Съдържание Цялата книга на една страница

2 ГЛАВА – ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА ПРОРОЧЕСТВА ЧРЕЗ БОЖИИТЕ ДЕЙСТВИЯ В ПРИРОДАТА

Потвърждаването на пророчески слова чрез Божиите действия в природата не е често срещан предмет на разговор в църквата днес. Но без съмнение в Последните времена знаменията в небесата и самите природни сили на земята ще служат за драматично свидетелство както за църквата, така и за невярващите.

В Канзас Сити ние сме виждали тези неща да се случват само няколко пъти и знаем за няколко случая в други служения. Обаче, нашето предположение е, че църквата в други части на света може да преживява повече от това отколкото западната църква.

Когато пророческото служение процъфтява, то често е потвърждавано от знамения и чудеса. В своята проповед на деня на Петдесятница Петър цитира обещанието от Йоил 2 за съживлението в последните дни. Разбира се, последните дни започнаха с кръста, Възкресението и изливането на Святия Дух на деня на Петдесятница. Обаче, пълното изпълнение на обещанието от Йоил 2 ще бъде в последните векове на последните времена – тези години, които са точно преди второто идване на Исус, които споменавам като „Последните времена“.

Първата половина от пасажа в Деяния 2 говори за изливането на Духа и увеличаването на пророческото откровение за цялото тяло на Христос:

И в последните дни, казва Бог,
Ще излея от Духа Си на всяка плът;
и синовете ви, и дъщерите ви ще пророкуват;
юношите ви ще виждат видения;
старците ви ще сънуват сънища;
още и на слугите Си, и на слугините Си
ще изливам от Духа Си в ония дни
и те ще пророкуват.

—Деяния 2:17–18

Втората част на пасажа се фокусира на голямото увеличаване на Божиите действия в природата:

И ще покажа чудеса на небето горе
и знамения на земята долу:
кръв и огън, и пара от дим.
Слънцето ще се превърне в тъмнина,
и луната в кръв,
преди да дойде великият и бележит ден Господен.
И всеки, който призове името Господно,
ще се спаси.

—Деяния 2:19–21

Има един специфичен ред и последователност в текста: изливането на Духа, последвано от увеличаването на пророчески сънища и видения, последвано от появяването на потвърждаващи знамения в небето и на земята. Ние сме били свидетели на няколко свръхестествени потвърждения в природата на значителни пророчески слова.

Ние вярваме, че това, което сме видели е само малък знак на това, което ще се случи по един далеч по-драматичен начин в много служения из всичките народи. Последните времена ще бъдат придружени от умножаване на всичките четири елемента на пророчеството от Йоил 2:

  1. Изливането на Духа
  1. Пророчески сънища и видения
  1. Знамения и чудеса на Земята и в небесата
  1. Призоваване на Исус от цялото сърце – първо за спасение, второ за избавление от бедствие и накрая в чистосърдечна и екстравагантна любов към Бог (Матей 22:37).

Тази глава е предназначена да ви насърчи за това, че Божията слава ще бъде освободена по един безпрецедентен начин в идните дни. В Последните времена ще има значително увеличаване на пророческите видения и сънища с потвърждаващи чудеса и знамения в природата. Тези пророчески събития няма да се случат просто ограничено до някакъв пророчески вид църкви, а пред очите на цялото човечество – вярващи и невярващи.

Докато размишлявахме върху значението на собствените ни пророчески преживявания, ние заключихме, че има няколко причини Господ да дава потвърждения на пророчества чрез свръхестествени действия на Бог в природата. Колкото повече се приближаваме до завръщането на Господ, толкова повече ще се нуждаем да разбираме как да управляваме пророческите откровения, които са потвърждавани от Божие действие в природата. И така, една цел на тази глава е да споделя няколко неща, които сме научили относно това.

Неочакван снеговалеж

Августин, проповедникът, който Бог използва пророчески в моето преместване от Ст. Луис в Канзас Сити през 1982, ме предупреди за един фалшив пророк, който ще присъства в първите дни на нашата нова църква в Канзас Сити.

