Съдържание Цялата книга на една страница

ПЕТНАДЕСЕТ ПРОЩАВАЙТЕ БЪРЗО

КОЛКОТО ПО-БЪРЗО прощаваме, толкова по-малка възможност съществува да се появи раздор. Когато един човек прощава драговолно, той прощава бързо. Прошката затваря вратата за атаката на сатана и отказва да му даде достъп, който рано или късно ще се превърне в негово укрепление.

Бъдете нежни и си претърпявайте един на друг, и ако един от вас има различие  (недоволство или оплакване) срещу някой друг, с готовност си прощавайте един на друг; даже както и Господ  (драговолно) е простил на вас, така трябва и вие също  (да си прощавате).  

Колосяни3:13

Божието Слово ни дава много наставления относно опасностите от непростителността, горчивината и негодуванието. Прошката може да предотврати или да спре раздора.

Нека стих по стих да разгледаме един откъс от Писанието в Матей 18 глава, където Христос поучава последователите Си за простителността.

И отново ви казвам, че ако двама от вас се съгласят  (постигнат хармония, съзвучие) на земята за каквото и да било  (всяко нещо), което да поискат, то ще стане и ще бъде сторено за тях от Моя Отец, Който е на небето. Защото където и да се съберат двама или трима  (привлечени заедно като Мои последователи) в Моето име, там Съм и Аз посред тях.  

Матей 18:19-20

Господ толкова силно желае хармония и единство, че обещава да бъде посред всеки двама или повече вярващи, които са готови да направят всичко необходимо, за да не допускат раздори в живота си и да живеят в мир. Той също ни казва, че тази сила на единството влияе добре и на молитвите ни. Мирните хора получават всичко, за което помолят. Единствено Христовото присъствие в живота ни заслужава да направим всичко, което е нужно, за да живеем в единство.

Съществува пряка взаимовръзка между мира и Божието присъствие. Тъй като отчаяно се нуждаех и желаех Божието присъствие, това ме подтикна да направя всичко необходимо, за да премахна раздора от живота си. Освен това, на нас ни е дадено допълнителното обещание, че ще получаваме отговор на молитвите си.

Тогава Петър се приближи при Него и каза: „Господи, колко пъти може брат ми да ми съгрешава и аз трябва да му прощавам и да забравям?  (До) седем пъти ли?“ Исус му отговори: „Казвам ти, не до седем пъти, но седемдесет пъти по седем!“  

Матей 18:21-22

Вярвам, че Петър искаше да се справи с някого, който редовно го дразни. Този човек може да е правил, но може и нищо да не е правил, за да го предизвика. Възможно е просто някой от другите ученици да е бил постоянно трън в плътта на Петър.

Сещам се за един човек в живота си, на когото е трябвало да прощавам много пъти подред, а той дори не знае, че се нуждае от прошка. Прошката изпълнява две цели: тя може да бъде дадена, когато човекът, който ви е обидил, ви моли да му простите и вие го правите. Но също така съществува и възможността вие да предложите прошката си на човека, който не е възнамерявал да ви засегне и не знае, че го е направил, но вие трябва да му простите, за да запазите мира си.

Понякога при мен идват хора, които ме молят да им простя за това, че не ме харесват или че са говорили неприятни неща зад гърба ми. Аз не съм знаела за техния проблем. Всъщност те не са наранявали мен, а самите себе си. Прощавам им с радост, защото искам да бъдат свободни. При други случаи някой може да ме засегне без да го съзнава. Тогава прощавам на този човек заради мен самата, защото аз се нуждая да бъда освободена.

Ако Петър не беше изправен пред ситуация, в която постоянно се е случвало да го нараняват, той вероятно нямаше да попита колко пъти трябва да прощава на брат си. Петър може би си мислеше, че трябва да прощава седем пъти, но Исус му каза да прави това седемдесет пъти по седем. Това означава да сме готови да простим колкото и пъти да ни се наложи, за да останем в мир.

Ето защо небесното царство прилича на човешки цар, който пожела да прегледа сметките на своите слуги. И когато започна да преглежда, пред него доведоха един слуга, който му дължеше десет хиляди таланта  (вероятно десет милиона долара), и тъй като не можеше да му плати, господарят му заповяда да бъде продаден той с жена си и децата си, и всичко, което притежаваше, за да се изплати задължението. Затова слугата падна на колене, като му се молеше: „Имай търпение към мене и ще ти платя всичко. “

И господарят му се смили в сърцето си и го пусна и му прости  (като анулира) дълга.  

Матей 18:23-27

Този пример представя един грешник, който дължи толкова много на Бога, че никога не би могъл да изплати дълга си. Той моли дългът му да бъде опростен и чрез жертвата на Исус всичките му дългове са анулирани. Това е възможно поради милостта и състраданието на Небесния ни Отец. „Всички съгрешиха и не достигнаха Божията слава“  (Римляни 3:23, KJV). Ето защо тези стихове се отнасят за всички нас.

Но този същият слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто динара  (около двадесет долара); и като го хвана за гушата, държеше го и казваше: „Плати ми, каквото ми дължиш!“ А съслужителят му падна на земята и го молеше настойчиво: „Дай ми време и всичко ще ти изплатя!“ Но той не искаше и отиде и го хвърли в затвора, докато изплати дълга.  (Матей 18:28-30)

Същият онзи човек, който не можеше да изплати дълга си, който помоли и получи милост, не желаеше да покаже милост на друг, изпаднал в подобно положение. Това е пример за нашето взаимоотношение с Бога и с другите хора. Господ ни прощава греховете, защото знае, че никога не бихме могли да Му платим това, което Му дължим, но ние често отказваме да освободим околните от прегрешенията им към нас.

