7 – Благодатта – Да вярваме в Божиите благословения

ИМА ГРЕШКИ, които просто никога не си отиват.

Спомнете си, например, за грешката, препъ­нала църквата в Галатия преди около 2000 години.

По някакъв начин тя е в сила и днес. Независимо от това какво Павел казва, все още има учители, които прокарват идеята, че Святият Дух се получа­ва чрез дела от закона. Колко трагично е, че една от най-големите пречки за преживяване пълнотата на Божиите благословения и сила е доктрина, коя­то усвояваме в църквата! Чуваме, че ако искаме Святият Дух да присъства в живота ни, първо трябва да си оправим поведението. Трябва да се отървем и от най-малката нечистота, за да заслу­жим Божието благословение.

Въпреки, че подобно учение е много искрено, то е искрено погрешно. Основната идея в това по­учение е, че трябва да станем праведни чрез собственото си поведение и усилия, и само тогава Бог може да благоволи да ни докосне. Именно това погрешно учение ми пречеше години наред да по­луча най-доброто от Бога.

 

Верен, но отчаян

 

Като дете, израснало в петдесятна църква, аз искрено копнеех за това, което се наричаше кръ­щение в Святия Дух. Ходех на събранията, за да „чакам това да стане“ и доста често придружавах баща си на съботните молитвени събирания на мъжете. Стоях там, очаквах Господа и се молех да изпълни живота ми със силата Си.

Искрено обичах Бога и копнеех да имам ця­лата Негова сила, която бе възможно да получа. Но имаше някаква пречка. Години наред си мис­лех, че имам някакъв таен грях, който ме дърпаше назад. И наистина го имаше, но грехът съвсем не бе такъв, какъвто си го представях. Проблемът ми не беше похот, алчност или някакъв унищожите­лен навик. Проблемът ми беше себе-праведност.

Може би ви се струва странно, че един толко­ва млад човек може да се бори с духовна гордост, но аз го правех. Запаметявах стихове от Писание­то. Можех да изредя книгите от Библията и да ги кажа буква по буква. Можех да цитирам цели гла­ви от Божието Слово. Никога не посещавах шоупрограми. Никога не бях палил цигара. Никога не ходех на танцови забави. В църквата, която посе­щавах поучаваха, че всички тези неща са грешни, така че аз благоговейно отбягвах да ги върша.

Много често виждах синът на пастора да съ­бира фасове и да ги допушва, но аз не го правех. Другите младежи от църквата можеха да ходят всяка събота на дневни представления, но аз – никога. Исках да бъда свят.

Тогава, кое в живота ми бе толкова грешно? Бог благославяше приятелите ми, дори и когато пушеха фасове! Мислех си: „Господи, знаеш, че съм по-праведен от тях. Никога не съм правил ни едно от тези лоши неща. Защо благославяш тях, а мен – не?“. Водех ужасна борба в себе си.

Нещата се влошаваха още повече, когато слу­шах хора да свидетелстват как са чакали да бъдат изпълнени със Святия Дух. Докато очаквали Бога,

Господ им показал пакета с цигари в джоба им. В момента, в който извадили цигарите и ги оставили на олтара, Бог явно ги изпълнил със Святия Дух.

 

Опитвах се да спечеля Божието

благословение, но това, което

правех, никога не бе достатъчно.

Никога не се сетих да се

помоля на Бога с проста вяра.

 

Може би проблемът ми беше, че никога не бях имал пакет с цигари, който да оставя на олта­ра. Така че, вместо това си припомнях мислено греховете от изминалата седмица и си казвах: „Да, Господи, ядосах се на брат си тази седмица. Госпо­ди, моля Те, прости ми, че се ядосах“. И тогава зачаквах Бог да ме изпълни с Духа Си. Но Той не го нравеше.

Безброй пъти слушах проповедници да казват: „Знаете, че Бог не би изпълнил нечист съд. Той е Святият Дух. Затова трябва да бъдете свят съд“. И така, правех всичко възможно, за да бъда свят. Изповядвах пред Бога всичко, за което се сещах (включително и неща, които не бях извършвал, просто за всеки случай).

Отново и отново претърсвах всяко едно кътче от съвестта си. Посвещавах многократно живота си на Бога. В безуспешните си усилия да стана достатъчно свят и праведен, за да изпълни Святият Дух живота ми, аз се отказвах от всяко дребно действие, което ми изглеждаше съмнително и жер­твах скъпоценни неща, които обичах. Бях обезсърчен и потиснат в обходата си с Христос.

