9 – Благодатта – Наистина свободен

НИКОЙ в света не е наистина така сво­боден, както повярвалият в Исус Хрис­тос. Павел казва в Галатяните 5:1: „Стойте, прочее, твърдо в свободата, за която Христос ни освободи, и не се заплитайте отново в робско иго“.

Свободата е състояние на свободен морален избор, т.е. това е способността да правим истински избор в живота. Вярващите са наистина свободни, но не е правилно да се използва същия термин, за да се опише един грешник. Той има само един ис­тински избор – дали да положи вярата си в Исус. Той е толкова заробен от плътта си, че не може да спре да прави това, което прави.

Днес има много хора, които вършат зли неща, без да знаят защо ги правят. Казват: „Мразя това; не искам да го правя; не разбирам защо го правя. Мразя себе си за това, че го правя, но не мога да се спра“. Те са вързани и държани от една сила – силата на Сатана.

Преди да дойдем при Христос, всички ние бяхме деца на гнева и прекарвахме целия си живот в опити да задоволим пожеланията на плътта и па ума си (вижте Ефесяните 2:3). Единственият ни из­бор беше какъв начин на заробване да изберем. Нямахме възможност да действаме според свободната си воля, защото ни липсваше способността да се отвърнем от греха. Можехме да заменяме една форма на неморалност с друга, но бяхме неспособ­ни да живеем праведно. Невъзможно е да се открие свободата в такова ужасно състояние.

 

За да останем свободни, не

Трябва да използваме свободата

си в област, която би ни върнала

отново в робство.

 

Колко голям е контрастът със славната свобо­да, дадена ни в Христос Исус! Като получихме Бо­жията любов и прошение, Бог ни подари и свобо­дата да не сме повече под господството на плътта. Не сме принудени вече да живеем като роби на собствените си плътски пожелания. Дадена ни е способността да се отвърнем от греха, за да слу­жим и да се покланяме на Бога. Освободени сме от веригите на тъмнината, която ни държеше в робство. Бяхме освободени от задължението да живеем според изискванията на закона, за да бъ­дем приети от Бога. Като Божии деца ние сме поз­нали свободата, и тя не може да се сравни с нищо, което преди сме опитвали.

Ние сме свободни в Христос, и свободата ни е толкова всеобхватна, че Павел можеше да каже: „Всичко е позволено“ (английски превод: „Всичко е законно за мен“) (1 Коринтяни 10:23). Няма по-обширна истина, съдържаща се в която и да било философия на света. Всъщност, човекът, който може да каже: Всичко ми е позволено“ е най-свободният човек, живял някога на земята.

Но Павел също подчертава, че докато всичко ми е позволено, „не всичко е полезно“ (23 стих). Това означава, че, въпреки че има области от сво­бодата ни, които бихме могли да използваме, без да се поставя в опасност спасението ни, те биха затруднили развитието ни в ходенето ни с Бога. Трябва да избягваме тези страни от свободата ни, които биха ни отклонили от простата, искрена от- даденост на Бога. Ако искаме да останем свобод­ни, трябва да внимаваме да не упражняваме сво­бодата си в област, която би ни върнала отново в робство.

 

Зле използвана свобода

 

Много често хората не разбират правилно християнската свобода, като смятат, че свободата в Христос означава свободно да вършат какъвто и да било грях; те използват свободата си, за да задо­волят плътта си. Това е пълно изопачаване на поу­чението в Писанието относно християнската сво­бода. Нашата свобода никога не означава, че мо­жем свободно да вършим грехове. Тя в никакъв случай не е позволително за грях.

Славната свобода, в която сме призовани в Христос Исус, е преди всичко свобода от нашата плът и от господството, която тя някога имаше над нас. В Римляни, 6 глава, Павел ни казва, че свободата в Христос, е свободата да служим и да се покланяме на Бога. Свободни сме да не живеем повече грешния, отдаден на страсти живот, който някога сме живели.

