ПОКЛОНЕНИЕ И МОЛИТВИ, ОТПРАВЕНИ КЪМ СВЕТЦИ И ИКОНИ

Поклонението на светии е еднo „друго евангелие”, което идва направо от ада и веднага ще ви кажа как самите светии се чувстват относно това.

В Деяния 14-та глава се говори как апостолите Павел и  Варнава проповядваха благовестието в езическия град Ликра и един куц човек, немощен в краката, който никога не беше ходил, ги слушаше като говореха. Павел видя в него вяра и му каза: „Стани на краката си!” и той скочи и започна да ходи. Когато народът видя какво Павел извърши, започна да вика със силен глас, че боговете са слезли между тях. Жрецът на Зевското капище донесе телета и венци и заедно с народа се канеше да им принесе жертва. Но как реагираха апостолите на това? Те раздраха дрехите си, скочиха всред народа и извикаха: О, мъже защо правите това? И ние сме човеци със същото естество като вас и ви благовестяваме да се обърнете от тези суети към живия Бог.

Когато Корнилий срещна апостол Петър и падна пред него, за да му да се поклони, Петър го вдигна и каза: Стани; и аз самият съм човек.

Ако светиите не позволиха да им се поклонят тогава, какво основание имаме да мислим, че биха позволили това днес? Светиите, които обитават в присъствието на Бога и в небеса изпълнени със славата Му и откровение за величието Му, днес с още по-голямо дръзновение ще заявят, че поклонението принадлежи единствено на Бога.

В молитвата „ Отче наш” се казва: …да бъде Tвоята воля, както на небето, така и на земята! Ако на небето всички оттдават слава и почит единствено на Бога (Откровение 5:11-14), тогава и на земята трябва да бъде така! На нас не ни е позволено да се покланяме на ангели (Откровение 22:9), колко повече на човека, който е направен по-долен от ангелите (Евреи 2:6-7).

Във Второзаконие 18:10-12 Бог забранява да се контактува с умрелите. В тази забрана Той не прави разлика дали умрелият е грешник или праведен. Както виждаме Господ не прави изключения за светиите.

Учението, че светиите могат да ходатайстват за нас пред Бога, не е нищо друго освен еднo лъжливо благовестие, което няма никаква библейска основа! Никъде в Словото не се споменава, че някой се е молил на светиите, докато са били живи, нито след като са починали, нито се казва, че те могат да ходатайстват за нас пред Бога. И ако това учение не се намира в Словото на Бога, с какво право някой може да канонизира и да определя областта, в която светията функционира  като застъпник и покровител? Как може хората така сляпо да се доверят на човешки правила и норми? Не допускайте да бъдете подведени от духа на заблуда, но търсете потвърждение за всяко нещо в Библията! Светиите са достойни за уважение, но те нямат ходатайствена позиция между Бога и хората!

Ако някой не знае главното послание на Новия Завет, че има само един ходатай между Бога и човеците – Човекът Христос Исус… (1 Тимотей 2:5), той не познава благовестието!

Имаме ходатай при Отца, Исус Христос Праведния (1 Йоан 2:1).

…Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… (Римляни 8:34).

Затова и може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях (Евреи 7:25).

Ако Новият Завет известява, че Исус е единствения ходатай и че Той може съвършено да спасява тези, които идват при Бога чрез Него, тогава учението за посредничеството на светиите е лъжа. Исус казва:

Аз Съм пътят, истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен (Йоан 14:6).

Аз Съм вратата: Ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира (Йоан 10:9).

Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата на кошарата на овцете, а прескача от другаде, той е крадец и разбойник  (Йоан 10:1).

Ако сте се опитвали да идете при Бога в името на някой светец, сега разбирате, че постъпката ви е била незаконна. Бог е готов да ни даде това, от което се нуждаем, но ни оставя само една алтернатива – да поискаме в името на Сина Му.

Истина, истина ви казвам: Ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде. Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте и ще получите, за да бъде радостта ви пълна ( Йоан 16:23-24).

Православният календар е пълнен с имена на светии, които се честват – вместо да празнуват Исус. Изнамериха светии за всяко нещо. Свети Николай – покровител на моряците, Свети Георги – защитник на армията… А псалмопевецът възлага упованието си само на Бог: Моята защита е в Бога, Който избавя онези,  които са с право сърце. Уповавай на Него народе, по всяко времеСамо Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое… (Псалм 7:10; 62:2, 8).

Словото ясно заявява, че битката принадлежи на Господ:  …боят не е ваш, а Божий…; …Господ не избавя с меч и копие; …защото боят е на Господа; Господ на силите преглежда войнството Си за бой; …изходът на боя е от Бога; …с нас е Господ, нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни (1 Царе 17:47; 1 Летописи 5:22; 2 Летописи 20:15; 32:8; Исая 13:4).

