УРОК 5: ВАЖНОСТТА НА МОЛИТВЕНИЯ ЧАС

„Всичките единодушно бяха в постоянна молитва (и моление) с някои жени и Мария, майката на Исус, и с братята Му” (Деян.1:14). Църквата на Исус Христос беше родена на молитвено събрание. Малко преди Господното възнесение на небесата, Исус каза на Своите ученици: „А вие стойте в града (Йерусалим), докато се облечете със сила отгоре” (Лука 24:49). Това и правеха те до деня на Петдесятница, когато Святият Дух падна на 120-те ученици в Горницата.

След изливането на Святия Дух можеш да си помислиш, че апостолите вече са се отпуснали и повече не са се нуждаели от постоянна молитва. Но те не разбираха нещата по този начин. Те установиха редовен, ежедневен молитвен час. Когато са отивали на този молитвен час в храма, тогава е станало първото голямо чудо на Ранната Църква. „И когато Петър и Йоан отиваха в храма в деветия час, часът на молитвата…” (Деян.3:1).

Защо специален час на молитва? Хората са привикнали на навици. Освен ако не е установено специално време, натискът на обстоятелствата е толкова голям, че човек би изгубил духа на молитва съвсем скоро. Поради това в Ранната Църква беше определен час на молитва – деветия час на деня, три часа следобед по нашето време. Независимо кое време от деня сте избрали за молитва – тя трябва да бъде редовна. И когато хилядите новозаветни се вляха в Църквата, те също бяха поучавани да спазват този специален час на молитва.

„И тъй, тия които приеха поучението му, се кръстиха; и в същия ден се прибавиха около три хиляди души. И те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в разчупването на хляба и в молитвите” (Деян.2:41-42). С тази мощна и обединена молитвена сила, която се възнасяше към Бог, Църквата се придвижваше напред, превъзмогвайки обстоятелствата. Пет хиляди души приеха Исус за свой Господ. Резултатът от това беше едно свирепо гонение, при което апостолите бяха хванати и хвърлени в затвора.

Огромното множество отговори на това предизвикателство като се събираше редовно на молитва, издигайки „единодушно глас към Бог” (Деян.4:24). И Бог възнагради тяхната вяра като разтърси самото място, където те се събираха. „И като се помолиха, мястото, където бяха събрани, се разтърси и всички бяха изпълнени със Святия Дух, и с дързост говореха Божието Слово” (Деян. 4:31). Може да се добави също, че апостолите бяха освободени бързо от затвора.

С течение на времето броят на учениците нарастна много. Възникнаха проблеми. Имаше оплаквания за неравно¬правността в служението и скоро стана явно, че ежедневни житейски задължения отнемаха времето на апостолите. Те видяха опасността, тяхното молитвено служение да бъде накърнено. Тогава събраха множеството и ги помолиха да изберат дякони, които да отнемат от тях този товар, за да могат те да се отдадат на духовните си задължения. Те казаха: „Не е добре ние да оставим Божието Слово и да прислужваме на трапези. Затова, братя, изберете измежду вас седем души с одобрен характер, изпълнени със Святия Дух и с мъдрост, които да поставим на тая работа” (Деян.6:2-4).

Книгата Деяния на апостолите продължава, като набляга на изключително важната роля, която изиграва молитвата в Ранната Църква. Когато възниква друга голяма пречка и Петър бе хвърлен в затвора, за да изчака екзекуцията си, Църквата се моли без прекъсване, докато ангел не бе изпратен да отвори вратите на затвора за него. Когато Църквата изпрати нейните първи мисионери, стареите отдадоха себе си на молитва и пост. Ключът към непрекъсната победа сред Божиите люде днес е – те да установят молитвен час и да не позволят той да бъде спрян или прекъснат.