Съдържание Цялата книга на една страница

СЕДЕМНАДЕСЕТ ВОЙНАТА НА МИРА

ПРЕЗ ПЪРВИТЕ СИ ГОДИНИ като харизматична християнка слушах доста поучения по въпроса за духовното воюване. Опитах се да науча колкото се може повече, за да побеждавам дявола, защото бе очевидно, че той ми създава доста неприятности. Исках да постигна надмощие, за да мога да променя нещата.

Струваше ми се, че не печелех никаква победа от прилагането на всичките методи, които бях научила. Тогава Господ в милостта си сподели с мен няколко истини, които станаха благословение в живота ми. Той ми показа, че „методите“ за духовно воюване са добри, но че те са само носители или съдове за истинската Му сила.

Аз постоянно смъмрях, съпротивлявах се, изгонвах или прогонвах, връзвах и развръзвах, постех и се молех, както и всичко друго, което някой ми бе казал да правя. Резултатите бяха незначителни и се бях изтощила. Вървях към точката на „духовното прегаряне“. Това се случва, когато християнинът продължи да върши неща, които не дават положителен резултат.

Когато ме предизвика да забележа как Исус се е справял с дявола, Бог ми разкри един съвършено нов начин, по който да гледам на духовното воюване. И когато го направих, видях Той да върши много по-различни неща. Научих например, че да остана покорна е вид духовно воюване.

ВОЮВАЙТЕ С ДЯВОЛА ЧРЕЗ ПОКОРСТВО

Ние често цитираме само част от Яков 4:7. Обикновено чувам да го цитират така: „Съпротивете се на дявола и той ще бяга от вас. “ Ето защо аз непрекъснато се съпротивлявах, но той не бягаше. И тогава видях целия стих. „И тъй, покорявайте се на Бога. Съпротивете се на дявола и той ще побегне от вас. “

Първата част относно покоряването на Бога е също толкова важна, колкото и втората част за съпротивяването на дявола. Осъзнах, че не се интересувам толкова да се покорявам, колкото от това да се съпротивлявам. За мен беше облекчение да разбера, че моето покорство ще накара дявола да побегне от мен.

Псалм 91 хвърля допълнително светлина върху служението на ангелите в живота ни.

Защото Той ще заповяда  (специално) на ангелите Си за тебе да те придружават, защитават и закрилят във всичките ти пътища  (на покорство и служение).  

Псалм 91:11

Докато ходим в покорство, ангелите ни помагат в нашето воюване. Ангелската подкрепа определено доста ще улесни нещата. Ангелите не работят за мен просто защото съм жива, нито пък са ми подкрепа просто защото вярвам, че Исус е мой Спасител. Те се вслушват в Божието Слово. Когато изговаряме Божието Слово и се движим в покорство и служение на Бога и човека, ангелите действат в наш интерес и ни закрилят от началствата и властите. Това не означава, че никога не можем да направим грешка или да претърпим вреда, а че трябва сериозно да решим да водим живот на покорство.

Святият Дух ми откри още, че ходенето в любов води до духовно воюване. Дяволът не може да се справи с човек, който обича! Той не можа да управлява Исус, защото Исус ходеше в покорство и в любов. Той винаги обичаше хората и им правеше добро. Божието Слово ни наставлява да „пазим себе си в Божията любов“  (Юда 21).

Това може би крие по-дълбоко значение, отколкото просто да останем в любовта. Може би този стих ни говори, че ще се опазим от много неприятности, ако пребъдваме в нея. Писанията ни казват, че в последните дни „любовта в по-голямата част от хората  (църквата) ще охладнее“  (Матей 24:12). Този стих ни говори, че „охладнялата любов“ ще бъде един от белезите на последните дни. И въпреки това Петър ни увещава:

Над всичко друго, имайте силна и неизменна любов един към друг, защото любовта покрива множество грехове  (прощава и не зачита оскърбленията от другите).   

Петрово 4:8

Дяволът носи със себе си оскърбления, разединение и вражди между хората, но „противоотровата“ за целия този отровен проблем е любовта! Можем да смъмряме всички демони по света, може буквално да им крещим, докато останем без глас, но те няма да побягнат от човек, който и пет пари не дава за покорството и любовта в живота си.

Сатана знае, че християните, които изповядват Словото, но не го живеят, са безсилни срещу него. Военната му стратегия за последното време е да изгради укреплението на охладнялата любов. По този начин той може да задържи Църквата на Исус Христос безсилна, докато, ако оставаме в мир, ние можем да воюваме в духа и да осуетяваме тактиките му.

МЯСТО НА ПОЧИТ

Вярващият е „седнал в небесни места с Исус Христос“  (вижте Ефесяни 2:6). Седнал се отнася до почивката. Почивката и мирът са равностойни едно на друго. Книгата Евреи ни учи да влизаме в Божията почивка и да сложим край на умората и болката от човешкия труд  (вижте Евреи 4:3, 10-11). Тази почивка е и е била на наше разположение откакто Исус дойде, умря за нас, възкръсна от мъртвите и се възнесе отдясно на Отца. Почивката е налице, но ние сме насърчени да „влезем“ в нея. Навлизаме в Божията почивка, като вярваме в Неговото Слово и като се доверяваме на Него, а не на себе си или на някой друг. Всъщност ние воюваме, докато си почиваме.

