Съдържание Цялата книга на една страница

КАК ЗИЛОТИТЕ ИЗПЪЛНИХА ПРОРОЧЕСТВОТО

(iv:vi:3)

3. . . . и наистина имаше мнозина от юдеите, които напускаха всеки ден и бягаха от зилотите, макар тяхното бягство да беше много трудно, тъй като онези пазеха всеки изход от града и убиваха всеки, когото хванеха там, като приемаха, че отиват при римляните; но който им даде пари биваше пускан, докато само който не им даде нищо биваше счетен за предател. Така крайният резултат беше такъв, че богатите откупиха своето бягство с пари, докато убитите бяха само бедни. Покрай всички пътища също лежаха голям брой трупове на куп, и дори много от тези, които толкова ревностно желаеха да избягат, накрая избраха да загинат в града; защото надеждата да бъдат погребани направи смъртта в техния собствен град да изглежда за тях от двете злини по-малката.

Но тези зилоти накрая достигнаха до такава степен на варварщина, че да не позволят погребение дори за онези, които са убити в града, или за онези, които лежаха по пътищата; но като че ли се бяха споразумели да унищожат и законите на своята страна, и законите на природата, и когато оскверниха хората със своите нечестиви действия, искаха да замърсят и самото Божество, те оставиха мъртвите трупове да се разлагат под слънцето: и за онези, които погребват някого, беше определено същото наказание, както на тези, които бягаха, което не беше нищо друго, а смърт; като този, който окаже на някой друг услугата да го погребе, сега сам ще се нуждае от гроб. Да кажем с една дума, никое друго благородно чувство не беше изгубено толкова напълно от тях, както милостта; защото това, което беше най-голям обект на съжаление, най-много раздразни тези негодници, и те прехвърляха своя гняв от живите на мъртвите, и от мъртвите на живите. Дори страхът беше толкова голям, че оцелелите наричаха убитите преди тях щастливци, че вече са в почивката си; както и изтезаваните в затворите считаха, че непогребаните мъртви са най-щастливи.

Така тези хора потъпкаха всички човешки закони, и се присмяха на Божиите закони; а колкото за предсказанията на пророците, те се подиграваха с тях като измамнически лъжи; а тези пророци предсказаха много неща относно [наградите за] добродетелта, и [наказанията за] порока, и когато зилотите нарушиха тези закони, станаха причина за изпълнението на същите тези пророчества върху своята собствена страна: защото имаше определено древно предсказание от онези хора, че градът ще бъде превзет и светилището опожарено чрез война, когато ще настанат заблуди сред юдеите, и че тяхната собствена ръка ще оскверни Божия храм. И така, макар тези зилоти да не вярваха [много] на тези предсказания, те се оказаха средство за тяхното изпълнение.