БЯХМЕ ЧУЛИ ИЗОПАЧЕНО БЛАГОВЕСТИЕ

Срещам много, наричащи себе си, „православни” вярващи, но за съжаление нито един от тях не познава Бога и Библията, нито живее християнски живот. Когато им говоря от истините на Божието Слово, срещам неверие и съпротива. Не е ли, защото те са чули „друго благовестие”? И откъде ли можехме да се научим на Библия, ако в църквата, която е Божия дом, не чуваме Божието Слово, а само напевите на попа на непознат език. Само се досещахме за Божиите неща от това, което виждахме, че свещениците правят, и от това, което милите ни баби казваха. Така си скалъпихме наша вяра, която не искаме да „предадем”, защото си е наша, наследствена – от баба, дядо и попа, вместо да се покаем, че изопачихме  Божието Слово.

Много от Христовите църкви ни бяха представени като „секти” и ние се страхувахме да стъпим в тях. Духовното невежество на водачите направи невежи по духовните въпроси и нас. Петдесятната и всички други евангелски църкви бяха преследвани наравно с култовете. И днес се подклажда „война против евангелските секти”, която заплашва религиозната свобода в България. Думата „секта” е станала нарицателна за всички, които вярват по-различно от „традиционното православие”.

В мисълта на много хора вярата е форма или шаблон и каквото и да правят, докато тя е в този калъп, те се чувстват сигурни – само да не излезе от там… Виждаме, че по времето на Исус и в наше време в някои църкви имат някакъв Исус, който приляга по мярката на тяхната кутия. Докато Той е в кутията им – всичко е сигурно и спокойно, но ако дръзнеш да Го пуснеш навън, Той става неудържим и те не знаят какво може да направи – може би ще заговори на ангелски езици или ще ги учи на учение, което не са чули от попа и не е прието в „тяхната църква”? Те се страхуват да не би Господ да е по-голям от тяхната кутия – затова искат да Го държат там. Но Господ иска да разруши тези кутии!

В книгата си „Светото православие и сектите” един свещеник нарича Петдесятната и Баптистката църкви „секти” и „врагове, които спъват мирното развитие на църквите и нанасят вреди”. Дали протестантските църкви смущават мирa  на „агресивното общество” (както каза онзи свещеник), защото апелират за праведност и справедливост или са вредни заради историческия си принос в най-кризисните периоди в България.  Тяхният принос е известен и ценен в Европейския съюз, една политическа формация, в която половината й граждани, или 150 милиона са протестанти.

Обвиненията на този свещеник говорят за неговата некомпетентност относно учението и дейността на тези църкви, както и Божието Слово. Тези църкви са изброени в „списъка му на секти”, заедно с култовете на мормоните, свидетелите на Йехова, спиритистите и дъновистите. Поради такива невежи „учители” народът ни и до днес не разбира разликата между култ и деноминация на Христовата Църква. Християните от тези църкви, които този свещеник нарича „врагове”, вярват в Триединния Бог – Отец, Син и Святи Дух. Те вярват, че Библията е Божието Слово и изповядват Исус Христос като Господ и Спасител и единствения път до Бога – докато култовете отричат това. Християнската вяра не може да се раздели на протестантска, православна или католическа. Истинските вярващи споделят едни и същи принципи – библейските. Дори да има доктринално различие, Христовите църкви са в съгласие с догмите за Божественото единство, спасителната жертва на Исус Христос и Божиите стандарти за святост. Петдесятна, Евангелска, Методистка, Баптистка, Конгрешанска и другите протестантски църкви не са секти, но са деноминации на Христовата Църква. Хората са дали имена на християнските църкви, за да идентифицират специфичните учения, които те изповядват – като например Православна и Католическа. Църквата е тялото Христово; тя е хората по целия свят, които приемат Исус Христос като Господ и Спасител, които обичат Бога и имената им са записани в книгата на живота.

Ето какво казва д-р теолог Доний К. Донев: „Българският протестантизъм има своето историческо място в цивилизована Европа и само крайно закостенял в мисленето си от преди 1989 г. служител или крайно невеж по собствената си и европейската история, би използвал думата „секта” за евангелските християни днес”.

