Съдържание Цялата книга на една страница

6 ГЛАВА – ЖЕНИ, ДЕЙСТВАЩИ В ПРОРОЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ

Служението на жените в църквата е горещо оспорвана тема в много кръгове днес. За жалост, ефективността на църквата през историята е била намалена поради това, че служението на жените е било толкова ограничено. Непреклонната и понякога шовинистична позиция на някои в църквата е резултат на дълго държани стереотипи относно жените, нарушени взаимоотношения между мъже и жени, а също и окастрено виждане на историята на ранната църква.

Целта ми тук не е нито да сложа изчерпателна теологична рамка за жените в служение, нито да се опитам да тълкувам новозаветните текстове, които са свързани с ролята на жените в църквата. Целта ми е да цитирам някои примери от историята на църквата и как жените са действали в пророческо служение в мисионерските бази на IHOP.

Църквата в последните времена ще процъфтява, когато и мъжете, и жените ще получават мощни сънища и видения, които ще водят другите до по-дълбоки взаимоотношения с Исус. В Деяния 2:17-18 можем ясно да видим, че Бог възнамерява да излее Духа Си върху Своите синове и дъщери и те ще пророкуват. Ние никога няма да бъдем напълно ефективни, ако едната половина от Божията армия е държана вън от битката срещу яростната атака на Сатана. Ние се нуждаем от мъжете и жените заедно да заемат местата си смело пред Божия трон и да функционират заедно с увереност и сигурност в тялото на Христос. Заедно ние можем да преживеем страстната любов на Бог към нас и после да използваме нашата власт в Исус, за да ограбим царството на тъмнината в нашето поколение.

Жените през историята на църквата

Значителното въвличане на жени в служението на Исус е добре документирано. Жените бяха свидетелки на Неговото разпъване и възкресение, когато мъжете очевидно отсъстваха. Лука заявява, че жените, които следваха Исус от Галилея, все още Го следваха, когато Христос беше занесен в гроба (Лука 23:27-31). Матей разказва как те продължиха да наблюдават гробницата, след като хората си отидоха (Матей 27:61). Йоан пише, че групата хора под кръста се състоеше от три жени и един мъж (Йоан 19:25-27). Въпреки че това разбива всички социални и религиозни традиции, Исус направи така, за да включи жените в Своето служение.

Малко е чудно, че известността на жените продължава с развиването на ранната църква. Голям брой жени са служили като лидерки в домашните църкви, които са били част от по-голямата църква в град Рим. Някои от тях са споменати като Прискила, Хлоя, Лидия, Апфия, Нимфана, майката на Йоан Марк, а вероятно и „избраната госпожа“ от второто послание на Йоан. Павел споменава Фива и я нарича „служителка [буквално, ‘дяконеса’] на църквата в Кенхрея“ (Римляни 16:1).

Павел също говори за Юния, казвайки за нея, че е „бележита между апостолите“ (ст. 7 nas). Някои оспорват точното значение на този стих. До Средновековието идентичността на Юния като жена апостол е била безспорна. По-късно преводачите се опитали да променят пола, като й сменили името на Юниос1*.

Жените са действали като пророчески служителки. Филип, който беше един от седемте мъже, определени да служат за храната за бедните (Деяния 6), беше също и водачът на църквата в Кесария. Той имаше четири дъщери девици, които бяха разпознати като пророчици в църквата (Деяния 21:8-9). Някои вярват, че тези пророчици са станали стандарта и модела за пророческите служители в ранната църква.

Когато папа Милтиад заявил, че две жени последователки на Монтанус били еретички, той ги противопоставил на дъщерите на Филип. Милтиад обяснил, че техният проблем не бил това, че те били жени пророци (защото това е, което са били дъщерите на Филип), а по-скоро, че те са били фалшиви пророци. Езебиус споменава Куадратус, човек известен във втори век, който „споделил с дъщерите на Филип различието на пророческия дар“.2*

Църквата бързо се разпространила от своето рождено място в Ерусалим в области, където преобладаващата култура била езическа, гръко-римска или и двете. В тези среди жените обикновено държели високи позиции и влияние в социалните, политическите и религиозните кръгове. Идеята за това жените да имат водещо влияние в църквата следователно не е мислена за нещо негативно.

