Съдържание Цялата книга на една страница

3 ГЛАВА – ПРОРОЧЕСКО УПРАВЛЕНИЕ: ОТКРОВЕНИЕ, ТЪЛКУВАНЕ И ПРИЛОЖЕНИЕ

Мнозина са много развълнувани за изследването на получаването на пророческо откровение от Бог. Колкото и славно да е да се получава информация от Бог, то е само началото на процеса на това, което аз споменавам като управление на пророческото служение. Аз научих, по трудния начин, че неуспехът да се извърши този процес е, което води мнозина, които първоначално са ревностни за пророческото служение, да заключат, че това е просто твърде много работа, с която да се цапат. Обаче, сега разбирам, че ако прилагам това, което Библията учи за снабдяването на пасторско лидерство в процеса на управление на пророческото служение, ползите надвишават трудностите. Това е троен процес, който включва мъдрост, разбиране и знание. Има полза, когато тези три добродетели работят заедно в Божия дом.

С мъдрост се гради къща и с разум се утвърждава, и чрез знание стаите се напълват с всякакви скъпоценни и приятни богатства.

—Притчи 24:3–4

Управляването на пророчество или снабдяването на библейско лидерство за този процес включва три особени неща: откровение (знание), тълкуване (разбиране) и приложение (мъдрост). Първо, трябва да получим откровението или божествената информация. Второ, трябва да го изтълкуваме правилно. Трето, трябва да го приложим с мъдрост. Тълкуването отговаря на въпроса: „Какво означава откровението?” Приложението отговаря на въпросите ”Кога и как ще се случи това?” и „Какво трябва аз да направя?” Приложението е действието, което трябва да се извърши, основано на тълкуването на божествената информация, която е получена.

Дарът на лидерството или „управлението“ в пророческите посланици е като жизненоважен орган в тялото на харизматичните дарби (1 Коринтяни 12:28). Всъщност, главната цел на това, което Павел написа в 1 Коринтяни 12-14, беше да се занимае с необходимостта от лидерство в излизането на напрежението от упражняване и / или възпиране на харизматичната активност в коринтската църква. Ние желаем и да насърчаваме, и да възпитаваме пророческото, както и правилно да го отсъждаме и да го възпираме, така че да има максимално назидание за църквите. Павел каза: „Тъй като сте ревностни за духовните дарби, стремете се да се умножават за назидание на църквата“ (1 Коринтяни 14:12, nas).

Не бъдете самоуверени, че сте управлявали пророчество, докато всичките три компонента не са правилно свързани. Господ често използва различни хора, за да извърши този процес. Не бъдете сигурни, че сте управлявали пророчество добре, докато всичките тези три компонента не са били разпознати с мъдрост. Също така, Господ често ще използва трима души поотделно, за да свърже тези три части. Предизвикателството, което срещах най-много през годините, не е резултат от това, че пророческите хора получаваха неточна информация. В повечето случаи информацията, която те получаваха, беше от Господ и следователно беше вярна. Проблемите започват, когато ние тълкуваме и прилагаме информацията неправилно.

Получаване на божествена информация

Ние използваме термина откровение за пророческата информация, която някой получава от Бог. Святият Дух може да ни даде пророческата информация по много различни начини, включително чрез пророчески впечатления, сънища, отворени видения, умствени видения, ясния глас на Бог, трансове, преживявания в третото небе и т.н. Пророческата информация за човек или ситуация не идва автоматично с мъдростта или силата да донесем промяна за този човек или ситуация. Освобождаването на Божията сила често е различна операция на Духа. Например, някой може пророчески да разпознае някаква болест чрез слово на знание, но да няма помазанието да освободи изцелението, от което болният човек се нуждае. Вместо това, те могат просто да доставят знанието, че Бог знае и е загрижен за състоянието, и по този начин да вдъхновят вяра в другите, за да приемат.