И  (нито за миг) не се страхувайте или сплашвайте в нищо от противниците и неприятелите, защото такъв  (постоянството и безстрашието) ще е ясният белег  (доказателство и знак) за тяхната  (неминуема) погибел, но и  (сигурен белег и доказателство) за вашето избавление и спасение, и то от Бога.  

Филипяни 1:28

Постоянството се отнася до това да бъдеш същият – устойчив и последователен. Нашата почивка в мир и радост по време на нападението на дявола буквално го разгромява. Той не може да се справи с вярващ, който знае как да „запазва мира си“. Последователността също е външен белег, че уповаваме на Бога. Точно упованието в Него Го подтиква да ни избави.

Когато победим дявола, ползата е както за нас, така и за Исус. Когато действаме съобразно Неговото Слово, това Му отдава слава. Той е в състояние да ни благослови с Нашето наследство. Да говорим за Божиите обещания е много насърчително, но много по-добре е да ги притежаваме.

Благословен  (щастлив, късметлия, за завиждане) е човекът, когото Ти наказваш и наставляваш, о Господи, и поучаваш от закона Си, за да му даваш сила да остане спокоен в дните на нещастие, докато бъде изкопан  (неизбежния) ров за нечестивия.  

Псалм 94:12-13

Божият план е да работи в живота ни, за да ни доведе до мястото, където по време на нещастие ще можем да останем спокойни.

Не бой се  (няма от какво да се боиш), защото Аз съм с тебе; не гледай около себе си с ужас и не се обезсърчавай, защото Аз съм Твоят Бог. Ще те укрепя и заякча към трудностите, да, ще ти помогна; да, ще те подпра и ще те запазя с  (победоносната) Си десница на праведност и справедливост.

Виж, всички онези, които са разярени и разгорещени срещу тебе, ще се засрамят и смутят; онези, които се борят срещу тебе, ще станат като нищо и ще загинат. Ще потърсиш ония, които се сражават против тебе, но няма да ги намериш; онези, които воюват срещу тебе, ще бъдат като нищо, като че не са били.

Защото Аз Господ, Твоят Бог, държа десницата ти; Аз съм Господ, Който ти казва: „Не бой се, Аз ще ти помогна!“

Не бой се, червею Якове, вие, мъже израилев и! Аз ще ви помогна, казва Господ; вашият Изкупител е Светият Израилев. Ето, Аз ще направя да станеш като нова, остра, назъбена вършачка; ще вършееш планините и ще ги смелиш, ще обърнеш хълмовете на плява.

Ще ги отвееш и вятърът ще ги отнесе, а бурята или вихрушката ще ги разпръсне. А ти ще се радваш в Господа, ще се прославиш в Светият Израилев.  

Исая 41:10-16

Тук следва моята перифраза на тези стихове:

Не се страхувай от нищо. Не позволявай нищо да те обезпокои. Не започвай да се вглеждаш в обстоятелствата около себе си; не започвай да се тревожиш. Остани спокоен, Аз съм Твой Бог. Аз ще ти помогна; Аз ще те подкрепя. Когато ни се струва, че всеки момент ще потънем, имаме Неговите обещания да ни подкрепят!

Всички онези, които се сражават срещу тебе, онези, които идват против тебе с дух на препирня и вою-ване, ще свършат като че ли не са били. Затова запази мира си. Когато запазваш мира си, Аз мога да работя, защото това показва, че уповаваш на Мен.

Изработвам нещо ново в теб през това тежко време. Правя от теб една нова, остра вършачка, която ще покоси врага. Твоята награда ще бъде слава и радост.

Исус победи врага с кротост, нежност, доброта и любов. Последователите Му искаха Той да основе земно царство и да се държи като земен цар. Искаха Той да се повдигне срещу врага по същия начин, както воюваха самите те. Но Той ги научи на един различен начин, по който да водят битките си: „Но Аз ви казвам, обичайте враговете си и молете се за онези, които ви преследват  (нараняват и малтретират)“  (Матей 5:44). Той каза:

Но Аз казвам на вас, които ме слушате сега:  (за да се вслушате, да свикнете постоянно да) обичайте враговете си, отнасяйте се добре  (правете добро, дръжте се благородно към) тези, които ви ненавиждат и ви преследват с омраза, благославяйте и се молете за щастието на тези, които ви проклинат, измолвайте Божието благословение (благоволение) за тези, които ви тормозят  (ругаят, унижават, обвиняват и своеволно ви малтретират).  

Лука 6:27-28

Това бе един съвършено нов начин на мислене! Исус бе дошъл, за да разкрие един „нов и жив път“  (Евреи 10:20), път, който ще води към живот, вместо към смърт.

