на Израел, Ахва и жена му, Езавел. Там е, където Йоан, слугата и приятелят на Младоженеца, викаше и приготви пътя за Христос. Йоан беше като кумът за своя братовчед Исус.

Но за изявените, зрели Божии синове, нито жилището им нито служението им е в пустинята. Бог може да извика синовете Си там за кратко време, за да защити и установи наново тяхното посвещение и да потвърди съдбата им, но живота в пустинята е за слугите на Закона, а не за синовете на благодатта и истината.

Мойсей и пустинята

Мойсей беше роден и отгледан в пустинята, но след като избяга от фараона, Бог го обучаваше 40 години в пустинята. Там той се ожени за дъщерята на мадиамския жрец и му се родиха двама сина в пустинята. Това обучение го приготви за служението, за което Бог го беше определил от началото: да изведе Божиите хора от Египет в пустинята.

Когато беше около 40 годишен, Мойсей уби един египтянин заради това, че биеше един евреин, което ни показва нещо за неговия темперамент докато израстваше в палата на фараона. Ако Бог искаше да използва Мойсей в продължение на 40 години да води един бунтовен народ в една враждебна обстановка, Той първо трябваше да промени темперамента му. Нямаше някаква страхотна среда за неговото обучение. Да се грижи за овцете на тъста си в продължение на 40 години в пустинята го превърна в най-смиреният и най-търпеливият човек на земята. Бог знаеше, че той ще се нуждае от това с бунтовните и упорити овце наречени Израел.

Двете най-важни събития в живота на Мойсей се случиха в пустинята: Той срещна Бог при горящия храст и по-късно получи Закона на планината Синай. Мойсей и Законът са синоними. Те представляват Старият завет. Пустинята беше Божието училище, където Той обучи първо Мойсей, а после и Израел.

Жалко е, че Мойсей не можа да направи прехода от пустинята в обещаната земя, но имаше промяна на сезона. Както го казва апостол Йоан: „Защото законът беше даден чрез Мойсей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“.[5]

Също така виждаме чрез писанията на Павел, че старото не може да наследи новото.

Исус и пустинята

Пустинята не можеше да задържи Христос, Синът повече от 40 дни. След кръщението Му, Духът Го заведе в пустинята, за да бъде изпитан от дяволът. Но Исус, Божият Син и Христос, излезе триумфирайки. Йоан Кръстител в пустинята приготви пътя за Божия Син, Който също влезе в пустинята, но не остана там. Не беше възможно за Божият Син да прекара живота Си в пустинята.

Ние виждаме, че Йоан, последният и най-великият пророк от Старозаветната епоха, прекара целият си живот в пустинята приготвяйки път за Сина и за синовете на Бог. Беше нужно Святия Дух да води Христос в пустинята, понеже пустинята не е позната територия за Божиите синове. Лука ни казва: „След това Исус се върна в силата на Духа в Галилея, и новините за Него се разпространиха из цялата област“.[6] Един кратък „сезон“ на пустиня е необходим за всеки Божий син; сезон, в който това, което Бог ни е научил ще бъде изпитано. Това, което е важно е, че Бог, който ни вкарва в нея също така и ни изкарва от нея.

Павел и пустинята

15А когато беше угодно на Бог, Който ме е отделил от утробата на майка ми и ме призова чрез Своята благодат, 16да разкрие Сина Си в мен, за да мога да Го проповядвам сред езичниците, аз не се допитах веднага до плът и кръв, 17нито се изкачих в Ерусалим при онези, които бяха апостоли преди мен; но отидох в Арабия, и отново се върнах в Дамаск. 18Тогава след три години се изкачих в Ерусалим, за да се срещна с Петър, и останах с него петнадесет дни (Галатяни 1:15-18).

Духът заведе дори Павел, великият апостол, в пустинята на планината, където Мойсей получи Законът. Не е сигурно колко е останал, но звучи като около три години.

Пустинята често е място, където Бог ще ни скрие от всички други гласове и всички разсейвания. Там можем да утихнем и да слушаме само Неговият глас викащ в пустинята. Павел преживя такова откровение от Бог, че дори не искаше да се консултира с плът и кръв за това. Неговото откровение за спасение по благодат чрез вяра беше получено в пустинята. Същото се отнася и за откровението му за Тялото на Христос и за езичниците, че са част от Същото тяло с всички вярващи.

Пустинята е, където сме лишени от целия комфорт и сигурност, идващи от познатата ни среда, оставяйки ни да стоим уязвими и голи пред Бог, като нямаме желание да се фокусираме на нищо друго освен на Него. Тогава е когато гласът Му става ясен и откровение започва да тече.

Комфорта на религията няма да ни търси в дискомфорта на пустинята. Езавел не можа да намери Илия там; Ирод не можа да намери бебето Исус там; Саул и Авесалом не можаха да намерят Давид там. Бог се доверява на пустинята повече отколкото на опасностите от фалшиви братя и религия.

„Познавам един човек в Христос, който преди четиринадесет години – в тялото ли не знам, или извън тялото не знам, Бог знае – беше занесен до третото небе“.[7] В този стих Павел описва какво му се е случило докато е бил в пустинята в Арабия. Небесата се отворили, и той бил занесен на третото небе. Павел казва, че е чул неща, не е „видял“ неща, както мнозина погрешно цитират този текст. Това, което е въздействало на Павел е било това, което е чул. На мен ми се струва, че едни от най-великите откровения, които разтърсват земята идват от онези, които са били в духовната пустиня на живота си.

