13 – Благодатта – Членове на царското семейство

КАТО ДЕТЕ мислели ли сте си някога какво би било, ако се бяхте родили в ня­кое царско семейство? Тези от нас, от по-беден произход, вероятно са прекарали доста време в мечти за това какво би било, ако бяха богати.

Може да не произлизаме от заможни семейст­ва, но в Библията ясно се казва, че поради нашата връзка с Христос, чрез вяра, ние сме станали на­род от духовни потомци. Както пише Павел в Галатяните 3:29: „И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание“. Ако проследим истинското си потекло, виждаме, че на­шата самоличност вече не се корени в Европа, Азия или Африка. Чрез благодатта можем да проследим истинското си родословие назад до Христос – изпълнението на Божието обещание към Авраам. И поради тази специална връзка с Христос, сега сме наследници на Божието царство.

 

Какво представлява

наследникът?

 

Дете, което на шест или седем години получи голямо наследство, формално погледнато, е много богато. Но докато това дете не достигне зрялата си възраст, определена в завещанието на родителите му, на практика, положението му по нищо не се различава от това на наемния работник в дома. Несъмнено, всички физически нужди на наследни­ка ще бъдат задоволени, но докато не стане пълно­летен, той няма да има властта да решава как да се използва наследството му.

Положението на наследника не се е промени­ло значително от времето на Павел. Павел пише: „Казвам още: До тогаз, до когато наследникът е малолетен, той не се различава в нищо от роб, ако и да е господар на всичко, но е под надзиратели и настойници до назначения от бащата срок“ (Галатяни 4:1,2). Павел обяснява, че наследникът се на­мира под властта на настойника, на когото е даде­на цялата отговорност по управляването на имота. По същия начин обикновено се назначава и нас­тойник, който да следи за възпитанието на детето и да го учи кое е добро и кое зло, докато порасне.

В римското общество, момчето било считано за младенец до седмата си година. От тази възраст до 17-тата му година, тясна морава лента опасвала тогата му, показвайки, че той е още дете. На 17 го­дини му се давала друга роба без тази морава лен­та, за да се покаже, че той вече трябва да бъде считан за мъж. Но едва след като навърши 25 го­дини, той добивал законното право да участва в сделките.

В еврейската култура нещата били някак оп­ростени. На 12 години, детето преминавало церемонията, наречена бар митцва и ставало пъл­ноправен „син на завета“. Бащата на детето ставал и произнасял благодарствена молитва за това, че няма да бъде повече отговорен за действията на сина си. А момчето от своя страна, казвало молит­ва, с която поемало отговорността за себе си като мъж.

Павел използва това добре познато премина­ване към пълнолетие, за да илюстрира отношение­то на закона към Божиите люде. Когато Израел беше поставен под закона, той бе направен нас­ледник на Божиите обещания. Но докато нацията беше под закон, обещанията за тяхното славно наследство нямаше да бъдат изпълнени. Те очаква­ха времето, наречено „изпълването на времената“, когато Бог щеше да изпълни всяко едно от Своите обещания чрез даването на Своя Син. Дотогава Израел много приличаше на малко дете, управля­вано и контролирано от закона.

 

Робството на закона

 

Законът включваше почти всичко, свързано с ежедневния живот, от храната до търговските сделки и съпружеските взаимоотношения. Законът упражняваше строг контрол върху Божиите хора, до времето когато щяха да се сбогуват с детството и да преминат в зряла възраст, когато най-сетне щяха да могат да се възползват напълно от облаги­те на обещаното им наследство. На Израел бе да­дено обещанието за ново и чудесно общение с Бога чрез идването на Месията, но това обещание не можеше да бъде изпълнено, до настъпването на времето, определено от Отец.

Законът даде принципите, според които, както отделните личности, така и цялото общество да могат да живеят в ред и хармония. Но ако отноше­нията ни с Бога се основават само на тези външни указания, ще се окажем под някаква форма на робство. Ето защо Павел пише: „Така и ние, кога­то бяхме малолетни, бяхме поробени под първона­чалните учения на света“ (Галатяни 4:3).

 

Законът никога не може да ни

въведе в изобилния, пълноценен,

свободен живот, който

Святият Дух желае за нас.

 

Когато Павел говори за „първоначалните уче­ния на света“, той има предвид това, което нарича­ме основни принципи на живота. Мойсеевият за­кон беше особено ефективен относно основните правила за това какво да се прави и какво да не се прави в ежедневния живот.

Винаги съм смятал, че има известна доза иро­ния в това, че първият църковен събор (описан в Деянията 15) се занимава така сериозно със сложната система от правила за поведението, ръководе­ща живота на вярващите. Въпреки че, съборът стигнал до заключението, че вярващите не са по­вече длъжни да се подчиняват робски на някакъв правилник за външно поведение, днес все още има много църкви, които се стремят да наложат подо­бен контрол над хората си.

