Съдържание Цялата книга на една страница

ШЕСТНАДЕСЕТ РАЗДОРЪТ ОГРАБВА НАСЛЕДСТВОТО НИ

НИЕ СМЕ СЪНАСЛЕДНИЦИ с Исус Христос. Исус казва в Йоан 16:15: „Всичко, което има Отец, е Мое. Това имах предвид, като казах, че Той  (Духът) ще взема от Моето и ще ви известява  (заявява, разкрива, предава). “

Помислете за това. Всичко, което Отец притежава, е наше чрез Исус. Какво има Отец? Със сигурност няма раздори. Всяко нещо, което Той има, ни носи живот. Неговото царство е царство на праведност, мир и радост. Което е праведно пред Него, трябва да произвежда правилните думи, мисли и действия. Вярващият притежава свръхестествени мир и радост, които не са зависими от положителни или отрицателни обстоятелства.

Мир ви оставям, Моят  (собствен) мир ви давам сега и ви го завещавам. Аз не ви давам, както светът дава. Нека не се смущават сърцата ви, нито да се боят.  (Не допускайте вече да се вълнувате и тревожите; и не си позволявайте да се боите или да се сплашвате, да сте страхливи и несигурни).  

Йоан 14:27

По същество Исус каза: „Аз ви завещавам мира Си. Аз Си отивам и това, което искам да ви оставя, е Моят мир. “ Неговият собствен мир е прекрасно притежание. Колко струва мирът? Каква е стойността му?

Мирът бе толкова ценен, че за него си струваше да се пролее кръвта на Исус.

Но Той бе наранен заради нашите престъпления, бит беше, поради нашата вина и беззакония, наказанието  (необходимо, за да получим мир и благополучие за себе си) дойде върху Него и чрез камшиците, които Го нараниха, ние сме изцелени и спасени.  

Исая 53:5

Наказанието за нашия мир дойде върху Него. Боят, който трябваше да понесем, и дължимото заплащане за греха ни бяха положени върху Него. Той стана кръвната жертва, която изкупи и напълно премахна греха ни, за да живеем в мир. Божията воля за нас е да живеем в мир с Него, със себе си и с нашите ближни. Той иска ние да имаме мир сред настоящите обстоятелства, мир сутрин, мир през нощта, както и по всяко време през деня. Мирът е нашето наследство!

Раздорът е крадец, който ни ограбва мира. Даже и мъничко раздор ще открадне част от мира, който ви е отреден. Мирът и удовлетворението от живота вървят ръка за ръка. Сатана идва, за да открадне, заколи и погуби и успява да осъществи целта си, поне в голяма степен, чрез раздори. Исус дойде, за да имаме живот и да му се наслаждаваме. Хората ще могат да се радват на живота повече, ако живеят в изобилие от мир. Славно е да живееш в мир!

МИР НА УМА

Спокойният ум е скъпоценно съкровище. Дяволът ограбва мира на ума ни, който е наше наследство, като ни атакува с безпокойство, опасения и объркване. Хрумвало ли ви е някога, че объркването всъщност представлява разногласие вътре в ума ви? Обърканият човек спори със самия себе си. Мислите му се стрелкат напред назад и се борят една с друга. Колебливият човек не живее в мир. И все пак Библията ясно ни учи, че мирът на ума е наше наследство. Тя още ни наставлява как да постигнем този мир.

Не се безпокойте и не се опасявайте за нищо, но при всякакви обстоятелства и във всичко с молитва и молба  (конкретни искания), с благодарение, не спирайте да представяте исканията си пред Бога. И Божият мир, който надвишава всяко разбиране, ще пази като страж и ще охранява сърцата и умовете ви в Христа Исуса  (ваше ще бъде онова спокойно състояние на душата, която е уверена в спасението си чрез Христа и затова не се бои от нищо от страна на Бога и е доволна от земната си участ, каквато и да е тя).  

Филипяни 4:6-7

Ти ще упазиш и ще държиш в съвършен и постоянен мир онзи, чийто ум  (както наклонностите, така и характерът му) е основан на Теб, защото предава себе си на Тебе, обляга се на Тебе и уверено се надява на Теб.  

Исая 26:3

Важно е да осъзнаете, че мирът е ваше наследническо право. В противен случай дяволът може да ви убеди, че ваше задължение е да се безпокоите, тъй като имате проблеми. Много жени смятат, че не са добри майки, ако не се тревожат за децата си. Тези християнки обичат Господа, но не са приели откровение относно опасностите от безпокойството.