Апостол Йоан и пустинята

Единственият друг човек, който е ходил на третото небе беше Йоан през неговото време на Патмос, един безлюден, пуст остров. Забележете как Бог използва дори Цезар Нерон (68-69 г.сл.Хр.) да заточи Йоан в една безлюдна пустиня на един пуст остров. Там небесата се отвориха, и най-великото откровение за Христос и за вечната Му победа беше поверено на Йоан. Така че не проклинайте вашата нощ и пустиня; прегърнете ги и приемете това, което Бог иска да сподели, и ще излезете различни от това, което сте били когато сте влезли.

Това беше Божията идея да води Израел по пътя на пустинята към обещаната земя. Имаше много по-кратък и по-пряк път, по който Той можеше да ги заведе в Ханаан:

17Когато фараон най-накрая пусна народа да си върви, Бог не ги преведе през главния път, който минава през филистимската територия, въпреки че това беше най-краткия маршрут към обещаната земя. Бог каза: „Ако хората се изправят пред битка, те могат да си променят умовете и да се върнат в Египет!“ 18Така че Бог ги преведе по заобиколен път през пустинята към Червеното море (Изход 13:17-18а NLT).

Бог в Своята мъдрост постави Червеното море между Израел и Египет, знаейки доста добре, че те биха се върнали в Египет при първата възможност. В пустинята Бог ги дисциплинира, обучи и изгради в нация и армия. Той ги подреди по племена и им даде божествените Си Закони.

Трябва да помним, че израилтяните бяха роби в Египет в продължение на повече от 400 години. Гробовете на всички синове на Яков, с изключение на Йосиф, бяха в Египет. Те нямаха земя, притежания или богатства в Египет. Те нямаха финансова система, понеже като роби никога нямаха финанси. Единственото нещо, което имаха в Египет беше гробовете на бащите им. В същото време, обаче, Египет беше по много начини една безопасна среда за тях. Те работеха, ядяха и спяха, и докато работеха за фараона, той ги пазеше и ги хранеше. Но чрез робство фараона открадна идентичността им и използва силата им.

Израилтяните нямаха отговорност нито съдба в Египет. За да възстанови Бог достойнството и съдбата им, която беше Христос, Той трябваше да ги премести от тяхната среда на робство и да ги изолира в пустинята, тяхното поле за обучение, където Бог ги учи как да живеят като Негов народ. Но на тях им беше трудно да се подчинят на Божието дисциплиниране и да живеят в пустинята, и те продължаваха да гледат назад, копнеейки за „добрите стари дни“ в Египет. Дори мизерията и трудностите могат да изглеждат носталгични поглеждайки назад, особено когато настоящите обстоятелства са изискващи. Ако Червеното море не беше между израилтяните и Египет, те биха се върнали при първата трудност.

Бог говори на нацията чрез Мойсей точно преди да излязат от пустинята след като скитаха в нея 40 години:

2И да си спомниш, че ГОСПОД твоят Бог те води през целия път през тези четиридесет години в пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае какво има в сърцето ти, и дали ще пазиш заповедите Му или не. 3И така Той те смири, оставяйки те да огладнееш, и те храни с манна, която не познаваше и която и бащите ти не познаваха, за да те направи да разбереш, че човек няма да живее само с хляб; а човек живее с всяко слово, което излиза от устата на ГОСПОДА (Второзаконие 8:2-3).

След това Той ги предупреждава, че когато влязат в обещаната земя и преживеят благословения, трябва да си спомнят как Бог е снабдявал за тях в пустинята в продължение на четиридесет години и да не се мамят мислейки, че собствената им сила им е донесла тези благословения:

14Когато сърцето ти се надигне, и забравиш ГОСПОДА твоя Бог, Който те изведе от египетската земя, от дома на робството; 15Който те води през тази голяма и страшна пустиня, в която имаше огнени змии и скорпиони и суха земя, където нямаше вода, Който извади вода за теб от твърдата скала; 16Който те храни в пустинята с манна, която бащите ти не познаваха, за да те смири и да те изпита, за да ти направи добро накрая – 17тогава да кажеш в сърцето си: „Моята сила и силата на ръката ми спечелиха това богатство“. 18И да помниш ГОСПОДА твоя Бог, защото Той е Този, Който ти дава сила да придобиваш богатство, за да установи завета Си, с който се е клел на бащите ти, както е в този ден (Второзаконие 8:14-18).

Зависимост и пустинята

Не е ли интересно колко сме смирени, когато сме зависими от някой друг? Пустинята беше мястото, където Мойсей се научи на смирение, и това беше мястото, където Бог смири Израел и ги предупреди да не надигат сърцата си срещу Него, когато влязат в обещаната земя.

Истинското смирение е силата на сина. Бог обитава в смирение, и Той фокусира вниманието Си върху смиреното и разкаяно сърце. Бог не може да се съпротиви да не бъде привлечен от едно сърце, което е смирено. Веднъж чух Томи Тени да казва: „Човек бяга от съкрушаване, а Бог бяга към това“. Исая пише: „’Защото всичко това е направила ръката Ми, и всичко това съществува’, казва ГОСПОД. ‘Но ще погледна на този, който е беден и с разкаян дух, и който трепери от словото Ми’“.[8] Давид, човекът според Божието сърце, каза: „Жертви на Бога са съкрушен дух, съкрушено и разкаяно сърце – тези неща, О Боже, няма да презреш“.[9]

Исус, въпреки че беше Божият Син, беше напълно зависим от Своя Баща, не само през 40те дни докато беше в пустинята, но през цялото време на победоносното Му служение. Той живееше в обещанието като елен в пустинята, в пълно покорство и зависимост. Духът никога повече нямаше да го заведе обратно в пустинята, защото Той никога не стъпи в гордост и независимост. Същият този смирен и покорен Исус ни вика да дойдем при Него: „Вземете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото Аз съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите почивка за душите си“.[10]