Около 112 г. сл. Хр. римският губернатор Плиний младши пише за своите усилия да се справи с християните във Витиния. Той намира за необходимо да разпита лидерите на църквата, две поробени жени, наречени служителки или дяконеси.3*

Има безбройни примери за жени, които са служили на църквата с пълно и неуморно посвещение или които, без да потрепнат, са издържали ужасни мъчения и мъченичество. Значителна стъпка в процеса на това християнството да спечели политическо и социално влияние в Рим била големият брой обърнати жени сред висшата класа.

За мъжете било по-малко вероятно да станат християни, понеже това би им причинило да си загубят своя статус в обществото. Прекомерният брой жени от висшата класа вероятно е причината, поради която Селестас, епископ на Рим през 220 г. сл. Хр., се опитал да даде на жените от сенаторската класа църковно разрешение да се женят за роби заради свободата.

Тези жени със знатен произход прегърнали възможността да станат ученици на Словото. Една от тях била жена от четвърти век на име Марсела. Великият учен Джероме, който превел Библията на латински (позната като Вулгата), не се поколебал да отпрати църковните лидери към Марсела, за да им помогне да разрешат своите тълкувателни проблеми.4*

Жените се радвали на голяма свобода на изразяване в ранните дни на църквата. Но тъй като се появили различни проблеми, първоначалната свобода, която им позволявала да участват в служението на църквата, била изместена от много прецизно определена система от правила за поведение, които били реакционни по природа. С всяко ново и по-детайлно обясняване на какво било и какво не било прието, ролята на жените била ограничавана и намалявана.5*

Въпреки това, дори през Средновековието е имало жени, които са били изключителни примери за духовност и посвещение. Валденсианците, една група започнала през 12-ти век, която може да бъде описана като протестанти 400 години преди реформацията, били обвинявани наред с другите неща за това, че позволявали на жените да проповядват. Кетрин от Сиена (1347-1380) била непоколебим слуга на бедните, доктор на църквата и влюбена в Бог, чиято теология и благочестие се отразили дори на реформаторите.

Едно лято, когато Жана д‘Арк била на около 13, изведнъж видяла ярка светлина и чула гласове, докато работела на полетата. Гласовете, които Жана мислела, че били ангели или светии, продължили след този ден, докато тя яздила повече от триста мили през вражеска територия, за да каже на дофин Чарлз за техните планове.

Когато Жана влязла в голямата зала, дофинът се бил преоблякъл като един от тълпата. Джоан отишла направо при него и се обърнала към него.

„Аз не съм дофинът“ – отговорил Чарлз.

Жана отговорила – „В името на Бога, благородни господине, вие сте“.

Тогава тя продължила, разкривайки му техните мисли. Деветнадесетгодишното момиче повело френската армия и спасило Франция, а Чарлз бил възстановен на трона. Марк Твен изучавал живота на Жана д‘Арк в продължение на 12 години и заключил, че нейният живот бил „най-благородният живот, който някога е имало  на този свят, освен Един“.6*

Въпреки че е невъзможно да се направи разлика между легенда, факти и духовно помазание, пророческите преживявания на Жана изглеждат някак си подобни на другите, които знам, че са били призовани в пророческото служение.

Жените също са играли значителна роля в разпространяването и развитието на протестантството, особено в областта на забранените мисии. През 20-ти век жените започват да се появяват в служение и в лидерски роли, първо в църквите на святостта, а после при петдесетните. Примерите са многобройни, двете най-забележими жени са Ейми Семпъл Макферсън, основателка на интернационалната църква на стабилното Евангелие, и Кетрин Кулман.

Дейвид Йонги Чо е освободил жените в служение и лидерски позиции в църквата на пълното Евангелие Йодо в Сеул, Южна Корея, и с тяхна помощ е изградил най-голямата църква в света, с повече от три четвърти от един милион членове.

