ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ

ЛЮБОВТА Е НЕЩО МНОГО ПОВЕЧЕ

ОТ ФИЗИЧЕСКА БЛИЗОСТ

В ума на всеки християнин на първо място любовта е насочена към Бог и е свързана с Неговото Царство. Бог е Личността, която винаги се определя като „Любов” (т.е. Бог е любов). Ето защо запознанствата и взаимоотношенията за християните трябва да имат за основен фокус Бог и Неговото Царство. Естествено, това не означава, че християнската вяра ще е единствената тема за разговор в процеса на запознанство.

Вижда се, че любовта засяга всяка област в човешкия живот. Тя е безусловна, като тази, която Бог има към нас („агапе”, истинската Божия любов); интимна („ерос”, която представлява силно желание и копнеж за единение в плът), като тази, която имат помежду си съпругът и съпругата в брака; приятелска любов (от гръцки: „филиа” – „привързано отношение или приятелство”), която представлява любов, проявена между приятели; привързаност (от гръцки: „сторге” означава „привързаност”), например това е любовта, която родителите изпитват към децата си.

Тук ще се спра накратко на трите вида любов: Божията безусловна любов („агапе”), приятелската любов („филиа”) и „ерос” (любов, изразена чрез сексуално единение).

„Агапе” е Божията безусловна любов към всички хора на земята. Макар че нашата природа е покварена, Той избра да ни обича, като изпрати единствения Си Син Иисус да умре за нас. Този вид любов винаги има готовност да дава. Тя е загрижена за нуждите на другите. Чрез нея забравяме за себе си и собствените си нужди. Като Христос, ние сме готови да дадем всичко от себе си за другите. Готови сме да умрем за тях така, както Той умря за нас. Това представлява безусловният вид любов, която заявява: „Обичам те въпреки всичко. Нямам никакви условия или изисквания. Не искам да ми обещаваш нищо. Обичам те такъв, какъвто си”. Така трябва да изглежда любовта в християнските семейства. Когато се запознават, много хора имат мисленето, че ще вземат всичко, което могат, от човека насреща, но въобще и не помислят да дават от себе си. Обаче в дома на християнина става дума за това, че даването е преди получаването. Ако желанието ти е твоят брак да е угоден на Бог, просто забравѝ какво можеш да вземеш от него. Съсредоточи се върху това какво можеш да дадеш. Като живееш по този начин, един ден ще имаш благословен брак. Нещо повече, хубаво е да научиш някои неща преди деня на сватбата си. Много по-добре е предварително да получиш малко повече знания. В църквите има толкова много вярващи, които имат дарбата съветване. Обикновено това са лидерите или стареите там. Стой по-близо до тях и когато ти е нужна помощ, не се срамувай да я потърсиш. 

„Филиа” е любовта, която изпитва човек спрямо приятелите си. Тя представлява израз на „предаността към приятелите, семейството и общността”.

Виждаш ли, любовта реално е нещо повече от физическа близост. Преди да навлезе в областта на интимността, истинският християнин преминава през процес на обучение за това, което е любовта реално от християнска гледна точка. Предполагам, че всеки истински вярващ (включително ти като човек, който е християнин по вяра) знае какво означава жертвата на Христос. Тя е истинско проявление на любов тук, на земята. С други думи, истинската любов е пожертвователна. Тя забравя за своите си неща и се обръща към нуждите на другите хора. Това направи Христос, докато беше тук, на земята.

Физическата страна на любовта („ерос”) представлява нещо интимно, в буквалния смисъл. Тя трябва да се обезопаси в границите на брачния завет. Бог я е създал по този начин. Всякакъв друг начин на споделяне на интимност с противоположния пол е незаконен в Божиите очи. Нещо повече,

… всичко е голо и разкрито пред очите на Този, пред когото има да отговаряме. (Евреи 4:13)

Бог вижда и знае всичко. Очевидно е, че ние, хората, не можем да скрием нищо от Него. И когато вършим нещо зло пред Господа, ние сеем един вид зло семе. Както знаем от Словото, ще „пожънем това, което сме посели”. Библията е наистина сериозна в това. Никога не го забравяй!

„Ерос” е видът любов, която е законна само в брака.

„Сторге” е любовта, която показва грижа. Както споменах, това може да се каже, че е любовта на родителите към децата им. В църквата пасторът показва такъв вид любов. Той изпълнява функциите на духовен родител на вярващите в събранието.

УХАЖВАНЕ ПО ХРИСТИЯНСКИ

Християнският вид ухажване много се различава от светския. Тук е нужна тактичност. Тъй като със съпругата ми общувахме по много интересен начин в процеса на опознаване, ще опиша какво се случи във времето, докато аз „достигна” сърцето ѝ.