Тълкуване на божествена информация

Тълкуването на пророческата информация се отнася за това да я разбираме правилно. Ние трябва да получим Божието виждане за разкритата информация, преди тя да стане много полезна за нас. Често срещано е, дори с правилно откровение, хората да го тълкуват погрешно. Често има символични и мистериозни елементи в пророческите видения и сънища. Бог каза на Аарон и на Мириам, че когато говори пророчески, Той обикновено го прави чрез видение или сън, които имат символично или загадъчно говорене.

Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз, Господ, ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. Но слугата Ми Мойсей не е така. . . . с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно.

—Числа 12:6–8

Често има символични и мистериозни елементи във виденията, сънищата, изговорените слова и т.н. Откровението често идва на парченца и частички и ние също се нуждаем от разбиране от Господ, за да го „проумеем“. Павел заяви в контекста на духовно знание и пророкуване, че ние пророкуваме отчасти (1 Коринтяни 13:9).

Исус често говореше с притчи, за да скрие истината, така че само гладните за Бог да получат разбиране. Той каза: „Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; слушат, а не чуват, нито разбират“ (Матей 13:13).

По същия начин, Святият Дух често ни говори пророчески в сънища и видения, използвайки притчи. Само онези, които са отчаяни да познават Божието сърце, ще разберат това, което Той казва.

Следователно, важно е да бъдем предпазливи и не прекалено уверени и догматични в даването и приемането на пророчество. Често ние не разбираме напълно откровението, пък и не се предполага да е така, докато не се развият обстоятелствата, които носят неговото изпълнение. Бог нарочно дава информацията загадъчно или под формата на притча. Ние трябва да се съпротивим на изкушението да си изфабрикуваме тълкуванието, преди то да е ясно. Ако го направим, ние се излагаме на бедствие.

Много пъти тези, които са най-добри в получаването на откровение, изглеждат най-лоши в тълкуването му. Ние не можем да си скалъпим истинско откровение около тълкуванието, което предпочитаме. Откровението често идва на парченца и частички и по този начин ние трябва да имаме достатъчно смирение и търпение, за да знаем, когато е необходимо повече откровение, преди да продължим.

Когато става въпрос за изпълнението на пророчество, ние насърчаваме хората да имат отношение на „отворено очакване“.

В светлината на тези мисли, важно е за нас да бъдем предпазливи относно това да бъдем прекалено уверени и догматични в служенето с пророчество. Често ние не разбираме откровението, пък и не се предполага да го разбираме, докато не се развият обстоятелствата, които действително носят неговото изпълнение. Това ни помага да знаем как да имаме благочестив отклик  към обстоятелствата, когато те са налице.

Благодатта да се получава откровение не е същата като благодатта да се разпознава тълкуването. Ние имаме хора, тълкуващи пророческото откровение с много по-голяма яснота от хората, които получават откровението. Друга различна благодат от Бог е способността да се приложи това, което е било изтълкувано. Ние имаме съвет от пророчески хора, които редовно се занимават с такива неща.

Виждал съм опитни пророчески служители, които получават слова от Господ,  предсказващи събития с голяма точност. Въпреки това, те рядко знаят кога или как действително ще се случат събитията.

Боб Джоунс има удивителен пророчески дар, но той казва, че му липсва тълкуването и прилагането. Веднъж Боб даде на един човек слово заедно с фразата: „До края на годината“. Е, краят на годината дойде, а пророчеството не се изпълни. Аз отидох при Боб и го попитах за това. Излезе, че „до края на годината“ не е било част от откровението.

„Е“, каза Боб, „защо Господ да дава това слово, ако то няма да се случи до края на годината?“

Пророческата информация или откровението само по себе си не помага много на хората, докато не мине през процеса на тълкуване и прилагане. Тълкуването може да е точно, но ако човек тръгне преди сигнала и изпревари Бог в приложението, тогава може да последва нараняване и объркване.

Следователно, има също толкова голяма нужда от Божията мъдрост в тълкуването и прилагането, колкото и в получаването на самото откровение.

