Съдържание Цялата книга на една страница

14 ГЛАВА – ВЪПЛЪЩАВАНЕ НА ПРОРОЧЕСКОТО ПОСЛАНИЕ

Съществени за пророческото служение са пророческите стандарти. Господ иска да въплътим посланието, което проповядваме; Той ще „гледа през пръсти“ нашата плътщина само известно време, преди да ни дисциплинира.

В тази глава аз ще говоря за жестокия спор, който обхвана събранието в Канзас Сити в началото на 90-те. Сега осъзнаваме, че това беше божествено дисциплиниране на нашето служение, въпреки че повечето от това, което беше казано от нашите обвинители, не беше вярно. Те представяха невярно нашите доктрини и практики и съчиняваха много истории, за да потвърждават своите обвинения. Това беше труден сезон на атака и смут за нашата църква. Това не промени факта, че имаше седем важни неща посред нас, към които Бог беше решил да се обърне и да ги коригира. Той дисциплинира тези, които обича, така че да можем да растем в нещата, които са необходими, за да приемем пълното си наследство (Евреи 12:5-11).

Въплъщаване на посланието

Природата на пророческото служение е била разкрита ясно на апостол Йоан от един ангел, който му казал: „ Свидетелството за Исус е духът на пророчеството“ (Откровение 19:10). Откровението за свидетелството на това, което е в сърцето на Исус, е фокусът на пророческото служение. Това включва повече от просто предаване на Неговите идеи; то също включва усещане и разкриване на дълбините на Неговото сърце.

Бог често ще направи живота на Своите пророчески слуги илюстрация на посланието, което те са призовани да прокламират. Той иска Неговите посланици да чувстват нещо от това, което Той чувства. Пророк Осия е пример за това. Бог го инструктира да се ожени за една блудница на име Гомер. Правейки това, Осия демонстрира Божията любов и снизходителност към блудната нация на Израел. Това беше болезнено нещо за Осия, понеже той не обичаше Гомер. Осия чувстваше част от болката, която Бог чувстваше за Израел (Осия 3).

Бог иска Неговите слуги не само да казват какъв е Той, но също така и да бъдат като Него; не само да казват какво иска Той; но също и да вършат волята Му; не само да декларират сърцето Му, но също и да чувстват сърцето Му.

Господ говори ясно на Боб Джоунс и на мен в една и съща сутрин през април 1984. В основата си Той каза, че ще донесе ново ударение върху смирението в лидерството на Своята църква в идните дни, което говори за нещо повече от това Той да наблегне на доктрината за смирението. Той ще изисква това да се върши на дело във всекидневния ни живот.

Бог драматично ще конфронтира гордостта и себичните амбиции на лидерството в тялото на Христос по света. Един начин, по който Той ще направи това, е, като допусне с нас да се отнасят неправилно, а после ще изисква от нас да  благославяме нашите врагове. В това ние ще видим степени на гордост и себични амбиции в нашите сърца, които никога преди не сме виждали.

Той не само иска да проповядваме доктрината за смирението, но също така иска да бъдем жива демонстрация на това послание. Ако ще я проповядваме, тогава ще трябва и да я живеем. Ние все още не сме се справили добре с това.

Тръни в плътта

Когато Бог предава някаква цел и послание с драматични свръхестествени проявления (ангелски посещения, ясни гласове и знамения в небесата), тогава ние знаем, че Господ е настоятелен посланието да се приложи в живота ни. Той ще предизвика областите в нашия живот, които не са съобразени с посланието, което Той ни е дал да прокламираме.

Бог понякога изпраща трън в плътта на тези, на които дава изобилно откровение, за да предпази сърцата им от унищожителна гордост. Апостол Павел каза, че му е бил даден „трън в плътта“, за да не се превъзнася. Това се дължеше на факта, че неговото служение беше благословено с „изобилие от [пророческо] откровение“ (2 Коринтяни 12:7).

