ПОКЛОНЕНИЯ И МОЛИТВИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ СВЕТА БОГОРОДИЦА

„Тя е наш ходатай и се застъпва за нас пред Исус, тъй като ние сме недостойни да Му се молим. Тя изцелява болни и има сила да избавя. Тя е наша защита и помощ, покровителка, по-славна от херувимите и серафимите, „царица на небето”. Тя е прибежище на света, наша спасителка, може да избавя от вечни мъки, отговаря на молитви и заслужава поклонение, а ние сме нейни раби” ( извадки от православни книги с песни и молитви, отправени към Пресветата Богородица).

Дайте ми само един стих от Словото на Бога, който потвърждава изказаните по-горе мисли и аз ще ги повярвам. Не е ли това описание на божество? Това много напомня за поклонението и обожествяването на други две жени, една от които е Фатима, дъщерята на Мохамед, основателя на исляма, за която се вярва, че е много близко до Бога, а другата е Самарамас – жената на Нимрод.

Самарамас, жената на Нимрод, твърдяла, че заченала сина си Тамус от боговете и затова била почитана като полу-богиня и наречена „царица на небето” („Двата Вавилона” от Александър Хислоп).

Нимрод, който царувал над Вавилон, е известен с непокорството си пред Бога. Той построил Вавилон, който е символ на идолопоклонство и лъжлива религия, защото бил построен на основата на непокорство към Бога, гордост и независимост. Там била формирана религия, която не искала да се покланя на Бога, но е била лъжлива – тя е религия на поклонение на богини. Всяка идолопоклонническа система на тази земя, всяка лъжлива религия и всеки окултизъм води началото си от Вавилон. Всички по-голeми древни световни религии – на гърците, римляните, вавилонците и египтяните също имали женски божества, на които се покланяли – Юнона, Минерва, Диана, Венера, Веста, Церера… Те били почитани като покровителки, пазителки, снабдителки и защитнички, и всички имали синове от боговете.

Терминът „царица на небето”, който бил използван за Самарамас, се използвал също за Ефеската Диана – богинята на луната (Деяния 19-та глава).

Днес хиляди хора се обръщат към Мария като „царица на небето”. Този термин „царица на небето” намираме също и в Йеремия 7:18; 44:25. Това е названието на богиня, на която Израел кадял и принасял възлияния. Вярва се, че това е същата Самарамас – обожествената жена на Нимрод. С идолопоклонството си към тази богиня Израел разпалил гнева на Бога.

Защото юдеите сториха това, което беше зло пред Мен, казва Господ; поставиха мерзостите си в дома, който се нарича с Моето име, и го оскверниха (Йеремия 7:30).

Всяко поклонение на образи и хора е мерзост пред Него и осквернява храма Му!

Във всяко идолопоклонничество е замесена демонична дейност. Демоничните сили обладават идолите и са привлечени от поклонението към тях, защото вземат за себе си от този дух на боготворене.

Днес отново виждаме същата древна демонична сила, която още във Вавилон установила религиозна система на поклонение на богини, да отклонява хората в Христовата Църква от истинското поклонение, което принадлежи само на Бога.

Идеята за обожествяване на жена, раждаща син  на Бога, се зародила във Вавилон и била повторена в опита на Сатана да обожестви друга жена, която роди Сина на истинския Бог – Исус Христос.

Когато пророк Исая пророкува, че девица ще зачене и ще роди син (Исая 7:14),  дяволът, макар да не разбираше целия план на Бога, си постави за цел да създаде лъжливи религии, покланящи се на богини с деца и така да заблуди хората и осуети плановете на Бога. Не напразно Исус го нарече „баща на лъжата”!

Още от самото начало в Едемската градина и до идването на Исус виждаме същата тенденция на дявола да контролира света и да направи своя религиозна система. Както знаем лъжливите религии са започнати от Сатана и зад всяка религиозна система на поклонение на богини, стоят демонични сили. Когато хората се покланят на светии, Мария или други богове, те всъщност се покланят на Сатана, който създаде тези поклонения и поквари църквата с лъжа.

Библейската и историческа представа за Мария е различна от учението на Православната църква днес. В една католическа енциклопедия пише, че в първите три столетия на Църквата не е придавано значение на Мария, както по-късно в четвърти век, т.е. в първите векове на ранната църква не е имало култ към нея.

Историкът Ремзи Макмулен, автор на книгата „Християнизиране на Римската империя”, направил следното проучване: Според историята в четвърти век, по времето на управлението на император Константин, когато църквата била контролирана от Рим, Мария била провъзгласена за „майката на Бога”. В нейна чест била направена статуя – идол с полумесец на главата по изображение на Диана, богинята на луната. По времето на този император имало много поклонения на женски божества. Това било времето, когато Мария била въздигната като богиня и провъзгласена като ходатай между човека и Бога. Традициите започнали да изместват чистото учение на апостолите и Исус. Исторически факт е, че около четвърти век църквата била изпълнена с човешки учения и традиции и навлязла в голяма духовна тъмнина.