На 7 март, 1983, не много след нашето пристигане в Канзас Сити, един необикновен човек на име Боб Джоунс дойде в моя офис и ми се представи. В началото бях скептичен относно него и мислех, че той е фалшивият пророк, за който бях предупреден от Августин. Обаче, за мой ужас, при първата ми среща с Боб той също ме предупреди за един фалшив пророк, който ще бъде в новата ни църква. Аз се чудех мислено: „Може ли самият Боб Джоунс да е този фалшив пророк и въпреки това да ме предупреждава за фалшив пророк?“ Тази мисъл беше достатъчна да ме държи в объркване няколко дни!

Изглеждаше ми странно, че Боб носеше зимно палто през този ден. Това беше странно, защото зимният сняг си беше отишъл отдавна и температурата се покачваше всяка седмица  – 10, 15, 21 в Канзас Сити. Защо той носеше това тежко зимно палто?

На първата ни среща Боб пророкува, че Бог ще издигне световно младежко молитвено движение, водено от пророчески певци и музиканти в Канзас Сити. По време на тази среща той ми каза, че Господ ще потвърди това пророчество със знамение в природата; той каза, че това ще бъде знамение, което ще видим в небето като нещо необичайно за това време на годината (Деяния 2:19). Определено той ми каза, че на първия ден от пролетта, ще дойде неочакван сняг и по това време той ще стои на една маса с мен, докато аз приемам неговото пророческо служение. Аз не взех пророчеството насериозно, тъй като бях приел, че Боб е фалшивият пророк, за когото бях предупреден от Августин. Аз отхвърлих това нещо, мислейки си, че всеки, който пророкува собственото си приемане, трябва да е фалшив пророк. Чувствах се объркан от този странен човек, който носеше тежко зимно палто в такъв горещ ден.

Няколко седмици по-късно един известен проповедник на име Арт Кац посети нашата служба в неделя сутринта. Бях чувал за Арт, но никога не го бях виждал. След службата видях Боб Джоунс да говори насаме с него. Очаквах Арт да отхвърли Боб, както бях направил аз. Вместо това, когато се приближих до него, за да го поздравя, първото нещо, което той каза беше: „Майк, този човек, Боб Джоунс, е пророк на Бог. Той току-що ми каза тайните на моето сърце!“ Свидетелството на Арт относно Боб ме изненада.

Арт възнамеряваше да лети в неделя след службата, но малкият му частен самолет не излетя заради внезапна промяна на времето. Около 21.00 часа тази вечер Арт настоя да види Боб отново. Ние се срещнахме в дома ми от 22.00 до 3.00 часа. Това беше една много необикновена и емоционална вечер. Аз бях смаян от личните неща, които Бог разкри на Боб за личния ми живот. В емоцията на момента аз изтърсих: „Боб, аз вярвам, че ти си пророк“. Боб се усмихваше, докато ми припомняше, че на 7 март той беше пророкувал, че аз ще го приема през първия ден на пролетта, докато снегът се топи. Тогава осъзнах, че беше 21 март, първият ден на пролетта, и снегът, който беше дошъл неочаквано, се топеше в същия момент. Докато седяхме около масата, аз току-що бях приел Боб Джоунс със собствените си уста. Всичко това се случи точно както Боб беше пророкувал, че ще стане, преди две седмици на седми март.

Неочакваният сняг на 21 март беше точно предсказан от Боб, за да потвърди пророческото видение, че Бог издига пророческо младежко молитвено движение от пророчески певци и музиканти в Канзас Сити. Предсказването за неочаквания сняг, дошъл точно на 21 март, след няколко седмици на необичайно топло за сезона време,1* беше малко, но значително знамение в небесата или в небето, което ни потвърди пророчеството на Боб.

Между другото, скоро след моята първа среща с Боб Джоунс аз се срещнах с един от пасторите на църквата, която Боб беше посещавал няколко години. Аз го попитах що за човек е Боб Джоунс в действителност. Този пастор ми каза, че Боб е благочестив човек с доказано пророческо служение, което принася много добър плод. Той също ми каза, че Боб е пророкувал, че една група млади хора ще дойдат в южната част на Канзас Сити през пролетта на 1983, които ще бъдат използвани от Бог в идващо съживление. Така, пасторът благослови решението на Боб да се присъедини към нашата нова църква.

