Съдържание Цялата книга на една страница

ЧРЕЗ ЕДИНСТВО И СЪГЛАСИЕ СЕ ОСВОБОЖДАВА ДУХОВНА СИЛА

НЕ МОЖЕ ДА СЪЩЕСТВУВА истинска духовна сила без да има единство и съгласие. В живота на вярващите в книгата Деяния се проявява огромна сила. От глава втора разбираме каква е причината за това: „И ден след ден те се събираха единодушно в храма“  (стих 46). Те имаха едно общо виждане, една и съща цел и всички се стремяха към една и съща прицелна точка. „А те, когато чуха това, издигнаха гласовете си заедно, в единодушие, към Бога“  (Деяния 4:24).

Те се молеха в съгласие  (Деяния 4:24), живееха в единство  (Деяния 2:44), грижеха се един за друг  (Деяния 2:46), снабдяваха един на друг нуждите си  (Деяния 4:34) и живееха живот на вяра  (Деяния 4:31). Ранната църква, така както е описана в Деяния, живееше в единство и действаше с огромна сила. Тази сила сега далеч не е същата, тъй като Църквата се е разделила на разнообразни крила с различни позиции. Бог никога не е възнамерявал да създава деноминации. По-скоро хората, поради гордостта си и други подобни проблеми, не са били в състояние да останат в единство и са станали причина Църквата да се раздели на множество различни групи.

Убедена съм, че когато видим Исуса лице в лице и Го попитаме кой е бил прав, ще разберем, че никой от нас не е бил 100% такъв. Само любовта е в състояние да задържи хората в единство и съгласие; любовта и силната решителност да направиш каквото е възможно, за да живееш в мир.

Павел увещаваше хората да живеят в съгласие.

Изпълнете и направете радостта ми пълна като живеете в съгласие и бъдете единомислени и с една цел, като имате еднаква любов и бъдете в съвършен мир, единодушни и единомислени.  

Филипяни 2:2

Опитайте се просто да си представите колко славен и пълен с радост може да е животът ни и каква сила може да имат на свое разположение хората, които са готови да платят цената и да живеят така, както учеше Исус

Какво имам предвид под това „да платят цената“? Погледнете следващия стих.

Не правете нищо, подтикнати от разногласия  (поради свадливост, раздори, себелюбие или с недостойни цели) или подбудени от самонадеяност и празно високомерие. Вместо това, нека с истински дух на смирение  (със скромно мислене) всеки да счита другия по-добър и по-горен от себе си  (да цени другия като стоящ по-високо от самия него).  

Филипяни 2:3

Това няма да се получи, ако човек не е готов да се покори на Святия Дух във всяка ситуация, в която раздорът е една от възможностите. Святият Дух ни води в мир, а не в безпокойство и смут. Божията воля за Неговия народ е да ходим в сила, но без мир не можем да бъдем истински духовно силни.

Павел увещава също и ефесяните да живеят в съгласие.

Като живеете както е прилично за вас, в съвършена скромност на ума  (смирение) и кротост (безкористност, доброта, благост), с дълготърпение, като си претърпявате и проявявате снизхождение един към друг, тъй като се обичате. Стремете се искрено и ревностно чрез свързващата сила на мира да запазвате съгласието и единството на  (и породено от) Духа.  

Ефесяни 4:2-3

Павел наставлява вярващите в Ефес да живеят в съгласие. За да успеят да го направят, те трябва да проявяват снизхождение един към друг и да извиняват грешките и недостатъците на другите. Единственият начин, по който може да се постигне това, е да се ходи в любов. Любовта не е себична, а мисли за това, което е полезно за другите.

Раздорът е следствие на егоизма. Той произтича от стремежа да удовлетворим самите себе си и то на всяка цена. Плътта, ако не е под властта на Святия Дух, прави всичко по силите си, за да постигне своето. Тя заявява: „Дайте ми това, което искам, когато го искам и по начина, по който го искам, и то веднага, още сега!“ Точно така крещи човекът, който е отделен от Божия Дух. За да живеем в съгласие, трябва да имаме желание бързо и често да прощаваме. Не трябва лесно да се обиждаме. Трябва да сме щедри на милост, както и дълготърпеливи.