Служението на жените в мисионерската база на IHOP

Ние сме имали голям брой жени посред нас, които са дали дълбоки, прецизни и поучителни приноси за нашето пророческо служение. Докато повечето от тях служат зад сцената на нашия пророчески тим, ние сме ентусиазирани от това жените да се движат в пророческата област. Ограниченията и обсегът на действие на жените в пророческия тим са същите като тези за мъжете. Ние не даваме на пророческите хора отворена публична платформа – нито на мъжете, нито на жените.

Ние имаме растящ брой жени, които са помазани да говорят Словото публично. Те говорят на нашите конференции, църковни служби и в нашето пълновременно библейско училище, а също и в нашата музикална академия.

Нашата пророческа мрежа се състои от 250 души, които редовно получават видения, сънища и пророчески слова от Господ. Надзорът на тази мрежа се прави от нашия Пророчески съвет. Този съвет се състои от мъже и жени, които помагат за отглеждането на хората в мрежата в тяхното пророческо надаряване, както и слушат тяхното пророческо откровение, за да ни помогнат да различим тълкуванието и приложението. Тази пророческа мрежа е замислена да снабдява насърчение, обучение и полезна корекция за тези, които редовно получават пророческа информация от Бог.

Стереотипни жени

Стереотипите, предразсъдъците и несправедливите пристрастия обикновено са насочени срещу жените. Този начин на мислене силно пречи на Божията работа. Някои от тези дълбоко запечатани стереотипи в културите, в които мъжете са доминиращите, съществуват и в църквата. Ние трябва ясно и смело да установим тези стереотипи, за да можем да ги оставим.

Обаче, все повече и повече мъже лидери в църквата могат да видят голямото влияние, което жените имат в Божието царство. Ние оценяваме високо служението на майката в дома. Обаче, ние също вярваме, че жените са призовани да действат и в публично служение извън дома си.

Има също така и стереотипи за жените и за техния психологически строеж. Един общ стереотип е, че те са много интуитивни, но нямат подходящото въздържане, за да контролират емоционалната страна на своята природа. Не мисля, че това е справедлив стереотип. Вярвам, че някои жени могат да бъдат описани по този начин, но и някои мъже са същите. Аз мисля, че това е толкова обобщен стереотип и не трябва да бъде използван, за да се спират жените от служение.

И мъжете, и жените са интуитивни и емоционални точно както и едните и другите са интелигентни и обективни. И едните, и другите могат да бъдат контролиращи и манипулативни както и смирени и страстни в своята любов към Исус.

Нарушените умения за взаимоотношение сред мъжете и жените причиняват проблеми в обществото и в църквата. Някои мъже имат неоснователни страхове относно жените в служение; например, че жените ще изгубят своята женственост, ако водят, и че жените са по-склонни към измама (и двете, от които са неверни). Така че те се страхуват да позволяват на жените да пророкуват или да проповядват. Проблемът се влошава от някои от радикалните феминистки движения. Затова някои мъже се съпротивяват на добре обоснованите библейски изразявания на жените в служение.

Вярвам, че ако мъжете бяха почитали жените в църквата през историята, някои от радикалните феминистки движения, които виждаме в нашето общество днес, можеше да бъдат разпръснати. Ако църквата водеше по пътя да се почитат жените в църквата, това можеше да има въздействие върху цялото общество сега. Ако имаше повече знаменити жени поради силата на уверението от мъжете в църквата, негативните ефекти от радикалните феминистки движения можеха да бъдат сведени до минимум.

Това е един практичен начин, по който църквата функционира като един носител на пророчески стандарт за обществото, подхождащ на Божията благодат – като почита жените и децата (Малахия 4:6; 1 Петрово 3:7).

Духът на Езавел

Един от най-неразбраните въпроси относно пророческите жени в църквата е идеята за „духа на Езавел“, особено когато терминът е определен като контролираща жена, която доминира над мъжете. Обаче, безспорно има мощен негативен дух или отношение към Езавел, в което някои несъмнено са потопени.