Много години съм посещавала православни църкви, търсейки Бога и духовно напътствие от свещениците, но никога не съм получавала задоволителен отговор от тях. Бях изненадана от тяхната непросветеност. За първи път чух ясно да се проповядва Библията в една евангелска църква. Бях канена там няколко пъти, но винаги отказвах да отида, защото не исках да „предам вярата си”. Докато един ден обстоятелствата в живота ми ме притиснаха, така че имах нужда от Бога и аз се престраших. Пристъпих с недоверие, защото бях чувала за тях най-странни неща, но за моя изненада не видях нищо от това, което слуховете говореха. Много скоро бях пропита от атмосферата на това място – песните, които всички заедно пееха, молитвите, топлотата и присъствието на Бога, което беше много осезателно. Хората се молеха един за друг, после пасторът говори от Библията… За първи път разбрах истинското значение на Църквата и чух ясно да се проповядва Христос. Както каза свещеникът: „Ако ние не проповядваме Христос, някой друг ще го направи.” Там чух, че Исус е платил с кръвта Си, за да ме изкупи от греховете ми. Почувствах се обичана. Оттогава любовта Му ме изпълваше денем и нощем. Намерих това, което бях търсила. Бях извървяла дълъг път от традиционна вяра на правила и ритуали до спасителна и жива вяра, и общение с живия Бог, моя Създател. Можех да говоря с Него, можех да Му кажа най-съкровените си мисли, можех да мечтая с Него, можех да Го питам за всичко и Той отговаряше…

Много често съм питала хора, които считат себе си за християни: „Ако Господ те попита: „Защо мислиш, че трябва да ти позволя да влезеш един ден в небето”, какво би Му отговорил”? Отговорът винаги е бил: „Защото съм добър човек и нищо лошо не съм направил.” Проблемът е, че сме чули изопачено благовестие или по-скоро, не сме чули благовестие.

Апостол Йоан писа: Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас (1 Йоан 1:8). Словото казва, че всички съгрешиха и няма праведен човек на земята (Римляни 3:23; Еклесиаст 7:20): Защото всички станахме като човек нечист и цялата ни правда е като омърсена дреха; ние всички вехнем като лист и нашите беззакония ни завличат като вятър (Исая 64:6).

И тъй като заплатата на греха е смърт (Римляни 6:23), грешното човечество трябваше да погине и човеците завинаги изпратени в ада и отделени от Бога. Нашите души бяха предопределени за вечно наказание, поради нашата неспособност да бъдем праведни и нашата склонност да се поддаваме на изкушения. Но Господ, Който толкова много възлюби света и иска всички да се спасят и да достигнат до познаване на истината, пожертва Сина Си и ни откупи от смъртното наказание. Исус плати с цената на живота Си, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот (Йоан 3:15). Това е благовестието, което не чухме в православните църкви!

В Ефесяни 2-ра глава апостол Павел обяснява, че всички, които живеят в плътски страсти и изпълняват волята на плътта и на помислите, са „синове на непокорството” и по естество са „чеда на гнева”. Докато човек не се покае, той е „мъртъв за Бога” поради греха. Само когато представим себе си и тялото си на Бога, като „оръдия на правдата”, ние биваме „възкресени” и „оживени от мъртвите”  (Римляни 6:13; 11:15; Ефесяни 2:1-6). Това оживяване от мъртвите е духовното раждане на човека, за което Исус говори на Никодим (един юдейски първенец, който тайно Го посети една нощ): Истина, истина ти казвам: Ако не се роди някой отново, не може да види Божието царство. Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух  (Йоан 3:3, 6).

Почти всеки иска да види Божието царство, но не всеки знае как може да се роди отново от Духа. Още чрез старозаветните пророци Бог говореше за един Нов Завет, който щеше да направи с хората:

Ето, идват дни, казва Господ, когато ще сключа с Израелевия дом и с Юдовия дом нов завет; не такъв завет, какъвто сключих с бащите им… Ще положа закона Си във вътрешностите (ума) им и ще го напиша в сърцата им. Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ… защото ще простя беззаконията им и греха им няма да помня вече (Йеремия 31:31-34; Евреи 8:10).

Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре у вас, и като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце. И ще вложа Духа Си вътре у вас и ще направя да постъпвате според наредбите Ми, да пазите законите Ми и да ги извършвате (Езекиил 36:26-27).

Не звучи ли това като сътворяване на нов човек – нов ум, ново сърце, нов дух и ново отношение?

Както знаем, десетте заповеди на Стария Завет са написани върху две каменни плочи. Те казват какво човек трябва и какво не трябва да прави, но не могат да му дадат силата да го направи, защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може; и тези които са плътски, не могат да угодят на Бога (Римляни 8:7-8).

Човекът е грешен и слаб. Той има нужда от нова природа, ново сърце и нов ум, за да е способен да спазва Божиите повеления. Като написа закона Си в сърцата ни, Бог направи това възможно. Той сътвори в нас нов живот и ни даде „Божия природа”, която ни прави способни да пазим повеленията Му (2 Петрово 1:3-4), така че ние служим по нов дух, а не по старата буква (Римляни 7:6).

Когато човек повярва в Исус Христос като Господ и Спасител и се покае за греховете си, преживява тази опитност, наречена новорождение – става ново творение в Христос. Дава му се ново начало – освободен от греховното минало и способен да започне нов живот на взаимоотношение с Христос и Святия Дух. Новорождението се извършва веднага, защото вярата и покаянието са, които новораждат човека, но промяната е процес, в който Святият Дух и човекът участват заедно. Святият Дух, който живее в новородения човек, винаги му дава слово на мъдрост, за да прилага Писанията във всяка ситуация. Колкото повече човек общува с Бога в молитва и изучаване на Словото Му, толкова повече той Го опознава и се приближава до Него. Умът на новородения човек се обновява от Словото на Бога и Святия Дух. Без участието и силата на Святия Дух тази промяна не е възможна. И така идва време, когато Исус се изобразява в човека – както Павел каза: „…сега вече не аз живея, а Христос живее в мен” (Галатяни 2:20). Новият човек не живее вече за себе си, но е изпълнен с желание да служи на Бога и хората; не живее според възприетите стандарти на този свят, но според стандартите на Бога, написани в Божието Слово. Той обича всички и прощава на всички, защото любовта на Исус е в новото му сърце. Той мрази греха и не го толерира. Затова ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина; ето, (всичко) стана ново (2 Коринтяни 5:17).

Исус каза, че никой не може да види царството на Бога без да е бил новороден. Кажете честно, колко от вас са чули това благовестие в православната църква? Свещенодействието и традициите, паленето на свещи, ритуалите и поклонението на светци не ни показаха пътя на спасение, но ни направиха религиозни. Преплетоха се езичество и християнство и  така станахме езически християни.

Словото ни казва, че всяко благовестие, което е различно от това на апостолите, е под проклятие! Мислите, че съм много крайна, но не аз, а Павел каза: Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие, което не е друго благовестие, но е дело на неколцина, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие. Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъдат проклети (Галатяни 1:6-8).

В какво се състои лъже-евангелието на лъжебратята описани от Павел? В това, че те поучавали, че само вяра в Христос не е достатъчна за спасение. Лъжебратята настоявали, че е нужно да се спазват и други наредби и правила, за да бъде човек примирен с Бога, т.е. уповавали на дела за спасението си.

Павел нито за час не отстъпил и не се покорил на тези лъжебратя, които се били вмъкнали между вярващите в църквата, за да нарушат свободата им в Христос и да ги поробят отново с дела от закона. Той не се страхувал, че ще си създаде врагове, ако ги разобличи. Апостолът мислел за това, че истината на благовестието трябва да стигне неизопачена до вярващите, за да пребъдва с тях (Галатяни 2:4-5). Не е ли това истинската любов към душите?

Помислили ли сте в какъв вид щеше да стигне до нас днес благовестието, ако Павел не го беше пазил? Как мислите би постъпил той, ако можеше да види отклоненията от благовестието и фалшивото послание, което се проповядва днес? Със сигурност по същия начин!

Нека да изредя само някои от тези отклонения.