Съдържание Цялата книга на една страница

КЛАНЕ В ЕРУСАЛИМ

(ii:xiv:8-9)

8. По това време Флор се настани в двореца; и на следващия ден постави своя съдийски престол пред него и седна на него, когато главните свещеници, и първенците и главните хора в града дойдоха всички пред трибунала; при което Флор им заповяда да му предадат онези, които го укорявали, и им каза, че те самите трябва да споделят тяхното наказание, ако не предадат престъпниците; но те показаха, че хората са миролюбиво настроени, и молиха прошка за онези, които са сгрешили с думите си; защото въобще не било чудно, че в толкова голямо множество има такива, които са по-дръзки отколкото трябва да бъдат, и то по причина на тяхната младост, и глупави също; и че е невъзможно да се разграничат онези, които обиждат, от останалите, докато всеки се извини за това, което е сторил, и го отрича от страх за това, което ще последва: че той обаче трябва да осигури мир на народа, и да приема такива съвети, които да запазят града за римляните, и дори заради големия брой невинни хора да прости на малцината, които са виновни, а не заради малцината нечестиви да излага толкова много и добри хора на безредици.

9. Флор беше още по-раздразнен от това и извика силно към войниците да плячкосат това, което се нарича Горния пазар, и да убият всеки, когото срещнат там. Така войниците, приемайки този призив на своя командир като съответстващ на тяхното желание за плячка, не само плячкосаха мястото, където бяха изпратени, но нахлувайки във всяка къща, убиваха нейните обитатели; затова гражданите избягаха по тесните улички, а войниците убиха онези, които хванаха, и никое средство за грабеж не беше пропуснато; те също заловиха мнозина мирни граждани и ги доведоха пред Флор, които той бичува с камшици, а после разпъна. Съответно, целият брой на онези, които бяха погубени онзи ден, заедно с жените и децата (защото не пожалиха дори бебетата), беше около три хиляди и шестстотин; и което още повече утежни това бедствие беше този нов метод на римска варварщина; защото Флор започна тогава да прави нещо, което никой друг не беше правил преди, тоест да бичува мъже от кастата на конниците, и да ги приковава на кръста пред своя съд; които, макар да бяха по рождение юдеи, бяха въпреки това с римско гражданство.[1]



[1] Членовете на „кастата са конниците” са били юдейските благородници, с римско гражданство; това събитие става на 3 юни 66 от Хр.