За някои хора, когато една жена се изправи, за да заеме мястото на лидер, тя се посочва, че има „духа на Езавел“. Някои жени определено имат доминиращ дух; обаче, някои мъже също го имат. Понякога тези жени са наранени и дори им липсват уменията да общуват. Мъжете също са наранявани и също се нуждаят от подобрение в своите социални умения. Обаче, малко мъже са сочени като „Езавел“.

Има много жени днес в църквата с легитимни лидерски дарби, на които фалшиво им се лепва етикет „Езавел“ просто защото те се сблъскват с несигурните мъже лидери, които имат контролираща личност. Жените не трябва да позволяват на мъжете да ги доминират и да ги спират да застанат на своето място на служене в Божието царство. Толкова много жени са спирани от неправедни осъждения срещу тях, понеже те просто са говорили и предизвикали мъж, който има погрешен дух. Този вид действие не прави жената Езавел.

Душата ми се разкъсва, когато чуя за жена, която бързо се описва като Езавел. Това може да бъде смазващ емоционален удар върху жената. Това обикновено е несправедливо осъждение, което може несправедливо да я накара да се възпре или да пренебрегне служението си с години.

Аз вярвам, че и доминиращите жени, и доминиращите мъже се нуждаят да бъдат конфронтирани и да преминат през процес на изцеление. Няма нужда да лепваме етикета „Езавел“ на никого от тях. Някои жени лидерки виждат доминиращ мъж и намигват на проблема, казвайки: „Е, знаеш, че той има такава силна личност, и просто си е такъв“. Но когато една жена действа по същия начин, обикновено й се нанася несправедлив критицизъм. Предубеждението спрямо жените често се дължи на нарушените умения за взаимоотношение, които съществуват и при мъжете, и при жените. В тези негативни ситуации пасторите понякога са наричани контролиращи от жените, а жените понякога са наричани Езавелки от пасторите. Това е абсолютно нелепо. И мъжете, и жените се нуждаят от изцеление.

Езавел – прелъстяване към неморалност

Аз вярвам, че идеята за духа на Езавел включва елемент на доминиране и контрол. Между царица Езавел и цар Ахав Езавел несъмнено изглеждаше да е по-доминираща (3 Царе 18). Обаче, Исус определи духа на Езавел много специфично с различни термини на доминиране:

Вие позволявате на тази жена Езавел, която нарича себе си пророчица, да учи и да прелъстява Моите слуги към сексуална неморалност.

—Откровение 2:20

Духът на Езавел, тогава, може да бъде описан като такъв, който води Божиите хора към това да позволяват и да прегръщат неморалност. Това на първо място сочи към някого с прелъстителен дух. Когато говорим за това да бъдем прелъстени в тези дни, ние сме склонни да си мислим за нещо, което жените правят на мъжете. Но има мъже лидери в тялото на Христос днес, които редовно прелъстяват жени. Те могат да имат силно сетивно или емоционално влияние върху жените. Следователно, много мъже могат да бъдат оприличени на Езавел.

Аз мисля, че най-прелъстяващият дух на Езавел в света днес се намира в известен смисъл в индустрията на медиите, която е много ефективна в това да направи народите малко чувствителни и да ги измами да се предадат на действия на неморалност. Те поощряват лекия живот на проституция и снимките – и още по-лошо – филмовата индустрия.

Определени членове на развлекателната индустрия са тези, които увековечават стереотипа на жената като прелъстителка, но действително тяхната любов към парите е, която налива масло в огъня на прелъстяването в нашето общество. Те, повече от всеки друг, имат характеристиките на Езавел.

Ние трябва да оценим и да направим място за жени с лидерски дарби в църквата. Някои пастори трябва да бъдат по-малко отбранителни и несигурни в своя лидерски стил.

––––––––––

1* Кетрин Кроегър, „Пренебрегваната  история на жените в ранната църква“, Християнска  история, зимата на 1980, 7. 
2* Пак там,  14.
3* Пак там, 8.
4* Пак там, 6.
5* Пак там,  20-24.
6* Марк Твен, „Лични спомени за Жана  д‘Арк, представени в Университета Фордам”,
http://www.fordham.edu/halsall/basis/conte  -joanofarc.html (достъпни от 27 юни, 2008).