Аз израснах в църква, чиито ръководители вярваха, че божествено право е, да казват на жени­те как да се обличат и каква прическа е подходя­ща или неподходяща за тях. Водачите също из­глежда вярваха, че имат откровение относно Божието мнение за грима. Като деца ни се даваха безброй разпореждания какво можем да правим и какво не. Не бих искал да твърдя, че църквата ни се връщаше обратно под Мойсеевия закон, но тя наистина ми наложи такова тежко бреме на осъждение и робство, че ми бе непосилно да го издър­жа. Непрекъснато се покайвах, защото просто не можех да живея на висотата на поставените от тях норми.

Законът никога не може да ни въведе в изо­билния, пълноценен, свободен живот, който Святият Дух желае за нас. Той носи само вина, осъждение и отчаяние. За щастие, законът не е краят на историята.

 

Когато времето се изпълни

 

По времето на Павел законните процедури определящи получаването на наследство бяха мно­го точни. Когато детето достигне възрастта, опре­делена в завещанието като пълнолетие, отпада не­обходимостта от настойник или опекун, които да упражняват контрол. Наследникът може директно да получи всичко, което му е обещано, когато достигне до възрастта на „изпълване на времето“.

Именно това има предвид Павел, като пише: „А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона“ (Галатяни 4:4). Понеже Исус вече е дошъл, ние можем да преживеем пълнотата на благословенията, които Бог е обещал. Но понятието „когато се изпълни времето“ има и друг нюанс. Замисляли ли сте се някога, защо Бог допусна народът Му да живее под закона почти 1400 години преди да из­прати Сина Си? Откровено казано, ние може би никога няма да разберем напълно защо Бог изби­ра определен момент. Неговите пътища не са като нашите пътища и Неговите мисли не са като на­шите мисли. Но ако хвърлим бърз поглед на исто­рията, ще открием много явни причини, поради които, времето на появата на Исус на човешката сцена бе особено подходящо.

Първо, Христос бе роден в един период на безпрецедентен мир. Повече от 13 години преди рождението на Христос и през целия Му живот, портите на храма на Янус в Рим бяха затворени. Винаги, когато Рим тръгваше на война, храмът се изпълваше с поклонници, молещи се на Янус за победа. Но по времето на Христос класическият Пакс Романа бе здраво закрепен.

Рим също така, бе постигнал голям напредък в транспорта, с изграждането на добре планирана система от пътища, кръстосващи цялата империя. И гръцкият, един ясен, изразителен и удивително конкретен език, се бе установил като универсален език в Римската империя.

Всички тези фактори допринесоха за бързото разпространение на евангелието през първия век. Също така е възможно Бог да е изчакал този стра­тегически момент, за да може посланието за Него­вата любов и прощение, отнасящи се за цялото чо­вечество, да окаже влияние върху целия свят.

Забележете също, че Павел пише, че Христос бе „изпратен“ от Отец, с което говори не само за вечното съществуване на Христос, но също, че Исус дойде, за да изпълни специална задача. Исус бе изпратен в този свят, за да завърши изкупление­то на човечеството. Той дойде да установи нов за­вет, чрез който човекът да има лични отношения с Бога и да влезе в пълнотата на обещаните от Него благословения.

Павел също ни казва, че Исус „се роди от жена и под закона“. Това споменаване, че Исус се роди от девица, е силно напомняне за първото обещание за Месия, дадено в Писанията. В Битие 3:15 Бог обещава, че семето на жената ще нарани главата на змията, разрушавайки така делата на смъртта и отделянето от Бога, които Сатана внесе в Едемската градина. Исус бе също и „под закон“, което е напомняне, че Исус бе евреин по рожде­ние, и че бе изпратен първо да изкупи евреите.

Той дойде, за да може Божият народ, в крайна сметка да достигне духовна зрялост и да получи пълнотата на своето духовно наследство. Единст­вено чрез Исус те могат да получат наследството си от небесния Отец.

 

Какъв татко!

 

Често ми липсва една скъпа, покойна вече сестра, на име Ива Нюман, която бе член на църк­вата „Калвари Чапъл“ от самото й начало. Тази благочестива жена бе ходила по Бога повече годи­ни, отколкото аз бях живял. Обичах да слушам, когато тя се молеше. „Сега, скъпи Татко…“, казва­ше тя. О, колко ми харесваха тези нейни думи! Тя се радваше на близко, прекрасно, лично общение с Бога. Отнасяше се към Него като към своя „скъп баща“.

