УРОК 11: ПРЕБЪДВАНЕТО В ХРИСТОС – КЛЮЧ КЪМ УСПЕШНАТА МОЛИТВА

„Ако пребъдвате в Мене и думите Ми пребъдват във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде” (Йоан 15:7). За всяко обещание в Библията има условие. Обещанията и условията са неразделни. Ние можем да поискаме каквото желаем и то ще бъде направено, само ако пребъдваме в Христос и Неговите думи пребъдват в нас. Законът на Царството е: „Приближете се към Бога, и ще се приближи и Той към вас” (Яков 4:8). Ако ние пребъдваме в Него, Той винаги ще ни чува. Съответно, ние имаме право да бъдем чути, само ако пребъдваме постоянно в Бога.

Когато сравняваме ежедневната практика на повечето християни с това мощно обещание, ние се шокираме от забележителното несъответствие. Трябва да приемем, че хиляди молитви, отправени към Бог, остават без отговор. Защо? Причината може да бъде само една: или Бог не изпълнява Своите обещания, или тези, които се молят, не пребъдват изцяло в Христос.

Против човешката природа е да признаваме нашите грешки и това налага да употребяваме по-често „ако е Твоята воля” във всички наши молитви. Разбира се, този вид молитва е не само подходящ, но и абсолютно задължителен в случаите, когато Божията воля не е ясна. Но за Бог е обидно, когато се молим по същия начин за неща, за които Неговата воля е ясно изразена. Очевидно е, че чрез това удобно обяснение ние извиняваме нашите пропуски.

Забележете, че Исус даваше примера с лозата и пръчките: ако една пръчка не расте на лозата, тя съхне и не може да ражда плод. Пребъдването в Христос не е пасивно преживяване. Пръчката трябва винаги да расте. Новороденият отскоро християнин пребъдва в Христос, като живее според мярката на светлината, която е получил, но той трябва да продължава да расте в святост. Много хора скърбят, че е имало период, в който Бог е отговарял на техните молитви, но след това е дошло време, когато повечето от молитвите им не са получили отговор. Къде е грешката? Отговорът често се крие във факта, че такъв християнин вероятно се е опитал да живее в същата светлина, както и в миналото, вместо да напредва в по-дълбоко освещение и към нови предизвикателства на вярата.

Вярата в Бог е едно, послушанието е друго, но те са взаимно свързани. Има съвременно учение на мисълта, което говори много за вярата, но казва малко за послушанието. Вярата се счита като средство за постигане на духовна сила, по същия начин както човек управлява силите на природата. Но вярата извън послушанието пред Бога може само да залинее и да умре. „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (Яков 2:17). Истинската вяра изисква съзнателно и ежедневно подчиняване на Божията воля. Нашата плът трябва постоянно да бъде разпъвана. Както каза апостол Павел, ние трябва да умираме всеки ден за нашите егоистични желания и да се откажем от себе си, за да изпълним волята на Бога.

Колко силна може да бъде собствената ни воля! Как упорито тя отказва да умре! Някои са толкова твърдоглави, че изоставят всичко друго, за да постигнат личната си цел, но нищо не е по-недостойно от плода на своеволието. Юда планира и извърши предателство към своя Учител за тридесет мизерни сребърника, но след като неговото усилие бе успешно и среброто бе в ръката му, то стана проклятие за него, така че той го изхвърли. Юда видя предателя в себе си твърде късно и разбра, че за няколко презрени сребърни монети бе продал най-святото нещо, което притежаваше – своето приятелство със Спасителя. Нищо чудно, че в това мрачно отчаяние той излезе през нощта и се самоуби.

Малцина от нас биха извършили самоубийство като Юда, но всяко своеволие води в същата посока – към загубата на най-ценното нещо, което имаме. Защо трябва да чакаме последната секунда, за да се хвърлим в милостта на Бога и Неговата вярност? Не може ли още сега, тук, на тая земя, да предадем себе си изцяло и безрезервно на каузата на Христос и да вършим Неговата воля, за да изпълним Божия план за нашия живот? Ние няма да загубим, ако направим това, защото ако пребъдваме в Него и Неговите думи пребъдват в нас, ние ще можем да поискаме каквото пожелаем, и то ще ни бъде. Да, да пребъдваме в Христос е в нашите възможности.