Светиите не могат да воюват за нас! Горко на такава армия, която разчита на умрели светии. Наричат светиите „спасители” и „ходатаи” и ги почитат повече от Исус. Принасят им жертвоприношения като на богове. Отклониха хората от единствения Спасител и Ходатай – Христос. Насочиха ги да търсят спасение и помощ там, където няма.

Бог заявява: Освен Мен няма спасител (Осия 13:4); и Словото Му декларира: Чрез Бога ще вървим смело, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни (Псалм 60:12); Той е Господ на войнствата! (Исус Навин 5:15). Тази титла Господ на множествата (армиите) е спомената повече от десет пъти в Библията.

Бог е, Който води битката за нас! Той е, Който всеки ден носи бремето ни. Той е наша канара, избавление и прибежище. Блажен онзи човек, който възлага упованието си на Господа. Блажени онези хора, чиято сила е в Него (Псалм 40:4; 62:2; 68:19). Ако уповаваме на Бога, Той ще направи за нас път в морето и в пустинята, пътека в буйните води и реки в безводната земя. Той ще ходи пред нас и ще изравнява неравните места, ще разбие медните врати и ще строши железните лостове (Исая 43:16,19; 45:2). Да заменим ли такъв Бог с умрял човек, който нито може да ни чуе, нито да ни помогне?

Чувала съм православни вярващи да казват, че се молят в съгласие със светиите в небето. Но Исус обеща да отговори на молитвата на двама души, които се молят в съгласие на земята: Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Моя Отец, Който е на небесата. Защото където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях (Матей 18:19-20).

Понеже ние всички вярващи от Христовата Църква, сме наречени „светии” (1 Коринтяни 1:2; Ефесяни 5:3), значи ли това, че можем да се молим на тези от нас, които са умрели? „О, това е глупост” ще каже всеки. Но ако е глупост да се молим на починалите съвременни светии, защо да се молим на тези преди нас? Защо хората са слепи да видят глупостта на цялата доктрина за поклонение на светии? Колко християни днес живеят героичен живот на вяра и пример. Те са преследвани при ежедневна заплаха за живота им. В Азия, Китай, Близкия Изток и на други места вярващи са затваряни и убивани жестоко, заради вярата си в Христос. Да ги провъзгласим ли за мъченици (каквито са) и да нарисуваме образите им на парче дърво, за да им се молим, защото точно това е, което православната църква прави?

Има и такива вярващи, които не се молят на светиите, но мислят, че е добре (от уважение към тях и заради примера им), да сложат образите им в Божия дом. Не е ли това поставяне на спънка и съблазън на слабите във вярата, които се молят на икони? Римляни 14 глава ни учи да търсим онова, което е за назидание на брата ни и да не правим нищо, чрез което той се спъва или съблазнява. Да съгрешим ли пред Бога заради уважение към светиите? От опит знаем, че поради учението на православната църква, иконите не могат да бъдат отделени от доктрината за поклонение към тях. Аз не знам такава църква, която има икони, но не се моли на тях. Не мога да разбера как човек може да се моли на парче дърво? Защо църквата на Бога да прилича на езическо капище с нарисувани и накачени образи на хора, изображения от човешка фантазия и изкуство. Няма нищо грешно в изкуството, това, което е погрешно е мотивацията. Господ вижда това като духовна изневяра спрямо Него: Народът Ми се допитва до дървото си …защото блуден дух ги е заблудил и те блудстват и въстанаха против властта на своя Бог (Осия 4:12).

Исая писа за безумството на идолопоклонниците, които се молят на „нещо станало от дърво”: Кой е онзи, който прави… изваян идол, и то съвсем безполезен?… Дърводелецът опъва връв, начертава идола с тебешир, изработва го с длета, начертава го с пергел и го създава по човешки образ, според човешката красота… Отсича си кедри и взема бор и дъб…взема от него и се топли, още го пали и пече хляб… И от останалото от него прави…изваяния си идол… Коленичи пред него и му се кланя, и му се моли… Те не знаят, нито разсъждават; защото очите им са замазани, за да не гледат, и сърцата им – за да не разбират. И никой не взема на сърцето си, нито има знание или разум, за да каже: Част от него изгорих на огън, още и хляб изпекох на въглищата му, опекох и месо и ядох; и да направя ли от останалото от него гнусота? Да се поклоня ли на нещо, станало от дърво? (Исая 44:10-19). За този, който прави това, се казва: Той се храни с пепел; измаменото му сърце го заблуждава… (Исая 44:20).

Псалм 115:4-6 описва тези „творения на човешките ръце”, на които хората се покланят така: Уста имат, но не говорят; очи имат, но не виждат; уши имат, но не чуват; ноздри имат, но не миришат; ръце имат, но не докосват; крака имат, но не ходят; нито издават глас от гърлото си.

Има предупреждение за последствията от греха на тези, които се надяват на тяхната помощ: Подобни на тях ще станат онези, които ги правят, както и всеки, който уповава на тях.