На Адам бе дадена огромна свобода в Едемската градина. Той можеше да яде от всяко дърво в градината, освен от дървото на познаване добро­то и злото. Бог знаеше от самото начало, че Адам няма да се подчини на заповедта Му, че ще яде от забраненото дърво и така ще внесе грях и нещас­тие в света. Но въпреки това, Бог не попречи фи­зически на Адам да яде от плода. Адам злоупотре­би с дадената му свобода, и ние днес страдаме от катастрофалните последствия на неговия избор. Грехът влезе в света чрез погрешното използване на свободата от един единствен човек.

По същия начин и ние можем да изберем да , използваме по погрешен начин свободата си в Христос. Възможно е да вземем тази славна сво­бода и да я използваме по начин, който да ни вър­не отново в робство. Всички сме чували хора да казват: „Е, добре, като християнин аз съм свобо­ден. И така, възнамерявам да задоволя този им­пулс на плътта си, защото имам свободата да го направя“. Трябва да си спомним също, че имаме също и свободата да не го направим. Никога не трябва да използваме свободата си като средство за задоволяване на плътта, отдавайки се на нейни­те импулси. В Евреи 12:1-2 ни се казва: „да отхвър­лим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита и с търпение да тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса – начинателя и усъвършителя на вярата ни“.

 

Свободата да служим

 

Ясно е как не трябва да използваме свободата си в Христос. Но истинският въпрос е: „Как трябва да я използваме?“. Как можем да използваме сво­бодата си по начин, който отдава почит на Бога и който ни помага да растем в благодатта? Павел дава отговора в Галатяните 5:13. Той казва, че трябва да използваме свободата си, за да си слу­жим един на друг с любов : „Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг“. Библията непре­къснато ни напомня за високата оценка, която Бог поставя на смиреното служение.

Библията многократно ни напомня, че ако ис­каме да бъдем наистина велики в Божието царст­во, трябва да служим. Исус направи величествено изявление пред учениците Си в началото на така нареченото Велико Поръчение. Той казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18). Можете ли да си представите колко голяма трябва да е тази сила? Дадена Му бе цялата сила па вселената. Същата сила, която запали звездите и която държи всички атоми в едно, принадлежи на Исус.

И какво направи Той с тази сила? Разтърси вселената ли? Или създаде няколко нови галакти­ки ли? Не. Исус свали престилката Си, препаса се като слуга и изми нозете на учениците Си. След като изми последните мръсни глезени и пръсти, Той запита учениците Си: „Знаете ли какво ви сто­рих? Дадох ви пример. Ако Аз, Който съм ваш Господ, ви послужих, то и вие трябва да си служи­те един на друг“ (вижте Йоан 13:12-14).

Какво би станало, ако точно сега можехте да кажете: „Цялата сила на вселената е моя“? Какво бихте направили с тази сила? Исус взе кърпа и ле­ген с вода и уми мръсните крака на учениците Си. Цялата сила на вселената бе Негова – и какво направи Той с нея? Уми нозете на учениците Си.

Малцина от нас са тези, които искат да слу­жат. Вместо това обичаме да заповядваме и да бъ­дем обслужвани. „Донеси ми това!“ „Подай ми инструмента!“ „Трябва да отидеш!“ Как обичаме да даваме заповеди и как се ядосваме, когато не биват изпълнени! Засягаме се и се нацупваме. Обичаме да сме част от ръководещата класа…но най- големите Божии благословения не са там. Бяхме освободени не за да господаруваме над другите, а за да си служим един на друг с любов.

Без съмнение, това благословение изисква Божият Дух да работи в сърцата ни. Плътта ми не­минуемо се противи на идеята да служа на някой друг с любов. Често, първата ми реакция спрямо дори и най-простата молба е: „Ако искаш чата вода, иди и сам си налей. Кой ти беше слуга вче­ра?“. Плътта ми обича да й се угажда. Настойчиво изисква да й се прислужва. Но аз бях освободен от робството на плътта и сега мога да служа на дру­гите с любов. Каква радост е да служим с любов! Целият закон се съдържа в една единствена фраза: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“ (Матей 22:39).