Погрешното тълкуване на откровение може да дойде или от този, който е получил пророческата информация директно от Бог,  или може да дойде от хората, които са я приели от пророка. Нека да ви дам един пример. В едно публично събрание един член от нашия пророчески тим говори на човек, когото никога преди не беше виждал, казвайки: „Ти имаш музикално служение. Ти си призован да бъдеш певец. Голямо влияние идва върху теб и твоето служение. Ти ще повлияеш нации“. Това, което действително е видял служителят от нашия пророчески тим във видение, били „музикални ноти около човека“. Така че той заключил, че човекът е призован да пее или да свири на инструмент в хвалебен тим; обаче, човекът въобще нито пеел, нито свирел. Той бил собственик на музикален магазин. Той бил бизнесмен с интернационален бизнес, а не музикант, който да има световно служение.

Когато го разпитвахме след събранието, служителят от нашия пророчески тим каза: „Е, как можех да зная, че той притежава музикален магазин?“ Точно това е проблемът – не се е предполагало той да знае. За него било очевидно, че човекът ще бъде в музикалното служение като изпълнител. Обаче, когато той е направил предположение относно пророческото откровение, основано на това, което изглеждало очевидно, той е сгрешил. Той е можел да каже: „Виждам музикални ноти около теб; означава ли това нещо за теб?“

Лесно е да се получи откровение или божествена информация и после, без дори да се осъзнае, да се пресече линията на тълкуването на това откровение. Ние трябва постоянно да помним разликата между необработените данни (божествената информация) и тълкуването на значението им.

В допълнение, много хора се разочароват от факта, че не могат да видят пророческото откровение да се изпълнява. Често пророчеството не се изпълнява, както те са допускали или тълкували, че ще стане. Проблемът е, че те са позволили откровението и тълкуването да вървят заедно в ума им, докато повече не са можели да правят разлика между това, което Бог действително е казал, и погрешните очаквания, които те са си създали чрез собственото си тълкуване.

Точният начин, по който Бог донася слово в живота ни, обикновено е напълно различен от този, който сме предвиждали, когато сме го приели за първи път. Ние сме изкушени да прибавим нашите заключения към словото на Господ за нас, а с времето започваме да бъркаме двете. Животът в едно семе и едно растение в основата си е същият, но формата на семето трябва да умре, за да може формата на растението да се роди (1 Коринтяни 15:36-38). Така че „формата“ на изпълнението на пророчеството може да бъде много различна от „формата“ на очакването на неговото изпълнение, което първоначално сме проектирали, но въпреки това същността на откровението остава истинска. Ето защо е жизненоважно да не гледаме само на пророчеството за водителство. То може да  бъде жизненоважна част от „машинарията“, но не трябва да се разбира като цялата „машина“. Ние също насърчаваме хората да „държат“, „ да стоят“ или „да сложат на рафта“ откровенията, които нямат ясно тълкуване.

Ако се споделят, те трябва да бъдат предадени с уговорката, че тълкуването все още не е ясно. Често е мъдро да се напишат и да се споделят с пасторалните лидери или тези, които са разпознати като надарени за тълкуване на неясни откровения, но обикновено не са за публична консумация.

Тълкуване на пророчески писания

Тълкуването на откровение често е противоположно на очевидното. Книжниците и фарисеите бяха съвършени примери за това в своя подход към пророческите писания. Традицията на стареите беше повече от колекция на техните обичаи; тя беше теологично тълкуване на Тората, първите пет книги на Стария Завет. С течение на вековете тези традиции бяха записвани в това, което стана Талмуда.

За книжниците и фарисеите Исус беше закононарушител, защото Той не спазваше традициите на стареите. Тези религиозни лидери повече не можеха да правят разлика между откровението (Тората) и тълкуването (Талмуда). За тях тълкуванията и приложенията бяха очевидни и безспорни. Тази склонност да се смесва откровението и тълкуването се появява във всяко поколение. Фарисеите тълкуваха погрешно истинските откровения на пророците за Месията и по този начин пропуснаха Божията цел за своето поколение, като отхвърлиха Исус.