Хората се обиждат, когато засягаш традициите им, но те трябва да изследват истината и да стоят на нейна страна. Ако обичаме Бога и Неговото Слово, ние ще кажем като псалмопевеца: Мразя лъжата и се гнуся от нея, но закона Ти обичам (Псалм 119:163).

Мария, майката на Исус, беше считана само за една благословена жена. Тя беше много свята жена, придобила Божието благоволение и заема специално място в историята. Тя е пример за чистота и смирение, вяра и послушание. Ангелът я нарече „благословена”, но има голямо разстояние между това изказване и титлите и позицията, която е дадена на Мария днес. Тя каза за себе си: Аз съм слугиня на Господа… Зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой (Лука 1:38, 47). Тя знаеше, че има нужда да бъде спасена и говореше за себе си със скромни думи.

Когато на сватбата в Кана Галилейска Мария дойде при Исус с молба, защото виното беше свършило, Той й каза: Какво имаш ти с Мене, жено? Исус ясно показа, че не слуша друг освен Отец Си, защото Той  върши само това, което вижда Отец Му да върши. Мария разбра това и каза на слугите: Каквото ви каже, направете  (Йоан 2:5; 5:19). Тя препрати хората директно при Исус.

Когато учениците казаха на Исус, че майка Му го търси, Той отговори: Коя е майка Ми и кои са братята Ми? И като посочи с ръка към учениците Си, каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши волята на Моя Отец, Който е на небесата, той ми е брат и сестра, и майка (Матей 12:48-50).

Исус, Който Сам ни учи да почитаме баща си и майка си, не каза тези думи от неуважение към майка Си, а поради измамливото и непостоянно човешко сърце, което Той знаеше, че е склонно да търси друг предмет на поклонение освен Бога. Както и стана по-късно, когато в замяна на поклонението към Диана (Артемида) или към Изида в Египет навлязло поклонението към Мария.

Исус каза: …никой не идва при Отца освен чрез Мен (Йоан 14:6). Мария не може да ходатайства за нас, защото има само един ходатай между Бога и Човека –  Исус Христос. Нека да не позволим да бъдем заблудени. Мария е благословена, но тя не е пътят до Бога. Тя беше човешки съд, чрез който Господ дойде в плът. На нас не ни е казано да вярваме в нея, нито да й се молим. Исус каза: …вие вярвате в Бога, вярвайте и в Мен (Йоан 14:1), но Той никога не каза „вярвайте в Моята майка”. Ако това беше необходимо, Той щеше да ни го каже.

Исус научи последователите Си да се молят с чудната молитва „Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име” и че каквото и да поискаме в Неговото име от Отца, Той ще ни го даде. Ние можем да отидем директно при Отца чрез Сина Му. Никъде в Словото не се говори за молитви отправени към Мария. Тя не може да ги чуе, нито да ги отговори.

Исус каза: Аз и Отца едно сме, но никога не спомена Мария. Всеки човек, който учи обратното, показва, че не е истински вярващ. Той е езически поклонник на богини, който използва името на Мария, за да отдалечи хората от Отец и Сина Му Исус Христос.

Преди години, чух една възрастна служителка в православната църква да казва, че тези, които се молят само на Исус, Го издигат в „култ”. Стана ми тъжно за тази жена. Помислих си какво ли е това, което тази мила, но невежа жена беше видяла и чула през всичките й години на работа в църквата, за да направи такова изказване за самия Господ – единственият достоен за поклонение! Тя беше видяла култ към Мария и светиите.

Христос – най-сладкото име на света! Всичко, от което имаш нужда можеш да намериш в Него. Той е Господ и Спасител, ходатай, лекар, баща, съпруг, брат, приятел, съветник, защитник, най-добрият слушател…

Бог има славен живот за теб! Иди при Него – защо се бавиш? Той ще ти даде сила да преодолееш всяко  изпитание. Исус е приготвил за теб всичко, от което имаш нужда и за което си копнял – отмора, сигурност, любов, напътствие…

Ако ти си се молил на Мария, сега можеш да видиш от Писанията, че това не е приятно на Бога. Вероятно ти си го правил искрено. Въпреки това сега като знаеш истината, ти можеш да изповядаш греха си, да се покаеш  и да положиш всичката си вяра само в Исус Христос. Само Той може да отговори на молитвите ти и да те спаси.

следваща глава ВОДНО КРЪЩЕНИЕ