14 – Благодатта – Нашата единствена отговорност

ПОСЛАНИЕТО на Новия Завет е прос­то, директно и безпогрешно. Ние сме спасени чрез Божията благодат, само чрез вяра, а не въз основа на каквито и да било дела, които сме извършили. Единствената отговорност на християнина е да вярва в любовта и благодатта, които Бог дава безусловно.

Това ясно послание рязко се различава от уче­нията на тези, които искат от нас да се доверяваме на Христос и същевременно да се подчиняваме на някакви правила или да изпълняваме определени ритуали. Такива учители наричат посланието си благовестие, но то всъщност не е никаква блага вест. Те твърдят че, за да ни приеме Бог, трябва да вършим съответстващи неща. Законът и делата са поставят наравно с благодатта, нещо като билет за праведност, състоящ се от две части. Но в разрез с тези учители, Новият Завет настоява, че не делата и законът ни оправдават, а Божията благодат и на­шият отговор – вяра.

Изправени сме пред класическата ситуация „или-или“. Праведността трябва да дойде или един­ствено чрез вяра в Христос, или чрез абсолютно спазване на Божия закон. Праведност пред Бога, чрез вяра и спасение чрез дела, са две взаимно из­ключващи се неща. Когато се стремим да бъдем праведни пред Бога, трябва да направим избор, а не да търсим компромисно средно положение.

Авраам беше мъж, който просто повярва в Бога и Бог го счете за праведен. Ние стоим на съ­щата основа като Авраам и сме наследници на съ­щите благословения и обещания, които и той по­лучи. Тази привилегирована позиция идва единст­вено чрез вяра, а не чрез подчинение на сборник от закони или редица правила. Ако се стремим да бъдем праведни пред Бога чрез дела, вместо чрез вяра, ще се окажем под проклятие. Няма изключе­ния от това правило.

Ако се надяваме да добием увереност пред Бога чрез закона, единственият начин да се почув­стваме сигурни е да изпълняваме безпогрешно всяка една заповед. Както Павел пише: „Проклет всеки, който не постоянства да изпълнява всичко писано в книгата на закона“ (Галатяни 3:10). Това означава, че до смъртта си никога няма да разбе­рем със сигурност дали сме спасени или не, а кой може да живее в такова напрежение?

Представете си, че сте живели съвършен жи­вот, спазвали сте всяка заповед, никога не сте из­вършили погрешно действие. Един ден решавате да пресечете улицата, когато светофарът показва зелено. Внезапно някакъв шофьор решава да пре­мине на червено и ви поваля. И докато наблюда­вате как колата преминава през главата ви, изди­гате юмрук и прощалните ви думи, преди да на­пуснете този свят, са преценката ви за шофьорски­те способности на този идиот. И точно с това незначително действие, не улучвате целта. Отпада­те от съвършенството. Съгрешавате, а Библията казва, че заплатата на греха е смърт.

Може да успеете да спазите безпогрешно де­вет от Божиите заповеди, но ако не изпълните де­сетата, не улучвате целта. Извършили сте грях. И лошата новина е, че ако не изпълните целия закон и всичко написано в него, вие сте виновни. Без значение е коя част от закона сте нарушили. За една единствена грешка бивате изключени.

Следователно, нямате ни най-малък шанс да бъдете обявени за праведни въз основа на вашата доброта. Вие вече сте се провалили. Не сте улучи­ли целта. Единственото, което можете да очаквате е проклятието на закона. Оправданието въз основа на добри дела е невъзможно, защото то разчита на несъвършените човешки усилия. Легализмът е пъ­тят на проклятието.

И обратното, пътят на истинската праведност и на благословенията, е пътят на вярата, защото праведността не е поради вашите усилия, а поради Божията велика милост и изобилна благодат към вас, в Исус Христос. Въпреки че не сте улучили целта – въпреки че, напълно сте се провалили в опитите да се оправдаете чрез собствените си уси­лия – Бог ви е оправдал в Своя Син. Исус пое от­говорността за това, че не сте успели да спазите Божиите изисквания и заплати наказанието, което ви се полагаше и което никога не бихте могли да платите. Той ви дава Своята съвършена правед­ност, ако само повярвате в Него и положите упованието си в Него. И сега, след като сте оправдани пред Бога чрез Него, вие сте наследници на всич­ките прекрасни Божии благословения.