 

Свободата да обичаш

 

Двеста години преди Исус, Буда казва: „Не прави на другите това, което не искаш те да ти правят“. Забележете, че той употребява израза в отрицателната форма. Ако не искате някой да ви разбие носа, то и вие не разбивайте неговия. Това е една отрицателна заповед.

 

Златното правило не е само

да отбягваме да вършим зло, но

активно да търсим начини

да изявим на практика любовта си.

 

Днес има много хора, които погрешно смятат, че съветът на Буда е златното правило. Вярват, че са праведни поради това, което не правят. „Е, доб­ре“, казват те, „Никого не съм наранил. Никого не съм убил и не спя с когото ми падне“. Животът им става дотолкова обусловен от отрицания, че те буквално „за нищо не стават“.

Но забележете, че Исус формулира тази етика с ясно позитивни термини. Той казва: „И както желаете да правят човеците на вас, така и вие пра­вете на тях“ (Лука 6:31). Както бих искал на мен да ми служат, така трябва и аз да служа. Както бих искал да ме обичат, така трябва и аз да обичам.

Както бих искал аз да получавам подаръци, така трябва и да подарявам.

Да обичаме ближния си като себе си означава да поемем инициативата да служим на другите с радост, по един активен и изобретателен начин. Златното правило не се състои просто в това да от­бягваме да вършим зло, а по-скоро активно да търсим начини да изразяваме на практика любов­та си.

Исус казва, че изпълняваме закона първо, като възлюбим Бога и след това, като възлюбим другите и се отнасяме към тях така, както бихме искали те да се отнасят към нас. Харесва ни други­те да говорят добри неща за нас, следователно и ние трябва да говорим добро за тях. Обичаме дру­гите да не забелязват грешките ни, следователно и ние трябва да имаме такова снизходително отно­шение към тях.

 

Църковен канибализъм

 

Защо става така, че когато някой каже нещо лошо за нас, често първата ни реакция е да му посмачкаме фасона? Пускаме по някоя забележка, че тези, които ни критикуват не са чак толкова святи, колкото биха искали хората да ги мислят. Казваме: „Ами, аз просто обичам да говоря исти­ната, затова искам да ти кажа какво представлява той“. После, когато те чуят какво ние сме казали, изстрелват нов снаряд и така се задвижва един безкраен кръг от злословене и зложелателство.

От друга страна, ако разбера, че някой наис­тина ме харесва и говори хубави неща за мен, казвам: „Да, той наистина е отличен експерт по човешките характери. Чудесен човек е“.

Случвало се е, като забележа, че някой има намерение да разкъса друг на парчета, да успея да го уловя на въдицата си. След като изсипе целия си боклук, му казвах: „Ами това е много интерес­но. Предполагам, че не си знаел, че той ми е чичо, нали?“. Обичах да наблюдавам реакцията на този човек.

Павел ни предупреждава: „Но ако се хапете и се ядете един друг, пазете се да не би един друг да се изтребите“ (Галатяни 5:15). Ако открием, че се „хапем“ и „ядем“ помежду си, казвайки язвителни, разрушителни и дори саркастични думи един за друг – тогава ние ходим в това, което е противоположно на любовта. За съжаление, започва един вид междуличностен канибализъм в отношенията. Осъзнаваме, че сме хванати в разрушителен, поро­чен кръг. Развиват се ревности, огорчения и бор­би, и скоро църквата започва да се самоизяжда. Изтребваме се един друг.

Веднъж четох за един човек в Англия, който успял да отгледа особено злобна порода петли за борба. Те били почти непобедими на арената и мъжът много се гордеел с положението и репута­цията, които придобил в резултат на усилията си. Всяка сутрин излизал навън и се възхищавал на своите петли-борци.

Един ден, когато отишъл отново да ги нагледа, за свой най-голям ужас намерил помещението им цялото в пера, кръв и трупове. Ценната му сто­ка лежала там, разкъсана на парчета. Той бързо извикал един от наемните си работници и го попи­тал какво се е случило. „Кой глупак затвори тези агресивни същества в едно и също помещение?“, изревал той. „Аз, сър“, отговорил кротко слугата.