Знаехте ли, че смъртта и възкресението на Христос спечелиха за вас именно такова богато и близко отношение? Точно тази беше мисълта на Павел, когато писа: „И понеже сте синове, Бог из­прати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика Авва, Отче!“ (Галатяни 4:6).

В този пасаж виждаме един чудесен пример за това как Троицата участва в живота на вярващия: Бог Отец изпраща Духа на Сина Си в сърцата ни. Паралелен на този пасаж, в Римляни 8:15,16, ни казва, че самият Божий Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. Такъв вид отноше­ния са възможни само, ако сме преживели пълно духовно новорождение. Както сам Исус каза: „Роденото от плътта е плът, а роденото от Духа е дух. Не се чуди, че ти рекох: трябва да се родите отго­ре“. (Йоан 3:6-7). Когато сме духовно новородени, дава ни се силата да влезем в такова прекрасно, близко общение с Бога, което Павел описва с ду­мата „Авва“.

Авва е умалителното за „отец“. Това е арамейска дума. Дори и днес, ако посетите Израел, ще чуете как малките деца непрекъснато викат: „Авва! Авва!“. Всъщност, те казват: „Татко! Татко!“

Исус многократно употребявал думата „Авва“. Няма съмнение, че учениците Му толкова често са Го чували да я споменава в молитвите си, че дори не са я превели на гръцки. Запазили са арамейския израз, защото са искали да съхранят същото чувство на топлота и близост, което Исус имаше към Своя Баща.

 

Божието намерение е

да Го познаем като наш любящ Баща,

дори като наш Татко.

 

Колко прекрасно е да знаем, че Бог иска да има същите любящи и близки отношения с нас в обходата ни с Него! Твърде често сме склонни да гледаме на Бога като на велик, далечен, всемогъщ Създател, но всъщност Божието намерение е да Го познаем като наш любящ Баща, дори като наш Татко.

Някои смятат, че подобна фамилиарност е из­раз на неуважение, но самият Бог ни призовава на това ниво на близост. Спомням си времето, когато имах възможността да се срещам с група италиан­ски вярващи на молитвено събрание. Заради мен те се молеха на английски, но дори и тогава про­дължаваха да се обръщат към Бога с „Папа“. Отна­чало си мислех, че този израз е прекалено неофи­циален; но след като размислих, си промених мне­нието. Този израз съдържаше дълбока любов и близост, които бяха в съответствие с Писанията.

Колко е забележително, че сега Бог ни прие­ма в присъствието Си като Свои възлюбени деца, а не като страхливи и раболепни слуги. Нима от­ношенията между баща и деца не трябва да бъдат точно такива? Когато децата ми идват да ме ви­дят, те не стоят мирно, не козируват и не треперят от страх, докато ми говорят. Не се приближават към мен с думи на престорена официалност, каз­вайки: „О, величайши отче, удовлетвори днес сми­рената молба на твоето дете“. А по-скоро, казват: „Здрасти, татко, трябват ми пет долара. Нямам време да ти обясня; просто ми ги дай сега, а по- късно ще ти ги върна!“.

Бог желае времето, прекарано с Него да успо­коява и възстановява сърцата ни. Той иска да се чувстваме като у дома си, когато сме с Него, и да бъдем свободни и открити в нашето общение с Него. Можем спокойно да се чувстваме така, за­щото животът ни, така или иначе, е като отворена книга пред Него. Той ни познава по-добре, откол­кото самите ние се познаваме.

Бог не иска да се държим на разстояние от Него и да имаме студени и сдържани отношения. Той желае лично да познаем любовта Му в дълбо­чината на сърцата си. Затова можем да използва­ме който и да е израз, който предава тази близост, било то „Баща“, „Татко“ или дори „Папа“.

 

Идеалният татко

 

Бог е нашият Баща във възможно най-чистия, истински и свят смисъл на думата. Той е наш Баща по един идеален начин. Дано Бог да ни по­могне, защото нашата покварена култура е разру­шила образа на бащата в сърцата на много деца. Това е трагично. Благодаря на Бога за моя благо­честив баща, който винаги ми е помагал да се от­насям към Бога по един много близък и прекрасен начин. Мъчно ми е за хората, които не могат да почувстват бащинството на Бога в живота си, по­ради някой лош пример, който са имали.

Каквото и да сте преживели досега, Бог иска да имате тази най-близка, интимна връзка с Него и да Го познаете като любящ, праведен Баща; като свят, чист и грижовен Отец. Неговият Дух вика в сърцата ни: „Авва! Татко! Отче!“.

Бог е способен да ни дари любовта Си, да ни обсипва с вниманието и добротата Си, за да мо­жем да Го обичаме все повече и повече. Това е Божията цел за човека. Животът ви никога няма да бъде пълноценен, докато Божиите цели не бъ­дат изпълнени във вас; докато не установите тази близка, лична връзка с Бога; докато не Му кажете „О, Авва!“ и то да бъде казано от сърце.