Една от характеристиките на пророческото откровение е, че то понякога е иносказателно или символично; по този начин то се разбира напълно единствено, след като бъдещите събития се случат. От гледната точка на Стария Завет не беше напълно ясно как щеше да изглежда Месията. Пророците предсказаха идването на царствен Месия и на страдащ слуга, но никой не смяташе, че това ще бъде един и същи човек. Очевидно, царствените месии не са слуги и те не страдат.

Дори на учениците им беше трудно с това нещо. Евангелията показват колко объркани бяха те. Месианската тайна е тема, която върви през Евангелията. На учениците им беше трудно да си представят кой беше Исус и природата на Неговото земно царство.

Евангелието на Йоан, което вероятно е написано няколко десетилетия след другите (около 90 г. сл. Хр.), поглежда обратно към Исус със закъсняла преценка на събитието. В Евангелието на Йоан няма тайна за идентичността на Исус. Ясните потвърждения за Неговата божественост се виждат в първия стих и в цялата книга.

За учениците, и дори за някои от фарисеите и книжниците, тълкуването на събитията, предсказани в пророческото откровение, беше трудно, докато не се случиха, но тяхното значение стана кристално ясно, след като предсказаните събития се случиха. Ние трябва да бъдем внимателни да не гледаме на това прецизно и да изтълкуваме пророческо откровение според нас, преди да се случат събитията, за да не пропуснем това, което Бог ни казва.

Уроци, научени от проваляне в точно
 тълкуване  на  пророчество

Пророческото откровение, което е погрешно изтълкувано, може да причини хаос в живота на някого. С времето ние сме се научили да управляваме пророческата информация. В този процес на обучение, обаче, ние наивно допуснахме да се случат някои злополучни неща. Получи се една ситуация в резултат от погрешно тълкуване, приложено към едно истинско откровение, и това се превърна в пастирски кошмар.

Случи се така, че бях извън града тази сутрин, с което не искам да кажа, че нямаше да се случи, ако бях там. Един от членовете на пророческия тим получил слово от Господ за един човек в нашето събрание. Този човек се ужасил, когато пророческият човек публично заявил, че му липсва честност в неговите финанси.

Когато се върнах, аз отидох при човека, който беше дал пророчеството, и го попитах какво точно е видял. Той ми каза, че е видял един тъмен облак над финансовата област на човека от събранието. Той изтълкувал това, че човекът краде пари, но тълкуванието му беше напълно погрешно!

Скоро след това пророчество бизнеспартньорът на човека, обвинен в кражба,  си присвоил голяма сума пари от него. Пророческото слово било като предупреждение за човека да внимава за някого, който може да открадне пари от него, но то било погрешно изразено като осъждение срещу неговия характер. Братът бил публично унизен от пророческото слово и пропуснал предупреждението, че някой крадял от него.

В това ние пропускаме да следваме духовния протокол, необходим в даването на коригиращи пророчества. Ако човекът наистина е бил виновен за финансов грях, тогава при него е трябвало да се отиде лично, както е казано в Матей 18:15-17.

Ако бяхме изтълкували пророческото слово точно като благосклонно предупреждение от Бог, което да помогне на човека да се предпази от това някой да краде от него, тогава то щеше да бъде изговорено по различен начин. То щеше да звучи по подобен начин: „Господ посочва, че има един тъмен облак над теб във финансовата ти област. Нека да се молим Бог да те предпази от атаката на врага“. Ако правилно бяхме направили разлика между тълкуванието, може би предупреждението щеше да  предотврати финансовата загуба.

