СЛУЖЕНИЯ НА СВЕЩЕНИЦИ И ХРАМ

Не казва ли Словото ясно, че Старият Завет е обявен за невалиден и че старозаветните служения и обреди в храма се прекратиха и отмениха с проливането на Исусовата кръв на кръста? Не живеем ли под Нов Завет вече 2000 години?

При първия завет имаше постановления за богослужения и земно светилище, а като направи Нов Завет, Бог обяви първия за остарял (Евреи 8:13). В Стария Завет имаше нужда от храм и свещеници, които да извършват жертвоприношения и да ходатайстват за  народа, само до идването на Исус, Който Сам стана приноса и жертвата, Свещеника и Ходатая.

Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус, Който отдаде Себе Си като откуп за всички (1 Тимотей 2:5).

Христос ни възлюби и даде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма ( Ефесяни 5:2).   

…Той понеже пребъдва вечно, има свещеничество, което не преминава на друг. Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях (Евреи 7:24,25).

Правилата и наредбите никога не са били Божията цел. Те служели, за да водят хората от Стария Завет във взaимоотношения с Бога чрез посредничеството на свещениците. Но в Новия Завет имаме едно по-превъзходно посредничество – това на Първосвещеника Исус Христос, Който е преминал до най-високите небеса (Евреи 4:14)  и ходатайства за нас пред Отец, не в ръкотворен храм, но в небесен. Не можете да се придържате към левитското първосвещенство наред с първосвещенството на Исус. Двете са несъвместими! Това е връщане на новозаветния християнин в старозаветна „вяра” и старозаветен тип поклонение.

…Ние имаме такъв Първосвещеник, който седна отдясно на престола на Величието в небесата, служител на светилището и на истинската скиния, които Господ е поставил, а не човек (Евреи 8:1-2).

Христос влезе не в ръкотворно светилище, образ на истинското, но в самите небеса… Той влезе през по-голямата и по-съвършена скиния, не с ръка направена, т. е. не от настоящото творение (Евреи 9:11,24).

Създателят на света, Господарят на небето и на земята не обитава в ръкотворни храмове, нито са Му нужни служения от човешки ръце (Деяния 17:24,25).

Новозаветната Църква не е религиозна сграда, а събранието на всички вярващи. Тя е тялото Христово под върховенството на Исус. Днес християнството пренебрегва много от свободите, които имаме в Христос и отстъпвайки назад започва да се оприличава на древния юдеизъм. Църковните постройки във вътрешната си част наподобяват на древната юдейска скиния или храм.

Професор Ф. Дж. Хорт отбелязва: „Цялата църковна история е изпълнена с вярвания, обичаи, институции и т.н., които почиват на неразбиране и погрешни изводи относно истинската природа на епохата на благовестието и на практика са връщане назад след идването на Христос до едно състояние на нещата, което Неговото идване има за цел да отмени. Това е едно отстъпване, както би казал апостол Павел, към слабото и оскъдно начало.”

Когато Исус издъхна на кръста, завесата в храма, която разделяше Святото място от Пресвятото, се раздра и пътят към Светая Светих се отвори за всеки един от нас. Завесата беше символ на Христовото тяло, което щеше да бъде пожертвано за греховете на света.

И така братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището през живия и новия път, който Той е открил за нас през завесата, т. е. плътта Си, и като имаме велик Свещеник над Божия дом, нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра… (Евреи 10:19-22).

Няма нужда от свещеник, който да влиза за нас в Светая Светих, защото имаме дръзновение (чрез кръвта на Исус) да влезем в светилището сами. Посланието към Евреите ни разкрива, че всеки вярващ, който е съграден като жив камък в дома на Бога, може да влезе в най-святото място на Божието присъствие и да принесе духовни жертви. Всеки път, когато поискаме да се срещнем с Бога, можем да пристъпим към престола на благодатта, където намираме милост и благодат (Евреи 4:16). Светая Светих не е вече материално място, а духовно, където сърцето на човека се среща с това на Отец. Там не можеш да влезеш, освен ако минеш по живия път, който е Исус, единственият път до Бога.