Понякога в пустинята ние сме подготвяни за следващата фаза от нашето пътуване. Докато пиша тези думи, самият аз съм в такава фаза от моя живот, напълно загубил гласа си от това, което лекарите казват, че е „неизлечима болест“ (MND прогресивна булбарна парализа). Тази болест е прогресирала до сега през последните две години и половина. Какво пустинно преживяване е било това за мен! Но чрез всичко това аз открих, както Израел в пустинята, че Бог ме носи и ме поддържа чрез свръхестествени средства. Едно нещо, което знам със сигурност: Този, който ме е вкарал в това ще ме изкара отново, понеже това не е съдбата ми; това е само временно. Също така вярвам, че всичко това ще работи за добро в живота ми, и че аз ще изляза в силата на Христовото възкресение.

Никога не се установявайте във вашата пустиня. Научете уроците, които трябва да научите, направете корекциите, които трябва да направите, приемете предизвикателството, подчинете се и се доверете на Господа, и вярвайте, че излизате в силата на Духа.

Йосиф и пустинята

Йосиф, синът на Яков, имаше своя сезон на пустинята в живота си. Поради великата съдба, която Бог имаше за него, той беше подложен на сурово пустинно обучение, което го подготви да управлява една нация и да спаси много хора. Първоначалните му сънища за управление се случиха в мекото и безопасно легло в бащиния му дом, но обучението му го заведе в пустинята.

Както Мойсей, Давид и апостол Павел след него, чиято болка в тяхната подготовка и обучение посочваше тяхната славна съдба, Йосиф също издържа трудност и изпълни съдбата си. Невинно и погрешно продаден в робство от братята си и отведен в Египет, Йосиф накрая беше хвърлен в египетския затвор. В началото, той не знаеше нито разбираше, че всичко това беше част от изпълнението на сънищата му. Благодаря на Бога, че той пристигна в затвора на фараона невинен, а не поради бунт и неморален начин на живот!

Преживяванията на Йосиф също така бяха изпълнението на едно слово, което Бог беше дал на Авраам много години преди Йосиф да бъде роден: „Тогава Той каза на Аврам: ‘Знай със сигурност, че твоите потомци ще бъдат чужденци в земя, която не е тяхна, и ще им служат, и те ще ги измъчват четиристотин години’“.[11]

Той не го знаеше по това време, но чрез своята болка, страдание и отхвърляне, Йосиф изпълни този много важен ключов момент в историята. Поради тази причина, години по-късно той можа да заяви на братята си, които го бяха продали: „А колкото до вас, вие възнамерявахте зло срещу мен; но Бог го възнамери за добро, за да го изяви, както е днес, за да запази много хора живи“.[12]

Никога не трябва да се обезкуражаваме от нашите страдания и сезон на пустиня, понеже те могат да приготвят за нас едно славно бъдеще, ако напълно се подчиним на Бог. Някои се разбунтуват в пустинята, както Израел, и изгубват съдбата си и целта си. Те никога не виждат по-голямата картина и затова никога не се доверяват напълно на Божията доброта. Пустинята никога не е възнамерявана да унищожи Израел като нация, а да ги защити и приготви за изпълнението на Божието обещание.

Никога не гледайте на вашият сезон на пустиня отделно от Божието намерение. Не мислете за пустинята като за ваша съдба, а единствено като подготовка за съдбата ви и крайната ви цел в Христос. Обучението, което претърпяваме трябва да ни покаже бъдещето, което Бог има в ума Си за нас. Бунтовното сърце на Израел беше, което ги задържа в пустинята. Ние също можем да забавим нашето победоносно излизане от нашата пустиня, ако не се смирим в Божието присъствие и не приемем обещанията Му в живота си. Ако сте в сезон на пустиня, научете се да хвалите Бог в него и му благодарете предварително за славната съдба, която ви очаква в Неговото добро кайрос време.

Давид и пустинята

Еврейската дума за пустиня е мидбар, което означава пасище или открито поле, и косвено, пустиня. Доста интересно, но същата дума също означава „реч“, включвайки всичките органи на речта.[13]

От това определение можем да опишем пустинята като пустинното място (буквално или образно), където Бог говори. Пустинята е Божият семинар, където Той ни учи на Неговото говорене и как да четем устните Му. Бог обучаваше Израел в пустинята, давайки им Законът, учейки ги на пътищата Му, и инструктирайки ги относно живота и управлението. Това беше Неговото опитно поле, където Той се увери, че хората Му ще могат да изпълнят своята съдба.

За Давид това беше особено истина. От ранна възраст, той се грижеше за овцете на баща си в юдейската пустиня. След това пустинята стана мястото на защита за Давид от Саул и дори от собственият му разбунтувал се син Авесалом. В това място на изолация, той търсеше Бога и написа много от своите скъпоценни псалми и песни.

Пещерата Адулам, където той се кри много години от Саул, беше в пустинята. Там той прие много хора и ги обучи да бъдат герои за Бог. Той я превърна в крепост: „А Давид живееше в крепости в пустинята, и оставаше в планините в пустинята Зиф. Саул го търсеше всеки ден, но Бог не го предаде в ръката му“.[14]

Преживяването на Давид в пустинята беше един живот на изолация. Той имаше нужда да бъде насаме с Бог. Често имаме твърде много гласове, които се тълпят около нас. По време на нашите времена в пустинята бивайки сами е когато откриваме себе си и ясно чуваме Божият глас. Това е, за което се отнася истинската молитва: да отидете във вътрешната си малка стаичка, да затворите вратата, и да говорите и да слушате своя Баща, Който е в тайно и Който чува в тайно.

