ЗАДУШНИЦИ, ПАНАХИДИ И ПОМЕНИ ЗА „ БОГ ДА ПРОСТИ”, ПАЛЕНЕ НА СВЕЩИ ЗА УМРЕЛИТЕ И СПАСЕНИЕ СЛЕД СМЪРТТА

Лъжлива надежда, която се дава на хората! Попът ще се помоли за умрелия, ще каже „Бог да прости”, ще сложат кръст на гроба и ще покръстят умрелия. Може би с раздаването на храна ще подкупят Бога и Той ще промени справедливото Си отсъждане за участта на душата, като я премести от ада в рая. И ако една задушница на годината не е достатъчна да Го убеди, може би три ще успеят.

На задушница ще видите по гробищата жито, вино, сладкиши и всичко, което се продава в супермаркета. Хората правят това, защото вярват, че в този ден душите на умрелите слизат от небето. Затова близките носят жито и обилна храна за „Бог да прости” и за очистване на душите.

Не разбирам защо тези, които слизат от небето, имат нужда да бъдат „простени” и нахранени, след като идват от присъствието на Бога. Ако пък те не са от небето, тогава някой се опитва да нахрани душите от ада. Но ако Словото казва, че душите на умрелите не могат да преминават от едно място на друго и не могат да ни посещават, тогава не е ли всичко това една безумица? Дали искат да нахранят осъдените в ада или праведните в небето, за които Бог може би не може да се погрижи?

В деня на Св. Спас на гроба слагат червени яйца и орехови листа, за да пазят сянка на починалия. Преливат вода, защото вярват, че в тоя ден горят дъските на умрелите и с водата ще се угасят. Хората усилено търсят начин да помогнат на душите в ада чрез езически практики. Дали от кандилата и свещите, които се палят за умрелите, ще стане по-светла тъмнината в ада или по-светла светлината  в небето? Затова Господ казва: Не принасяйте вече суетни приноси: Тамянът е мерзост за Мен… (Исая 1:13).

Народът е затънал в езичество и духовно невежество. В една книга за православни обреди се дава следното наставление за погребение: „Гробарите да спуснат умрелия в гроба, след което да развържат краката на умрелия, за да може да върви към оня свят.” В дясната му ръка, под езика или до главата се слага монета, за да се изкупи, когато отиде в другия свят. Всички присъстващи хвърлят с двете си шепи пръст три пъти с думите „Бог да прости!” Не прилича ли това повече на магьосничество, отколкото на християнство? В Деяния 8-ма глава се говори  за  един мъж на име Симон, който бил магьосник. Когато видял, че с полагането на апостолските ръце, хората приемали Святия Дух, той им предложил пари като казал: Дайте и на мен тази сила така, че на когото положа ръце, да приема Святия Дух. Петър му отговорил: Парите ти да погинат заедно с теб, защото си помислил да придобиеш Божия дар с пари. Ти нямаш нито участие, нито дял в тази работа, защото сърцето ти не е право пред Бога. Затова покай се от това твое нечестие и моли се на Господа дано ти се прости този помисъл на сърцето ти; понеже виждам, че си изпълнен с горчива жлъч и си вързан в неправда.

Питам се възможно ли е свещеници да не знаят, че спасението е Божи дар и не може да се изкупи с пари? Единственото нещо, което ни дава достъп до „оня свят” е драгоценната кръв на Исус: …като знаете, че не с преходни неща – сребро или злато, сте изкупени… а със скъпоценната кръв на Христос, като агнец – без недостатък и пречист… (1 Петрово 1:18-19).

Думата изкупление означава „даване на откуп”. Исус даде откуп за нас – собствената Си кръв!

Словото на Бога казва, че само докато сме живи можем да се спасим чрез вярата в нашето сърце и с изповедта на нашата уста – не на някой друг: Защото, ако изповядаш с устата си, че Исус е Господ, и повярваш със сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш. Защото със сърце вярва човек и се оправдава, а с уста прави изповед и се спасява (Римляни 10:9-10).

Йоан 3:18 категорично заявява: Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъденА на тези, които не вярват в Него, Исус казва: Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; защото, ако не повярвате, че Съм Този, Когото ви казвам, в греховете си ще умрете (Йоан 8:24). Исус никога не даде надежда за спасение след смъртта. Какво става с тези, които умират в греховете си? Те отиват незабавно в ада, от където няма излизане.

Повечето от нас знаят какво каза Авраам на богаташа, който от ада го молеше за вода, за да разхлади езика си, защото се мъчеше в пламъка: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

Тогава богаташът го помоли да изпрати някой в бащиния му дом и да предупреди братята му, да не би и те да дойдат на това мъчително място, на което Авраам отговори, че те имат Моисей и пророците (Писанията) и трябва да слушат тях (Лука 16:22-29).