Неочакваната комета

Бяха минали няколко седмици от случката със снега на 21 март. Ние продължавахме да се срещаме всяка вечер в 19.00 часа, за да се молим за съживление. На молитвеното събрание в сряда вечер, на 13 април, 1983, аз имах друго необикновено пророческо преживяване с Бог. Това беше вторият път, когато чувах това, което наричам „вътрешния ясен глас“ на Бог, чрез който Святият Дух ми говори с непогрешима яснота. Той ми каза да призова вярващите от Канзас Сити да се молят и да постят 21 дена за съживление (Данаил 10:3). Беше ми подчертана историята, в която ангел Гавраил се яви на Данаил, за да му разкрие Божията цел в Последните времена (Данаил 9:20-27).

Аз имах резерви относно това. Как щях аз, един нов и млад пастор в града, да призова града да се моли и да пости? Кой ще ме послуша? Другите пастори щяха да си помислят, че съм пълен с гордост, за да си позволя такова нещо! На следващата сутрин аз се обадих на Боб Джоунс. Беше минал само месец, откакто приех неговото пророческо служение. Не бях имал нужда от неговата помощ до този ден.

По телефона аз обясних: „Боб, снощи получих едно много необикновено слово от Господ. Нуждая се от пророческо потвърждение за това. Можеш ли да помогнеш?“ Със своето спокойно провлачено говорене Боб отговори: „Да, аз знам всичко за това. Бог вече ми каза какво ти е говорил снощи“.

Това ми изглеждаше малко странно, но странните и необикновени неща бяха започнали да стават често срещани. Как можеше Боб Джоунс вече да знае какво ми беше говорил Бог снощи? Аз веднага отидох у тях с две момчета. По пътя аз им обясних, че Бог ми е говорил за призив за 21 дена на пост и молитва за съживление. Пасажът от писанието, с който Бог ми говори, беше Данаил 9, в който ангел Гавраил говори на Данаил за Божиите цели в Последните времена (Данаил 9:24; 10:3).

Преди да продължим, искам да обясня как използвам двата термина: „последните дни“ и „Последните времена“. Последните дни започнаха на деня на Петдесятница и ще продължат до второто идване на Исус. Аз използвам термина „Последните времена“, за да се обърна към последните десетилетия на последните дни. Също използвам „Последните времена“ като синоним на „поколението, в което Господ се връща“.

Да се върнем на историята. Аз пристигнах в къщата на Боб, горящ от желание да видя дали той беше получил същото послание от Бог, което аз бях получил снощи. Ако някога съм се нуждаел от потвърждаващо пророческо слово, то това беше тогава. Аз поставих Боб на изпит, като исках да ми каже какво ми е открил Бог. С голяма усмивка на лицето си той ни каза, че предната нощ в съня ангел Гавраил му е говорил за Данаил 9. Ние седнахме там в страхопочитание, слушайки, докато той ни обясняваше изводите от това, което Гавраил беше казал. Боб знаеше, че с това Бог ни призовава да се съберем в молитва за съживление според Йоил 2:12-17. Той ни каза, че ще има една непредвидена комета, която ще се появи на небесата и ще потвърди това свято събрание на молитва и пост за 21 дена, което трябваше да започне на 7 май. Аз се чудех къде ще ни заведе това ново пророческо пътуване.

Три седмици по-късно, на 7 май, 1983, денят, в който 21 дневният ни пост започна, вестниците съобщиха:

Учените ще имат редкия шанс следващата седмица да изучават една наскоро открита комета, която се приближава необикновено близо, на три милиона мили. . . Д-р Гери Неугебауър, главен американски изследовател от интернационалния Инфрачервен астрономически сателитен проект (IRAS), каза: „. . . Това е абсолютен късмет да ни се удаде възможност да видим откъде минава кометата“.2*

Бог ми беше дал пророческо откровение за призив за 21 дена на молитва и пост за съживление в Канзас Сити и Америка. Той казал на Боб Джоунс, че ще потвърди това с една неочаквана комета като знамение в небесата на 7 май. Вестникът свидетелства за това в същия ден, когато постът започна. Седемстотин души се бяха събрали на първата вечер от поста. Ние бяхме пълни с вяра и вълнение. Нямахме идея, че нещата щяха да се случат много по- различно от това, което очаквахме.

Няма да вали

28 май, 1983, последният ден на 21 дневния пост, най-после беше дошъл. Боб Джоунс ни шокира всички, когато се изправи, за да даде най-разочароващото пророческо слово. Той каза, че Бог задържа съживлението за Канзас Сити и Америка, което е обещал, защото това не е Неговото точно време да го освободи. Той обясни, че понастоящем има духовна суша над Америка и че Бог е определил точен ден, в който Той ще я прекъсне, като излее дъжда на Своя Дух върху нацията.