По това време беше когато Давид откри и писа за новото откровение за Бог, което беше получил:

1Господ е мой пастир; няма да остана в нужда. 2Той ме прави да лежа на зелени пасища; води ме при тихи води. 3Възстановява душата ми; води ме в пътищата на правдата заради името Си. 4Да, дори и да ходя през долината на сянката на смъртта, няма да се страхувам от зло; защото Ти си с мен; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават (Псалм 23:1-4).

Пустинята е безплодна и враждебна и няма истинско препитание. Липсата на вода прави продължителното оцеляване в пустинята невъзможно. Намирането на вода е намиране на живот. В ситуацията на пустиня е когато, както Давид, се научаваме да зависим от Бог като единственият ни източник: „О Боже, Ти Си мой Бог; ще Те търся рано; душата ми е жадна за Тебе; плътта ми копнее за Тебе в една суха и жадна земя, където няма вода“.[15] Пустинята е място без опции: или зависите от Бог, уповавайки и вярвайки в Него, или в противен случай умирате от жажда, глад и излагане на слънце.

Колко е жалко, че когато напуснем пустинята, ние твърде скоро забравяме колко сме абсолютно зависими от Бог. Давид не забрави уроците, които научи в пустинята. Той живееше в Сион като че ли беше пустиня. Той не уповаваше на своята среда да го поддържа, но уповаваше единствено на Господа. Ето как Божиите синове трябва да живеят в Сион днес, като че ли е пустиня, и трябва да сме напълно зависими от Божието снабдяване.

Пустинята е символ на падналото творение

Пустинята също така символизира падналото творение, особено човешката раса и нашата нужда от Христос. Исмаил и Исав живяха извън наследството; следователно, тяхното наследство беше пустинята. Това е мястото на диви магарета, кукумявки, щрауси, чакали и демони. Липсата на дъжд е символ на липсата на Божиите благословения. Въпреки че Бог ще използва пустинята, за да дисциплинира, подготвя и понякога да защитава хората Си за малко, Той никога не иска да се идентифицираме или да се чувстваме удобно с нея.

Пустинята е повече от естествена среда; тя също така символизира духовното състояние на отделен човек или дори на цели нации. Библията я използва като метафора, за да опише падналото състояние на творението. Думи като пустиня, тъмнина и затвор описват духовното състояние на творението и системата на света след падението на човека. Пророк Еремия написа: „Египет, Юда, Едом, народа на Амон, Моав, и всички, които са в най-далечните краища, които живеят в пустинята. Защото всички тези народи са необрязани, а целият дом на Израел е необрязан в сърцето“.[16]

Библията описва падналата земя като пустиня:

17След това Бог каза на Адам: „Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото, за което ти заповядах, казвайки: Да не ядеш от него. „Проклета е земята заради тебе; с труд ще се храниш от нея през всичките дни на живота си. 18Тръни и бодили ще ти ражда, и ще ядеш полската трева“ (Битие 3:17-18).

Злото и бунта са направили планетата като пустиня и затвор:

12Как си паднал от небето, О Луцифер, син на утрото! Как си отсечен до земята, ти, който отслабваше народите! 13Защото каза в сърцето си: „Ще се възкача на небето, ще издигна престола си над Божиите звезди; също така ще седна на планината на събранието в най-далечните страни на север; 14ще се изкача над височините на облаците, ще бъда като Всевишният“. 15Но ти ще бъдеш свален до Шеол, до най-дълбоките дълбочини на рова. 16Онези, които те видят ще се взират в тебе и ще те разглеждат казвайки: „Това ли е човекът, който правеше земята да трепери, който разтърсваше царства, 17който направи земята като пустиня, и разруши градовете й, който не отвори дома на затворниците си?“ (Исая 14:12-17).

Цялата грешна световна система е станала пустиня и се нуждае от свобода и избавление. Това е, което обявяваше и приготвяше Йоан: пътят в пустинята за Онзи, който имаше мандата от Бог както е описано в Исая:

1Духът на Господ БОГ е върху Мен, защото ГОСПОД Ме е помазал да проповядвам добри вести на бедните; изпратил Ме е да изцеля сърцесъкрушените, да проглася освобождение за пленниците, и отварянето на затвора на вързаните; 2да проглася годината на приемането на ГОСПОДА, и денят на отмъщението на нашия Бог; да утеша всички, които скърбят, 3да утеша всички, които скърбят в Сион, да им дам красота вместо пепел, мирото на радост вместо скръб, облеклото на хвала вместо духа на тежест… (Исая 61:1-3а).

Тази част говори за Исус Христос като отделна личност, но следващата част на същия текст е в множествено число. И това е тайната на Христос: в единствено число в Исус Главата, но в множествено число в Тялото на Христос:

3За да бъдат наречени дървета на правда, растението на ГОСПОДА, за да се прослави Той. 4И те ще съградят старите развалини, ще издигнат предишните опустошения, и ще съградят разрушените градове, опустошенията на много поколения (Исая 61:3б-4).

Цялото творение чака да бъде освободено от безсилието и е в нетърпеливо очакване Божиите синове да бъдат изявени. Ние не трябва да ставаме като света и като средата, която ни обкръжава. Може да сме в него за известно време, но не трябва да ставаме като него; трябва да го променим в Едемската градина.

Вярвам, че това е, което Бог върши в наши дни. Точно както Йоан, който дойде в духа на Илия и приготви пътя за Исус Христос, има един корпоративен Илия викащ отново от пустинята, един корпоративен глас и свидетел приготвящ широк път за Божиите синове, които ще завършат мисията на Бог в Христос. Когато казвам завършат, имам предвид поставят под краката на Христос всичко, което Той вече е завладял чрез Своята смърт, възкресение и възнесение. Това включва смъртта, последният враг на човека.

