Съдържание Цялата книга на една страница

МОРЕТО СТАВА НА КРЪВ

(iii:ix:2-4)

2. Междувременно се събраха такива, които тайно бяха избягали от техните врагове, както и такива, които бяха избягали от разрушените градове, които бяха голямо множество, и поправи-ха Йопа, която беше оставена пуста от Цестий, за да им служи за прибежище; и понеже околната област беше опустошена във войната и не можеше да ги изхранва, решиха да избягат по море. Също си построиха много пиратски кораби, и станаха пирати в морето близо до Сирия и Финикия и Египет, и направиха онези морета невъзможни за плаване за всички хора. И когато Веспасиан разбра за техния заговор, той изпрати пехота и конници към Йопа, която не беше охранявана през нощта; но тези, които бяха в нея, разбраха, че ще бъдат атакувани, и се уплашиха от това; въпреки това не посмяха да държат римляните вън, но избягаха на своите кораби, и останаха в морето цялата нощ, извън обсега на техните стрели.

3. Но Йопа не е естествено пристанище, защото завършва в неравен бряг, където всичко е равно освен двата края, които се накланят един към друг, където има дълбоки пропасти и големи камъни, които се издават в морето, и където веригите, с които Андромеда[1] е била вързана, са оставили своите отпечатъци, което свидетелства за древността на този разказ; но северният вятър духа насреща и към брега, и удря могъщи вълни в скалите, където се разбиват, и прави пристанището по-опасно от страната, откъдето бяха избягали.

Сега, когато тези хора от Йопа плаваха по морето, на сутринта излезе силен вятър върху тях; онези, които плават там, го наричат “черния северен вятър,” и там блъскаше техните кораби един срещу друг, и захвърли някои от тях върху скалите, и завлече много от тях в открито море, докато се бореха с насрещните вълни; защото брегът беше толкова скалист, и имаше толкова много врагове на него, че се страхуваха да излязат на суша; и дори вълните се издигаха толкова високо, че ги потопиха; нито имаше някакво място, където могат да избягат, нито имаше начин да се спасят; понеже биваха изхвърляни от морето, от силата на вятъра, ако стояха на едно място, и от града заради яростта на римляните; и голям вопъл настана, когато корабите се разбиваха един в друг; и част от множеството, които бяха в тях, бяха заляти от вълните и така загинаха, и много умряха в корабокрушенията; но някои от решиха, че да умрат от своите собствени мечове е по-леко, отколкото от морето, и така се убиха преди да се удавят; макар най-голямата част от тях бяха понесени от вълните и разбити на късове в издадените части на скалите, дотам че морето беше кърваво дълго време и крайбрежните места бяха пълни с трупове; защото римляните се спускаха върху онези, които излизаха на брега, и ги убиваха; а броят на телата, които бяха изхвърлени от морето, беше четири хиляди и двеста. Римляните също превзеха града без съпротива и напълно го разрушиха.

4. И така, за кратко време Йопа беше превзета два пъти от римляните; но Веспасиан, за да попречи на тези пирати да идват повече насам, издигна лагер там, където беше цитаделата на Йопа, и остави конници в него заедно с малко пехотинци; последните да стоят там и да пазят лагера, а конниците да плячкосват околността и да разрушат близките села и по-малки градове. Така тези войски опустошиха страната, както им беше заповядано да направят, и всеки ден тероризираха и запустяваха цялата област.



[1] Според гръцката митология Андромеда е дъщерята на Кефей, царя на Етиопия. Тя е била вързана за скала, за да бъде погълната от морско чудовище, но била спасена в последния момент от героя Персей.