Тълкуване на пророчество
чрез нашата гордост

Когато някой ни пророкува за нашето повишаване, ние трябва да пазим сърцата си от това да вярваме всичко, което ни е пророкувано, просто защото искаме да бъде вярно. Лесно е да приемаме пророчества, които не са основани на истината, поради нашата незабелязана амбиция, която ни помага да вярваме във велики неща за нашите служения, без значение дали Господ ги потвърждава, или не по един истински начин. Пророчески слова, които ни обещават бъдещо издигане, могат да раздвижат нашата гордост, тъй както бензинът разпалва огъня. Понеже копнеем такива слова да бъдат истина в живота ни, ние не винаги прилагаме същите стандарти на истина към тях, както бихме направили, ако помагахме на някой приятел да тълкува пророчества за неговия или нейния живот. С други думи, някои хора ще тичат с позитивни пророчества, без наистина да се заинтересуват дали наистина са от Бог.

Аз съм получавал много ласкателни пророчески слова, които всъщност не са били истина. Просто съм натискал „дилийт“ (изтриване), махал съм ги и съм ги забравял. Ако открием нашата съдба в Исус, тогава не сме толкова склонни да бъдем будали за ласкателни слова, които не са основани на истината. Човек с амбициозно или несигурно сърце е по-често съблазняван от преувеличено или ласкателно пророческо слово.

Отлагана надежда изнемощява
сърцето

Един проблем, който идва от вярването на погрешна информация, е, че имаме грешни очаквания за бъдещето. Пророчеството е предназначено да раздвижи нашата надежда или очаквания. Ако това, за което се надяваме, не се случи, тогава ние сме склонни да се разочароваме или да се нараним. Притчи 13:12 казва: „Отлагана надежда изнемощява сърцето“. Отложената надежда ни разочарова толкова много, че ние можем да влезем в отчаяние или дори да се ядосаме на Бог, или на пророческото служение като цяло. Има християни, които не осъзнават факта, че са ядосани на Бог. Те са станали скептични, критични и са гневни в духовете си по отношение на цялото пророческо служение. Проблемът е, че те са паднали духом поради неизпълнени надежди и очаквания. Отговорът не е да изхвърляме бебето с мръсната вода, в пълно отхвърляне на това, което Библията казва за пророчеството. Такива хора трябва да се върнат към пророческите слова, които са получили, за да видят къде не са ги изтълкували правилно или къде просто са повярвали на слово, което е било погрешно. Ако не отделим време и не се погрижим да изтълкуваме правилно пророческото откровение, ние можем да стигнем дотам, че да отпаднем духом. Хората, които са разочаровани и засегнати от Бог, губят духовната си жизненост. Това не се случва за една нощ, но в крайна сметка става. Врагът се опитва да забие клин между Бог и нас, тъй както се опита да направи с Йов.

Приложението на
пророческото откровение

Последната стъпка в нашия процес на управляване на пророчеството е приложението. Приложението се отнася до мъдростта, как да приложим информацията, която скоро сме изтълкували. Дори и да има истинско пророческо откровение с правилно тълкуване, процесът на управляване на пророчеството едва е започнал. Той трябва да бъде приложен правилно и следователно трябва да бъдат зададени много различни въпроси, на които да бъде отговорено. Приложението отговаря на въпросите: Кога? Как? За кого се прилага това откровение? Какво трябва да направя аз? Приложението е практическото действие, което трябва да направим, като отговаряме във вяра на откровението и на неговото тълкуване.

Препоръчвам да се задават следните въпроси: Кой се предполага да го чуе? Кой се предполага да го сподели? На кого да го кажем – на лидерите, само на отделни хора или на ходатаите, или на цялата църква? Колко от това слово трябва да се сподели – 30% или 100%? Кога трябва да се сподели? Защо? Какво е желаното въздействие? Какви начини на мислене искаме да видим променени или какви действия трябва да се предприемат? Най-важният въпрос, който трябва да бъде обмислен във всички тези неща, е: Какво ще донесе максимално назидание, свързано с единството, пречистването, свидетелството и растежа на Божиите хора?