Бог е решен да изработи смирение във всеки един от нас. За някои красотата на Божията работа в сърцето им не е да бъдат поставени на публична платформа, където да са забелязани от другите.

Понякога Святият Дух работи в нечие сърце почти цял един живот, преди на този човек да му е дадена пълната платформа да освободи посланието. На някои им е дадена платформа рано в служението, като проповядват отвъд напълно завършената работа на Святия Дух в собствения си живот. Нашата ситуация е такава до известна степен. Ние бяхме призовани да прокламираме послание на смирение, което самите ние все още не притежавахме в пълнота. Ако наистина обичаме Бог, Той ще ни даде шанса да откликнем доброволно на Духа в това. Понякога Той допуска трудни обстоятелства, при които хора атакуват характера ни и служението ни, за да ни помогне да пораснем в смирение. Пророческият спор, през който минахме в началото на 90-те, беше предназначен да ни събуди, за да видим безпрецедентната гордост в нас. Разбира се, смирението е доживотно пътуване. Бог е много търпелив и милостив към нас, като малко по малко разкрива безпрецедентната гордост, която лежи под повърхността на нашите сърца. Той е благ към нас, докато търпеливо ни чака да се променим: „Презирате ли богатствата на Неговата доброта, въздържане и дълготърпение, без да знаете, че Божията доброта ви води към покаяние?“ (Римляни 2:4).

Правене на погрешни преценки

През 1989 моето служение изглеждаше, че върви много добре. То растеше много бързо. Като млад човек аз пътувах с Джон Уимбър и говорех редовно на множества от хиляди по международни конференции. Радвах се на вниманието и почитта повече, отколкото осъзнавах. Поради известността на Джон Уимбър, аз се срещах с видни християнски лидери от целия свят. Гордостта ми беше милвана и укрепвана по начин, по който въобще не осъзнавах. Бях залят от поканите да проповядвам и молбите за интервюта от списания и телевизии. Мнозина издатели искаха да пиша книги за тях. Няколко компании ни пращаха предложения да разпространяват наши касети из страната.

Беше физически невъзможно да отговаряме на множеството писма и телефонни обаждания, които идваха всеки месец. Бяхме затрупани до главата. Ние се оплаквахме от напрежението, но в същност нашият тим се радваше на вниманието повече, отколкото допускахме. Не забелязвахме гордостта си, нашите ограничения и точно какво беше това, което Бог искаше да изработи в нас през този сезон на живота ни.

За кратко, всичко, до което се докосвахме, успяваше, така че ние си въобразихме, че Бог се вълнуваше от всичко точно както изглеждаше. Но имаше няколко предупредителни сигнала. Обаче, ние се движехме твърде бързо, за да ги разпознаем.

В ранните етапи на нашия растеж ние нямахме достатъчна духовна зрялост, за да разпознаем някои основни предупреждения относно нашата гордост. Ако някой беше казал: „Вие имате гордост“, ние бихме се отказали, покайвайки се за нашата гордост. Но това не е същото, като наистина да видим нашата гордост от Божията гледна точка.

Предупредителни белези

Един от предупредителните белези, който ние пропуснахме, беше, че се „деляхме на групички“. Бяхме толкова щастливи относно привидно великите неща, които се случваха в нашето служение, че не забелязвахме как някои други служения нямаха такова страхотно време. Ние се радвахме на нашия растеж, но пренебрегвахме факта, че другите имаха трудно време.

Междувременно, ние се отделяхме от тях. Не виждахме или не чувствахме болката им. Виждахме само нашия растеж. Ако някоя друга църква се бореше или дори се разпръскваше, това действително не ни засягаше, докато ние продължавахме да растем.

