Съдържание Цялата книга на една страница

“С ОЧИ КЪМ ХРАМА”

(v:xii:3-4)

3. Така сега всяка надежда за бягство беше отсечена от юдеите, заедно с тяхната свобода да излизат от града. Тогава гладът се увеличи и поглъщаше хора с цели домове и семейства; горните стаи бяха пълни с жени и деца, които умираха от глад; а улиците на града бяха пълни с мъртвите тела на възрастните; децата и юношите също се скитаха по пазарите като сенки, подути от глад, и падаха мъртви където тяхната нещастна участ ги сполетяваше. Колкото до тяхното погребение, тези, които сами бяха болни, не можеха да сторят това; а онези, които бяха здрави и добре, се въздържаха от това заради големия брой на онези мъртви тела, и от несигурността кога и те самите ще умрат, защото много умряха докато погребваха други, и много отидоха в своите ковчези преди смъртният час да е дошъл! Нито имаше някакво оплакване при тези нещастия; нито се чуха някакви скръбни жалби; но гладът разстрои всички нормални страдания; защото онези, които тъкмо умираха, гледаха със сухи очи и отворени уста към другите, които вече бяха отишли в своята почивка преди тях.

Също една дълбока тишина, и нещо като мъртвешка нощ, беше обхванала града; докато все още разбойниците бяха по-опасни отколкото бяха тези нещастия сами по себе си; защото отваряха с взлом онези домове, които не бяха друго освен гробове на мъртви тела, и ги ограбваха; и отнасяйки дрехите от телата, излизаха със смях, и опитваха остриетата на своите мечове върху труповете; и за да докажат характера си, пронизваха онези, които лежаха все още живи на земята; но колкото до онези, които ги умоляваха да ги убият с меч, те бяха твърде горди, за да удовлетворят тяхната молба, и ги оставиха да умрат от глад. Сега всеки един от тях умираше с очи към Храма, и оставяха бунтовниците живи зад себе си. А бунтовниците в началото дадоха заповеди мъртвите да бъдат погребвани на обществени разноски, защото не издържаха на миризмата на мъртвите им тела. Но след това, като не можеха да правят това, хвърляха ги от стените в долините под тях.

4. Обаче, когато Тит, като обикаляше из тези долини, ги видя пълни с мъртви тела и силното разлагане около тях, нададе вопъл; и протягайки ръцете си към небето призова Бог да бъде свидетел, че това не беше негово дело: такова беше тъжното положение на самия град. Но римляните силно се радваха, тъй като никой от бунтовниците не можеше сега да прави набези извън града, защото те самите бяха недоволни; и гладът вече докосваше и тях. Освен това тези римляни имаха изобилие от жито и други стоки от първа необходимост от Сирия и от съседните провинции; много от които стояха близо до градската стена и показваха на хората колко големи количества от провизии имаха, и така караха врага да усеща глада още повече с голямото изобилие, дори до ситост, което сами имаха.

Но тъй като бунтовниците все още не показваха никаква склонност да се предадат, Тит, от съжаление към останалите хора и от силно желание да спаси онова, което все още беше останало от тези нещастия, започна отново да издига своите насипи, макар материалите за тях да бяха трудни за намиране; защото всички дървета около града бяха вече отрязани за предишните насипи. Но войниците донесоха със себе си други материали от разстояние на деветдесет стадии, и с тях издигнаха насипи на четири части, много по-големи от предишните, макар това да беше направено само при кулата на Антония. . . .