Повтарям отново, че благодатта да се получи откровение и да се разпознае неговото тълкуване не е същата като благодатта то да се приложи с мъдрост. Най-голямото предизвикателство за пророческия съвет на мисионерската база на IHOP определено е в тази област на приложение.

Бог рядко работи с разписанието, с което си мислим, че Той трябва да работи. Ако прибързваме с приложението извън правилното време на Бог, тогава ще се озовем в положение, опитвайки се да минем през врата, която все още не е отворена.

Друг аспект на приложението включва на кого трябва да бъде казано откровението и тълкуванието и кога трябва да се кажат. Въпросът, на който трябва да си отговорим, когато получим пророческо откровение, е дали то трябва да бъде казано на цялото събрание, или само на лидерството.

Йосиф научи по трудния начин, че споделяйки с братята си своите пророчески сънища, това може да го вкара в неприятности (Битие 37). Братята му изтълкуваха сънищата буквално и решиха да ги изпълнят по своя си начин – да се освободят от Йосиф! Като Йосиф, на много хора им е трудно да не споделят това, което са чули от Бог. Това е нашата природа, да искаме другите да знаят, че Бог е този, който има специален план за нас.

Същото нещо е истина за човека, чрез когото идва пророческо откровение. Пророческият човек често чувства, че трябва да каже всичко на всички веднага. Той иска всички да знаят, че той е  този, който е получил специално откровение. Понякога той е притиснат от желанието да иска уважение заради получаването на важно откровение.

Пророчески хора, които несъзнателно се стремят да получат признание заради своите пророчества, често завършват, получавайки корекция вместо уважение. Ако не получим уважението, тогава няма да трябва да получаваме и обвинението. Аз разбирам причините, заради които искаме да бъдем признати, но това все пак е себична амбиция и тя обърква процеса на управляване на пророческото откровение с начин, по който повечето обичат Исус и служат на Неговите хора. Белегът, че пророчески човек има грешен мотив, е, че той или тя се натиска да получи признание. Аз съм се научил да не подкрепям такива пророчески хора. Те се борят да бъдат сигурни, че хората знаят, че те са тези, които са получили важното пророческо слово. Нашата перспектива за прилагането на пророческо откровение е повлияна от нуждата ни другите да знаят, че ние сме тези, които чуват от Бог по един специален начин.

Моето мнение е, че множеството от проблемите, причинени от пророческото служение, са причинени не от неправилни пророчества, а от неточно тълкуване – дори самонадеяни  тълкувания и приложения.

Ние трябва да отделим време да работим в процеса на управляване на пророческото служение и пророческото откровение, понеже ползите от пророческото откровение за местната църква са толкова големи, а последствията от това да го изключим са толкова лоши.

Нуждата от
пророческо потвърждение

Когато получим пророческо откровение от някого, ние трябва да го държим на разстояние и да не се стремим да го тълкуваме или да го прилагаме, докато Сам Бог не го потвърди. Павел учеше, че всичко трябва да бъде установено от Бог, тъй като Той ни потвърждава Своята истина.

От устата на двама или трима свидетели трябва да бъде установено всяко слово.

—Коринтяни 13:1

Когато хората действат в нова посока, преди да са получили потвърждението, те излизат от релсите. Например, ако получите вярно откровение от някой пророчески човек, че Бог ви призовава да имате ново служение на улицата, не излизайте веднага и не започвайте новото служение. Чакайте Господ да ви потвърди това по ясен начин.

Вие можете да получите пророческото слово като „известие“, което Бог може да ви предаде относно нова посока в служение, но не действайте в нея, докато Господ не ви потвърди това.

В други случаи пророческите слова потвърждават нещо, което вече сте получили от Господ. Принципът, на който наблягам, е, че никой не трябва да действа върху пророческо слово, докато Господ не го потвърди.

Ние изискваме всички директни пророчества за корпоративното служение в мисионерската база на IHOP да бъдат споделяни първо с нашия лидерски тим, преди да се изговорят публично, така че ние първо да можем да ги изтълкуваме.