Сега плачем за това, че сме били толкова погълнати от себе си. Колкото по-зрял ставам, толкова по-чувствителен съм към естествената ми склонност да се възгордявам. Аз съм много по-осведомен за обещанията и борбите на другите служения в моя град. Вече не съм доволен да празнувам сам. Когато Господ обещава да ни посети, ние сега питаме: „Но какво ще кажеш за другите служения в нашия град? Ще посетиш ли и тях?“ Бог каза на Мойсей, че ще направи от потомците му велика нация, след като първо унищожи народа на Израел. Мойсей се помоли на Господ да прости греховете на децата на Израел. Той нямаше желание да види Израел унищожен, а себе си направен глава на нова нация.

„И сега остави Ме, да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя, а теб ще направя велик народ“. Тогава Мойсей се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и каза: „ГОСПОДИ, защо да пламне гневът Ти против Твоя народ, който си извел от египетската земя с голяма сила и мощна ръка? . . . Отвърни се от разпаления Си гняв и се разкай за това зло, което възнамеряваш против народа Си!“ . . . И ГОСПОД се разкая за злото.

—Изход 32:10–14

В друг случай духът на пророчество беше освободен върху седемдесет старейшини на Израел. Исус Навин беше ревнив заради Мойсей. Той искаше Мойсей да бъде виждан като единствения, който пророкува. Мойсей го коригира, казвайки: „О, да можеха всички хора на Господа да пророкуват“ (Числа 11:29). Защо би било добре, ако всички Божии хора пророкуваха? Мойсей знаеше, че Божията цел щеше да се укрепи и Неговите хора щяха да бъдат благословени, ако повече хора пророкуваха.

Тогава ГОСПОД слезе в облака и говори с него, и взе от Духа, който беше на него, и го сложи на седемдесетте старейшини. И когато Духът дойде на тях, те пророкуваха . . . И едно момче изтича и съобщи на Мойсей, и каза: „Елдад и Модад пророкуват в стана“. И Исус, Навиевият син, слугата на Мойсей, един от избраните му, проговори и каза: „Господарю мой, Мойсей, забрани им!“ А Мойсей му каза: „Ревнуваш ли за мен? Да бяха всички от ГОСПОДНИЯ народ пророци и да сложеше ГОСПОД Духа Си на тях!“

—Числа 11:25–29

Святият Дух издига лидери днес, които имат сърце като това на Мойсей, които не са доволни да имат нарастваща слава и благословение в служението, ако и другите не са включени.

Главният предупредителен белег, който пропускахме в онези дни, беше, че не мислехме много за това, през какво минават другите служения в нашата област. Ние бяхме доволни, докато нашето служение растеше и бяхме благословени. Поглеждайки назад, аз мога да видя моята присъща гордост и егоцентричност, които напълно не забелязвах в онези дни.

Вторият предупредителен белег беше липсата ни на разбиране, че се нуждаем от другите служения. Множество хора в тялото на Христос имаха много, което да допринесат към това, което ние правехме, но ние не осъзнавахме нашата нужда от тяхното прозрение и влагане. Те можеха да ни покажат как да направим много неща по-добре, но ние бяхме твърде заети и твърде уловени в еуфорията от нашия привиден ранен успех, за да осъзнаем това.

Изкушенията на опозицията

Нещата изглеждаше, че вървяха твърде добре през 1989 поради бързо нарастващото влияние и почит, които получих поради това, че бях свързан със служението на Джон Уимбър. Обаче, през януари 1990, много неща изведнъж се промениха. Беше, сякаш се бяхме спънали в предпазителя на бомба, когато навлязохме в 90-те.
Изведнъж бяхме атакувани от около десет различни служения, които представяха погрешно това, което вярвахме и практикувахме, и ни представяха като култ. Те предаваха неща за нас, които бяха силно изкривени. Това беше смиряващо за нашия лидерски тим и объркващо за хората. Посред всичко това ние се изправихме пред две изкушения относно това, как трябва да отговорим на нашите обвинители.