Когато съслужителите видяха какво се бе случило, бяха много обезпокоени и отидоха и казаха на господаря си всичко, което се бе случило. Тогава господарят му го извика и му каза: „Ти, презрени и нечестиви слуго! Аз ти простих и отмених целия онзи твой  (огромен) дълг, защото ти ме помоли. И не трябваше ли и ти да се смилиш над съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?“ И разгневен господарят му го предаде на мъчителите ( тъмничарите), докато изплати всичко, което дължеше. Така и Моят небесен Отец ще постъпи с всеки от вас, ако не простите доброволно и от сърце прегрешенията на брата си.  

Матей 18:31-35

Когато отказваме да простим на другите, отваряме вратата за дявола да ни измъчва. Изгубваме свободата си – славната свобода, която Бог е предвидил да имаме, когато следваме Неговите пътища. Божията любов е безплатна. Той е и милостив, добър, прощаващ и бавен да се гневи. Често желаем да получим свободата и благословенията, но без начина на живот, който ги придружава. Веднага щом някой ви засегне, отвърнете с простителност.

Непростителността е основен проблем в света, но тя не е проблем присъщ единствено там. В живота на много християни също се издига крепостта на непростителността. Светът, в който живеем днес, е изпълнен с болка и наранени хора и от опит знам, че наранените хора нараняват другите около себе си.

И тъй като съществуват много възможности човек да бъде обиден, става изключително необходимо той да е готов да прощава бързо. Ще е прекрасно, ако тези проблеми засягаха единствено света, а църквата бе свободна от тях, но знаем, че това не е така.

Дяволът работи дори в извънработно време между Божиите люде, за да причини оскърбления, раздори и несъгласия, защото знае, че това ще спре протичането на Божията сила, която се намира на разположение на вярващия.

Раздорът е опасен. Насърчавам ви да прекрачите границата на чувствата си и да навлезете в сферата на решенията. Любовта не е чувство, тя е решение. Вашето решение да простите в крайна сметка ще предизвика у вас и чувство.

Любовта е единствената сила, която е в състояние да преодолее омразата, гнева и непростителността. Бог е любов и ние трябва да ходим в любов, за да изявяваме Неговия характер. Любовта е усилие. Тя изисква изучаване и размисъл над Божието Слово относно ходенето в любов. При мен то изискваше усилено изучаване – години наред.

В един момент аз живеех зад стените, които бях издигнала, за да се защитавам от емоционалната болка. Нужно ми бе време, за да разбера, че докато продължавам да живея зад тези стени, аз не бих могла да обичам. Всъщност, трябваше да се науча, че не мога действително да обичам и да бъда обичана, докато не бъда готова да рискувам да бъда наранена. Любовта наистина ни наранява понякога, но тя също така ни изцелява. Живеех в раздор, защото не бях готова да дам на хората, които ме бяха наранили, още един шанс, да не би да го направят отново.

Ако някой ме обидеше с нещо, аз го регистрирах в паметта си и издигах стена, която да държи този човек настрани или напълно да го изолира от живота ми. Задържах в сърцето си недоволство срещу хората, но истината бе, че недоволството държеше мен. Живеех в затвор.

Тормозът преживян през детството бе свършил, но болката от него нямаше никога да си отиде, докато продължавах да я държа в душата си, като отказвах да се доверя на Бога да ме защити. Той обещава да въздаде справедливост, ако Му се доверим. Това може да изисква време, а и справедливостта може да дойде по начин, по който не сме очаквали, но Бог ще донесе справедливост в живота на наранените хора, които са готови да последват намерението Му. Научете се да прощавате на тези, които ви нараняват! Това е първата стъпка към възстановяването.

Божието Слово ни учи, че нашата вяра няма да даде добри плодове, ако отиваме при Бога с непростителност в сърцата си.

И Исус, като отговори, им каза: „Имайте вяра в Бога  (постоянно). Истина ви казвам, който рече на тая планина: „Дигни се и се хвърли в морето!“ И не се съмнява изобщо в сърцето си, но вярва, че това, което казва, ще, се случи, ще му бъде сторено. Поради тая причина ви казвам: Каквото и да поискате в молитва, вярвайте  (доверете се и бъдете уверени), че ви е дадено и ще го получите. И когато се изправите да се молите, ако имате нещо срещу някого, простете му и го оставете  (не говорете повече за това), за да прости и вашият Отец, Който е на небесата, вашите  (собствени) прегрешения и недостатъци и да ги забрави. Но ако вие не простите, то и Отец ви, Който е на небесата, няма да ви прости прегрешенията и недостатъците.  

Марк 11:22-26

Ако досега не сте били в състояние да простите на човека, който сериозно ви е наранил, възможно е да сте позволили на врага да ви заблуди с убеждението, че всъщност не можете да простите. Потвърждавайте това ежедневно:

Аз мога да простя и сега ще простя на… затова, че ме е наранил. Мога да го направя, защото Божият Дух е в мен и ми дава способността да прощавам.

Църквата е пълна с невярващи вярващи. Наричаме се вярващи, но не вярваме, че можем да извършим нещата, които знаем, че трябва да свършим. Подходете към живота по-положително и бъдете по-нападателни срещу обидчивостта. Бързайте да прощавате! Спомнете си колко много Бог ви прощава лично на вас всеки ден!

Вземете решението да не живеете в препирни. Не позволявайте на раздора да ви открадне наследството, за което Бог е казал, че по право ви принадлежи.