След падението на човека, цялата тази планета стана, в определен смисъл, пустиня. Когато човека съгреши, това повлия не само на човека, но също и на останалата част от творението, понеже Бог прокле земята заради човека: „След това каза на Адам: ‘Понеже си послушал гласа на жена си, и си ял от дървото, за което ти заповядах, казвайки: „Да не ядеш от него“: Проклета да е земята заради тебе; с тежък труд ще ядеш от нея през всичките дни на живота си’“.[17]

Откровение и пустинята

Вярвам, че врагът твърде дълго е замъглявал мощното послание на книгата Откровение, за Църквата на Исус Христос. Стратегията му е била да убеди по-голямата част от Църквата, че това откровение е за идващата голяма скръб, Армегедон, и един бъдещ антихрист в края на времето преди Исус да се върне. Да го кажем в термина на миряните: едно катастрофално бъдеще и навременно избягване на онези, които са спасени, за да отидат на небето точно преди всичко да започне да се разпада.

Едно негативно очакване за бъдещето ще създаде във вас погрешен начин на мислене. От своя страна, погрешното мислене ще повлияе на настоящата ви позиция и ефективност на земята за Христос. Много от добрите хора, които срещам в Църквата са пленени от страхливо и негативно мислене.

Мисля, че много от неточните ни тълкувания на Писанията, и особено на книгата Откровение, идват от това, че я изваждаме от контекст. Има няколко прости въпроса, които винаги трябва да си задаваме преди да се опитваме и да тълкуваме някоя част от Писанията:

Кой пише това и до кого го пише?

Кога е написано?

Каква е централната тема на посланието?

Когато се тълкува жената, мъжкото дете и пустинята от Откровение 12 глава, контекста е особено важен; иначе можем лесно да направим цялата тази глава свръх духовна без първо да я видим в историческата й обстановка. Природата на книгата Откровение е такава, че ако не сме внимателни, ние лесно можем да я четем във всякакви странни и нереалистични идеи вместо да тълкуваме символите от тяхната добре установена Старозаветна основа. Толкова много така наречени пророчески писатели са заклали книгата Откровение като са използвали това, което аз наричам духовни гимнастики: правейки текста да казва нещо, за да докажат своите погрешни теории.

След като сме установили историческият контекст и централното послание на текста, тогава можем да зададем въпроса: Какво казва Господ чрез това послание на нас днес?

В моите изучавания през годините на книгата Откровение, аз съм открил, че й е направена голяма несправедливост именно защото е извадена от контекст. Например, когато посещавах Петдесятната теологична семинария в Южна Африка през 1973-5 година, ние бяхме учени, че Откровението е написано през 95 г.сл.Хр. от апостол Йоан на остров Патмос. Тази дата изключва автоматично всичко, което се е случило през 70 г.сл.Хр., когато падна Ерусалим.

Проблемът с това е, че открих по-късно, че всички аргументи за една късна дата са основани на едно доказателство, което е било погрешно изтълкувано. Аз направих цялостно проучване на това изявление и как то е подвело Църквата, като по този начин скрива истинската дата на Откровение и обърква различното му очевидно тълкувание.

През вековете, много важни истини са били почти напълно загубени от Църквата, само за да бъдат преоткрити и наново потвърдени след стотици години. Такива истини като:

Спасение по благодат чрез вяра.

Водно кръщение на вярващите чрез потапяне.

Кръщението в Святия Дух и говоренето на други езици

Правилната дата на написване на книгата Откровение е друго от тези неща.

Важността на датата на Откровение

Аз винаги съм обезпокоен когато чувам проповедници да се обръщат към книгата откровение, за да формулират поучение или да докажат специфично поучение, което не е ясно определено или потвърдено в останалата част от Новия завет. Повечето от погрешните и сектантски поучения в Църквата намират произхода си в книгата Откровение.

Първо, важно е да се отбележи факта, както споменах по-рано, че Откровението е написано по-рано в живота на Йоан, около 69 г.сл.Хр., когато Цезар Нерон го заточва на Патмос. Аз съм убеден чрез собствените си изучавания, че датата на писане на Йоан е била по-рано, а не 95 г.сл.Хр., както мнозина внушават. Отбелязвайки тази по-ранна дата, преди падението на Ерусалим през 70 г.сл.Хр., ни помага да достигнем до по-добро разбиране на книгата Откровение.

Повечето теолози и пророчески учители, които се придържат към неточната теория на така нареченото „грабване“ на Църквата също така защитават две други теории: бъдещата „голяма скръб“ и късната дата (95 г.сл.Хр.) за написването на Откровение.

Датата на написване е много важна за нас. Въпреки че това не променя съдържанието, то избистря тълкуванието. Ако Откровението е било видяно от Йоан след падането на Ерусалим, голяма част от иначе ясната символична образност става заложник на далечни бъдещи спекулации и гадаене, такива каквито сме виждали особено през последните няколко десетилетия.

Изявлението на Ириней, епископ на Лион

Ириней (130-202 г.сл.Хр.) бил баща от ранната Църква, на когото мнозина гледат като на главния източник на ранната църковна история. Той написал своята велика класическа творба, Откровението на Йоан, между 180-190 г.сл.Хр.[18] В тази творба, съставена първоначално на гръцки, Ириней прави едно специфично изявление относно Йоан и неговото видение, което е от голяма важност за нашата настояща дискусия.

