в момента четеш
Защо езици? Кенет Хегин 

Изпълването със Святия Дух на вярващи

І. Петдесятница. Изпълването на новозаветните вярващи със Святия Дух ще бъде нашият модел днес. Предлагам да погледнем Деянията, за да видим как е било тогава и да следваме техния пример, за да получават хората Святия Дух.

В първа глава на Деяния, точно преди Исус да се възнесе, виждаме тази велика сцена: Деяния 1:4-5 „И като се събираше с тях, заръча им да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни”, а след това в деня на Петдесятница, Деяния 2:1-4 „И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха на едно място. И внезапно стана шум от небето като звученето на силен вятър, и изпълни цялата къща, гдето седяха. И явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух, и почнаха да говорят чужди езици, според както Духът им даваше способност да говорят.” Преди много години като млад деноминационен пастир, като четях Новия Завет, Святият Дух ме осветли и бях убеден, че ако получа същия Святи Дух, който те получиха, ще имам същия знак, който те имаха – Библейското доказателство – говоренето на езици. Не се задоволявах с нищо друго. Говоренето на езици не е Святият Дух! И Святият Дух не е говорене на езици! Но те вървят ръка за ръка.

ІІ. Самария. Събитията в книгата на апостолите са продължили доста години. Осем години след Петдесятница виждаме Филип да носи Евангелието на хората от Самария. Деяния 8:5-8 „Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас излизаха от мнозина, които ги имаха; и мнозина парализирани и куци бяха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град. И когато повярваха на Филип, който благовестваше за Божието царство и за Исус Христовото име, кръщаваха се мъже и жени.” Тези стихове ми помогнаха, да видя, че има едно преживяване, което следва след спасението, наречено получаване на Святия Дух.

Учили са ме, че когато се спасиш, ти вече имаш Святия Дух – което е вярно в известен смисъл. Но моята деноминация учеше, че това е всичко, относно Святия Дух. Исус каза в Марк 16:15-16 „И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен, а който не повярва ще бъде осъден.” Тези самаряни повярваха и бяха кръстени (Деяния 8:12). Те бяха ли спасени? Според Исус бяха. Святият Дух има дял в новорождението, но това не се нарича получаване на Святия Дух. Това е новорождение. Но съществува едно преживяване, което следва спасението, наречено получаване или изпълване със Святия Дух. Когато апостолите в Ерусалим чуха за чудните неща, които Бог направил чрез служението на Филип в Самария, изпратиха Петър и Йоан да положат ръце на новоповярвалите, за да приемат Святия Дух. Деяния 8:14-17 „А апостолите, които бяха в Ерусалим, като чуха, че Самария приела Божието учение, пратиха им Петра и Йоана, които, като слязоха, помолиха се за тях за да приемат Светия Дух; защото Той не беше слязъл още ни на един от тях; а само бяха кръстени в Исус Христовото име. Тогава апостолите полагаха ръце на тях и те приемаха Светия Дух.” Сега някои, които се противопоставят на говоренето на езици, спорят, че Библията не споменава, че самаряните са говорели на езици, когато са приели Святия Дух. Но не се казва и че не са! Учениците на църковната история знаят, че отците на ранната църква са съгласни, че в Самария са говорили на езици. А също е явно и от този пасаж: Деяния 8:18-19 „А Симон, като видя, че с полагането на апостолските ръце се даваше Светия Дух, предложи им пари, казвайки: Дайте и на мене тая сила щото, на когото положа ръце, да приема Светия Дух.” „Когато Симон видя….“ – казва Словото. Ти не можеш да видиш Святия Дух. Той не може да се види с физически очи. Трябва да е имало някакъв физически белег, за да е разбрал Симон, че те са приели Святия Дух – нещо, което да се възприеме от сетивата на Симон. Всички сведения показват, че проявеният знак е говоренето на езици.

ІІІ. Вярващите, изпълнени в Корнилиевия дом. Около десет години след Петдесятница, Словото ни казва как Петър отиде в дома на Корнилий, за да занесе благовестието. Деяния 10:44-47 „Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори: Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?” Ако прочетем целия текст, ще видим как един ангел се явил на Корнилий и му казал да изпрати хора до Йопа и да попита за дома на някой си човек на име Симон Петър, „който щe ти каже думи, чрез които ти и целия ти дом ще се спаси„.

Нито Корнилий, нито домът му бяха спасени. Те бяха юдейски прозелити. Човек не може да се спаси ако не чуе евангелието. Те не знаеха за Исуса. И така, ап. Петър им проповядваше. Те повярваха, докато още бяха там и бяха новородени по време на проповедта. Тогава те приеха Святия Дух и говориха чужди езици, преди той да беше завършил. Забележете, че проговарянето на чужди езици убеди компанията на апостол Петър, че тези езичници са приели Святия Дух. Юдейските вярващи бяха учудени, че Святият Дух се изля на езичници.

ІV. Вярващи, изпълнени в Ефесесяни 20 години след Петдесятница ап. Павел пътуваше за Ефес. Там той се срещна с някои вярващи и им говори за личността на Святия Дух. Деяния 19:1-3,6 „А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение. А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал през горните страни, дойде в Ефес, гдето намери някои ученици. И рече им: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А те му отговориха: Даже не сме чули дали има Светия Дух. И рече: А в що се кръстихте? А те рекоха: В Йоановото кръщение… И като положи Павел ръце на тях, Светият Дух дойде на тях; и говореха други езици и пророкуваха.” Както виждаме от горните стихове, тези вярващи в Ефес никога не бяха чували за Святия Дух. Но когато апостол Павел положи ръцете си на тях, Святият Дух дойде върху тях и те започнаха да говорят на чужди езици. Всеки от тях – без да чака, без да се бави, се изпълни със Святия Дух и говореше на чужди езици, както Духът на Бога им даваше способност.

V. Изпълването на апостол Павел с Духа. Апостол Павел, който положи ръце на тези хора, беше първоначално известен като Савел от Тарс. Деяния 9:10-12,17 „А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и Господ му рече във видение: Анание! А той рече: Ето ме, Господи. И Бог му рече: Стани и иди на улицата, която се нарича Права и попитай в къщата на Юда за един тарсянин на име Савел; защото, ето, той се моли; и е видял един човек на име Анания да влиза и да полага ръце на него, за да прогледа. И тъй Анания отиде и влезе в къщата; и като положи ръце на него, рече: Брате Савле, Господ ме изпрати, същият Исус Който ти се яви на пътя, по който ти идеше, за да прогледаш и да се изпълниш със Светия Дух.” Савел, по-късно известен като Павел, прие Святия Дух веднага. Той не трябваше да се бави или да чака. Той Го прие моментално. „Но не се казва, че е говорил на езици„, може да протестира някой. Вярно е, че тук не е казано точно. Но Павел казва, че той говори езици: І Коринтяни 14:18 „Благодаря Богу, че аз говоря повече езици от всички ви.” Знаем, че не е започнал да говори на езици, преди да приеме Святия Дух. Не е толкова трудно да разберем кога е започнал. Започнал е, когато приел Святия Дух, както и всички ние, защото езиците вървят с Него. Говоренето на езици е първоначален свръхестествен белег на Святия Дух и че Той живее в нас. Това е началото на всичко. Аз открих в своя собствен живот, че колкото повече се моля и хваля Бог на езици, толкова повече се прояват и другите дарби на Духа, които имам. Колкото по-малко говоря на езици, толкова по-малко е проявлението. Говоренето на езици е вратата за мястото, където са дарбите.