ВОДНО КРЪЩЕНИЕ

Нека първо да кажа какво означава това и после какво не означава.

Когато човек повярва в Исус като Господ и Спасител и се покае за греховете си, според Новия Завет и заповедта на Исус, той трябва да направи водно кръщение. То е символ на умирането на стария човек и раждането на новия. Водното кръщение е външен израз на това, което е станало вътре в човека – покаяние и новорождение. С потапянето във вода ние погребваме старото си грешно естество и с излизането от водата започваме да ходим в нов живот. Басейнът с вода символизира воден гроб, в който се съединяваме символично с Исус в смърт, подобна на Неговата.

Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме да участваме в Исус Христос, кръстихме се да участваме в смъртта Му. Затова чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, така че както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отец, така и ние да ходим в нов живот. Защото ако сме се съединили с Него чрез смърт, подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение, подобно на Неговото; като знаем това, че нашето старо естество беше разпънато с Него, за да се унищожи тялото на греха, за да не робуваме вече на греха (Римляни 6:3-6).

Думата кръщение носи значението си от гръцката дума baptismos, която означава „напълно покрит с вода”, т.е. потопен. Кръщението не е  „поръсване с вода” за здраве, закрила и късмет, но е вземане на решение за посвещение на Господ. То се извършва чрез потапяне във водa. Ранната църква извършвала кръщенията в реките.

В Деяния 2:38 апостол Петър казва: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името на Исус Христос за прощение на греховете ви. Следователно само покаяните и новородените могат да се кръстят във вода. През Средновековието кръщението било обявено като валидно за „опрощаване на грехове”, с което се измества нуждата от покаяние и новорождение. В Марк 16:16 Исус казва: Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен… Първо е повярването, а после кръщението. Църквата не трябва да кръщава хората  без да им обясни истинското значение на водното кръщение. Човек не трябва да бъде кръстен преди да му е благовестено за Исус (Деяния 8:30-38).

Православната църква е възприела практиката, когато кръщават бебе или малко дете, неспособно само да вземе решение, то да има кръстник (условието е той да е „православен” християнин), който вместо него да изповяда вярата и решимостта да стане християнин. Това е в противоречие с условията за кръщение споменати по-горе – новорождение и лична изповед на вяра и покаяние. Човек сам трябва да направи избора си, когато е в съзнателна възраст. Едно бебе или съвсем малко дете не може да вземе такова решение, нито Бог говори за това някъде в Словото Си. Както знаем, много хора, които са били кръстени като деца, по-късно са ставали престъпници или умирали като атеисти. Но молитвите на родителите и наставленията им към детето в пътя на Господ, могат да положат добра основа за вярата му и за действието на Бог в живота му. Също така децата могат да бъдат посветени на Господ от родителите им в църквата, както Исус като дете беше представен пред Бога в храма Му (Лука 2:22).

Поради високата смъртност при децата по времето на Константин се възприело кръщението на деца и така значението на водното кръщение било изопачено. Кръщението на деца е небиблейска практика! Нека да възстановим истината, изгубена през вековете!

следваща глава ЗАКЛЮЧЕНИЕ