За да поставим изявлението му правилно, помнете, че Ириней никога не се е срещал нито е говорил лично с Йоан, понеже Йоан е умрял преди Ириней да се е родил. Помнете също, че Ириней написва своята класическа творба повече от сто години след падането на Ерусалим. В своето изявление той споменава Домициан, римския император, който е управлявал през 95 г.сл.Хр., предпочитаната дата сред много учени за написване на Откровение. Домициан също е умрял преди Ириней да се роди.

Това, което прави Ириней уникален е фактът, че той твърди в своите творби, че е срещал Поликарп, епископ на Смирна, който познавал апостолите на Господа,[19] и дори може да е бил ученик на Йоан. Въпросът е: Защо изявлението на Ириней за Йоан е толкова важно? То е важно, понеже неговото изявление е единственото доказателство, което може да внуши една късна дата за написването на Откровение.

Преди години, когато започнах да изследвам доказателството за късната дата на Откровение, аз бях изненадан, че цялото доказателство се съсредоточаваше върху Ириней и едно единствено изявление, което той е направил. Нека сега да изследваме изявлението му, защото ако то не успее да произведе достатъчно доказателство, тогава цялата теория за късната дата се проваля и последствията са огромни, както ще видим. Има многобройни доказателства, и библейски и исторически, които посочват към една ранна дата за видението на Йоан, около 69 г.сл.Хр. В контраст, ето го напълно важното изявление на Ириней в неговия трактат „Срещу ересите“ (5:30:3).

Е, ние обаче няма да се изложим на риска да предсказваме положително името на антихриста; защото ако беше необходимо името му да бъде ясно разкрито в настоящото време, то щеше да бъде обявено от този който е видял апокалиптичното видение. Защото то не е видяно много отдавна, но почти в нашето време, към края на царуването на Домициан“.[20]

Въпреки че оригинала е на гръцки, единствените съществуващи древни копия на творбите на Ириней днес са на латински. Благодарение на Евсевий, друг баща от ранната църква, обаче, неговото специфично изявление е запазено за нас на оригиналния гръцки.[21]

Евсевий е главно отговорен за тълкуването на това изявление от Ириней. Няма съмнение за честността на текста на Ириней; всички теолози са в съгласие за това. Обаче тълкуването на текста е, който е донесъл много критицизъм и въпроси от различни видни теолози.

Главният аргумент е за гръцката конструкция на текста. За какво се отнася фразата „което беше видяно“? За видението ли се отнася, или за самият Йоан, „което не е било видяно много отдавна от нашето време…към края на царуването на Домициан“? Кой или какво е било видяно по времето на император Домициан през 95 г.сл.Хр.? Много теолози в миналото са приемали тълкуванието на Евсевий, че видението е било, което е видяно по времето на Домициан. Затова те отнасят Откровението към 90-95 г.сл.Хр., което, очевидно е години след падането на Ерусалим през 70 г.сл.Хр.

Двамата известни учени от миналото, Ф.У. Фарар и Артур С. Пийк, и двамата установяват първото съвременно възражение на превода на Евсевий, и следователно на късната дата на Откровение което е повдигнато от Дж. Дж. Уетстейн през 1751 година.[22] Други, които също са възразявали на превода на Евсевий били: Е. Бохмър, М. Дж. Бован, Ф. Дж. А. Хорт, С.Х. Чейс, Артур Дж. Дж. Скот, С. Барнс, Джеймс М. Макдоналд, Хенри Хамънд, Едуард Ц. Селуин и Г. Едмъндсън, споменавайки само някои от тях.[23]

Главните възражения срещу тълкуванието на Евсевий на изявлението на Ириней, който казва, че Йоан е видял Откровението в края на царуването на Домициан, са следните:

  1. Гръцката конструкция на текста „беше видяно“.
  2. Значението на отнасянето на времето „не много отдавна, но почти в наши дни, към края на царуването на Домициан“.
  3. Несъгласуваността и и несъвместимостта с някои от по-ранните и по-ясните писания на Ириней, особено в 3та му книга (Църковна история). 

Аз не искам да се отклонявам от нашата тема за пустинята и жената в Откровение, така че просто ще завърша с това, което съм открил в моите изучавания за датата на Откровение.[24]

Това, което Ириней казва е, че „Йоан“, който е видял видението, не е виждан толкова отдавна от времето на Домициан (95 г.сл.Хр.). Той не казва, че Йоан е видял видението по времето на Домициан. Ние знаем, че това е истина, понеже Йоан е живял най-дълго от всички апостоли.

Разбирането на истината за ранната дата на написването на Откровение (69 г.сл.Хр., по време на царуването на император Нерон), променя драматично тълкуванието на видението. Не е чудно, че определени лагери защитават отчаяно късната дата, понеже това им пречи да правят луди предсказания и спекулации относно бъдещето. Поставянето на Откровението в правилния му контекст опростява голяма част от посланието му.

Йоан записва едно видение, което Господ Христос му дава на Патмос. Неговото послание било от най-голяма важност за Църквата в онези дни, понеже то дошло точно преди най-драматичното историческо събитие на века в тази част от света: падането на Ерусалим и неговото разрушаване от римляните през 70 г.сл.Хр. Когато Йоан записва видението си, повечето от това, което той записва било все още в бъдещето, но за една година то се изпълнява. Цялата книга Откровение е пълна с думи и фрази като „бързо“, „набързо“ и „предстои“.

