Съдържание Цялата книга на една страница

ЙОСИФ ФЛАВИЙ УКОРЯВА ЮДЕИТЕ

(v:ix:4)

4. Докато Йосиф увещаваше юдеите, много от тях го подиграваха от стената и много го обиждаха; дори някои стреляха по него; но когато не можа да ги убеди чрез такъв откровен добър съвет, той се отнесе до историята на техния собствен народ; и извика силно, “О, окаяни създания! Толкова ли бързо забравяте онези, които ви помогнаха, че да се биете с вашите собствени оръжия и с ръцете си срещу римляните? Кога сме покорявали някой друг народ чрез такива средства? И кога Бог, Който е Създателят на юдейския народ, не ги е възмездявал, когато са бивали онеправдани? Няма ли да се обърнете, и да погледнете към миналото, и да размислите откъде стана така, че се биете с такава ярост, и колко велик Закрилник вие скверно оскърбихте? Няма ли да си спомните изумителните неща извършени за вашите бащи и това свято място, и колко големи ваши врагове бяха подчинени от Него под вас? Аз самият потръпвам като обявявам делата на Бога пред вашите уши, които са недостойни да ги чуят: обаче, вслушайте се в мен, за да бъдете осведомени, че се биете не само срещу римляните, но срещу самия Бог.

В древни времена имаше един Нехао, цар на Египет, който също се наричаше Фараон; той дойде с огромна войска от войници и плени царица Сара, майката на нашия народ. Какво направи тогава Авраам, нашият родоначалник? Дали се защити сам от този оскърбителен човек чрез война, макар да имаше триста и осемнадесет военачалника под себе си и огромна войска под всеки от тях? Вместо това той ги счете за съвсем малобройни без Божията помощ, и само простря своите ръце към това свято място, което вие сега омърсихте, и се позова на Него като на свой непобедим Закрилник, вместо на своята собствена войска. Не беше ли още същата вечер нашата царица върната без никакво оскверняване спрямо нейния съпруг? – докато царят на Египет избяга, украсявайки това място, което вие осквернихте като проляхте върху него кръвта на вашите сънародници; и той също трепереше при сънищата, които видя нощно време, и подари злато и сребро на евреите като на народ, възлюбен от Бога.

Нищо ли да не кажа, или да спомена за преместването на нашите бащи в Египет, които когато бяха под тирания, и паднаха под властта на чужди царе за общо четиристотин години, и можеха да се защитават чрез война и чрез бой, въпреки това не направиха нищо, но се предадоха на Бога? Има ли някой, който да не знае, че Египет беше смазан от всякакви диви зверове и погълнат от всякакви болести? Как тяхната земя не раждаше своите плодове? Как Нил пресъхна; как десетте язви на Египет следваха една след друга? И как по този начин, нашите бащи бяха изпратени под стража, без никакво кръвопролитие, и без да се впускат в никакви опасности, защото Бог се отнасяше към тях като към Свои избрани слуги?

Нещо повече, не пъшкаше ли Палестина под разорението, което направиха асирийците, когато отнесоха нашия свещен ковчег? Както направиха със своя идол Дагон, и както направи целият народ, който го отнесе, как бяха поразени с гнусна болест в скритите части на телата им, как и червата им излязоха с това, което бяха яли, докато онези ръце, които го бяха откраднали, не бяха принудени да го върнат, при това със звука на кимвали и на тъпанчета и други дарове, за да умилостивят гнева на Бога заради оскверняването на Неговия свят ковчег. Тогава Бог стана нашият военачалник и извърши тези велики неща за нашите бащи, и това не защото те се занимаваха с война и бой, но предадоха на Него да отсъди относно техните дела.

Когато Сенахериб, царят на Асирия, доведе със себе си цяла Азия и обсади този град с войската си, дали падна от човешки ръце? Не бяха ли тези ръце издигнати към Бога в молитва, без да държат оръжия, когато Божий ангел погуби тази огромна войска за една нощ? Когато асирийският цар, като стана на следващия ден, намери сто осемдесет и пет хиляди мъртъвци, с остатъка от своята армия избяга от евреите, макар да бяха невъоръжени и не го гонеха! Също сте запознати с робството, под което бяхме във Вавилон, където хората бяха пленници седемдесет години; въпреки това не бяха освободени отново преди Бог да направи Кир Свое благодатно оръдие за изпълнението на това: така те бяха освободени от него и отново възстановиха поклонението пред своя Освободител в Неговия храм.

