Съдържание Цялата книга на една страница

ПОСЛЕДНАТА ПАСХАЛНА “ЖЕРТВА”

(vi:ix:3-4)

3. А броят на онези, които бяха взети в плен по време на цялата тази война, достигна до деветдесет и седем хиляди; както броят на онези, които загинаха по времето на цялата обсада, беше 1,100,000, по-голямата част от които бяха наистина от същия народ [със жителите на Ерусалим], но не жители на самия град; защото бяха дошли от цялата страна за празника на безквасните, и изведнъж бяха обсадени от войска, която отначало причини толкова големи трудности между тях, че дойде пагубно разрушение върху тях, и скоро след това такъв глад, който ги погуби още по-бързо.

И този град можеше да побере толкова много хора, както личи от броя на онези, които бяха пленени при Цестий, който желаейки да осведоми Нерон за силата на града, който иначе беше склонен да пренебрегне този народ, помоли първосвещениците, ако е възможно да преброят цялото множество. Така тези първосвещеници при идването на празника, който се нарича Пасхата, когато заколват своите жертви от деветия час до единадесетия, но така, че една група от не по-малко от десет човека принадлежеше на всяка жертва (защото не беше законно за тях да празнуват самостоятелно), и много от нас са двадесет в група, пресметнаха, че броят на жертвите беше двеста петдесет и шест хиляди и петстотин; което, ако се допусне, че заедно празнуват не повече от десет души, достига до числото от два милиона седемстотин хиляди и двеста души, които са чисти и святи; колкото до онези, които имат проказа, или гонорея, или жени в месечен цикъл, или такива, които са нечисти по друг случай, не е законно за тях да участват в тази жертва; нито дори никой чужденец, който идва до там, за да се поклони.

4. Сега това огромно множество наистина се събра от най-отдалечени места, но целият народ беше сега затворен от съдбата като във затвор, и римската войска обсади града, когато той беше пълен с обитатели. Затова множеството на онези, които загинаха там, надвишаваше всички опустошения, които хората или Бог са правели някога на света; защото да говорим само за това, което е публично известно, римляните убиха някои от тях, други взеха в плен, а други издириха под земята, и когато ги откриха, разбиха земята и убиха всеки, когото видяха.

Там също бяха намерени убити над две хиляди души, някои от техните собствени ръце, някои от други, но главно убити от глада; но тогава отвратителната воня на мъртвите тела беше най-нетърпима за онези, които се натъкваха на тях, дотолкова, че някои бяха принудени да излязат веднага, докато други бяха толкова алчни за печалба, че отиваха между мъртвите тела, които лежаха на купове, и стъпваха върху тях; защото големи съкровища се намериха в тези пещери, и надеждата за печалба направи всеки начин за добиране до нея да бъде считан за законен. Също много от онези, които бяха хвърлени в затвора от тираните, бяха сега извадени; защото те не изоставиха своята варварска жестокост до последния си час; но Бог си отмъсти върху тях по начин, който е приемлив за правосъдието.

Колкото до Йоан, заедно със своите братя искаше храна в тези пещери, и молеше римляните да му се закълнат за неговата безопасност, което преди често беше отхвърлял горделиво; колкото до Симон, той се бори твърдо с бедственото положение, в което беше, докато беше принуден да се предаде, както ще разкажем след това; така беше запазен за триумфа, и да бъде убит тогава: както Йоан беше осъден на доживотен затвор: и сега римляните запалиха най-крайните части на града и ги изгориха, и напълно разрушиха неговите стени.