И накрая, в отчаянието си казах: „Добре, Господи, ще стана мисионер в Китай. Моля Те, из­пълни ме със Святия Си Дух”. Но Той не го напра­ви. Обещах на Бога, че ще отида в Китай, Африка, Южна Америка и Индия. И тогава не го направи.

През цялото това време полагах усилия чрез дела да получа изпълването със Святия Дух – да стана праведен като спазвам нормите, които си бях поставил. Опитвах се да получа Духа чрез дела изискани от закона. Опитах всеки един номер, който знаех, понеже искрено жадувах и копнеех да бъда изпълнен от Бога и да получа дарбите Му. Не знам колко нощи съм се измъчвал пред Него, чу­дейки се защо никога не ме благославя.

Бях убеден, че трябва да достигна някакво ниво на праведност, преди Бог да ме благослови. Вярвах, че в момента, в който достигна до това ви­соко ниво, Святият Дух ще ме изпълни. Тревоже­ше ме, обаче, и това, което виждах да става около мен. Как бе възможно хора от улицата да дойдат и приемат Исус Христос за личен Спасител, и все още докато миришат на алкохол и цигари, на мо­мента да бъдат кръстени със Святия Дух? Но все пак това ставаше.

Това просто не беше справедливо. Ето, аз бях живял по Бога, служил Му бях през цялото време; те получаваха благословение, а аз – не. Не разби­рах тези несъответствия у Бога. Беше ми невъз­можно да съчетая поученията, които бях чувал, с това, което виждах.

Ако само бях разбрал Божията благодат! Ня­маше да чакам през всичките тези години, за да получа силата на Святия Дух. Когато започнах да чета и да проумявам Божието Слово, накрая стигнах до текста, където Павел пита: „Чрез дела, изис­квани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра и евангелското послание?“ (Галатяни 3:2). Извед­нъж ми стана ясно, че това е реторичен въпрос. Явният отговор бе, че са получили Святия Дух чрез вяра в евангелското послание.

Бях поразен. Никога не ме бяха учили на нещо подобно. Бях се опитвал със собствени сили да стана достатъчно свят или достатъчно праведен, но естествено, никога не успях да стана достатъчно добър, за да заслужа изпълването със Святия Дух.

Никога не ми беше идвало наум да се помоля за това с проста вяра. Бях убеден, че Бог се нуждае от моята помощ.

В този ден оставих настрана всичките си себе- праведни усилия и просто казах: „Господи, сега ще получа от Теб дарбата на Святия Ти Дух“. И Го получих, в същия момент. Помислих си: „Какъв съм глупак. Можех да Го получа още преди годи­ни само, ако знаех как. Стига да бяха ме научили па това!“.

О, колко бях загубил през тези сухи години поради учение, в което се наблягаше на спазването на правила и норми! Святият Дух започва да оби­тава в нас, да ни изпълва и дарява със силата Си, когато се доверим и повярваме в Исус Христос като наш Господ и Спасител, а не като спазваме външни норми на поведение. Ето защо продължа­вам да повтарям, отново и отново, това просто, но мощно послание, наблягайки на Божията благо­дат, любов, милост и доброта към нас, недостой­ните грешници.

 

Благословения за вземане

 

Веднъж започнал да разбирам Словото, осъз­нах, че не моята праведност или способността ми да достигна до някакво ниво на святост, ме праве­ха достоен за Божието благословение. Бог ме бла­гославя, когато просто Му се доверя за Неговите благословения. Колкото повече живея, толкова по­вече ми става ясно, че не съм достоен, нито заслу­жавам Бог да ме докосне. Той иска да ме благос­лови, не защото съм добър, свят и чист, а защото природата Му е такава. Бог се радва да благославя децата Си.

Знаехте ли, че има само едно нещо, което въз­пира Божиите благословения да дойдат в живота ви? Не е попречило това, че не сте били постоян­ни в посвещението си тази седмица, или защото сте се провалили в някоя област от живота си. Всички грешим. Единственото нещо, което спира Божиите благословения да дойдат в живота ви, е собственият ви отказ да се доверите на Бога за тях. Божиите благословения са достъпни за всеки, кой­то просто вярва и се доверява на Бога за тези бла­гословения.

