Съдържание Цялата книга на една страница

МИСЛЯ, ЧЕ СЪМ ПРАВ, НО МОЖЕ И ДА ГРЕША

КНИГАТА НА ЯКОВ НИ УЧИ, че ако в живота ни има раздор и в сърцата ни гордост, гордостта ще се надигне точно тогава и ще ни каже, че ходим в истина, когато всъщност се заблуждаваме.

Но ако имате в сърцата си горчива завист  (ревност) и крамолничество  (съперничество, се-бични стремежи), не се хвалете с това, като по този начин пренебрегвате и лъжете спрямо Истината.  

Яков 3:14

На едно практично ниво това означава следното. Дейв и аз например се препираме. Гордостта ще ме убеди, че аз съм правата и че спорът и гневното отношение са оправдани в случая, защото Дейв отказва да се вслуша в думите ми.

Нека ви дам пример. Една вечер Дейв и аз възнамерявахме да отидем да вземем приятелско семейство и да ги заведем на вечеря. Бяхме ходили в дома им само веднъж и от това първо посещение бе изминало доста време. Отивайки натам, Дейв се обърна към мен и каза: „Мисля, че не си спомням пътя. “

„О, аз пък го помня!“, бързо заявих и започнах да му казвам накъде да кара.

„Наистина, не смятам, че това е пътят“, каза той, след като изслуша обяснението ми.

„Дейв, ти никога не ме слушаш“, възкликнах аз. От тона, с който казах това, както и от жестовете ми, той разбра, че въобще не понасям да оспорва думите ми. Тъй като настоявах, той се съгласи да последва инструкциите ми. Казах му, че те живеят в кафява къща на еди-коя си улица без изход. Докато той караше, аз му давах инструкции за всеки един завой.

Когато завихме в улицата, където смятах, че се намира къщата им, забелязах, че на тротоара имаше колело. „Знам, че това е улицата – казах аз, – защото си спомням, че това колело беше тук и последния път като идвахме!“ Толкова бях убедена, че съм права, че умът ми фактически още повече засилваше заблудата ми!

Гордостта и заблудата винаги вървят заедно. Отидохме до края на улицата и. . . познайте какво се случи? Нямаше никаква кафява къща! И улицата изобщо не бе без изход! Бях сгрешила толкова много, че нямаше повече накъде!

Случвало ли ви се е да сте абсолютно сигурни, че сте прави за нещо? Струвало ви се е, че умът ви е натрупал огромно количество факти и подробности, които доказват правотата ви и все пак накрая се е оказвало, че сте сгрешили. Бог използва подобни преживявания, за да ни покаже как едно горделиво отношение отваря вратата и приветства раздора.

Когато Дейв и аз се изправяме пред такива ситуации, с Божията сила казваме: „Мисля, че съм прав, но може и да греша. “ Не е за вярване колко много спорове сме избегнали през годините само с помощта на тази простичка проява на смирение.

Вярващите трябва да избягват раздорите.

А Господният слуга не бива да е избухлив  (спорещ, препиращ се), но трябва да е кротък към всичките и благ  (запазвайки връзката на мира); трябва да е способен и опитен учител, търпелив и снизходителен, готов да понесе оскърбление.   

II Тимотей 2:24

Когато разгледаме по-внимателно стиха, който предхожда току-що цитирания, ще научим повече за това как да избягваме раздора.

Но отказвай  (затваряй ума си за, нямай нищо общо с) дребнавите  (невежите, не назидаващи, просташките) разисквания относно глупави запитвания, защото знаеш, че подхранват раздори и пораждат кавги.   

II Тимотей 2:23

Вярвам, че този стих всъщност ни казва: „Не участвайте в разговори, в които никой не знае за какво точно си говорят и всички спорят безсмислено, “ Толкова често хората спорят за неща, които нямат никакво значение за никого. Обърнете внимание на думата „дребнав“ в стих 23. Тя ни подсказва, че става дума за неща, които са маловажни и нямат такова значение в сравнение с нещата, които са наистина значими.

В миналото Дейв и аз често спорехме за това кои точно актьори и актриси изпълняват ролите на героите във филмите или телевизионните програми, които гледахме. Струваше ми се, че Дейв си мисли, че половината от героите във филмите се изпълняват от Хенри Фонда.

„Хей, виж – възкликваше той, докато гледахме филм по телевизията – Хенри Фонда играе тук. “

„Това не е Хенри Фонда“, отвръщах аз и веднага започвахме да спорим, да се караме и да се заяждаме. И тъй като бяхме решени да видим кой ще излезе прав, оставахме до много по-късно през нощта, отколкото трябваше, само за да можем да видим надписите с актьорския състав на края на филма и единият от нас да може да каже: „Видя ли!“

Точно посред един такъв спор, Святият Дух проговори в сърцето ми. Той ми показа колко дребнави са делата ни, сравнени с работата за царството, към която Бог ни призоваваше с Дейв. Той ми показа, че Тимотей ни учи да избягваме точно това.

Използвала съм този стих в много и най-различни поучения и хората винаги са били благословени от Разширения превод на Библията. В повечето случаи всички си мислят, че много добре знаят за какво говорят, а всъщност изобщо не е така. Гордостта отчаяно се нуждае да изглежда интелигентна. В края на краищата, от раздора печели дяволът.

Защо хората се стремят така отчаяно да покажат, че са прави относно нещо? Защо им е толкова трудно да признаят, че са сгрешили? Защо е толкова важно да си прав? Исус редовно бе обвиняван в грях, но нито веднъж не Се опита да Се защити. Той остави хората да си мислят, че греши и това изобщо не го безпокоеше.

Той можеше да го направи, защото знаеше Кой е. Не страдаше от комплекси. Не се опитваше да докаже нищо. Той се уповаваше на Небесния Си Отец, за да Го оправдае. Години наред аз не се харесвах. И за да мога да се почувствам поне малко по-добре, трябваше да си мисля, че съм винаги права. Спорех, за да доказвам правотата си и дори изпадах в крайности.

Все някой ме предизвикваше. Живеех в объркване и безсилие, тъй като се опитвах да убедя всички, че знам за какво точно говоря. Каква прекрасна свобода е това – да не е необходимо да го правите повече! Исус дойде, за да освободи пленниците. Хората, които спорят за дребнавости просто за да докажат, че са прави, определено не са свободни.

Когато личността ми започна да се закоренява в Христос, тази област от живота ми бе освободена. Стойността и значимостта ми вече не зависят от това да изглеждам права пред другите. Те се крият във факта, че Исус ме възлюби достатъчно, че да умре за мен и да ме доведе до едно лично взаимоотношение със Себе Си. Постепенно разбрах, че единството и съгласието освобождават огромна духовна сила.