Той продължи, като пророкува, че Бог ще потвърди това разочароващо пророческо слово, като изпрати естествена суша за три месеца за Канзас Сити, която ще бъде прекъсната от дъжд в деня, в който Той избере. Боб пророкува, че ние ще видим дъжда да идва точно на 23 август, 1983. Всички се съгласихме, че е много дръзко да се пророкува пред стотици хора точния ден, в който ще вали три месеца напред. Боб обясни, че Бог ще ни говори пророчески чрез времето в Канзас Сити през лятото на 1983. С други думи, както естествената суша в Канзас Сити ще бъде прекъсната чрез естествен дъжд в избрания от Бог ден (23 август), също така духовната суша в Америка ще бъде прекъсната от дъжда на Святия Дух на точно избран от Бог ден някъде в бъдещето. Ние бяхме шокирани, объркани и дори малко ядосани от това пророческо слово. Ние имахме големи очаквания за освобождаването на съживление в Канзас Сити и в Америка веднага, а не на някаква „стратегическа дата“ далеч в бъдещето.

Въпреки че пророкуване, което включва задържане на дъжд, е необикновено, то със сигурност не е без библейски прецедент. Илия пророкува на цар Ахав: „Както Господ Бог на Израел е жив, пред Когото аз стоя, няма да има роса или дъжд през тези години, освен чрез слово от мен“ (3 царе 17:1).

Как трябва да откликнем на такова неочаквано и оскърбително пророческо слово? Ние трябваше да разберем, че Бог ни даде тези свръхестествени потвърждения, за да имаме увереност, която ще ни помогне да устояваме вярно в молитва, докато чакаме Неговото правилно време за пълното освобождаване на съживление.

Трите месеца суша в Канзас Сити започнаха близо в края на юни. През юли и първите три седмици на август нямаше почти никакъв дъжд. Правдоподобността на пророческото служение на Боб Джоунс в очите на хилядите хора, които участваха в 21 дневния пост, беше поставена на карта.

23 август най-накрая дойде. По обед на този ден аз говорих с един от моите ходатаи и му казах „ Е не изглежда, че ще вали през този ден”. Той отвърна: „По-добре е да се надяваш, че ще вали, иначе ще трябва да напуснеш града“. Определено усещах, че той ме притиска.

Нашата църква се събра вечерта на 23 август, за да вика за дъжд. Точно когато службата щеше да започне, дойде проливен дъжд. Всички викаха и хвалеха Бог. Бог по свръхестествен начин потвърди валидността на 21 дневното тържествено събрание за молитва и пост (7-28 май). Ние сега знаехме, че духовната суша над Америка ще бъде махната и ще дойде съживление в определения от Бога ден. Всички бяхме жизнерадостни.

По един по-личен начин ние нямахме идея, че също така се трудехме в молитва за бъдещото раждане на мисионерската база на IHOP (Интернационален дом на молитва), която нямаше да започне през следващите 16 години.

Искам да отбележа, че сушата продължи на следващия ден и остана и през другите пет седмици – три месеца като цяло, както беше пророкувано, с изключение на забележителния дъжд на 23 август, който я прекъсна. В един период от сто години това беше едно от най-сухите лета, записани в историята на Канзас Сити.

Убедителна сила, неопровержима истина

Целта на изливането на Духа, разрастването на пророческото служение и накрая знаменията и чудесата в природата са, за да събудят църквата за изпълнено със страст християнство и за да бъдат доведени много хора до спасение. Пророчеството  от Йоил 2, цитирано от Петър, посочва това, като казва: „И който призове името на Господа, ще бъде спасен“ (Деяния 2:21).

Призоваването на името на Господ се отнася за невярващите, които призовават Неговото име за спасение, но това също включва сърдечното призоваване на името на Господ от вярващите в тяхната страст към Бог и в настойчиво ходатайство. По този начин потвърждението на пророческите слова чрез действията на Бог в природата е предназначено да ни помогне да останем последователни в нашата вяра и молитва.

Свръхестественото потвърждение чрез действията на Бог в природата укрепва вярата ни, тъй като дава неопровержимо доказателство за специфичната посока, за която Бог ни говори. Това ни носи голямо насърчение и постоянство, така че да не униваме във времето на чакане или дори страдание.

