Съдържание Цялата книга на една страница

УЖАСИТЕ НА ГЛАДА

(v:x:3)

3. И това беше окаяно положение, и гледка, която с основание предизвика сълзи в нашите очи, как хората оцеляваха според своята храна, докато по-могъщите имаха повече от достатъчно, а по-слабите плачеха (заради липсата й). Но гладът беше по-тежък и от останалите страдания, и за нищо друго той не е така разрушителен, както за благоприличието; защото това, което иначе беше достойно за почит, в този случай беше презирано; дотолкова, че деца изтръгваха самите хапки от устата на бащите си, и още по-печално, така правеха майките със своите бебета; и когато тези, които им бяха най-скъпи, загиваха под ръцете им, те не се срамуваха да им отнемат последните хапки, които можеха да запазят живота им; и докато ядяха по този начин, не се криеха: но размирници идваха върху тях отвсякъде, и грабваха от тях това, което те самите бяха взели от други: защото когато видеха някоя къща, че е затворена, това беше за тях сигнал, че хората в нея имат някаква храна; при което разбиваха вратата, нахлуваха в нея и вземаха късове от това, което ядяха, почти от самите им гърла, и това насила; старците, които силно стискаха храната си, биваха бити; и ако жените скриваха това, което имаха в ръцете си, косите им биваха изскубвани заради това; нито се показваше някаква милост към старците или към бебетата, но вдигаха от земята децата, когато те увисваха на хапките, които бяха взели, и ги отърсваха на земята; но бяха още по-варварски жестоки към онези, които се противяха на нахлуването и направо поглъщаха това, което онези щяха да вземат, като че ли са били несправедливо лишени от своето право.

Също измисляха ужасни методи за мъчение, за да открият къде има някаква храна, и те бяха следните: запушваха отходните канали на интимните части на нещастните окаяници и забиваха остри колове в техните задни части! И човек беше принуден да понесе това, за което е ужасно дори да се слуша, за да го накарат да признае, че имал един хляб, или че е открил шепа скрит ечемик; и това ставаше когато самите мъчители не бяха гладни; защото нещата биха били по-малко варварски, ако необходимостта ги притискаше; но правеха това за да упражняват своето безумие, и за да си приготвят провизии за следващите дни.

Тези хора отиваха също да пресрещат онези, които през нощта се промъкваха извън града чак до римските стражи, за да събират диви растения и билки; и когато тези хора си мислеха, че са се отървали от врага, тези ограбваха от тях това, което носят със себе си, дори когато постоянно ги умолявали, и то като призовавали страшното име на Бога, да им върнат някоя част от това, което са си донесли; но те не им давали ни най-малката трохичка; и онези трябвало да бъдат доволни, ако били само ограбвани, а не също убити.

следваща глава НАЙ-ЛОШОТО ПОКОЛЕНИЕ