 

Една трагична грешка

 

Една от най-трагичните грешки, която църк­вата може да допусне, е да набляга върху работата, която вярващите трябва да вършат за Бога. Колко ли пъти сте чували тежки, осъдителни проповеди, в които ви казват: „Трябва да се молите повече! Трябва да давате повече! Трябва да свидетелствате повече, или да четете Библията си повече, или да служите повече на Бога!“. Колко често ви се случ­ва да отидете на църква, търсейки насърчение, а да чуете само за вашите неуспехи и за това колко Бог е разочарован от вас?

Последното нещо, от което се нуждая, е някой да ме натоварва с бремето на неуспехите ми.

Знам, че трябва да върша много повече. Не е не­обходимо да ми се казва, че не се моля достатъчно, или че не чета Библията си достатъчно, или че не давам достатъчно на Бога. Единственото, което получавам от тези изявления е огромно чувство за вина. Отчаянието ми още повече нараства, защото аз наистина искам да обичам Бога повече, да се моля повече, да имам по-дълбоко общение с Него. Когато поставяме ударението върху областите на неуспех, в крайна сметка превръщаме вярващите в победени, обезсърчени християни, които се отказ­ват и напускат състезанието.

Колко различно е посланието, което виждаме в Новия Завет! Там се изтъква не това, което тряб­ва да правим за Бога, а какво Бог вече е направил за нас. Това, което можем да направим за Бога ни­кога не може да бъде достатъчно. Усилията ни да бъдем праведни са винаги осакатени от несъвър­шенствата ни. Но това, което Бог е направил за нас е съвършено, прекрасно, завършено и удивително. Колко е жалко, че сме разменили местата в уравне­нието и непрекъснато опяваме за нашата отговорност, вместо да говорим за Божията прекрасна бла­годат! Ето защо виждаме, че голяма част от църк­вата е на гибелния ръб. Не е необходимо да ни се припомнят неуспехите, а по-скоро имаме нужда от някой, който да ни покаже изхода от това трудно положение. Имаме нужда от благодат, а не от вина.

 

Единственото ви задължение

 

Бог ви е възложил само една единствена отго­ворност – да вярвате в Неговото обещание. Поради вярата ви в това, което Бог вече е направил за вас, вие можете да се радвате на благословението да имате общение с Бога, макар че, може би не се молите достатъчно, не давате достатъчно, или не жертвате достатъчно.

Бог направи Исус да стане грях вместо вас, за да можете вие да станете Божията праведност чрез Него. Исус вменява на вас Своята праведност, ко­гато просто поставите вярата и упованието си в де­лото, извършено от Него за вас. Неговото дело е изцяло по благодат.

Павел започва посланието си към галатяните с поздрава: „Благодат и мир да бъде на вас“ и го завършва с думите: „Братя, благодатта на нашия Господ Исус Христос да бъде с вашия Дух. Амин“. Неговото благословеше добива дълбок смисъл, като се има предвид колко силно се набляга в пос­ланието на славната Божия благодат. Това, от кое­то галатяните най-много се нуждаеха, беше благо­датта на Исус, а не Мойсеевия закон. Тяхното призвание бе да ходят в силата на Святия Дух, а не в напразните усилия на плътта.

Как откликнаха галатяните? Не ни се казва. Може би точно поради това въпросът, възникнал в Галатия, остава винаги открит. Ще разчитате ли на собствената си праведност, или ще се доверите на Божията блага промисъл? Ще продължите ли да се придържате към простото послание за спасение по благодат чрез вяра? Или ще прибавите и вашия списък от праведни дела към завършеното дело на Христос? По Дух ли ще ходите или по плът? Ще отдавате ли слава единствено на Христовия кръст? Или ще търсите одобрението и наградите на този свят, за да се хвалите с плътта си?

Това са въпроси, с които всеки вярващ от вся­ко поколение ще трябва в края на краищата да се пребори. Отговорите, зад които ще застанете, ще определят разликата между мира и страха, гор­достта и истинското смирение, дори между духов­ния живот и смъртта.

Дано да устоите в благодатта на Исус Христос без да се колебаете. Нека не сте движени от из­мамливото желание да угодите на хората. Нека съзнанието ви бъде така изпълнено с мисълта за небето и за това, че сте най-полезните хора на зе­мята, като държите Словото на живота в един все по-мрачен и безнадежден свят. Нека се хвалите с това, което Исус е направил за вас и да отдавате слава само на Него.