Днес свещениците, служейки в храма, учат вярващите да стоят далеч, като че за тях не подобава да се приближат до Пресвятото място и нямат дял в служението. Вследствие на това в превърнатите в институции църкви истината стана достъпна само за професионалните свещеници.

В Стария Завет свещеничеството е било поверено на малцина, в Новия Завет обаче свещеничеството е дадено на всички вярващи. То не е вече за малцина избрани.

Вие обаче сте избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този , Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина; вие, които някога не бяхте народ, а сега сте Божи народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили (1 Петрово 2:9-10).

…Който ни е направил Царство от свещеници на Своя Бог и Отец… (Откровение 1:6).

На нас ни е дадена власт и достойнство да представяме Бога на тази Земя! От нас се очаква да се държим като свещеници. Свещеникът е човек, който всецяло е отдаден на другите. Той е посредник между Бога и човека и е призван да води хората при Бога в святост и чистота. Ние сме призвани да бъдем царе и свещеници, но не всички ще искат да приемат това предизвикателство. Ако приемем това предизвикателство, ние можем да примирим света с Исус.

Нека видим какво казва Петър за нашето посредничество: …при Когото, като идвате като при жив камък, отхвърлен от човеците, но от Бога избран и скъпоценен, и вие като живи камъни се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исус Христос (1 Петрово 2:4-5).

Като свято свещенство ние принасяме на Божия олтар жертва на правда и молитва, на милост, благодарение и хваление; жертваме своите планове, желания и време, за да служим на Бога. Като свещеници ние представяме нуждите на хората пред Него. Всеки един от нас е призван да бъде ходатай в това свято място на присъствието на Бога – между Бога и семействата ни, между Бога и народа ни. Ние сме посредници на Бога в този свят.

Като отмени местата на поклонение, Господ отмени и свещенодействието в тях: …идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца… Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина, защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят (Йоан 4:21-24).

Човекът беше създаден, за да има общение с Бога, Който е Дух и да Му служи в дух. Затова, ако не се свържем с Духа на Истината, много лесно ще бъдем подведени от духа на заблудата.

Старозаветната дума за храм е „дом” или „място за среща”. Старозаветната дума за скиния идва от думата „да обитавам” или „да живея”. Бог идвал със славата Си в  скинията и храма, които са Божи дом и така живеел всред народа Си. Днес Бог благоволява да обитава в един друг храм – в живия храм човека, където се извършва служението и жертвата.

Ако Ме обича някой, ще пази учението Ми; и Отец Ми ще го възлюби и ние ще дойдем при него, и ще направим обиталище у него (Йоан 14:23).

Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си (и с душите си, които са Божии) (1 Коринтяни 6:19-20).

Бог живее в тези, които Го обичат и пазят думите Му. Той търси всяко човешко сърце, което  е готово да Му отвори вратата нa храмa си. Може би някой от вас е мислил, че Бог живее в църковната сграда и само там човек може да се срещне с Него? Да, това е било така преди, когато в Стария Завет е имало определени места за поклонение и хората вървяли с дни, за да се срещнат там с Бога. Но вече не е така. Когато излезеш от църквата, ти не оставяш Бог там. Той живее завинаги в нас, защото ние сме храм на живия Бог (2 Коринтяни 6:16).

Накрая, като важен исторически факт ще добавя, че ранната Църква никога не е използвала храмове. Знаем от Новия Завет, че вярващите се събирали навсякъде и най-много по домовете. От 313-та година насам, откакто император Константин станал християнин, започнали да използват сгради за поклонение. Той внесъл много езически елементи в Църквата. През този век било дадено начало на процесиите, свещениците започнали да се обличат в одежди и олтарите да се декорират. Въвели използването на тамяна, водата, кандилата и маслото. За жалост, интимността на домашната църква се изгубила през този период.

следваща глава КУРБАН