Изкушение да отвърнем

Първо имаше изкушение да отвърнем. Имахме лидери от цяла Америка, които ни насърчаваха да изобличим нашите нападатели и да оправим репутацията си. Те чувстваха, че наша беше отговорността да „защитим Божието намерение“. Обаче, на нас не ни беше приятно да атакуваме други християни. По ирония на съдбата, пророческото служение, което беше атакувано, по-рано ни беше дало пророчески слова, които ни помогнаха този път да благословим нашите обвинители. Няколко години по-рано, от 1982 до 1984, Господ даде на няколко души от нашия пророчески тим показателни сънища, че ние ще се изправим пред този спор. През септември 1984 Господ ясно ни разкри кой ще бъде един от главните обвинители и точно кога ще ни атакуват. Господ подчерта в тези пророчески слова, че ние не трябва да отвръщаме.

Пет години по-късно, през декември 1989, нашият лидерски тим обсъди факта, че вероятно скоро ще дойде атака срещу нашето служение, в светлината на точното време, за което Бог ни говори през септември 1984. Не ни изненада, когато започнаха веднага след януари 1990. Да имаме тази пророческа информация пет години преди това, ни помогна да знаем, че Бог беше в контрол и как Той иска ние да реагираме.

Съветите на Джон Уимбър също ни помогнаха в нашето решение да не атакуваме враговете си по един негативен начин. Той използва илюстрацията на Соломон и двете жени, твърдящи, че са майка на едно и също дете. Когато Соломон се престори, че ще раздели детето с меч, истинската майка се отказа от правата си над детето и остави лъжещата жена да го вземе. Чрез това истинската майка беше разкрита (3 Царе 3:16-28). Джон каза, че ако наистина сме загрижени за по-голямата цел на Бог, ние няма да си отмъстим. Това ще създаде само едно пагубно настървение и Божията цел (детето) ще бъде разделено.

В същото време аз получих пророческо послание от Господ. Той каза: „Мярката на твоя гняв спрямо тези мъже е мярката на твоята несхваната амбиция“.

Аз реагирах и казах шумно: „Не! Това не е моята несхваната амбиция. Господи, аз съм загрижен за Твоето царство и името Ти да не бъде оклеветено“. Тогава Господ ми зададе въпрос: „Защо тогава нямаш този гняв, когато Моето име е оклеветявано, когато други служения са атакувани?“ Трябваше да бъда честен и да призная, че не съм бил ядосан, когато други християнски лидери са били критикувани. Ударът по моята репутация беше това, което наистина ме безпокоеше. Аз видях с нова яснота, че моето виждане за почитта беше затруднено, когато обвиненията срещу нас продължиха.

След като се борих с  това известно време, аз осъзнах, че това, което Господ каза, беше много вярно: мярката на моя гняв към тези мъже беше мярката на моята несхваната амбиция. Ние следяхме ценността на нашето служение според размера на числения и финансовия успех.

Но тогава аз осъзнах, че имаше един важен индикатор, на който бяхме обръщали малко внимание – разделителната линия на себична амбиция, скрита под нашата повърхност. Точно както земетресенията разкриват разделителните линии, които лежат дълбоко под повърхността на земята, също така настоящият натиск върху нас откриваше нашите скрити разделителни линии на амбиция и гняв. Ние само трябваше да бъдем достатъчно честни, за да признаем това, вместо да лъжем срещу истината.

Но ако в сърцата си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината. Това не е мъдрост, която слиза от горе, а е земна, плътска, дяволска; защото, където има завист и свадливост, там има неуредици и всякакво зло. Но мъдростта, която е от горе, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротка, отстъпчива, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.

—Яков 3:14–17

Един от главните начини, по който Бог ни дисциплинира, е като позволява да преживяваме несправедливост в ръцете на другите. Той допуска да бъдем изпитвани, очаквайки отклик на упование в Него и прошка спрямо нашите оскърбители. Книгата Притчи заявява: „Укорителните инструкции са пътят на живота“ (Притчи 6:23). Целта на Божието дисциплиниране е да екипира сърцата ни с Христоподобност.