Мисля, че бях изградил някои навици, още когато бях много срамежлива личност. Когато бях на 28 години, напуснах дома на родителите си, като започнах нов живот на независим човек. Преди това присъствах на един семинар на тема „Взаимоотношенията преди и след брака”. Семинара водеше един пастор от Германия и едно от нещата, които той сподели със събранието, беше като обръщение лично към мен. Беше казано по следния начин:

– Ако искаш да имаш благословен брак, ако имаш нужда от правилния човек за живота си, станѝ правилния човек.

Как ние ставаме правилните хора преди брака? Първото, което трябва да направим, е да премахнем от себе си всичко, което в миналото ни е дърпало назад. Загърбѝ миналото си! Като гледаш само към него през цялото време, ще поставиш големи бариери пред бъдещето си. Изгради си положителна настройка на ума. Започни да обичаш себе си (не егоистично, а като уважаваш личността си), защото, ако не го направиш, малко хора ще виждат нещо положително в теб. Мислѝ по правилния начин, който е записан в Библията. Чети я всеки ден, за да стане тя за теб модел на живот. Гарантирам ти, ще пожънеш значителен успех! Той със сигурност ще дойде, когато определено се съсредоточиш на това, което имаш, а не на това, което нямаш.

Относно християнския вид ухажване, помислѝ. Със сигурност имаш приятели, нали? Някой сред тях определено ще бъде привлечен от теб по един или друг начин. Най-важното в общуването между хората е позитивността и усмивката на лицето. Всички обичат да са в компанията на такива хора. Дори и да имаш проблеми и неприятности на работа или в ежедневнието си, нека щастие бъде изписано на лицето ти. Това е избор. Да си човек с положителна настройка и отвореност към света, също е избор. Повярвай ми, ако имаш такова поведение, приятелите ти ще бъдат щастливи да са около теб. Дори има голям шанс да срещнеш половинката си в същата компания. Не се срамувай да се отвориш за света около себе си. Дори и да не срещнеш половинката си в твоята компания, Бог ще отвори нова врата. Не забравяй, че Той има най-добрия план за живота ти. Пак ще ти напомня да не превръщаш търсенето на половинка във фикс-идея. Това няма да ти помогне.

И така, бъди открита личност. Изразявай себе си по най-добрия начин, по който можеш. Винаги действай и слушай. Това е много полезно при общуването.

Нека ти разкажа как се запознах със съпругата си. Надявам се, че историята ни ще помогне на някои от вас, ако не помогне на всички.

Около две години след семинара за взаимоотношенията, за който споменах по-рано, аз живеех самостоятелно в един малък апартамент, който наех. Бях натрупал малко трудов стаж като учител (около четири години) и се бях научил да посрещам нуждите си според заплатата, която имах. В началото на 2009 година имах разговор с един брат, който беше семеен от около 13 години. Съпругата му (една много скъпа сестра в Господа) още е лидер на молитвената група в църквата. Аз споделих със съпруга ѝ, че ми е много трудно вече да живея сам. С него си поговорихме  за някои неща. Той ме насърчи по невероятен начин. Сякаш бе преминал през същите неща, които преживявах по онова време, и затова можеше да прояви съчувствие към мен. Много го обичам поради това, че той беше инструмент в Божията ръка. Бях започнал да си мисля, че никога няма да се оженя, защото бях чакал пет години. Дори си спомням, че имах изискване към Бог по някакъв начин. Образно казано, в същата тази година бях „отсякъл”, че Той трябва или да ми даде жена, или да вземе живота ми. Сега, като си спомня това, виждам, че да имам такова отношение, не беше много правилно. Но знаеш ли, Бог беше точно там, чуваше отчаяните ми думи и държеше отговора в ръцете Си. Винаги, когато си спомня онова време, започвам да се вълнувам. В онази същата година, когато навърших 30 години, аз се запознах със съпругата си. Но не беше толкова лесно. Нека опиша през какво преминах до момента, в който нейният отговор на предложението ми за женитба беше „Да!”