И да говорим общо, не можем да се сетим за пример, където нашите бащи спечелиха някакъв успех чрез война, или не спечелиха, когато без война се посвещаваха на Бога. Когато си седяха в къщи, побеждаваха, като угаждаха на своя Съдия; но когато излизаха на война, винаги биваха разочаровани: например, когато царят на Вавилон обсади точно този град, и нашият цар Седекия воюва против него, обратно на предсказанията, които му се дадоха от пророк Еремия, накрая беше взет в плен и видя града и храма разрушени. А колко по-голяма беше сдържаността на този цар от тази на вашите настоящи водачи, и колко сдържани бяха хората под него, отколкото сте вие сега! Защото когато Еремия извика силно колко много им е гневен Бог заради техните престъпления, и им каза, че ще бъдат взети в плен, ако не предадат града, нито царят, нито народът го убиха; но колкото до вас (да пропусна това, което направихте в града, което не съм способен да опиша така, както заслужава вашето нечестие), вие ме обиждате и стреляте по мен, по човека, който само ви увещава да се спасите, раздразнени, когато ви се напомня за вашите грехове, и не можете да понесете самото споменаване на онези престъпления, които всеки ден извършвате. За друг пример, когато Антиох наречен Епифан, се разположи против този град, и беше виновен за много хули против Бога, и нашите бащи го посрещнаха с оръжие, тогава бяха убити в битката, този град беше плячкосан от враговете ни, а нашето светилище беше запустено за три години и шест месеца.[1] И защо е нужно да давам повече примери! Наистина, кое предизвика армията на римляните срещу нашия народ? Не е ли нечестието на неговите обитатели? Откъде произлезе нашето робство? Не дойде ли заради размириците сред нашите предци, когато безумието на Аристовул и Хиркан и нашите взаимни раздори доведоха Помпей срещу този град, и когато Бог сведе под властта на римляните хората, които са недостойни за свободата, на която се наслаждаваха? Затова след обсада от три месеца бяха принудени да се предадат, макар да бяха виновни за такива престъпления спрямо нашето светилище и нашите закони, както и вие, и то докато имаха много по-големи възможности да воюват, отколкото вие имате. Не знаете ли до какъв край стигна Антигон, синът на Аристовул, под чието царуване Бог определи този град да бъде превзет отново заради престъпленията на народа? Когато Ирод, синът на Антипатър, доведе срещу нас Сосий, а Сосий доведе срещу нас римската войска, тогава те бяха обкръжени и бяха обсадени шест месеца, и като наказание за техните грехове бяха победени и градът беше плячкосан от врага.

Така изглежда, че на нашия народ никога не са давани оръжия, а винаги сме предавани на враговете и побеждавани; защото предполагам, че тези, които обитават това свято място, трябва да предадат всичко на Бога и винаги да отказват човешка помощ, като предадат себе си на своя Съдия, който е свише. Колкото до вас, какво направихте от онези неща, които са заповядани от нашия Законодател? И какво не сторихте от онези неща, които той осъди! Колко по-нечестиви сте вие от онези, които бяха толкова бързо победени! Вие не се срамувате дори от греховете, които обикновено се вършат скрито; имам предвид кражби, и предателски заговори срещу хора, и прелюбодейства. Вие се карахте за грабежи и убийства, и изобретихте непознати начини на нечестие. Дори самият храм стана вместилище на всичко това, и това божествено място е замърсено от ръцете на хората от нашата собствена страна; мястото, което беше почитано от римляните, когато беше надалеч от тях, когато нарушиха много от техните собствени обичаи, за да сторят място на нашия закон.[2]

И, след всичко това, очаквате ли Този, Когото толкова нечестиво оскърбихте, да бъде ваш закрилник? Със сигурност имате право да бъдете просители, и да Го призовете да ви помага, толкова чисти са вашите ръце! Такива ръце ли издигна вашия цар [Езекия] в молитва към Бога срещу царя на Асирия, когато Той погуби тази голяма войска за една нощ? И такива големи нечестия ли сториха римляните като царя на Асирия, че да имате основание да се надявате за подобно възмездие върху тях? Не прие ли този цар пари от нашия цар при условие да не погубва града, и въпреки клетвата, която беше положил, дойде да изгори храма? Докато римляните не изискват повече от обичайния данък, който нашите бащи са плащали на техните бащи; и когато веднъж си го вземат, не желаят нито да разрушават града, нито да докосват неговото светилище; та дори ще позволят на вашето потомство да бъде свободно, и вашите притежания ще са сигурни, и ще запазят вашите святи закони ненарушими за вас.