Не идвайте при Бога въз основа на собствена­та си праведност или доброта. Би било глупаво от ваша страна да искате да ограбите от Бога добро­то, което иска да направи в живота ви! Единстве­ното отношение, което Той приема, е: „Аз съм окаян човек и не заслужавам да ме благословиш, но моля те, Господи, направи го въпреки това“.

Веднъж разбрал, че благословенията на Бога са мои чрез проста вяра в Него, аз започнах да живея в тях. Толкова много ми е дадено и съм по­лучил толкова много от Бога, че е невъзможно да опиша всички благословения. Стигнах до една врата, която никога не се затваря. Преди, когато заставах пред нея, уповавайки на собствената си праведност, в повечето случаи тя бе затворена. Но сега, когато отивам при Бога, въз основа на Него­вата любов, вратата никога не е затворена.

Бог винаги ни обича. Любовта Му към нас не се променя от ден на ден. Той не ни обича повече днес, отколкото ни е обичал вчера. Не е такава Божията любов. Тя е постоянна; никога не се мени. Не се основава на нас, а на Него, чиято същност е любов.

Бог е любов. Той ви обича и продължава да ви обича, дори когато сте отявлен грешник. Дори, когато сте се бунтували против Него, когато сте размахвали юмрук в лицето Му и сте Му казвали: „Мразя те, Боже!“, Той ви е обичал тогава. Обича ви и сега. И защото ни обича, Бой иска да ни бла­гославя. Благословенията Му не зависят от нашата доброта, праведност или вярност. Те зависят един­ствено от желанието Му да ни благославя. Нашата роля е просто да ги приемем и да повярваме, че иска да ни ги даде. Спомняте ли си реторичния въпрос на Павел? „Чрез дела, изисквани от закона ли получихте Духа, или чрез вяра в евангелското послание?“ Станахте толкова праведни, че Бог най-накрая реши: „Е добре, той сега вече е достатъчно праведен, мисля, че ще трябва да го изпълня с Духа Си?“ Не! Не сме по-праведни сега, откол­кото в деня когато повярвахме.

Не можете да си представите благословението п силата, които Бог жадува да ви даде, ако само повярвате в това и Му се доверите. Толкова често сме като глупавите галатяни. Защо да бъдем така безразсъдни, та да се връщаме към легалистичните отношения, когато можем да имаме връзка с Бога основана на любовта? Не бъдете глупави да изиск­вате това, което смятате, че заслужавате, тъй като заслуженото от вас е смърт. Така е с всички нас, защото всички грешим

Бог иска да ви благослови сега, защото ви обича. Иска да благослови живота ви, и пътят към това благословение е вярата ви.

 

Нямаш мен предвид, нали?!

 

Някои от вас, които четете това, може би не вярвате, че е възможно Бог да ви благослови, за­щото прекалено много сте Го наскърбявали, или защото сте твърде слаби или сте направили някак­ва ужасна грешка. Може би постоянният ви проб­лем е избухлив характер или нечист поглед. Чуди­те се: „Как е възможно Бог да ме благослови, след като викам така на децата си? Може ли Бог да ме благослови като съм толкова пропаднал? Въз­можно ли е Бог да ме благослови след като съм такъв или онакъв?“. Проблемът ви е, че очаквате благословение въз основа на собствените си дейст­вия. Впримчени сте в следния начин на мислене: „Когато стана добър и съвършен, тогава Той може да ме благослови“.

Но това е такава заблуда!

Трябва да проумеем, че Бог иска да изпълни живота ни със Святия Дух в момента, в който ка­жем: „Господи, наистина искам да имам тази сила и Те моля да ме изпълниш“.

Но трябва да ви предупредя. Не може да се отрече, че точно в този момент избухва духовна война. Когато се молите Бог да ви изпълни, Сата­на веднага ще започне да подхвърля в ума ви всякакви лъжи и обвинения. Той ще се опитва да ви отклони от целта. Ще ви накара да се чувствате виновни и недостойни. „Какво правиш, как молиш Бог за това?“, ще ви се надсмее. ’Трябва да се сра­муваш от себе си. Нямаш право! Погледни се как­во представляваш. Виж какво си направил. Как изобщо е възможно Бог да те изпълни със Святия Си Дух?“

По някаква ирония, много често Сатана из­ползва християни, за да каже тази лъжа. Всеки, ос­новал живота си на себеправедност, непременно ще ви засипе с обвинения. „Знаеш, че ти си си ви­новен“, ще обяви той. „Ако имаше малко повече цяра. Ако беше малко по-духовен. Ако малко повече приличаше на мен“. Само малко от подобно духовно бомбардиране е достатъчно да накара много от нас да се отдръпнат и да кажат: „Отказ­вам се, Господи“.