Защото те са ни наказвали за кратко време, както са смятали за добре; а Той – за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост.

—Евреи 12:10

Истинските размери за успешно служение са тези неща, които спадат към това да станем подобни на Христос. Растат ли сърцата ни в нежна любов към Исус? Растем ли в нашата способност да издържаме трудности с любов? Можем ли да благославяме нашите врагове със смирение? Това са нещата, които Бог иска пророческото служение да предава успешно. Ние открихме, че не сме много успешни според Божиите стандарти.

Изкушение да обвиняваме дявола

Второ, ние се изправихме пред изкушението просто да пренебрегнем обвиненията и атаките, понеже те бяха изпратени от дявола. Писанието ясно ни учи да се съпротивим на дявола и той ще бяга. (Вижте Яков 4:7.)

Обаче, забележете, че се казва, че се съпротивяваме на дявола, като се подчиняваме на Бог и на Неговото Слово. Поглеждайки назад, ние виждаме, че Божията ръка е работила посред яростта на Сатана и греха на нашите обвинители. Господ лесно може да отмени яростта на Сатана за наше добро (Римляни 8:28). Йосиф  разбра, че това, което неговите братя бяха възнамерили за зло, Бог го беше възнамерил за добро в неговия живот. Той каза: „Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, за да действа така, че да спаси живота на голям народ, както и стана днес“. (Битие 50:20).

Бог ни говореше за нашите грешки и гордост дори чрез гласа на нашите обвинители, които говореха ужасни лъжи. Въпросът беше дали щяхме да се фокусираме на лъжите срещу нас, или на работата, която Бог искаше да извърши в нас. Да, методите, използвани от нашите обвинители, често бяха неправедни. Бяха ли нашите критици напълно погрешни, или отчасти бяха прави? Нашето заключение днес е, че имаше по нещо и от двете. Липсата на мъдрост и на смирение в нас провокираха определени неща в тях. В допълнение към това, някои от нещата, които те посочваха, бяха истина – особено относно нашата гордост.

Във всеки случай, врявата, която последва, ни принуди да се изправим пред някои от проблемите с характера ни и глупавите практики. В този смисъл, ние сега виждаме Божията изкупителна ръка в цялата тази каша.

Опасността в това да се вижда една атака като работа на дявола е, че по този начин на мислене ние не сме толкова чувствителни към това, което Святия Дух иска да ни каже. Някои пророчески хора са склонни да имат комплекс за преследване. Те чувстват, че самата природа на техния призив означава, че ще бъдат преследвани. Затова, когато дойде истинско слово на корекция, някои настръхват и си казват: „Да, ние очаквахме това, понеже истинските пророци винаги са преследвани“.

Спомням си едно голямо християнско служение, което беше жестоко критикувано от едни „търсачи на култове“ и „ловци на ереси“. Методите и информацията, използвани срещу тях, бяха наистина съмнителни. Това известно служение реши, че тъй като техните критици бяха със сигурност от дявола, това, което се случваше, беше свързано единствено с преследване. Понеже те възприемаха, че техните критици бяха единствено инструменти на дявола, те не бяха фокусирани на това да получат Божията корекция в кризата, в която се намираха. Ние не искаме да „прахосваме доброто изпитание“; вместо това, защо да не получим прозрение в нашата гордост и липса на мъдрост от Святия Дух във времена, когато сме обвинявани от другите? Святият Дух има да ни каже много в такива времена. Дори и методите, използвани срещу нас, да са толкова неподходящи, Бог все пак може да ни даде съживяваща корекция посред всичко това. Спомнете си, че Господ коригира Валаам дори с нямо магаре (Числа 22:22-35).