ГЛАДНИ ЗА МИР

Моля се, когато прочетете тази книга докрай, толкова да сте закопнели за мир, че да сте готови да направите всичко необходимо, за да отстраните раздора от живота си. Божието Слово наставлява, насърчава и увещава вярващите да не допускат разпри в живота си и да живеят в мир. Защо? Защото Бог желае животът ни да е благословен и изпълнен със сила, а това не е възможно, ако нямаме мир.

Павел ни казва, че единственото нещо, към което трябва да се стремим, е да запазваме съгласието в живота си  (вж. II Коринтяни 13:11). Ако искате да се борите за нещо, то борете се да не допускате свадите. С други думи, бъдете усърдни. Направете всичко необходимо, за да се отървете от раздорите. Защото раздорът значително променя качеството ви на живот.

Мирът ни привързва към скъпоценния Святи Дух. Божият Дух е дух на мир. Исус е Князът на Мира. Когато бе готов да се възнесе на небето, Той каза на Своите ученици:

Мир ви оставям, Моят  (собствен) мир ви давам сега и ви го завещавам. Аз не ви давам, както светът дава. Нека не се смущават сърцата ви, нито да се боят.  (Не допускайте вече да се вълнувате и тревожите; и не си позволявайте да се боите или да се сплашвате, да сте страхливи и несигурни).  

Йоан 14:27

След възкресението Си Исус Се яви на учениците Си. В 20-а глава на Йоан се разказва за това явяване. „Исус дойде и застана между тях и им каза: Мир вам!“  (стих 19). „След това Исус пак им каза: Мир вам!“  (стих 21). Въпреки че учениците Му стояха зад заключените врати, Исус застана сред тях и каза: „Мир вам!“  (стих 26).

Исус ни даде мир, но той със сигурност ще ни се изплъзне, ако не сме твърдо решени здраво да се държим за него.

Неотдавна получих писмо от едно семейство, присъствало на среща, която организирахме във Флорида. След 27 години брак веригите на раздора в живота им били разчупени. Макар че и двамата били християни и се обичали, не успявали да се радват на мир във взаимоотношенията си. Те се заяждали, спорели и сякаш не можели да живеят нормално заедно. Съветвали други хора в църквата, но самите те живеели под осъждение, защото не можели да изпълнят това, на което поучавали другите.

В писмото се казваше: „Постигнахме пробив благодарение на вашето поучение върху раздора. Досега не знаехме какъв в действителност е проблемът. Но сега вече знаем и заради това откровение можем да живеем в победа. “

По-добре е сух залък и мир с него, отколкото къща пълна с пожертвани животни и разпра с тях.  

Притчи 17:1

Бог не се удоволства в религиозните ни жертви, когато домът ни е пълен с раздори. В продължение на години преди да открием истината за раздора, нашият дом бе дом на религиозните жертви, придружени от разпри. Правехме много религиозни и духовни неща, но в дома ни липсваше мир.

Спомням си как сутрин в неделя спорехме и се препирахме по целия път до църквата и после, в мига, в който се приближавахме до познати хора, започвахме да се държим духовно. Смятам, че всички ние сме носили онова „църковно лице“, което доста се различава от лицето, което носим у дома. Но скоро откриваме, че на Бог не Му трябват фалшиви християни. Той желае оригинала! Не просто хора, които могат да преповтарят Словото, но такива, които го живеят.

В онези дни ние говорехме за сила, благоденствие, изцеление и успех, но не притежавахме тези неща. Все едно да зяпаш по витрините на магазините. Виждахме всичко това, но не знаехме как да го вземем в ръце. И тогава Бог ни откри, че където има раздори, там няма нито сила, нито благоденствие.