 

Бог иска да опитате

Неговата любов, докосване,

сила и помазание.

 

Колко трагично! Знам, че не заслужавам Бо­жиите благословения, но Бог не ме благославя, за­щото заслужавам това. Той ме благославя въз ос­нова на Своята любов и на Своята благодат към мен в Христос Исус. Това е основата за благословението, а не моята доброта, моята праведност или моето съвършенство. Ако само успеем да проу­меем това със слабите си умове, ще започнем да бъдем благославяни така, както не можем да си представим.

Благословенията са на разположение. Бог иска да ви благославя. Единственото, което трябва да направите, е просто да Му повярвате, че Той ще ви благослови, макар и да знаете много добре, че не заслужавате това. Благословенията не идват вследствие на делата ви; те идват поради вярата ви защото се доверявате и вярвате, че Бог ще ви благослови.

Неспособността да проумеят тази истина е причината мнозина да имат сериозни проблеми в християнския си живот. „Не знам защо Бог го е благословил – той пуши пури!“, би казал някой. „Аз не правя това, а погледни той колко много е благословен. Не разбирам защо Бог благославя хора, които пушат пури“. Но, естествено, Божиите бла­гословения не се обуславят от навиците на пушачите, а зависят единствено от вярата ни, че Бог ще ни благославя, защото сме Негови чада.

Бог иска да благославя чадата Си днес. Очите на Бога гледат по цялата земя, за да се покаже Той мощен, в помощ на онези, чиито сърца са съвър­шени пред Него (вижте 2 Летописи 16:9). Просто обърнете сърцето си към Бога, вярвайте в Словото Му и уповавайте, че Той ще изпълни това, което е обещал. Кажете: „Господи, благослови ме сега“. И ще получите благословението.

Знам, че една така безусловно дадена благо­дат е почти обида за нас. Щом кажа: „О, Господи, излей благословението Си над мен. Много Те моля за невероятно благословение тази вечер“, умът ми веднага се противопоставя: „Как може да молиш Бог да те благослови? След като имаше та­кива мисли днес следобед, как смееш да Го молиш за благословение?“

Извънредно трудно е за нас да отхвърлим идеята, че трябва да заслужим благословението си. Мъчно можем да приемем, че е нужно само да вярваме и да чакаме Бог да ни благослови – неза­висимо от това, че сме се провалили и не го заслу­жаваме. Но когато най-после преодолеем тази ба­риера и започнем да очакваме Бог да ни благосло­ви, просто защото ни е обещал да го направи, нищо няма да попречи на благословенията Му да се изливат в живота ни.

 

Авраамовите благословения

 

Какви славни благословения са само те! Съ­щите благословения, които Бог обеща на Авраам са и наши, защото ние сме чада на Авраам. Чуйте само три от обещаните благословения:

„Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, награ­дата ти е извънредно голяма“ (Битие 15:1).

„Ще те наплодя твърде много“ (Битие 17:6).

„И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поко­ления за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе“ (Битие 17:7).

Всички тези благословения, както и други, са ваши. Тъй като Бог ви вижда в Христос, Той ви вменява праведността на Исус. Това и само това е основанието Бог да ви благославя цялостно и на­пълно.

Евангелието на благодатта настойчиво твър­ди, че Бог иска да опитаме Неговата любов, докос­ване, сила и помазание, макар че не ги заслужава­ме. Той е дал на всеки човек определена мярка на вяра. Упражнявайте я, използвайте я и тя ще се развива. Просто вярвайте, уповавайте на Господа и очаквайте Бог да ви благославя.

Никога не забравяйте, че благословението на Божия Дух не ни е дадено, защото изведнъж ста­нахме достатъчно святи, за да го заслужим. То се изля в живота ни, когато накрая проумяхме и просто повярвахме, че Бог изпълнява Словото Си. Делата ни на праведност нямаха нищо общо с това.

Божиите пътища не са се променили ни най- малко. Благословението на Авраам идва върху всички нас единствено чрез проста вяра в нашия Господ Исус. Нужно е само да повярваме, че Бог иска да ни благослови.

Всъщност, като си помисля, това, само по себе си, е голямо благословение.