Съдържание Цялата книга на една страница

“ДЕНЯТ ПРЕМИНАВАШЕ В ПРОЛИВАНЕ НА КРЪВ”

(ii:xviii:1-5)

1. Така хората от Цезарея избиха юдеите, които бяха между тях в същия ден и час [когато войниците бяха убити], което човек би помислил, че трябва да е станало по заповед от Провидението; дотолкова, че в един час над двадесет хиляди юдеи бяха избити, и цяла Цезарея беше изпразнена от своите юдейски обитатели; защото Флор залови онези, които избягаха, и ги изпрати в окови на галерите. Заради този удар, който юдеите получиха в Цезарея, целият народ беше силно разярен; затова се разделиха на няколко отряда и опустошиха селищата на сирийците и техните съседни градове, Филаделфия, Себонитис, Гераза, Пела, и Скитопол, и след тях Гадара и Хипос; и като нападнаха Гавлонитис, там разрушиха някои градове, а други опожариха, и след това отидоха в Кедаса на тирците, към Птолемаис, Габа и Цезарея; нито Савасте (Самария) или Аскалон успяха да се противопоставят на силата, с която бяха атакувани; и когато опожариха тях до основи, напълно разрушиха Антедон и Газа; също много от селищата, които бяха около всеки от тези градове, бяха ограбени, и стана голямо клане на хората, които бяха заловени в тях.

2. Но сирийците не отстъпиха на юдеите в множеството хора, които избиха; защото те избиха онези, които заловиха в своите градове, и то не само поради омраза към тях, както преди, но за да предотвратят опасността от тях, така че безредиците в цяла Сирия бяха ужасни, и всеки град беше разделен на две войски, събрани една срещу друга, и животът на едната страна се състоеше в унищожаването на другата; така денят преминаваше в проливане на кръв, а нощта в страх – което беше по-ужасното от двете; защото когато сирийците мислеха, че са победили юдеите, заподозряха също и юдаистките прозелити: и тъй като всяка страна не си позволяваше да убива онези, които само подозираше, че са от другите, така силно се страхуваше от тях, когато се смесваха с другите, като че ли бяха със сигурност противници. Нещо повече, алчността за плячка беше подбуда да бъде убита противниковата страна, дори за такива, които преди изглеждаха много мили и добри към тях; защото те без страх обираха вещите на убитите и отнасяха плячката от онези, които убиваха, в собствените си домове, като че ли беше спечелена в честна битка; и за човек на честта биваше считан този, който се добира до най-голям дял, като победил най-голям брой врагове. Тогава стана нещо обичайно да се видят градове изпълнени с мъртви тела, все още непогребани, трупове на старци, смесени с бебета, всички мъртви, и разпръснати на едно място; жени също лежаха между тях без никакво покритие на голотата си: можеше да се види цялата провинция пълна с неизразими зверства, докато страхът от заплахата от още по-варварски действия беше навсякъде по-голям от това, което вече беше извършено.

3. И досега конфликтът беше между юдеи и чужденци; но когато стигнаха до Скитопол, откриха юдеи, които са действали като врагове; защото стояха в боен ред заедно с хората на Скитопол, и предпочитаха своята собствена сигурност пред връзката си с нас; те се биеха срещу своите собствени сънародници; дори тяхното силно желание за битка беше толкова голямо, че хората от Скитопол ги подозираха. Затова се страхуваха, да не би да нападнат града през нощта, и за беда на града с това да се оправдаят пред своя собствен народ заради въстанието си против тях. Затова им заповядаха, за да потвърдят своето съгласие и да докажат своята вярност към тях, които са от различен народ, да излязат от града заедно със семействата си, в съседно дефиле: и когато направиха всичко, което им беше заповядано, без да подозират нищо, хората от Скитопол изчакаха да минат два дена, за да ги накарат да се чувстват сигурни, d на третия ден издебнаха добра възможност и прерязаха гърлата им, на някои от тях докато лежаха беззащитни, а други докато спяха. Броят на убитите беше над тридесет хиляди, и след това плячкосаха всичко, което имаха.

4. Заслужава да разкажем какво се случи със Симон: той беше синът на един Саул, уважаван човек сред юдеите. Този мъж се отличаваше от останалите със силата на своето тяло и със смелостта на своето поведение, макар че злоупотреби с тях във вреда на своите сънародници: защото той излизаше всеки ден и избиваше много от юдеите в Скитопол, и често ги обръщаше в бягство, и сам стана причината за победата на своята армия. Но справедливо наказание му се падна заради убийствата, които извърши върху своите сънародници: защото когато хората от Скитопол започнаха да стрелят по тях в дефилето, той изтегли своя меч, но не атакува никой от врага; защото видя, че не можеше да направи нищо срещу такова множество; но извика по много вълнуващ начин и каза – “О, вие хора от Скитопол, аз заслужено страдам заради нещата, които направих с вас, когато ви дадох такова уверение за моята вярност към вас, като убих толкова много от моите сънародници. Поради което ние много справедливо претърпяваме предателството на чужденци, докато действахме по най-нечестивия начин към нашия собствен народ. Затова ще умра, какъвто съм нечист окаяник, от моите собствени ръце: защото не подобава да умра от ръцете на нашите врагове; и нека същото действие да бъде наказание за моите големи престъпления, и свидетелство на смелостта ми за моя похвала, че никой от нашите врагове да не може да се хвали, че ме е убил; и никой да не може да ме оскърбява, докато падам мъртъв.”

И когато каза това, той погледна около себе си към своето семейство със състрадание и с ярост (това семейство се състоеше от жена и деца, и неговите възрастни родители); и така първо хвана своя баща за сивите му коси и го прободе с меча – и след него направи същото със своята майка, която с готовност го прие; и след това направи същото със своята жена и деца, като всеки се жертваше почти доброволно пред неговия меч, понеже не желаеха да бъдат убити от техните врагове; така че когато приключи с цялото си семейство, той се изправи върху техните тела, за да бъде видян от всички, и протягайки дясната си ръка, така че действията му да бъдат наблюдавани от всички, заби целия меч във вътрешностите си. Трябва да се жали за този млад мъж, поради силата на неговото тяло и смелостта на душата му; но след като беше верен на чужденците [срещу своите собствени сънародници], той пострада заслужено.

5. Освен това клане в Скитопол, другите градове се надигнаха срещу юдеите, които бяха между тях: хората в Аскалон убиха две хиляди и петстотин, а в Птолемея две хиляди, и не малко оковаха; в Тир също умъртвиха голям брой хора, но по-голямата част държаха в тъмница; освен това, в Ипос и Гадара направиха същото, като убиха най-смелите от юдеите, но задържаха в плен онези, от които се страхуваха най-много; както и останалите от градовете в Сирия, според както всеки един или ги мразеше, или се боеше от тях; само антиохийците, сидонците и апамийците пощадиха онези, които живееха с тях, и не пожелаха да убият никои от юдеите, нито да ги оковат. . . .