Съдържание Цялата книга на една страница

“СИНЪТ ИДВА!”

(v:vii:3)

3. . . . Бойните машини, които всички легиони вече бяха приготвили, бяха чудесно замислени; но десетият легион имаше още по-изключителни: онези, които хвърлят стрели и онези, които хвърляха камъни, бяха по-силни и по-далекобойни от останалите, с които те не само отблъсна-ха набезите на юдеите, но изтласкаха онези, които бяха също и на стените. А хвърляните камъни тежаха един талант,[1] и изминаваха две стадии[2] и повече. Ударът от тях по никакъв начин не можеше да бъде удържан, не само от онези, които първи го посрещаха, но и от хората на голямо разстояние зад тях. Колкото до юдеите, в началото те наблюдаваха идването на камъка, защото беше бял на цвят, и по тази причина не само можеше да бъде чут по големия шум, който правеше, но също можеше да се види преди да дойде поради своя блясък; съответно стражите на кулите ги предупреждаваха когато бойната машина стреля и камъкът излиза от нея, и викаха силно на своя местен език, “СИНЪТ ИДВА”;[3] така че тези, които бяха на пътя му, да се отдръпнат и залегнат; и така като се пазеха, камъкът падаше, без въобще да ги нарани. Но римляните измислиха как да предотвратят това, като оцветяваха в черно камъка, който тогава можеше да се прицелва в тях с успех, тъй като не се виждаше предварително, както преди това; и така убиваха много от тях с един удар. . . .



[1] Около 45 кг.

[2] Около 365 метра.

[3] След като разглежда различните теории за този странен пасаж, Дж. Стюарт Ръсел предлага следното обяснение: На юдеите трябва да е било добре известно, че голямата надежда и вярата на християните е бързото идване на Сина. Около същото  това време, според Хегезил, Св. Яков, братът на нашия Господ, открито заявява в храма, че „Човешкият Син ще дойде с небесните,” и след това подпечатва своето свидетелство със собствена кръв. Изглежда силно вероятно, че в своето предизвикателно и отчаяно богохулство, когато са виждали бялата маса да профучава във въздуха, юдеите са надигали подигравателен вик, „Синът идва,” като подигравка към християнската надежда за Парусията, с която абсурдно са оприличавали чудатия вид на снаряда. (J. Stuart Russell, The Parousia [Grand Rapids: Baker Book House, 1887, 1983], p. 482. Твърдението на Хегезил за Яков може да се намери в The Ante-Nicene Fathers [Grand Rapids: Eerdmans, 1970 reprint] vol. 8, p. 763).