Псалмопевеца призовава хората да погледнат на Бога, Който е единствената помощ и избавление: Израелю, уповавай на Господа; Той е тяхна помощ и щит. Доме Ааронов, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит. Вие, които се боите от Господа, уповавайте на Господа; Той е тяхна помощ и щит (Псалм 115:9-10).

По иконите ще видите храна, дрехи, венчета… Дали с тленните си дарове ще задоволят нетленните светии в небето? Дали ще ги нахранят, облекат или може би ще успеят да ги подкупят с даровете си, за да им направят някоя услуга? Каква е разликата между тези практики в православната църква и тези в езическа Ликра? Не виждам да е голяма…

Да толерираме ли езичество в църквата на Бога? Да насърчаваме ли хората да се надяват на несъществуваща помощ?

Наричат вярата в Бога „религия”, а вярващия „религиозен”. Вярата не е религия! Вярата е убеждение, увереност, становище, доверие, сигурност, очакване и упование, основани на Божието Слово и обещания (Евреи 11:1). Тя идва от слушане, а слушането от Христовото слово (Римляни 10:17). Това значи, че когато четеш Словото на Бога или слушаш някой да го проповядва, чрез четене или чрез слушане, то влиза в ума ти, където се приема и произвежда вяра, основана на Божиите истини, не на човешки предания. Такава вяра е угодна на Бога! За разлика от вярващия, религиозният човек иска да достигне Бога и да Му се хареса с вършене на добри дела, изпълняване на човешки наредби, правила и традиции, които имитират покорство. Но без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евреи 11:6); а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, Който оправдава нечестивия, неговата вяра му се вменява за правда (Римляни 4:5).

Някои хора мислят, че трябва да правят дарения, да се „трудят” и „работят”, за да заслужат вниманието на светиите и оправданието от Бога. Единственият начин да бъдем оправдани е не чрез нашето, а чрез Неговото дело. За да бъдем оправдани, от нас се изисква точно обратното – да признаем греха си и да се покаем за себеправедността си; да възложим упованието си само на Христовата благодат, защото Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Святия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител, така, вечния живот (Тит 3:5-7).

Нито носните кърпички, нито чорапите по иконите могат да задвижат сърцето на Бога  (освен, че предизвикват съжалението Му), но сърце, изпълнено с вяра в Него. На тези, които имат такава вяра, Исус ще каже: „Синко, дъще, прощават ти се греховете”. Господ търси хора с вяра. Той не се нуждае от земни дарове, защото среброто и златото са Негови (Агей 2:8), улиците на небесния град Йерусалим са от злато, портите му от бисери и стените му от скъпоценни камъни (Откровение 21:18-21).

Чувала съм още да казват: „Aз не се кланям на иконата, но като гледам образа по-лесно правя връзка със светеца.” Питам се дали такъв човек, като говори с някой по телефона, не гледа и снимката му за „по-добра връзка”?

Почитането на светии е поклонение. Покланям се означава „почитам като божество, като висша сила”. А значението на думата икона е „изображение на божество или светец, предмет на религиозно поклонение и почитание”. Т.е когато се покланяш на иконата ти я почиташ като висша сила. Не е ли точно това, което Бог забранява на хората да правят: И така, внимавайте добре за себе си (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня, вие не видяхте никакъв образ), да не би да се отклоните и да си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или женада не им се кланяш, нито да им служиш; защото Аз, Господ твоят Бог, съм Бог ревнив… (Второзаконие 4:15,16; 5:9).

Какво правят тези, които се молят на икони? Разпалват ревността на Бога, защото Той не дава славата Си на друг (Исая 42:8).

Обърнахте ли внимание как Бог нарича образа, направен за поклонение и почитане – идол? Бог вижда поклонението на светии и целуването на рисувани изображения като идолопоклонство и култ. А зад всяка форма на идолопоклонство стоят демонични сили. Думата култ произлиза от латинската дума cultus, която буквално означава „да се покланям и да показвам почит към нещо. Всяко друго поклонение, освен на Троицата – Бог Отец, Исус Христос и Святия Дух – е култ!

През Средновековието в християнството намерили място езичеството и суеверията. Те навлезли в църквата наред със светските неща и тя възприела множество езически образи и идеи. Обичаите като свещи, тамян и лаврови венци, които в началото се избягвали, по-късно били „християнизирани”. Между християните се разпостранявала псевдоепиграфска-апокрифна литература. Християнското вероучение било опорочено с нови догми. Почитането на мощи, реликви и икони (с които започнали да украсяват храмовете) се превърнало в идолопоклонство. Бързо нараснал култът към светците и мъчениците – още един пример за  преплитане на християнство и езичество. Стигнало се до там, че църквите и параклисите започнали да се строят върху гробове на мъченици. Надпреварата за телата на светиите се превърнала в суеверно търсене на реликви. Твърдяло се, че някои светии изцелявали безплодие, други предсказвали бъдещето. Така се започнало езическото християнство.