В умовете им няма мир. Изпълнени са с безпокойства, опасения и вълнения. В резултат на това се появяват емоционални смущения. Причина за това е безпокойството. В Йоан 14:27 Исус съветва: „Спрете да си позволявате да бъдете обезпокоени и разтревожени. “ Раздорът не е просто проблем, който съществува между отделни хора. Често това представлява проблем вътре в самия човек. Какво се случва вътре във вас? Обстановката мирна ли е или е изпълнена с безпокойство?

Но никое оръжие създадено срещу тебе, не ще успее. И ще обориш всеки език, който би се повдигнал против тебе с осъждение. Това  (мир, праведност, безопасност, победа над противниците) е наследството на Господните служители.  

Исая 54:17

Мирът е наше наследство. Той ни принадлежи, поради „кръвната връзка“. Аз го получавам чрез кръвта на Исус. Той е мой! Решила съм твърдо, че дяволът няма да открадне наследството ми посредством раздора. Научете се да разпознавате раздора. Откажете да го допускате в живота си.

Позволете на Бога да ви открие корена на вашия проблем. Сатана не иска да знаете каква е истинската причина. Той иска да се въртите в кръг, така да се каже, винаги да търсите нещо и никога да не го намирате. Ние не воюваме срещу плът и кръв. Често пъти нашите проблеми не са такива, каквито мислим, а се коренят в прикрития, едва доловим раздор.

По този начин сатана заблуждава хората и те прекарват живота си, като се опитват да се справят с погрешните проблеми. Започнете да се противопоставяте на духа на раздора и ще забележите, че много неща ще започнат да си идват на мястото.

Не допускайте раздора в живота си, в мислите, думите, и във взаимоотношенията си. Живейте в мир с Бога, със себе си и с ближните си. Мирът ви принадлежи. Исус вече ви го е дал. Започнете да живеете в мир.

Вземете решение днес: „Приключвам с безпокойството и смущенията. Мирът ми принадлежи и аз ще му се наслаждавам сега. “

НАСЛЕДНИЦИТЕ УЧАСТВАТ КАКТО В СТРАДАНИЕТО, ТАКА И В СЛАВАТА

МИРЪТ Е НЕЩО славно, но би било нечестно към вас, ако не споделя, че много често страданието е пътят, който води към славата. Римляни 8:17 ясно подчертава това: „И ако сме  (Негови) деца, тогава сме и  (Негови) наследници също: наследници на Бога и сънаследници с Христа  (съучастващи в Неговото наследство заедно с Него); но ако искаме да съучастваме в славата Му, трябва да споделим и страданията Му. “

Точно в този момент Исус живее в слава, но трябваше да извърви пътя на страданието, за да стигне там. Той стана послушен до смърт. Умря за собствените Си естествени желания и живя, за да върши волята на Своя Отец. Павел каза: „Умирам всеки ден“  (I Коринтяни 15:31). Вярвам, че той имаше предвид следното: „Има много неща, които ми се иска да направя, и много други, които не ми се ще да върша, но аз казвам „не“ на всичко това и следвам Духа на Бога, Който е в мен.“

За да живеем в мир и да се наслаждаваме на наследството си, ние трябва да изберем да се справяме с нещата по подходящия начин, за да поддържаме мира си всеки ден. Да си миротворец често означава да страдаш, да кажеш „не“ на плътта си. А това е страдание.

Хората може да се заблудят, като си мислят, че трябва да носят бремето, което Исус вече е понесъл на кръста. Бремето на греха и страданието е свалено от нас чрез кръвта на Исус. Но има определено страдание, което ще бъдем призовани да понесем, за да живеем богоугоден, свят, праведен, мирен и изпълнен с радост живот.

Бог ни е казал: „Поставям пред вас живота и смъртта; изберете живота“  (Второзаконие 30:19, перифраза на автора). Вземането на правилното решение може да предизвика страдание тогава, когато плътта не получи своето. Сигурна съм, че вече сте открили, че плътта ви си има собствен начин на мислене.

Плътта донася смърт, но Духът съдейства за живот. Ако следваме плътта, резултатът е смърт. Ако последваме Духа, наградата е живот. Ако изберете мира, а не враждите, това определено ще ви възнагради с живот и всички благословения, които го съпътстват. Но отначало вероятно ще страдате в телесните си части, за да поддържате този мир.

Ставам например сутринта и съм спокойна. Навън е прекрасен слънчев ден и аз имам хубави планове, които ще ми доставят удоволствие през целия ден. Ако нещата вървят, както съм ги планирала, всичко ще бъде наред. Започват да стават неща обаче, които показват, че моят план може и да не се осъществи напълно.

Първо ми се обаждат по телефона от офиса, за да ме осведомят, че новата ни телефонна система не работи както трябва и затова не успяваме да приемем много от обажданията. Тази вест ми предоставя възможността да избера между живота и смъртта. Мога да се разтревожа или да се помоля и да възложа грижата си на Исус. Ако възложа грижата си на Исус, ще остана спокойна. Но плътта ми ме подтиква да се безпокоя, защото тя иска да се погрижи сама за себе си.