Знаменията и чудесата в природата не трябва да се вземат лековато. Те не се дават за нещо незначително. Не очаквайте Бог да покаже знамение в небесата, свързано с това, каква кола трябва да си купите. Той не премества звезди или изпраща земетресения, за да ни забавлява или за да раздвижи нашето любопитство. Мярката на Неговата сила в потвърждаването на пророческо слово е пропорционална на значимостта на предназначението на пророческото послание, което трябва да бъде потвърдено. Бог ще извършва безпрецедентни чудеса и знамения в природата в Последните времена, понеже те ще потвърждават най-великото събиране на души, което ще доведе до второто идване на Исус.

Бог е използвал много различни служения през годините, за да пророкуват и ходатайстват за великото съживление, което идва към Америка и други нации. Никое служение или деноминация не е по-значимо за Бог от другите. Кометата на 7 май и дъждът на 23 август не бяха просто за да потвърдят нещо в Канзас Сити. Те имаха много по-голяма цел от това. Те бяха, за да потвърдят Божиите планове за много други, че Той със сигурност ще посети нашата нация с мащабно съживление.

Книгата Откровение ни дава прозрение в знаменията на небесата и на земята, които ще потвърдят и обявят Божиите цели за Последните времена. Сравнете събитията, които се случват, когато Агнето отваря шестия печат със знаменията, пророкувани в Йоил 2:28-32:

И видях, когато отвори шестия печат, че стана голям трус: слънцето почерня като козиняво вретище и цялата луна стана като кръв; небесните звезди паднаха на земята, както, когато смоковница, разклащана от силен вятър, мята неузрелите си смокини; небето изчезна като свитък, когато се навива; и всички планини и острови се отместиха от местата си.

—Откровение 6:12–14

В Откровение 11 Йоан записва, че е видял двама свидетели и казва за тях:

А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища. . . . Те имат власт да заключат небето, за да не вали дъжд през времето, за което те пророкуваха; и имат власт над водите, да ги превръщат в кръв и да поразяват земята с всяка язва, колкото пъти биха поискали.

—Откровение 11:3, 6

Докато приближаваме Последните времена, ще има голямо нарастване на пророчествата, потвърждавани от действията на Бог в природата. Най-великото пророчество и най-великото знамение, което някога ще се види в небесата, е последното – действителното появяване на Исус.

А веднага след скръбта на ония дни слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всички земни племена, като видят Човешкия син, идващ на небесните облаци със сила и голяма слава.

—Матей 24:29–30

Пророческо откровение и изпитване

Важно е да се отбележи връзката между умножаването на пророческото откровение и високата степен на изпитване, която идва с това. Трънът в плътта на Павел му беше даден, за да го предпази да не се превъзнесе поради многото пророческо откровение, което той получи.

А за да се не превъзнасям прекалено поради изобилието на откровенията, даде ми се трън  в плътта, пратеник от Сатана, да ме мъчи, та да се не превъзнасям прекалено.

—2 Коринтяни 12:7, подчертаното е прибавено

Забележете, че този трън беше даден поради изобилието на пророческо откровение. Моят добър приятел Франсис Френджипейн казва, „Новите нива носят нови дяволи“. С други думи, новите нива на сила и откровение привличат нови дяволи в духовното воюване, за да ни накарат да се отвърнем от високите цели на Бог.

От друга страна, Бог също дава мощно откровение поради трудността, която ще дойде. Например, Павел получи видение, което го инструктира да насочи мисионерските си усилия в Македония (Деяния 16:6-10). Взетото решение доведе до това Павел и Сила да бъдат сурово бити с тояги и хвърлени в затвор. Силата на тяхното първоначално пророческо насочване да отидат в Македония е това, което ги укрепваше със знанието, че Бог беше с тях в тяхната трудност (Деяния 16:22-24).

Този принцип на „откровение преди изпитанието“ се повтаря много пъти в Писанията. Например, вижте чудесата в Изход преди изпитването в пустинята, сънищата на Йосиф, преди да бъде продаден в робство, свръхестествените военни победи на Давид заедно с пророческите слова на Самуил преди изпитанията в пустинята, в които Давид беше преследван от ревнивия цар Саул, и т.н. Мощните пророчески откровения ни стабилизират за бъдещи трудности.