Татковци, спомняте ли си първия път, когато детето ви изрече: „Тате?“ Беше наистина забележи­телно. Напълно го разбрахте, нали? Моята малка дъщеря беше много умна. Първата дума, която каза беше: „Тате“. Толкова ясно – колкото може да бъде. Обърнах се, възкликнах, извиках: „Какво?“. Съжалявах, че нямаше никой друг с мен, защото кой би ми повярвал? Опитах се да я накарам да го каже отново, а тя ми даде възможно най-сладката, всезнаеща усмивка, но не пожела да го повтори. Все пак аз я бях чул! Скоро тя започна да го казва пред всички, и аз тръпнех от удоволствие.

Денят, в който за пръв път кажем „О, Авва!“, Бог ни чува и се вълнува. Това е началото на отно­шения, когатопри които ние от сърце можем да кажем: „Хей, това е моят Авва! Това е моят Тат­ко!“. И чудото се състои в това, че е само началото на богатството, скрито в общението ни с Бога.

 

Наследници на Бога

 

Непонятно и в същото време велико е това да влезем в общение с Бога като с наш „Авва“, но това далеч не е всичко. Павел ни казва: „Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий нас­ледник чрез Христос“ (Галатяни 4:7). След като сме влезли в отношения с Бога като Негови оси­новени деца и Духът Му сега вика в нас „О, Авва“, ние сме станали наследници на Бога. Наследници сме на Божието вечно, славно царство.

Нашият Отец ни обича толкова много, че щедро ни е направил Негови наследници и Той възнамерява това духовно наследство да се изрази чрез реални, настоящи благословения в живота ни.

Някои бъркат, като мислят, че вярващият трябва да чака да отиде в небето, за да получи нас­ледството си, но това е съвсем далеч от истината. Библията ни казва, че белезите на Божието царст­во са праведност? мир и радост в Святия Дух (Рим­ляни 14:17). Ние можем да разполагаме с тези чу­десни благословения още сега. Божият мир, който надминава всякакво разбиране, може да пази сър­цата и мислите ни именно сега. Душата ни може да прелива от неизразима, славна радост точно сега. Можем да живеем и се радваме на свободата, която ни развързва от вината и страха, защото сме обявени за съвършено праведни, поради вярата ни в завършеното дело на Исус Христос.

 

Но това не е всичко,

приятели!

 

Това са само няколко от елементите на славното ни наследство, които са вече наши, защото Бог ни е направил сънаследници с Исус. Ние мо­жем да имаме достъп до най-голямото благословение, поради чудната любов и благодат на нашия небесен „Татко“.

И все пак, това не е всичко. Исус казва, че ще дойде ден, когато ще каже на тези от дясната Му страна: „Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създа­нието на света“ (Матей 25:34). Аз съм наследник на Бога, аз – осиновеният син на Царя. Следова­телно, ако Баща ми е Царят на вселената, то тога­ва аз съм принц Чък!

Това прави и вас принцове или принцеси.

Прави ви наследници на царството – Царството, което Бог иска да споделите с Него и да му се нас­лаждавате, един свят без край. И когато бъде въз­становено пълното, цялостно и интимно общение на човека с Бога, тогава целта на Бога за човека ще бъде изпълнена.

Сърцата ни могат да преливат от благодар­ност, поради топлината и сигурността, които сега изпитваме, познавайки Божията безгранична лю­бов и загриженост за нас. Каква сила има в увере­ността, че Той ще се грижи за нас, че ще бди над нас и ще ни пази в любовта Си. Сега можем да живеем без страх и да сме сигурни, че имаме Отец, Който е на наша страна, непрекъснато зад нас на всяка стъпка от пътя ни, Отец, Който ни да­рява с огромна сила и възможности, така че да можем да крачим с Него в нов живот.

Нашият „Авва“ Се е посветил да ни пази от препъване и да ни представи непорочни пред при­съствието Си, с бликаща от нас радост (вижте Юда 24). Тон ни е осиновил и ни е подарил нетленно наследство чрез Исус Христос, нашия Господ. Не защото заслужаваме това, или защото сме го изра­ботили. Всичко това е станало възможно единстве­но поради Неговата изобилна милост и благодат.

Когато бъдем новородени, колко прекрасно е да открием, че по един уникален начин сме стана­ли, както духовно богати, така и членове на цар­ското семейство, в най-добрия и истински смисъл на думата. Тъй като сме Божии деца, ние сме ста­нали принцове и принцеси на царството. Заради това, което Христос направи за нас, ще получим наследство – нетленно, неосквернено и неизмеияемо – и то очаква всеки един от нас, да му се нас­лаждаваме през цялата вечност.