„И защо направи тази глупост?“, запитал собстве­никът. „Ами“, отвърнал наемният работник, „по­мислих си, че досега вече всички са разбрали, че са от един отбор“. Но, разбира се, петлите били твърде глупави, за да разпознаят истинския си враг.

За съжаление, има моменти, когато ние в църквата едва ли се държим по-интелигентно. Чес­то забравяме кой е истинският ни враг. Врагът не е група баптисти или презвитериани. Нашият ис­тински враг е силата на тъмнината, която държи хората под робството на заблудата и греха. Ние трябва да прекратим тези саморазрушителни съ­перничества и да заработим заедно за общото бла­го на Божието царство. Защото, ако се „хапем“ и „ядем“, ще се изтребим един друг. Един ден ще на­мерим църквата окървавена и разбита, и тогава светът ще каже: „Ето – това е твоето християнст­во!“.

Колко е жалко, че такава голяма част от исто­рията на църквата е преминала в нападки и изтребване един друг. Прекалено много сме се от­дали на това несправедливо да поставяме етикети и да подценяваме хората от другите християнски общества. Нищо не може да се отрази по-пагубно на развитието на Божието царство.

Като свободни мъже и жени в Христос, тряб­ва да ходим в Духа – Духа на любовта, простителността и добротата. Трябва да гледаме към Госпо­да, за да получим благодатта и силата Му. В това отношение нямаме друг избор. Къде другаде бихме могли да намерим сила, за да се противопоставим на това разрушително течение и да се съсредото­чим на това, което е добро и похвално в другите, дори и в тези, с които не сме на едно мнение?

 

Свободата носи отговорност

 

Със свободата идва и голяма отговорност. Винаги! Някой е казал, че цената на свободата е непрестанна Бдителност. Трябва да сме винаги нащрек, за да опазим свободата си, защото е ужас- но лесно да я загубим.

Не се подвеждайте да използвате неправилно свободата си за задоволяване на плътта. Да, ние сме свободни в Христос да действаме, както избе­рем. Но, макар че може Бог да не осъди душата ви да попадне в ада поради някое съмнително действие, запитайте се: „Това забавя ли ме? Пречи ли ми по пътя към постигането на целта?“

Главната ми цел и копнеж в живота ми е да се намеря в Христос, съвършен в Него. Павел каз­ва: „Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, щото вие да я получите“ (1 Коринтяни 9:24). Аз възнамерявам да се „спусна към при­целната точка за наградата на горното (английски превод: „висшето“) от Бога призвание в Христа Исуса“ (Филипяни 3:14). „Следователно и ние… нека отхвърлим всяка тегота и грях, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащото пред нас поприще, като гледаме на Исуса, начинателя и усъвършителя на вярата ни“ (Евреи 12:12).

Аз не желая нищо да ме забавя. Не искам нищо да попречи на развитието ми. Някой може да ми каже: „Ама, Чък, няма нищо лошо в това, един християнин може да го прави“. Сигурно може. Но то може също така да препречи пътя му към целта! „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно“(1 Коринтяни 6:12). Някои от позволе­ните неща ме събарят и нарушават общението ми с Исус. „Всичко ми е позволено, но не ща да съм обладан от нищо“ (стих 12).

Ако искам да остана свободен, трябва да вни­мавам да не използвам свободата си за преследва­не на нещо, което може да ме завладее. Веднъж предал се на властта му, не съм вече свободен.

Ако искам да използвам свободата си за неща, които ме завладяват и не ме пускат, тогава не съм вече свободен. Използвал съм свободата си глупа­во и съм се върнал отново в робство. А това не е живот.

Слава на Бога, че ни е дадена свобода в Хрис­тос! Слава на Бога, че са ни дадени средствата, с които да опазим тази свободата! Думите сами по себе си не могат да изразят какво означава да бъ­деш наистина свободен.

Дано Бог ни помогне свободно да обичаме, свободно да служим, свободно да търсим това, което е най-добро за другите. Защото тогава, най- после, ще можем напълно да изпитваме несравни­мия възторг от това да бъдем единствено в свобо­дата на Божията велика благодат.