За нас днес, по-голямата част от Откровението на Йоан е точно историческо изложение на това, което се е случило по време на дните на въздаяние, когато Бог осъдил Ерусалим и неговия религиозен ред през 70 г.сл.Хр. Това е била „голямата скръб“ описана от Исус в Матей 23 и 24 глави. Исус ясно каза:

31„Затова вие сте свидетели срещу себе си, че сте синове на онези, които избиха пророците. 32Изпълнете, тогава, мярката на вината на бащите си. 33Змии, рожби на ехидна! Как ще избегнете осъждението на ада? 34Затова, ето, Аз ви изпращам пророци, мъдреци и книжници: някои от тях ще убиете и ще разпънете, а някои от тях ще измъчвате в синагогите си и ще преследвате от град в град, 35за да дойде върху вас всичката праведна кръв проляна на земята, от кръвта на праведния Авел до кръвта на Захария, сина на Варахия, когото убихте между храма и олтара. 36Истина ви казвам, всички тези неща ще дойдат върху това поколение“. (Исус каза това през 30 г.сл.Хр. и 70 г. беше все още това поколение). 37„О Ерусалиме, Ерусалиме, който убиваш пророците и замеряш с камъни изпратените до теб! Колко исках да събера децата ти, както квачка събира пиленцата си под крилете си, но вие не искахте! 38Ето! Вашият дом се оставя пуст“ (Матей 23:31-38).

Пустинята и жената от Откровение 12

„И голямо знамение се появи в небето: жена облечена със слънцето, с луната под краката й, а на главата й венец от дванадесет звезди“.[25]

Исторически, тази жена е символ на вечната Църква, понеже тя стои в небесата, в Стария и в Новия завет, мъчейки се да роди Месията: „Затова Сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девицата ще зачене и ще роди син, и ще Го нарече Емануил“.[26]

Жената избяга в пустинята, където имаше място приготвено от Бог. Както ще стане явно по-надолу, бягството на жената в пустинята е картина на бягството на юдейските християни от разрушението на Ерусалим. Докато е в пустинята, жената е хранена в продължение на хиляда двеста и шестдесет дена, период еквивалентен на „време, времена и половин време“ и е свързан с 42та месеца/1,260 дена от Откровение 11:2-3 и 13:5.

Писанията използват тази терминология, за да говорят за един ограничен период на привидно триумфиращо нечестие, период на гняв и съд дължащи се на отстъпление от Завета. През това време, следователно, когато Сатана изглежда, че господства, Църквата е запазена. Бягството на жената в пустинята ни напомня за скитането на Илия в пустинята по време на трите години и половина суша, когато той беше чудотворно хранен от враните.[27]

Йоан казва, че бягството на жената не посочва, че Бог я е изоставил, а по-скоро любящото Му снабдяване. Вярната невяста има място приготвено от Бог.[28] В известния сън на Йосиф, неговият баща, майка и дванадесетте племена са символизирани от слънцето, луната и дванадесет звезди.[29]

Това, което е важно относно съня на Йосиф и тълкуванието на баща му беше, че майка му Рахил беше умряла няколко години по-рано, точно след като роди Вениамин, по-малкия брат на Йосиф. Яков каза, че луната символизира майката на Йосиф, покланяща се. Това посочва, че нацията Израел беше повече от буквалния, естествен Израел от Стария завет.

Тази жена стояща в небесата символизира вечната Църква. Мъжкото дете е Исус Христос, който е занесен на небето. Змеят е дяволът, който е осъден и хвърлен на земята на кръста. Исус каза, предричайки Своя кръст:

31„Сега е съдът на този свят; сега управителя на този свят ще бъде изхвърлен. 32И Аз, когато бъда издигнат от земята, ще привлека всички хора при Себе Си“ (Йоан 12:31-32).

Йоан също така иска да мислим за бягството на Израел в пустинята от лицето на египетския змей, както и бягството на девицата Мария в Египет от убийствения гняв на цар Ирод.[30]

Змеят искаше да унищожи жената (вечната Църква), която роди мъжкото дете, така че той се прицели към Ерусалим и Юдея. Но Исус предупреди Църквата в Матей 24, когато видят всичко това, да не остават в Ерусалим, а да бягат – и те го направиха. Нито един вярващ израилтянин не остана в Ерусалим когато пристигнаха римляните.

На змея му оставаше само кратък период, в който да разруши Църквата докато тя все още беше свързана със стария Израел; той щеше да обърне земя и море, първо в демонично партньорство срещу Църквата, и после във война един срещу друг, за да смаже Църквата между тях. Звярът от земята сочи към религиозната система в онези дни в Ерусалим, докато звярът излизащ от морето представлява световната система на римляните. Същата тази образност и значение е изобразена в блудницата и звяра от Откровение 17.

Не може да бъде наблегнато твърде много, че за Йоан и неговата аудитория, това беше един от най-решаващите моменти на цялата глава. Змеят преследва Църквата именно защото Христос го победи. Падането на змея в земята на Израел е, на първо място, че той се стреми да унищожи църквата там. Но жената е избавена, политайки в пустинята на двете криле на великия орел. Йоан отново използва образност от Изход 19:4, където Бог казва, че е довел Израел от Египет при Себе Си на „орлови криле“. Той посочва, че бягството на жената в пустинята не е доказателство, че е оставена от Бог; това не е белег, че тя е загубила битката, или че събитията са извън контрол. Вместо това, тя лети на орлови криле, за да бъде хранена по време на период на изпитание, три и половина години на съд както е споменато в пророците. Разрушаването на Ерусалим и на храмът оставя истинският град и храм недокоснати, понеже те бяха в безопасност с жената под сянката на Всемогъщият.

