Съдържание Цялата книга на една страница

50,000 ЮДЕИ ИЗКЛАНИ В АЛЕКСАНДРИЯ (66 Г. СЛ. ХР.)

(ii:xviii:8)

8. И когато той[1] разбра, че онези, които желаеха нововъведения, няма да бъдат усмирени, докато някое голямо бедствие не ги сполети, изпрати срещу тях онези два римски легиона, които бяха в града, и заедно с тях пет хиляди други войници, които по случайност дойдоха от Либия за беда на юдеите. На тях също им беше позволено не само да ги убиват, но да ограбят каквото имат и да опожарят домовете им. Тези войници нахлуха яростно в тази част на града, която се наричаше Делта, където юдеите живееха заедно, и направиха каквото им беше заповядано, макар и не без кръв и от своя страна; защото юдеите се събраха и поставиха онези, които бяха най-добре въоръжени, на предната линия и се съпротивяваха дълго време; но когато отстъпиха, бяха погубени безмилостно; и това тяхно унищожение беше пълно, като някои бяха заловени в открито поле, а други натикани в домовете си, които домове първо бяха напълно ограбвани, а след това опожарени от римляните; като никаква милост не се показваше към малките деца, и никакво уважение към старците; но те продължиха да изтребват хора на всяка възраст, докато цялото място се потопи в кръв, и петдесет хиляди от тях лежаха мъртви на купове; а останалите не биха били пощадени, ако не прибягнаха до умоляване. Така Александър съжали тяхното положение и даде заповед на римляните да се оттеглят; и така онези, които бяха свикнали да се подчиняват на заповеди, престанаха да убиват още при първата заповед; но населението на Александрия питаеше толкова голяма омраза към юдеите, че беше трудно да го възпрат; и дори беше трудно да ги накарат да оставят мъртвите им тела.



[1] Тиберий Александър, управител на Александиря.

следваща глава ЙОАН ОТ ГИШАЛА