С други думи, пророческото откровение понякога причинява трудности, а друг път ни подготвя да издържаме тези трудности. В Последните времена грандиозните знамения и чудеса в небесата и на Земята, пророкувани в Деяния 2:17-21, ще бъдат много по-велики от всичко друго, което някога преди е виждано в историята.

Да се учим от грешките

В нашата църква мнозина стояха удивени от природните потвърждения – кометата, снега и сушата. Обаче, някои отдадоха голямо почитане и внимание на пророците на Господ вместо на Господ на пророците и за жалост малко излязоха от баланс посред удивителната пророческа активност, която се случваше. Без значение колко е велика силата, която Святият Дух освобождава чрез някой пророк, ние трябва да фокусираме сърцата си и вниманието си първо на това да обичаме, да се покланяме и да се покоряваме на Исус.

Нашата гордост и липса на баланс ни причиниха да понесем някои болезнени, но необходими корекции в началото на 90-те. Господ е ревностен за Своите хора. Той няма да ни позволи да се превъзнасяме или да направим слабите пророци фокус на Неговото царство. Господ ни дисциплинира заради нашата гордост и грешки, както и ни позволи да видим големи провали в живота на някои от тези, които бяха много използвани в пророческото служение в Канзас Сити. Това ни причини много болка и разочарование, когато нашите врагове ни се присмиваха, че сме приемали от слаби и паднали пророчески хора. Ние се научихме да не поставяме упованието си в пророчески хора, а по-скоро в пророческото лидерство на Святия Дух.

Някои хора могат да отвърнат на това признаване на нашите грешки, като кажат: „Аха! Това е причината, поради която не трябва да бъдем въвлечени в пророческото. То само ще ни изкара извън баланс и ще свали очите ни от Исус“. Аз съм спорил с Господ повече от веднъж, казвайки Му за опасностите от прегръщането на пророческото служение. Бил съм изкушаван както много други просто да се отдръпна от пророците. Изглеждаше, че нещата щяха да бъдат по-лесни без трудността, която идва с пророческото служение. Аз напълно съм се покаял за това грешно мислене и повече от всякога съм решен да приема всяко пророческо служение, което Господ би ми изпратил. Аз искам всичко, което Той ще ни даде, без значение от това, колко са слаби пророческите съдове или колко незрял е откликът на хората към тяхното служение. Аз съм решен да прегърна служението на Святия Дух чрез пророческите хора, без значение от това, какво ще ми струва. Аз съм си направил няколко заключения.

Първо, аз съм напомнял на Бог много пъти, че моето въвличане в пророческото служение никога не е било моя идея. Казвал съм Му: „Боже, Ти ме вкара в това; сега Ти трябва да ми дадеш посоката и да защитиш репутацията ми, тъй като аз прегърнах пророческото служение!“ Ние не трябва да очакваме Господ да води църквата по такъв начин, че да не се случва нищо рисковано или неприятно. Служение, което се съпротивява на пророческата динамика на Святия Дух, неизбежно ще завърши в духовна рутина, която може да бъде избягната.

Второ, изливането на Духа, пророческото служение и знаменията и чудесата в природата очевидно са част от Божия план за Последните времена. Бог е наредил църквата да се нуждае от влагането на пророческото служение, за да стои правилно насърчена и фокусирана, както и да сведе до минимум неверието, което заразява толкова много служения днес. Това, което ние сме преживели в Канзас Сити, е само капка в морето в сравнение с размера и честотата на пророческото служение, което идва към църквата по света. Това ще става все по-очевидно с наближаването на завръщането на Господ.

Трето, една причина, поради която трябва да прегърнем пророческото, е просто защото Писанията ни учат да го направим: „Преследвайте любов, но копнейте за духовните дарби, а особено да можете да пророкувате“ (1 Коринтяни 14:1); „Желайте ревностно да пророкувате“ (1 Коринтяни 14:39); и „Пророчества не презирайте“ (1 Солунци 5:20). Лесно е да се презират пророчества, но ни е заповядано да не го правим.

–––––––––-

1* Marquis  Shepherd, „Остатъци от зимата, със снежна буря и студ“, Канзас Сити Таймс, 21  март, 1983. 
2* „Пътят на кометата се вижда отблизо“, Изследователят (Independence,  MS), 7 май, 1983.