Съдържание Цялата книга на една страница

ФРАКЦИИ И ЛЪЖЕПРОРОЦИ

(ii:xiii:2-6)

2. Затова Нерон даде царството на Долна Армения на Аристовул, син на Ирод,[1] а към царството на Агрипа прижави четири града, с принадлежащите към тях топархии: говоря за Авила, и онзи Юлиас, който е в Перея, също Тарихея, и Тиберия в Галилея; но над останалата част от Юдея той сложи за прокуратор Феликс. Този Феликс залови живи разбойническия главатар Елеазар и много, които бяха с него, когато заедно опустошаваха страната в продължение на двадесет години, и ги изпрати в Рим; колкото до броя разбойници, които той разпна, и онези, които бяха заловени сред тях, и онези, които наказа, те бяха неизброимо множество.

3. Когато страната беше очистена от тях, появи се друг вид разбойници в Ерусалим, които се наричаха Сикарии, които убиваха хората по пладне и посред града; това те правеха основно на празниците, като се смесваха с тълпата и скриваха под облеклото си кинжали, с които пробождаха онези, които бяха техни врагове; и когато някой паднеше мъртъв, убийците ставаха част от негодуващото множество; по който начин те изглеждаха хора с такава репутация, че по никакъв начин не можеха да бъдат разкрити. Първият човек, който беше убит от тях, беше първосвещеникът Йонатан, след чиято смърт много хора биваха убивани всеки ден, докато страхът, който хората изпитваха, че ще им се случи това нещо стана по-мъчителен, отколкото самото бедствие; и докато всеки очакваше смъртта във всеки момент, както правят мъжете на война, така мъжете бяха принудени да гледат надалеч пред себе си и да забелязват своите врагове от голямо разстояние; дори, ако техни приятели се приближаваха към тях, те вече не смееха да им се доверяват; но дори в своята мнителност и бдителност биваха убивани. Такава беше бързината на заговорниците срещу тях, и толкова коварни бяха техните средства.

4. Имаше също друга група от нечестиви хора, събрани заедно, не толкова нечисти в своите действия, но по-нечестиви в своите намерения, които запустиха щастливото състояние на града не по-малко тези убийци. Тези бяха такива хора, които заблуждаваха и мамеха хората с твърдения за божествено вдъхновение, но бяха за налагането на новости и промени във властта, и те убеждаваха мнозинството да се преструват на луди, и излизаха пред тях в пустинята, преструвайки се, че Бог ще им покаже там белезите на свободата; но Феликс реши, че този начин на действие е началото на бунт; затова изпрати няколко конника и пехотинци, въоръжени, които погубиха голям брой от тях.

5. Но имаше един египетски лъжепророк, който стори на юдеите повече злини отколкото предишния; защото беше мошеник и също се преструваше, че е пророк, и събра тридесет хиляди мъже, които бяха заблудени от него; тези заведе изоколо пустинята към хълма, който се нарича Елеонския хълм, и беше готов да нахлуе в Ерусалим със сила от това място; и ако можеше наведнъж да победи римския гарнизон и народа, той имаше намерение да владее над тях с помощта на онези негови войски, които щяха да нахлуят в града с него, но Феликс изпревари неговия опит и го срещна със своите римски войници, и целият народ му помагаше в атаката срещу тях, така че когато се стигна до битка, египтянинът избяга с малцина други, докато по-голямата част на онези, които бяха с него, бяха или убити, или пленени живи; но останалите от мнозинството се пръснаха по домовете си и там се скриха.

6. Сега, когато тези бяха усмирени, се случи, както става в болно тяло, че друга част се възпали; защото една групичка от измамници и разбойници се събра, и убеди юдеите да се разбунтуват, и ги призова да настояват за своята свобода, убивайки онези, които продължаваха да се покоряват на Римската власт, и като казваха, че тези, които доброволно избират робството, трябва да бъдат изтръгнати насила от техните влечения; защото се разделиха на различни групи, и лежаха в засада из страната, и ограбваха домовете на богатите хора, и убиваха самите хора, и подпалваха селата с огън; и това докато цяла Юдея беше изпълнена с плодовете от тяхното безумие. И така огънят се разпалваше всеки ден повече и повече, докато стигна до открита война.


[1] Ирод от Халкис, внук на цар Ирод; събитието, за което се говори тук, става през 52 от Хр.