В нейната църква имаше конференция. Преди това бях поискал профила ѝ в Скайп от една сестра от същата църква, с която сме приятели. Виждаш ли, бях много срамежлив и не исках да започвам запознанство „очи в очи” от самото начало. Така започнахме да общуваме чрез Скайп и Фейсбук. Слава на Бог за съвременните технологии днес! Преди да започнем да си говорим по Скайп и Фейсбук, бях я помолил да ми даде електронната си поща. Тя като че ли беше разбрала, че търся по-голяма близост, но беше много резервирана през по-голямата част от времето. Имахме известна „пасивна” опитност заедно, време, през което тя анализираше характера ми. Беше забелязала някои мои отрицателни черти, което я беше накарало да няма желанието да общува с мен. Имаше и планове да отиде в чужбина, за да учи в библейско училище. Това, че бях започнал да общувам с нея, щеше да попречи на намерението ѝ. Но след като говори с няколко лидери в църквата, тя разбра, че Бог е планирал да започнем общение. През цялото това време тя ме подложи на няколко изпитания, като в тях описваше възможни ситуации в бъдещото си семейство: какво бих направил, ако се случи нещо със съпругата ми в бъдеще (като в случай на катастрофа, някаква болест и пр.). Всяко изпитание беше предизивкателство за мен. Но преминах през всички нейни тестове. През октомври 2010 година беше сватбата ни. От тогава насам преминахме през нелеки трудности, но Господ никога не ни остави дори докато преминавахме през тях.

Как започнах така наречения „християнки начин на ухажване”? Направих го чрез Интернет. Както споделих, заради миналото си винаги бях срамежлив и не можех кой знае колко да общувам лице в лице с друг човек. Скайп беше добър старт, поне за мен. Започнахме с чата, като си говорихме за най-различни неща. Всичко се случи постепенно. С други думи, така е във всяка една област на живота. Нещата не се случват за една нощ. Научѝ се да постоянстваш с търпение. Понякога по този начин Бог подлага търпението ни на изпитание. Сякаш Той ни казва: „Ще Ми се довериш ли? Ще продължиш ли да живееш за Мен дори ако не слушам молитвите ти през цялото време? Ще показваш ли Моето сърце на този изгубен свят?”.

Повярвай ми, състоянието на несемеен беше голямо изпитание в моя живот. Но не трябваше да е така. Главната грешка, която направих, беше, че се съсредоточавах на видимото. А в Словото Си Бог ни заповядва да се съсредоточаваме върху вечността, а не на временни неща. Така че трябваше да платя горчива цена, докато си получа обратно свободата.

Истината е, че малко по малко приятелката ми беше привлечена от мен, най-напред в Духа. Понеже бяхме много далеч един от друг, ние си направихме своеобразен график за всеки един ден. Всяка сутрин от 6,00 до 7,00 ч. имахме молитва заедно. Може би сте чували, че когато един мъж и една жена (които са християни) започнат взаимоотношение, молитвата е това, което създава интимност. Точно това се случи с нас, макар че стана чрез мобилните ни телефони. Накрая се влюбихме един в друг и когато по-нататък започнахме да общуваме по Скайп, разговорите ни ставаха все по-дълги и по-дълги. Не можехме да се наситим един на друг. Като че ли бяхме станали „една душа”. Чувствах, че е така. Но аз трябваше да имам чисти мотиви за общуване с нея. В миналото ми имаше определен период, в който трябваше да се освободя от някои неща, които ме изкушаваха. Трябваше да се отърва от компютъра. Сякаш просто си спомних следния стих:

Aко дясното ти око те съблазнява #или: подвежда към грях#, извади го и го хвърли от себе си; защото е по-добре за теб да погине една от частите ти, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

(Матей 5:29, превод на

Верен)

Тук Исус е наистина сериозен. Той говори за това колко опасни могат да бъдат желанията ни понякога особено когато забравяме Божиите принципи, като ходим по своите си пътища. Това има смъртоносно влияние върху живота ни. Бог няма да ти даде правилната половинка, ако ходиш по своите си пътища. Той ще го направи в момента, когато види, че имаш чисто сърце.

БИБЛЕЙСКИ РОЛИ (МЪЖЕТЕ И ЖЕНИТЕ)

Според стандартите на Библията мъжът трябва да бъде водач и пазител на дома си. По този начин той показва, че е загрижен за случващото се там. Определено той е много активен и се грижи за съпругата си и за децата си. Нещо повече, нещата, които прави за хората, които обича у дома, се виждат от всички наоколо – без значение дали са вярващи или не.

Според библейските стандарти мъжете трябва да са смели и предприемчиви. Всеки мъж притежава лидерски качества; в противен случай съпругата му е водачът в семейството. Ако това стане, семейството страда неимоверно много, защото в голяма степен ролите в него са разменени. Жената, която е съпруга и майка в такова семейство, се чувства сякаш е бащата и съпругът ѝ функционира като малко дете, а не като глава на семейтвото си. Това е много видимо в повечето семейства на двайсети век.

Мъжете трябва да са дейни, за да покажат качествата си на водачи. Една много силна черта на мъжа, който вярва в Господа, е неговото постоянство. Истинските мъже на Бога никога не спират да се развиват. Те се борят до момента, в който постигнат победата си. Спомням си един цитат, който прочетох преди няколко месеца. Нека го споделя с теб:

Победителите никога не се отказват. Отказалите се никога не побеждават.