Змеят имаше само „малко време“ (ст. 12) да унищожи Църквата, и отново не успя. Обезсърчен от опита си да унищожи майката Църква, той се разяри на жената, и отиде да воюва с останалото от потомството й, обръщайки вниманието си към преобладаващите християни от езичниците, които не бяха наранени от войната с жената и нейното потомство: християнската Църква по цялата империя. Но те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своите свидетелства, като не обичаха живота си до смърт.[31]

Сега когато погледнахме историческото изпълнение, трябва да се запитаме: Какви уроци ни учи това за времето, в което живеем?

Няма да използвам тази част, за да докажа, че има голямо преследване очакващо Църквата, нито да кажа че Църквата ще трябва да бяга, за да се скрие или че ще живее в пустинна среда. Може да има времена когато Бог ще ни извика в пустинята, но докато сме там, Той винаги е снабдява и ще се грижи за нас. Едно нещо е сигурно: Пустинята не е жилището на Божиите синове.

Цялото служение на Йоан беше глас викащ в пустинята:

Както е писано в книгата с думите на пророк Исая, казвайки: „Гласът на един викащ в пустинята: Пригответе пътят на ГОСПОДА; направете пътеките Му прави (Лука 3:4).

И в пустинята, където видя как ГОСПОД твоят Бог те носи, както човек носи сина си, по целия път, по който ходи докато дойде до това място (Второзаконие 1:31).

Винаги когато влезете в период на пустиня в живота си, не се безпокойте; Бог ще бъде там за вас. Там е, където ще преживеете облака и огнения стълб. Там е, където ангелите и враните ще ви хранят с хляб и месо по три пъти на ден. Но също така там е, където Бог ще ви потвърди вашата задача и мандат и ще ви изпрати обратно, за да ги изпълните. Почивайте си уверено, че ако Му се покорите и доверите, Този, Който ви е завел в пустинята ще ви носи през нея и ще ви изведе от нея триумфиращи.

Спомнете си Илия в пустинята и как Бог му говори: „И там той влезе в една пещера, и прекара нощта в това място; и ето, словото на ГОСПОДА дойде до него, и Той му каза: ‘Какво правиш тука, Илия?’“[32] Аз мисля, че Илия се чувстваше невредим в пустинята, където Господ го защити от Ахав и Езавел, така че да не могат да го намерят в продължение на 3 ½ години. Но мандата му не беше свършил. Една от най-важните задачи в живота му беше пред него: да помаже Елисей за свой наследник, Иуй за цар на Израел, и Азаил за цар над Сирия.[33]

Но Господ го извика в една пещера и му говори втори път: „А когато Илия чу това, той обви лицето си в мантията си и излезе и застана във входа на пещерата. Изведнъж един глас дойде към него, и каза: ‘Какво правиш тука, Илия?’“[34] Бог каза на Илия да се върне там, откъдето е дошъл и да се свърже със следващото поколение. Той му каза, че не е сам; имаше още седем хиляди като него, които никога не бяха служили на Ваал, и Самият Бог ги беше защитил от Езавел по време на сушата.

Днеска също има остатък от 7,000, които ще носят двойна порция от това, което е носило предишното поколение. Илия трябваше да обърне сърцето си към един син, който щеше да се свърже с него и да го следва като баща.

Има остатък от Бог, който ви чака. След като сте стояли пред Бог и сте обвили лицето си, и сте чули тихият, малък глас на Бог, вървете и бъдете Неговия глас. Върнете се и пригответе „Поколението на Христос“, което скоро ще се изяви и ще унищожи религиозната Езавелска система.

Има остатък дори днес, „групата от 7000 на Илия“, които са чисти от религия. Има „Група от 300 на Гедеон“, които не се страхуват и „група от 144,000 на Агнето“ с името на Баща си на челата си, следващи Агнето навсякъде, където ходи. Има група от първи плодове от идващата славна световна жътва.

Йоан беше такъв човек; той беше гласът на един викащ в пустинята.



[1] Второзаконие 8:1.

[2] Второзаконие 8:3.

[3] 1 Коринтяни 10:4.

[4] Йоан 1:29.

[5] Йоан 1:17.

[6] Лука 4:14.

[7] 2 Коринтяни 12:2.

[8] Исая 66:2.

[9] Псалм 51:17.

[10] Матей 11:29.

[11] Битие 15:13.

[12] Битие 50:20.

[13] Стронг, Н4057, “midbar”.

[14] 1 Царе 23:14.

[15] Псалм 63:1.

[16] Еремия 9:26.

[17] Битие 3:17.

[18] Артур С. Пийк, Откровението на Йоан (Лондон: Джоузеф Джонсън, 1919), 721.

[19] Ириней „Срещу ересите“ 3:3:4, The Ante–Nicene Fathers (10vols), 1:416.

[20] Ириней, The Ante-Nicene Fathers, 1:559-560.,

[21] Евсевий, Църковна история, 3:18:3.

[22] Ф.У. Фарар, Първите дни на християнството (Лондон: Cassell and Company, 1884), 408. Артур С. Пийк, Откровението на Йоан (Лондон: The Holborn Press, 1920), 73.

[23] Кенет Л. Джентри Мл., Преди Ерусалим да падне (Тейлър: Институт за християнски икономики, 1989), 48, цитирайки Дж. Дж. Уетстейн: Новозаветният гръцки  vol. 2 (1751) p.746.

[24] Вижте книгата на Франс Дю Плеси, Точната дата на книгата Откровение.

[25] Откровение 12:1.

[26] Исая 7:14.

[27] 3 Царе 17:3-6.

[28] Вижте 2 Царе 7:10; 1 Летописи 17:9; Йоан 14:2-3.

[29] Битие 37:9.

[30] Матей 2:13-21.

[31] Откровение 12:11.

[32] 3 Царе 19:9.

[33] 3 Царе 19:15-16.

[34] 3 Царе 19:13.