Плътският ми ум иска да проумее защо ми се случва тази неприятност, а и какво трябва да направя, за да съм сигурна, че това няма да се повтори. Дяволът използва тази ситуация  (която самият той е подготвил), за да предизвика разнопосочни мисли относно компанията, от която сме купили телефона. Ако не съм внимателна, няма да мине дълго и на мен вече ще ми се иска да им се обадя и да им кажа какво мисля за тях и за телефонната им система.

Спомнете си, че когато станах сутринта, всичко беше прекрасно. Едно телефонно обаждане има силата, ако аз позволя, да промени целия ми ден и отношението ми към околните. Когато вземам правилното решение, това може да ми причини временно страдание в някои области, но в края на краищата то ще роди слава в много други области на живота ми.

Често ние се тласкаме в крайности по въпроса със страданието. Някои вярват, че чрез своето страдание прославяме Бога. Затова казват: „Нека просто да заобичаме страданието и никога да не се съпротивляваме на какъвто и да било проблем. “ Други смятат, че християнинът никога не трябва да страда, да се чувства неудобно и винаги да получава всичко така, както го е поискал.

Не можем да живеем в канавката, независимо от коя страна на пътя на страданието се намира тя. Нужно е да следваме средата на пътя. Нуждаем се от умереност, а не от крайности.

Страданието само по себе си не прославя Бога. Но ако поддържаме правилното отношение във времето на страдание и сме готови да страдаме, за да вършим волята Му, това действително ще Му въздаде слава. Правилните решения ще донесат слава и в нашия живот.

Днес живея в славен мир през по-голямата част от времето. Преживях много страдания, за да стигна дотук. Трябваше да се науча да замълча, когато ми се искаше да продължа да говоря. Трябваше да се науча да се смирявам и да се извинявам, когато смятах, че всъщност не аз греша. Докато вземах тези правилни решения, плътта ми страдаше.

Трябваше да замълчавам, когато съпругът ми смяташе, че е прав, а на мен ми се щеше да поспоря и да се опитам да докажа, че знам отговора. Трябваше да избягвам разговори, в които биваха критикувани и съдени хора просто за да избегна враждата, която усещах. Плътта ми страдаше, защото тя бе любопитна и искаше да узнае всичко.

Даже нещо толкова простичко като да решиш да се усмихнеш, когато ти се иска да крещиш, причинява страдание на плътта. Не се бойте от „богоугодното страдание“. Правилният вид страдание ще произведе слава. Апостол Павел написа едно послание до коринтяните, като в него каза следното: „Макар и писмото ми да ви нарани, не съжалявам, че го написах, защото знам, че по-късно то ще произведе добри неща в живота ви“  (вижте II Коринтяни 7:8).

Ако изберете препирните, ще страдате. Защо да не изберете мира, което може и да доведе до страдание в плътта ви, но също така ще ви отведе до победа?

Сатана се бои от мира. Ако успеете да се научите как да пребъдвате в мир, вие ще го разгромите и той го знае. Мирът всъщност представлява духовно воюване, както ще научим в следващата глава. Мирът трябва да е арбитърът в живота ви. Арбитърът взема решение, чрез което урежда въпроса. Всяка страна в спора може да вярва, че решението ще бъде в нейна полза, но арбитърът е този, който взема окончателното решение. И когато го направи, това слага край на спора.

Позволете на мира да има последната дума при решенията, които вземате. Ако нещо не може да ви донесе мир, изхвърлете го. Не живейте единствено за момента. Употребете мъдрост, за да вземете днес решенията, които ще ви удовлетворяват и занапред.

И нека мирът  (душевната хармония, която идва) от Христовото управление  (да действа като арбитър постоянно) в сърцата ви  (като решава и урежда окончателно всеки въпрос, който възниква в ума ви, в онова спокойно състояние), към което като  (членове на Христовото) единно тяло сте били също призовани  (да живеете). И бъдете благодарни  (оценявайте),  (като винаги отдавате хвала на Бога).  

Колосяни3:15

Когато преживявате труден период, тъй като не чувате Божия глас или не можете да решите какво да сторите в определена ситуация, последвайте мира.

Никой не може да напише толкова голяма книга, че в нея да опише всяко обстоятелство, с което ще се сблъскате. Но Святият Дух е дошъл, за да се разпореди да получите наследството, за което умря Исус. Мирът е едно от вашите наследствени благословения, но окончателният избор ви принадлежи. Изберете живота! Изберете мира! Изберете да водите войната на мира.