Не оставяйте да бъдете заблудени, но се погрижете за спасението си приживе, като започнете да изучавате Писанията и специално Новия Завет. Не разчитайте на молитвите на свещениците след като умрете! Именно в това се състои плана на дявола – да ви държи в невежество, за да погинете. Дава се лъжлива сигурност за вечен живот и хората нехаят да вземат най-важното решение – къде ще прекарат вечността. Невежеството струва много скъпо. Душите умират в незнание, както се казва в Осия 4:6: Народът ми загина от липса на знание; понеже ти отхвърли знанието, то и Аз отхвърлих теб да не ми свещенодействаш; понеже ти забрави закона на твоя Бог…

Кои са тези, които отхвърлиха знанието и поради които людете на Бога умират? Това са онези духовни учители, които дават лъжлива надежда, че „душите на умрелите, които не смогнали приживе да покажат достойни плодове на покаяние, могат да получат облекчение в своите задгробни страдания, дори и напълно да се освободят от веригите на ада и да достигнат до блажено възкресение по молитвите на членовете на земната църква за тях.” Тези молитви имали голяма сила „особено ако се съединят с принасяне безкръвната жертва – тялото и кръвта Христови, а също и чрез благотворенията, които се правят с вяра от живите за паметта на починалите” („Православен катeхизис и послание” 1991г.). Друг опит на православната църква да  „извадят” душата от ада чрез дарения и вършене на „добрини”.

За безкръвната жертва използват символите на прободеното тяло и пролятата кръв на Исус – хляб и вино. Тези символи са дадени за живите, а не за мъртвите. Те се взимат лично и то само от тези, които са се покаяли (1 Коринтяни 11:23-29). Господната вечеря не е средство за прощаване на греховете – тя е за новородени личности! (Матея 26:26-28).  Исус не изпрати апостолите Си да проповядват благовестието на умрелите в ада, но на живите в този свят: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден (Марк 16:15-16).

Тези, които не са повярвали и са умрели в греховете си, са вече осъдени! Каква е разликата между това вярване и вярването в несъществуващото място наречено „чистилище”? Почти няма такава. Тези вярвания звучат еднакво. Августин каза: „Има някои, които напуснаха този свят не толкова лоши, за да бъдат считани за недостойни за милост, нито толкова добри, за да им бъде дадено незабавно щастие.” Според него, тези които не са достатъчно „лоши” в този живот, за да  заслужат да идат в ада, прекарват време на пречистване от всеки останал грях или недостойнство в „чистилището” по пътя към небето. Това изказване ни оставя с впечатлението, че са нужни дела за спасение в чистилището. Евреи 9:27 опровергава това вярване: И така, както е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд.

Ако Новият Завет ни казва, че след смъртта няма повече шанс за спасение и че се спасяваме единствено чрез вяра, а не чрез дела, че това е избор, който трябва да направим докато сме живи, тогава Августин и всеки, който вярва в шанса за спасение след смъртта, проповядват различно благовестие от това на апостолите (Римляни 4:4-6; 2 Тимотей 1:9; Тит 3:5).

Няма шанс за спасение след смъртта! Веднага след смъртта душата на починалия отива на мястото, на което й е отредено да бъде, според решението, което човекът е взел докато е бил жив. Ако някой вярва в спасение след смъртта, това означава, че не е наясно с библейската доктрина за изкупление и спасение. Тази лъжлива доктрина, която се намира в текстовете на апокрифите, е толкова опасна, колкото и тези на нехристияните, като свидетелите на Йехова, мормоните и други.

Да вярваш, че апокрифните книги са боговдъхновено Божие Писание означава измама и игнориране на благовестието, което ни е дадено от Исус и апостолите.

И ако някой предава друго учение и не се съобразява със здравите думи на нашия Господ Исус Христос и учението, което е според благовестието, той се е възгордял и не знае нищо… (1 Тимотей 6:3-4).

Свещениците служат на преданията и традициите, вместо на Бога. Исус реагираше остро на фарисеите и садукеите, защото обичали правилата и наредбите и проповядвали човешки поучения. Когато те отидоха при Исус и обвиниха учениците Му, че престъпват преданията на старейшините, Исус в отговор им каза: Защо и вие, поради вашето предание, престъпвате Божията заповед?… Така заради вашето предание вие осуетихте Божията заповед. Лицемери! Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: „Тези хора (се приближават до Мен с устата си и) Ме почитат с устните си; но сърцето им стои далеч от Мен. Обаче напразно ми се кланят, като преподават за поучение човешки заповеди” (Матей 15:3-9).