Не е ли чудесно? Истинските мъже никога не се отказват и затова хората около тях се насърчават и желаят да ги следват – без да има значение цената, която понякога трябва да се плати. Истинските мъже вземат решения. Естествено, тези решения понякога не са правилни, но по-добре е да се вземе погрешното решение пред това да отсъства решение. Всички ние се учим от грешките си и тяхното допускане не е толкова страшно. Както казва апостол Павел, спускаме се към „прицелната точка”, за да получим наградата. 

Какво друго мога да кажа за мъжете? Те са мъдри с Божията мъдрост, която Бог им дава в молитва. Мъже, не бягайте от отговорност. Бог ви я е възложил, така че не се страхувайте да я поемете. Много често вярващите в Христос мъже се страхуват да поемат отговорността на брака, като по този начин си губят времето с несъвместими взаимоотношения. Те са водени от своите сетива и страстите на плътта и така животът им се превръща в една трагедия. Истината е, че ако някой мъж вярва в Иисус Христос в истинския смисъл на думата, той трябва да даде всичко от себе си, и когато силата му е свършила, Бог извършва Своята част. Много често Той се намесва в нашата ситуация в последния момент, когато не знаем какво да правим. Така че, ако вярваш в Иисус Христос с цялото си сърце, не се тревожѝ. Бог работи!

Последна, но не и по важност, е ролята на мъжете като духовни водачи. Истинските мъже се молят за всяка област на живота си. Те поставят Бог на трона на сърцата си, като забравят себе си и нуждите си и ги оставят настрани. Те са нетърпеливи в желанието си да служат. Молитвата е един вид служение към заобикалящия свят. Когато един съпруг се моли за семейството си, той му служи по този начин. Такъв мъж е подобен на Христос: той много прилича на Христос по начина, по който служи на дома си. Той е пример за подражание за хората около себе си и много често такъв мъж бива причислен към истинските лидери в църквата. Той също е истински баща и истински съпруг. И нещо повече- неговото сърце се забелязва. То е прозрачно за всички – не е измамно сърце.

А жените?

Нека видим какво има Петър да ни каже по темата:

Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд, и отдавайте почит на тях като на сънаследници на дадения чрез благодат живот, за да не става препятствие на молитвите ви.

1. Петрово 3:7 (удебеленият курсив е мой – К. К.)

Силни думи! Тук Петър казва, че ако един семеен мъж иска Бог да отговаря на молитвите му, той трябва да почита жена си и да се грижи за нея, тъй като тя е по-слабият съсъд. Бог не ни е направил силни с цел да насилваме жените си. Точно обратното, ние имаме равен статут с тях. Ето защо християните не приемат ислямските закони, в които жените се възприемат като безполезни предмети. Какви са ролите на жените според християнския мироглед?

Те са покорни. Покоряват се на съпрузите си и уважват техните решения. Като благочестиви съпруги, не им харесва всичко да става по техния начин, когато трябва да се вземе някакво решение. Както казва Петър:

Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си…

  1. Петрово 3:1

Какво виждаме тук? Една жена, която е християнка, трябва да се покорява на невярващия си съпруг. Много християнки не приемат този стих, което е основна причина за упорството на съпрузите им. Наскоро бях на един семинар, където проповедникът, един пастор от Шотландия, каза нещо по темата, за която говорим тук. Следват думите му без съкращения:

Ако искаш неспасеният ти съпруг да се спаси, направѝ следното: когато се прибереш, не говорѝ за Исус и църквата. Живей според това, което си чула да се проповядва на амвона, без да говориш.

Това би било тотално прилагане на практика на проповядваното в църквата. В Яков 1:22 ни е заповядано да бъдем изпълнители на Словото, а не само слушатели.

Накрая на тази глава можем да обобщим, че ние, мъжете и жените, сме различни, защото Бог ни е направил така. Ако си мъж, бъди смел! По-добре бъди мъжът, който Бог те е направил да бъдеш! Трябва да си силен и смел и да почиташ съпругата си. И най-важното, трябва да водиш. Ти си този, който взима решенията. Бъди отговорен! Показвай сърцето, което има Христос!

Жените са по-слабият съсъд. Ако ти си жена, не се опитвай да бъдеш мъж. Оставѝ съпругът ти да води. Нека той планира ежедневния график на семейството ви. Позволи му да ти служи. Позволи му да даде живота си за теб, както Христос направи за църквата.

следваща глава ЖИВОТЪТ В ЦЪРКВАТА