И е очевидна лудост да очакваме, че Бог ще се яви по същия начин благоразположен към нечестивите, както към праведните, след като Той знае, че подобава да се наказват веднага хората за техните грехове, и затова строши силата на асирийците същата нощ, когато установиха своя лагер. Защото ако Той е отсъдил, че нашият народ е достоен за свобода, или римляните за наказание, той щеше веднага да нанесе наказание върху онези римляни, както направи върху асирийците, когато Помпей започна да се занимава с нашия народ, или когато след него Сосий дойде срещу нас, или когато Веспасиан запусти Галилея, или сега когато Тит веднага обсади града; но Магнус и Сосий не само да не пострадаха нищо, но превзеха града; както Веспасиан си тръгна от войната срещу вас за да получи империята; а колкото до Тит, онези извори, които преди бяха почти пресъхнали докато бяха под ваша власт, откакто той дойде, бликат по-изобилно отколкото преди; съответно знаете, че Силоам, както всички други извори, които бяха извън града, досега съхнеше, чe водата се продаваше за цена; докато сега имат такова изобилие от вода за вашите врагове, което е достатъчно не само да пият, те и добитъкът им, но и да напояват своите градини. Същото чудно знамение преживяхте преди, когато споменатият преди цар на Вавилон воюва срещу вас, когато превзе града и изгори храма; като все още вярвам, че юдеите от онова време не са били толкова безбожни както сте вие.

При което не мога да направя друго, освен да предположа, че Бог е напуснал Своето светили-ще и стои на страната на онези, с които воювате. Дори човек, ако е добър, ще избяга от нечист дом и ще намрази онези, които са в него; а вие се убеждавате, че Бог ще стои с вас във вашите нечестия, Бог, Който вижда всички тайни неща и чува това, което се пази в най-голяма тайна! И така какво е онова престъпление, моля ви, което е скрито между вас, или е потулено от вас! Та има ли нещо, което да не се знае и от враговете ви! Защото вие показвате вашите престъпления по един надут начин, и се състезавате един с друг кой ще бъде по-нечестив от другия, и открито се хвалите с вашата неправда, като че ли е добродетел!

Но има възможност да оцелеете, ако желаете да я приемете, и Бог лесно се примирява с онези, които изповядват своите грехове и се покайват от тях. О, вие коравосърдечни нещастници! Хвърлете всички оръжия и се смилете над вашата страна, която вече се разпада; върнете се от нечестивите си пътища и почетете достойнството на този град, който вие ще предадете, на този превъзходен храм с даровете на толкова много страни в него. Кой може да понесе да бъде първият, който ще запали този храм! Кой може да желае тези неща да изчезнат! И има ли нещо, което повече да заслужава да бъде запазено, о безчувствени твари, и по-глупави от самите камъни!

И ако не можете да видите тези неща с прозорливи очи, все пак се смилете за вашите семейства и поставете пред всяко едно от очите си вашите деца, жени и родители, които постепенно ще бъдат погубени или от глад, или от война. Аз осъзнавам, че тази опасност ще достигне до моята майка, и жена, и до моето семейство, което по никакъв начин не е нископоставено, и дори е било много видно в миналото; и може би вие си представяте, че само заради тях аз ви давам този съвет; ако това е всичко, убийте ги; не, вземете моята собствена кръв като награда, ако тя може да осигури вашето оцеляване; защото съм готов да умра, само вие да се върнете към здравия разум след моята смърт.”



[1] Забележете: 42 месеца. Периодът от назначаването на Веспасиан от Нерон до разрушаването на Храма (30 август 70 от Хр.), също е около 42 месеца.

[2] Сравни с бележка 21 по-горе.

следваща глава УЖАСИТЕ НА ГЛАДА