МИРЪТ ЩЕ СЛОЖИ КРАЙ НА ВОЙНАТА

Да погледнем на мира като начин за духовно воюва-не може да е едно ново мислене. За мен това определено беше така. Бях прекарала целия си живот опитвайки се да водя собствените си битки. Когато научих за духовното воюване, си мислех, че борбите ми ще приключат. В края на краищата бях открила кой е виновникът зад проблемите ми и ако успеех да взема властта над него, това щеше да сложи край на нещастието.

Вместо това следствието бе една борба между мен и дявола, която не даваше положителни резултати просто защото притежавах методите, но не и силата, която протича чрез тях. Мирът, любовта и покорството са сила! Умът ми диктува: „Бори се с дявола ожесточено, а не с мир. Та как би могъл мирът да спечели една война?“

Замислете се за миг относно обичайната война. Какво е това, което накрая слага край на войната? Когато едната или и двете страни решат, че повече няма да воюват. Даже и само едната страна да реши да спре да се бие, другата страна ще трябва накрая също да се откаже, защото няма с кого да се сражава.

В миналото съпругът ми ме вбесяваше, защото не искаше да се сражава с мен. Бях обезпокоена и разгневена и исках да каже само една думичка, за да му се нахвърля, да беснея и ругая. Но когато разбра, че аз само си търся повод за спор, той млъкваше и ми казваше: „Няма да водя битка с теб.“

Понякога той дори се качваше в колата и излизаше, което ме ядосваше още повече. Но главното бе, че не можех да водя война срещу някой, който не отвръща на ударите ми. Ако посрещаме битките си с мир и откликваме на смущенията в живота с мир, ще преживеем победата!

Начините да постигнем победа, на които ни учи Исус, са обикновено точно обратното на това, което ни се струва логично в ума. Той ни казва: „Раздавайте това, което имате, и накрая ще имате повече, отколкото в началото“  (Матей 19:21). А също, че „Първият ще бъде последен и последният ще бъде първи“  (Матей 19:30). Той ни учи, че „пътят нагоре, води надолу, смирете се, и Аз ще ви въздигна“  (вижте Матей 18:4; 23:12; Яков 4:6; I Петрово 5:6).

Исус победи чрез кротост. Той управляваше с доброта. Смири се и бе поставен по-високо от всяка друга власт. Ако можем да приемем тези принципи, даже и умовете ни да не ги разбират, със сигурност ще можем да възприемем, че мирът представлява духовно воюване.

Когато израилтяните откриха, че пред тях е Червеното море, а египетската армия ги преследва, те се уплашиха и извикаха към Мойсей.

Мойсей каза на хората: Не бойте се; стойте спокойно  (твърдо, уверено, без да се ужасявате) и вижте спасението от Господа, което Той ще изработи за вас днес. Защото египтяните, които виждате днес, няма да ги видите никога повече. Господ ще воюва за вас, а вие ще запазите мира си и ще стоите спокойни.  (Изход 14:13-14)

Забележете, че Мойсей им каза „да запазят мира си и да стоят спокойни“. Защо ли? Те бяха във война и за тях бе наложително да откликнат с мир, за да спечелят битката! Бог щеше да воюва за тях, ако те проявяха вярата си в Него, като запазят мира си. Когато дойдат неприятностите, първото изкушение е да се обезпокоим, да говорим, подтикнати от чувствата си, да започнем да опитваме първо едно нещо, а после и друго, и да се надяваме, че ще открием това, което да проработи и да преобърне нещата.

Всяко едно от тези неща е неприемливо поведение за християнина, който ходи с вяра. Нито едно от тях не ще ви донесе победата! Заповядано ви е да „запазите мира си“. Исус ни даде мир. Той е нашето наследство. Дяволът няма да престане в опитите си да ни го открадне, но мирът ни принадлежи и ние трябва да се придържаме към него.

Това, което ни дава Бог, ни принадлежи. Но можем да го задържим, да го употребим, изгубим или да се откажем от него. Адам получи суверенната власт над света, но я предаде на сатана, за когото се казва, че е богът на този свят. Господ Бог не създаде сатана да бъде бог на този свят, така че как се сдоби той с тази титла? Адам се отказа от това, което му беше дал Бог.

Нека да не правим отново същата грешка с онези неща, които са ни били върнати чрез Исус Христос. Нашето наследство е наистина грандиозно. Мирът е част от него – и то много съществена част.

Проумейте значимостта на мира. Нека вътре във вас се надигне свята решимост да запазите мира си и да му се наслаждавате. Никога не забравяйте да обувате своите обувки на мира, когато влизате в битка. Бог ни е подсигурил снаряжението на един тежковъоръжен войник. Той ни подготвя за битката, като ни снабдява с праведност, истина, мир, спасение, Словото, вяра и молитва  (вижте Ефесяни 6). Много от Божиите деца разнасят въоръжението си, вместо да го облекат и да го носят. Не разнасяйте обувките си на мира като част от личния си багаж. Обуйте ги! Те ще ви въведат във войната на любовта.