Човешките заповеди са квасът, с който заквасиха Христовото учение и изопачиха благовестието.

Кои са тези, които отхвърлиха знанието и поради които людете на Бога загиват? Това са онези, които учат, че като се поменуват покойниците в продължение на  40 дни, душите на тези, които са умрели в грях, ще получат облекчение в скръбта си и даже ще се очистят. Това прилича на 40 дневна „програма” за спасяване на умрелия грешник. Всяка сутрин до 40-я ден от смъртта семейството посещава гроба, за да се „грижи за душата на умрелия”. Първата сутрин се палят свещи, кадят и преливат вода с вино като мълчат през цялото време. На третия ден се умолява Троицата да прости на починалия всичките му грехове и тогава душата на починалия получава от своя ангел-хранител облекчение в скръбта, която чувства от разделянето с тялото. На третия ден Христос повелява на „скитащата се като птица” християнска душа да се издигне на небето. На деветия ден не се работи нищо, не се бръснат, не си мият косите, защото това е денят, в който завинаги ще се разделят с душата. На деветия и дванадесетия ден църквата се моли и извършва безкръвната жертва за починалия, та душата му да бъде причислена към лика на светиите. И така на 40-я ден Бог определял присъдата. Този ден бил много важен за душата. Забележете, че с обединените усилия на свещеника и близките, душата на починалия е „християнизирана” и „спасена”. Голямо усилие се полага от църквата за спасяването на душите от ада. Не е ли със закъснение? Ако само разбираха благовестието на Новия Завет, щяха да си спестят всичкия този напразен труд.

А какво става с тези, за които няма кой да се моли 40 дни, за да бъдат „избавени” от ада? Дали другите, за които се молят, са „привилегировани” или „късметлии”? Не правят ли Бог да изглежда подкупен и несправедлив?

В същата книга, в която се описва реда на този православен обред, е вписано и  едно православно поверие, че ако при смъртта по невнимание, тялото на умрелия бъде прескочено от котка или кокошка, то се превръща във вампир. Нощем вампирът идва в къщи, разхожда се по тавана, хлопа чинии, безпокои близките. Немирствата му продължават 40 дни, след което настъпва тишина и душата на умрелия се прибира.

Ако не знаех, че чета православната книга „Мила ми вяра българска”, със сигурност щях да помисля, че съм попаднала на някаква окултна литература. Има толкова тъмнина и безнадежност в тези обреди. Защо? Защотo хората нямат сигурност за спасение.

В 1 Солунци 4:13 Павел ни казва да не бъдем в неизвестност за онези, които умират в Исус и да не скърбим за тях както другите, които нямат надежда. Тези, които са  преживяли покаяние и прощение на греховете си и са познали Бога, знаят къде ще прекарат вечността. Господ ни е дал тази сигурност за спасение още тук на земята.

Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот (Йоан 5:24).

И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми (Йоан 10:28).

Безполезно е да се полагат усилия, чрез спазване на обреди, да се осигури и „изработи” спасението на умрелите. За тези, които са починали в Исус, ние скърбим, но не без надежда, защото дълбоко с духа си предвкусваме славата и тържеството на преминаващата душа  у  дома  и знаем, че един ден ще бъдем пак заедно. За съжаление не можем да направим нищо за тези, които не са се покаяли и са умрели в грях и без Бога. След издъхването душата се взема веднага или от ангелите на Бога, или от падналите ангели на дявола и се занася на отсъденото й място.

Когато Исус беше на кръста, обеща на покаялия се разбойник: Още днес ще бъдеш с Мен в рая, което значи, че както Исус, така и покаялият се разбойник отидоха в рая същия ден.

В Лука 16:22 се казва: Умря сиромаха Лазар и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Ангелите не чакаха 40 дни, но веднага го заведоха при Авраам. Колко повече ние, новозаветните вярващи отиваме направо в обятията на Исус. Там няма скръб, а само радост в Святия Дух!

Това учение за спасение след смъртта води до смърт и заблуда тези, които го вярват и практикуват! То няма място в Църквата на Бога!

Поради масовото обръщение към Христос по времето на император Константин, в църквата били внесени както езически обичаи, така и много суеверия. Императорът пръв внесъл провеждането на церемонии в гробищата, молитва за умрелите, даване причастие на мъртъвци и наредил в служенията да се внесат каденето и свещите.

Само решението на човека, докато е жив може да го спаси! Хиляди хора отиват в ада, поради това, че в някои църкви се проповядва изопачено благовестие. Може ли да сме безразлични към това?