Съдържание Цялата книга на една страница

ЕДНА МАЙКА СТАВА ЧОВЕКОЯДЕЦ

(vi:iii:3-4)

3. Така броят на онези, които погинаха от глада в града, беше огромен, и нещастията, които преживяха, не могат да се изкажат; защото ако някъде се появеше и сянка на някаква храна, избухваше война, и най-близките приятели се впускаха в бой един с друг за нея, отнемайки един от друг най-мизерните средства за живота. Хората не вярваха, че умиращите нямат храна; но разбойниците ги претърсваха докато издъхват, да не би някой да е скрил храна в пазвата си и да се преструва на умиращ: дори самите разбойници зееха от глад и се скитаха олюляващи се и залитащи като бесни кучета, и облягайки се на вратите на къщите като пияници; те също се втурваха в същите тези къщи заради голямата нужда, в която бяха, два или три пъти за един и същи ден. Нещо повече, техният глад беше толкова нетърпим, че ги принуждаваше да дъвчат всичко, докато събираха такива неща, каквито и най-гнусните животни не биха докоснали, и ги ядяха; нито се въздържаха накрая от пояси и обувки; и самата кожа по щитовете извадиха и изгризаха: дори стиските старо сено станаха храна за някои; а други събираха коренчета и продаваха много малко тегло от тях за четири атика [драхми].

Но защо описвам срамното безочие, до което гладът доведе хората да ядат неодушевени неща, като смятам да разкажа един факт, какъвто никоя история не разказва, нито сред гърците, нито сред варварите! Ужасно е да говоря за това, и невероятно, когато то е чуто. Дори умишлено пропуснах това наше бедствие, за да не предавам на потомството това, което е толкова злокобно, но понеже имам безброй свидетели за него в моето собствено време; и освен това, моята страна не би ми била благодарна, ако скривам нещастията, които тя е преживяла през това време.

4. Имаше една жена, която живееше отвъд Йордан, нейното име беше Мария; баща й беше Елеазар, от селото Ветезув, което означава Домът на Исоп. Тя беше известна със своя род и своето богатство, и беше избягала в Ерусалим с останалата част от множеството, и заедно с тях беше обсадена там по това време. Другите вещи на тази жена вече бяха ограбени; имам предвид тези, които донесе заедно със себе си от Перес и пренесе в града. Това, което беше събрала освен другото, както и храната, която успя да спести, също беше отнесено от грабливите стражи, които идваха всеки ден в нейната къща с това намерение. Това постави бедната жена в много голямо страдание, и с честите обиди и клетви, които тя отправи към тези грабливи разбойници предизвика техния гняв към себе си, но никой от тях, или от възмущението, което беше породила срещу себе си, или от съжаление към нейната участ, не я уби; и ако имаше някаква храна, тя разбра, че нейният труд ще е за други, а не за нея; и сега за нея стана невъзможно да намери по някакъв начин повече храна, докато гладът пронизваше дори вътрешностите й и мозъка на костите й, когато нейното страдание беше пламнало до степен отвъд самия глад; нито тя взе предвид друго нещо, освен своето страдание и нуждата, в която беше.

Тогава тя предприе най-неестественото нещо; и като сграбчи сина си, който беше дете, сучещо от гърдите й, тя каза, “О, ти нещастно дете! За кого ще те запазя в тази война, този глад и този бунт? Колкото до войната с римляните, ако те запазят нашия живот, ще бъдем роби! Този глад също ще ни погуби дори преди робството да дойде върху нас; – а тези бунтовни разбойници са по-страшни отколкото двете предишни злини. Ела; бъди моя храна, и бъди гняв за тези разбойнически негодници и пословица за света, довършване на нещастията за нас, юдеите.” И като каза това, тя уби своя син; и след това го изпече, и изяде едната половина от него, и скри другата половина при себе си.

При това бунтовниците дойдоха веднага, и намирисвайки ужасната миризма на тази храна я заплашиха, че ще прережат гърлото й веднага, ако не им покаже каква храна е приготвила. Тя отговори, че е запазила най-добрата порция за тях; и при това открила това, което останало от нейния син. При което те били обхванати от ужас и смайване, и стояли замръзнали при гледката; когато им казала, “Това е моят собствен син; и това, което стана, е мое собствено дело! Елате, яжте от тази храна; защото и аз съм яла от нея! Не се преструвайте на по-чувствителни от една жена или на по-състрадателни от една майка; но ако вие имате такива задръжки и се отвращавате от тази моя жертва, понеже съм изяла едната половина, нека останалата да бъде запазена за мен.” След което, онези мъже излезли потресени, уплашени от това както никога досега, и с известна трудност оставили останалото от това месо на майката.

При което целият град бил обсебен от това чудовищно действие; и докато всеки си представял пред собствените очи този нещастен случай, треперел, като че ли това нечувано действие било направено от самите тях. Така онези, които били така утеснени от глада, искали силно да умрат; а онези, които били вече мъртви, били считани за щастливи, защото не доживели нито да чуят, нито да видят такива нещастия.

следваща глава ХРАМЪТ Е ИЗГОРЕН