Дисциплинирането на Господа

Писателят на Евреи посочва две често срещани погрешни реакции на Божието дисциплиниране:

Сине мой, не презирай наказанието на Господа и не отслабвай, когато те изобличава Той, защото Господ наказва този, когото люби, и бие всеки син, когото приема.

—Евреи 12:5–6

Първият погрешен отклик е да „презираме“ Божията корекция, като отричаме нуждата от нея. Един начин някой да презира Неговото дисциплиниране е, като гледа на своите затруднения само като на атаки от Сатана, без да взема предвид факта, че Бог често иска да ни коригира чрез тях. По този начин ние гледаме на Неговото дисциплиниране твърде лекомислено.

Втората погрешна реакция е да бъдем „обезсърчени“ от Божиите порицания, така че да се чувстваме смазани. Това са тези, които спират да следват твърдо Бог във времена на затруднения.

Ние не трябва да бъдем нито нечувствителни, нито свръхчувствителни, когато нашият небесен Баща посочва нашите дефекти и грешки. Трябва да се научим да вземаме необходимото ни лекарство или корекция с правилно отношение на благодарна любов към Бог.

Цялостната цел на Бог за нас е „да бъдем съобразени с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:29). Бог иска да въплътим пророческото послание, което Той иска да говори чрез нас. Никога не е достатъчно да се прокламира послание. Ние трябва да се стремим да живеем посланието, което прокламираме, преди да можем истински да твърдим, че имаме пророческо послание и пророческо служение. Бог иска Неговото Слово да стане плът в нашия живот. Затова Той изпраща различни форми на изкупителна дисциплина, за да ни помогне да видим несхванатата слабост в нашия живот, онези скрити разделителни линии под повърхността. Можем да презираме Неговото дисциплиниране и да решим да спрем да следваме Господ толкова пламенно, както някога сме го правили. Можем да се огорчим от Бог, че е разпоредил това.

Или можем да откликнем по единствения правилен начин, който е да понесем Неговото изкупително дисциплиниране, знаейки, че то е за наше добро, за да можем да участваме в Неговата святост (Евреи 12:7, 10).

Уроци, научени по трудния начин

Бог използва тези събития, за да ни донесе корекция по няколко начина. Нека да ви споделя някои от уроците, които научих.

  1. Видяхме нашата гордост: Ние бяхме погълнати от разрастването на нашето служение много повече, отколкото бяхме фокусирани върху увеличаването на благочестие и смирение в нашия характер.
  1. Нашата нужда от други служители: Ние пораснахме в това да оценяваме нови части в тялото на Христос, с които нямахме никаква връзка в първите си дни. Джон Уимбър постоянно наблягаше на нуждата „да обичаме цялата църква“. Не само тези, които изглеждат и звучат като нас.
  1. Разбрахме пророческия процес: Ние имахме такова незряло и наивно виждане за пророческото служение. Видяхме манипулация в някои от нашия пророчески тим, когато те пророкуваха удобни неща, за да спечелят одобрение от тези, които можеха да им отворят врати.
  1. Станахме отговорни: Видяхме нашата нужда от приноса на лидери извън нашето локално служение, които можеха да изговорят корекция за нас. Ние вярваме, че всяко служение трябва да бъде във взаимоотношения с други служения извън своята църква . Това дава възможността благочестиви лидери да видят нещата, които не са ни ясни.

Балансиран лидерски тим: Всяка църква се нуждае от балансиран принос на различни видове личности и служения, за да се поддържа стабилност. Да, ние се нуждаем от висококачествени пророци със свръхестествени проявления, но също така се нуждаем и от обучени учители с теологична дълбочина, от нежни пастори с човешки умения, от ревностни евангелизатори, както и от служители с лидерски и административни способности. Понастоящем в лидерския тим на мисионерската база на IHOP ние имаме четирима души с докторска степен, осем души с магистърска степен и петима души  юристи. Ние интегрираме обучени учители с тези, които имат пророчески дарби. Това не винаги е лесно, но си заслужава усилието.